Гр.Дулово,22.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито заседание, на
двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря Велимира Иванова като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 723 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск с правно основание. чл. 124 от ГПК
по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК.
Пред РС-Дулово е постъпила ИМ от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с която твърди, че със заповед №317/11.09.2018 година по ч.гр.д.№565/18 по
описа на РС- Дулово е разпоредено длъжниците
И.И.В. *** и Г.Р.В.
***, да и заплатят солидарно сумите представляващи: 7699.75.02 лева- главница
по потребителски кредит №1745172; 2378.18 лева- възнаградителна
лихва за периода от 14.06.2017г до 17.01.2018 година; 636.74 лева обезщетение
за забава за периода от 17.01.2018 година до 10.09.2018 година; законната лихва
върху тези вземания считано от датата на подаване на заявлението-10.09.2018
година, както и направените в заповедното производство разноски. Заповедта е
връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради, което кредиторът е предявил
настоящия иск по реда на чл.415,ал.1 т.2 от ГПК. Претендира съда да постанови установително решение с което да признае за установено, че ответниците в качеството си на кредитополучател и поръчител
по договор за потребителски паричен кредит №1745172 от 06.02.2015г дължат
солидарно сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира и за
направените по делото разноски. В условията на евентуалност, в случай че
отхвърли установителния иск да постанови осъдителен
такъв и осъди ответниците да му заплатят солидарно
същите суми. С исковата молба уведомява ответниците
че обявява кредта за предсрочно изискуем за вноските
от 35 до 58 включително в съответствие с погасителния план. Ищецът основава взмането си от сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
като заемодател и ответника ,като заемополучател , договор за потребителски паричен кредит
№1745172 от 14.02.2015. по силата на който
ответникът В. е получил в заем сумата от 38110 лева и се е задължил да
върне обща сума дължима в размер на
66 722.03 лева на 120 месечни
вноски от по 556.01 лева с годишен лихвен процент от 10.99 % и годишен процент
на разходите 14.02%. Кредита е обезпечен с поръчителството на втория ответник Г.Р.В..
Представен е погасителен план с начална вноска 14.02.2015 година и последна на
14.01.2025 година. Декларирал е приемане на застраховането по застрахователна
програма „Кредитна протекция плюс“ или 66 плюс. Заемодателят има сключен
договор с ищеца за цесия от 20.12.2016 година
и съгласно индивидуален договор от 17.01.2018 година вземанията към ответниците са прехвърлени изцяло. На ответниците
е изпратено уведомително писмо съгласно представеното пълномощно за настъпилото прехвърляне на вземането и, че
то си дължи вече на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чрез Български пощи
и частен съдебен изпълнител, но то не е достигнало до адресатите, тъй като В. е
отбелязано, че е в затвора, а В. в чужбина. Не достигнало и изявлението за
предсрочната изискуемост на задължението. В съдебно заседание с писмена защита
процесуалния представител на ищцовата страна поиска
назначаване на счетоводна експертиза за установяване размера на задълженията.
Ответникът И.И.В.
***, не бе открит по постоянния и и настоящ адрес, поради ,което издадената
заповед по ч.гр.д. 317/18 по описа на РС-Дулово е била връчена по постоянния и
адрес по реда на чл.47,ал..5 от ГПК. Това е дало основание на ИС да заведе
настоящия иск. На ответника му е назначен особен представител чрез СсАК в лицето на адв.С.С., който в срокът
по чл. 131 от ГПК
представя писмен отговор , с който оспори допустимостта и основателността на
исковата претенция. По същество зае становище, че клаузата за прехвърляне на
вземането едностранно от кредитодателя на вземането е
нищожно, защото е сключено в ущърб на потребителя. След изискана справка до ОП-
Силистра се установи, че И.В. от 02.08.2017 година се намира в затвора в
Белене, но е бил задържан на 20.06.2016 година, където на 15.04.2019 година са
му връчени съдебните книжа по реда на чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131 от ГПК не представи становище по делото, но депозира писмо за първото по делото
заседание с което заяви желание да бъде представляван от адв.С..
Ответницата Г.Р.В. ***, не бе открита по
постоянния и и настоящ адрес, поради ,което издадената заповед по ч.гр.д. 317/18
по описа на РС-Дулово е била връчена по постоянния и адрес по реда на
чл.47,ал..5 от ГПК. Това е дало основание на ИС да заведе настоящия иск и срещу
нея. На ответницата и е назначен особен представител чрез СсАК
в лицето на адв.С.С., който
в срокът по чл. 131 от ГПК
представя писмен отговор , с който оспори допустимостта и основателността на
исковата претенция. По същество зае становище, че клаузата за прехвърляне на
вземането едностранно от кредитодателя на вземането е
нищожно, защото е сключено в ущърб на потребителя.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги
по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 565/2018 г.
по описа на РС-Дулово е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответниците, като длъжниците са осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 10714.67
лева подробно описани по горе.
Издадената заповед за изпълнение е връчена
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е предявен иск с правно
основание чл.124 от ГПК
предявен по реда на чл 422 вр. чл. 415 от ГПК
-признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца.
От страна на ответника не се оспори факта
на съществуването на облигационното правоотношение между страните и
възникналото задължение въз основа на него. С договора за цесия чийто предмет
видно от т.2.1 от рамковия договор са просрочени и изискуеми вземания.
Налице е договор за предоставяне на
потребителски паричен кредит, чието задължение е разсрочено на 120 месечни
вноски и до месец юни 2017 година този договор е обслужван редовно от длъжника.
След влизането му в затвора престава изплащането на месечните вноски. До
17.01.2018 година когато този договор е включен договора за цесия цедента е имал основание да го обяви за предсрочно
изискуем. Според наложената съдебна практика това става с изявление на
кредитора достигнало до длъжника. В настоящия случай обаче нямаме данни това да
е станало, така, че претенциите на цесионера по
отношение на суми извън настъпилия падеж съгласно погасителния план са
неоснователни. Това наложи и задачата на вещото лице да се раздели, като то
следваше да изчисли задълженията по договора от датата на спиране на плащането
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза към датата на подаване на заявлението длъжниците
дължат според погасителния план сумата от 8314.53 лева от които 3802.09 лева е
главницата и 4512.44 лева –договорната лихва. Лихвата за забава върху
главницата от 3802.09 лева възлиза на 232.96 лева. Съда приема че тя е правилно
изчислена тъй като няма изрична писмена договорка за капитализиране на лихвата.
От това следва, че установителния иск по чл.422 от ГПК е основателен в тези установени граници. Законната лихва следва да бъде
само върху главницата от 3802.09 лева. Разноските по делото в тази част на иска
следва да се признаят съгласно признатите суми, а именно ДТ в размер на 170.95
лева. Съгласно отхвърлената част и признатата следва да се признаят 150 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. В такъв размер следва да
се признаят и разноските по установителния иск в
настоящото производство.
По отношение на осъдителния иск, то той
също се явява частично основателен. С него се претендират осъждането на ответниците да му се изплати падежираните
месечни вноски съгласно плана за погасяване от 35 до 58 включително. С установителния иск обаче беше установено че ответниците дължат изпълнение за сумите с падеж до
10.09.2018 година, последната вноска за месец септември 2018 година е под №44 ,
за нея според заключението на вещото лице е останало да се доизплати 35.11 лева
договорна лихва и 32.56 лева главница. Падежът на вноска №58 настъпва на
14.11.2019 година или за нея претенцията следва да се отхвърли ,като
неизискуема. От това следва че към датата на постановяване на съдебния акт ответниците дължат на ищеца 6885.39 лева от които 3276.32
лева-договорна лихва и 3609.07 главница. Законната лихва следва да бъде
призната само върху размера на главницата.
Предвид изхода на делото длъжниците следва да понесат направените по делото разноски
600 лева за процесуално тяхно представителство и 160 лева за възнаграждение на
вещото лице. Следва да понесат и ДТ по осъдителния иск от 275.42 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.И.В. *** с ЕГН********** и Г.Р.В. *** с ЕГН********** ,че
дължат солидарно изискуемо вземане към кредитора"Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда ,Лабиринт,
ет.2,офис 4 представлявано от Си Дпо иск с правно
основание чл.124 от ГПК за сумите: 3 802,09
лв.главница по договор за потребителски кредит №1745172 от 05.02.2015г
покриваща погасителните вноски от 14.06.2017 година до 10.09.2018 година;
сумата от 4512.44 лева договорна лихва за периода от 14.06.2017 до 10.09.2018
година, 232.96 лева лихва за забава за периода от 15.06.2017 до 10.09.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата от 3802.09 лева считано от 10.09.2018 година до окончателното
и плащане , за които е издадена заповед по ч.гр.д. №565/18 от 11.09.2018 по
описа на РС- Дулово и отхвърля иска в останалата му част, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И.И.В. с ЕГН ********** и Г.Р.В. с ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев
№25, направените разноски в исковото производство в размер на 320.95 лв /триста и двадесет лева деветдесет и пет стотинки/ лева-
170.95 лв-ДДТ и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И.И.В. с ЕГН ********** и Г.Р.В. с ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "Агенция за събиране
на вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, направените
разноски в заповедното производство в размер на 320.95 лв
/триста и двадесет лева деветдесет и пет стотинки/ лева- 170.95 лв-ДТ, 150.00 юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.И.В. с
ЕГН ********** и Г.Р.В. с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на "Агенция за
събиране на вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25
сумата от 6885.39 /шест хиляди осемстотин осемдесет и пет лева тридесет и девет
стотинки/ лева представляваща 3609.07 лева главница по договор 1745172 от
05.02.2015 година натрупана за периода 11.09.2018 година до 14.10.2019 година и
3276.32 лева договорна лихва за периода от 11.09.2018 до 14.10.2019 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 3609.07 лева считано от 23.10.2019
година до окончателното и плащане и отхвърля иска в останалата му част, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И.И.В. с ЕГН ********** и Г.Р.В. с ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев
№25, направените разноски в исковото производство в размер на 1035.42 лв /хиляда тридесет и пет лева четиридесет и две стотинки/
лева- 275.42 лв-ДТ ,600 лева възнаграждение на ОП и
160.00 лева възнаграждение на вещо лице .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: