Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 21.01,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело № 15687 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Г.Л.Д. срещу „Ю.Б.“ АД искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 17724,11евро, платена при начална липса на основание по нищожен
договор за кредит през периода от 26,06,2016год. до 29,11,2019год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането,
предявени
в условията на евентуалност кумулативно съединени искове:
1/ иск с пр.кв. чл. 26, ал. 1, пред първо от ЗЗД
вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 от ЗЗП
за прогласяване за нищожни като неравноправни клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора;
2/ иск с пр.кв. чл. 55, ал. 1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 8886,11евро, платена при
начална липса на основание под формата на валутни разлики за периода от 26,12,2014год. до 29,11,2019год., ведно
със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
3/ иск с пр.кв. чл. 26, ал. 1, пред първо от ЗЗД вр.
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 от ЗЗП вр., за прогласяване за нищожни като
неравноправни клаузите на чл.3, ал. 5,
чл.6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора за кредит;
4/ иск с
пр.кв. чл. 55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 4161,52 швейцарски франка, заплатена при начална липса на основание
под формата на завишаване на лихвата през периода от 26,12,2014год. до 29,11,2019год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи за сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL25860 от 17,10,2007год. по силата
на който „Българска пощенска банка“ АД /сега „Ю.Б.“ АД/ се е задължила да
предостави на кредитополучателя равностойността в швейцарски франкове на 35600,00евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня усвояване на кредита. Съобразно
чл.2, ал. 1 и 3 от договора банката е предоставила кредитната сума след
„служебно превалутиране“. Поддържа се, че погасителен план не е бил предоставен
на ищцата. Кредита се дължал в швейцарски франкове, но в договора не бил
посочен размера на кредита и на месечните вноски в тази валута. Съгласно чл. 23
от договора, кредитополучателят носи за своя сметка риска от промяна и
повишаване на обявения от банката курс и повишаване на размера на погасителните
вноски по кредита. Било предвидено заплащането на годишна лихва в размер на
Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката в размер на 4,5 % плюс надбавка от 1,65
пункта. Съгласно чл.3, ал.5 от договора твърди действащия БЛП на БПБ да не подлежи на договаряне и промените
в него били незабавно
задължителни за страните, като в чл. 6, ал. 3 от договора се предвиждала
едностранна промяна на размера на месечните вноски при изменение на БЛП от
банката. В чл. 13, ал. 1 от договора твърди да е предвидено банката да променя
всички лихви и разходи по кредита. Поддържа действително предоставената на
ищцата сума да е 35600,00 евро по
специално открита сметка, след което преизчислила същата в шв.франкове и
изисквала и събирала от сметката на ищцата суми в тази валута. Поради рязкото
повишаване на стойността на шв.франк спрямо еврото, вноската на ищцата
нараснала с 60%. В периода от 26,10,2007год. до 29,11,2019год., ищцата
заплатила задължения по кредита в размер на 52165,54 евро.
Поради
затруднения в заплащане на вноските по кредита сочи да е подписано споразумение
за облекчено погасяване на кредита от 09,04,2009год., в което като кредитор е
посочен „Б.Р.С.“ АД, но плащанията са били извършвани по отворената при
подписване на договора сметка в банката. Навеждат се доводи за неравноправност
на клаузите, с които ѝ се възлагат неблагоприятните последици от
промяната във валутния курс на валутата на договора за кредит – швейцарски
франк. Посочва, че не са и предоставяни швейцарски франкове, като атакуваните
клаузи не са съставени на ясен и разбираем език. Излагат се съображения за
неравноправност и на клаузите даващи възможност за едностранна промяна на
приложимия по договора лихвен процент. Поддържа се, че нищожността на
посочените клаузи води до нищожност на целия договор, доколкото той не може да
съществува без тях, нито могат да бъдат заменени от разпоредби на националното
право, като запазването на договора не би било в интерес на ищцата. Предвид
нищожността на договора, следвало да ѝ бъдат присъдена разликата от
представената ѝ кредитна сума от 35600,00 евро и заплатената от нея
52165,54 евро, възлизащата на 17724,11евро. В случай, че договорът за кредит
не бъде признат за изцяло нищожен претендира заплащане на надплатени от нея в
резултат на валутни разлики суми в размер на 8737,80 евро и надплатени суми в
резултат на едностранната промяна на приложимия лихвен процент в размер на
3875,91 шв. Франка след обявяване на
нищожност на отделни договорни клаузи.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В
указания законоустановен срок по чл. 372 от ГПК, е постъпил отговор и от
ответника „Ю.Б.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Посочва, че ищцата изрично е пожелала да ѝ бъде
предоставен кредит в швейцарски франкове. Стойността на кредита 60179,00
швейцарски франка в тази валута била посочена в Приложение № 1 към договора.
Посочва, че по сметка на ищцата е била преведена сума в размер на 60179,00
швейцарски франка. Поддържа, че ищцата е подала молба за превалутиране на
кредита и това не е станало служебно от страна на банката. Посочва, че
разликите във валутните курсове на шв.франкове към евро се дължат на обективни
фактори. Курсът на банката се прилага единствено, ако ищцата е избрала да
закупува швейцарски франкове от банката. Атакуваните клаузи били формулирани на
ясен и разбираем език, като на ищцата били разяснени възможността от промяната
във валутните курсове. Излага съображения, че риск се носел и от банката,
доколкото курсът на валутата е можел да се промени в неблагоприятна за нея
насока. Оспорва относимостта на представената от ищцата практика на съда на ЕС
към случая. Поддържа, че клаузите, даващи възможността на банката да уговаря
промени в приложимия по договора лихвен процент не са неравноправни. Твърди, че
дори да се приеме, че процесните клаузи са нищожни като неравноправни, това не
следва да води до неравноправност на целия договор.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се
установява наличието на сключен договор
за банков кредит за покупка на недвижим имот №HL 25860/17,10,2007год. /л. 18/, сключен
между „Българска пощенска банка“ АД, в качеството на кредитодател и Г.Л. С.и Д.Л.Д.,
в качеството на кредитополучател, относно кредитен лимит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35600евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро
на банката към деня на усвояването, както следва:
- равностойността в швейцарски франкове на 7905евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на БПБ АД в
деня на усвояване на кредита за покупка
на недвижим имот, описан в договора и
-равностойността в швейцарски франкове на 27695евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на БПБ АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и при условията на договора-чл.1.
В чл. 1, ал. 3 от
договора е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „БПБ“
АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал. 1, разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на Кредитополучателя Г.Л. С.. Съгласно чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс
„купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като с
подписване на договора кредитополучателя е дал своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощава Банката служебното за извършване на горните действия.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65
пункта, като е посочено, че към момента на сключване на договора, БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити
и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвиден краен срок за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 384 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, която се удостоверява от подписване на
приложението по чл.1, ал.3. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план към договора,
представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска
по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“
на банката за швейцарски франк към лева, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето съгласие.
Съгласно чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на
договора банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което с подписването на договора кредитополучателя
дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
В чл. 23 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането
по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснати ползи), както и че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им.
С приложение №1 от 26,10,2007год. е видно датата на
усвояване по кредита да е 26,10,2007год. като кредитния лимит е 60179шв.франка
по курс „купува“-1,*********.
С Допълнително споразумение от 09,04,2009 г. към Договора за
банков кредит /л. 25/, сключено между кредитополучателите и „Б.р.с.“ АД,
страните са уговорили, че към датата на споразумението дължимите от
кредитополучателя суми възлизат в размер на 59963,96шв.франка, от които 40,44
швейцарски франка – просрочена главница, 377,84 швейцарски франка – просрочена
лихва, 59381,64 швейцарски франка – редовна главница, 164,04 швейцарски франка
– редовна лихва. В т. II е
предвидено въвеждането на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания
по кредита. В т. III кредитополучателят
се е задължил да внесе еднократно по кредита сума в размер на 419,26 швейцарски
франка, като внасянето ѝ е основание за влизане в сила на споразумението.
С подписване на споразумението кредитополучателя се съгласява, сумата
представляваща разликата между погасената сума по т. III и
общия сбор на сумата по т. I.1. и т. I.2 да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната
главница по т.I.3. от споразумението. Съгласно т. V кредитополучателят
има право и се задължава да ползва дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване на Общия дълг, считано от датата на влизане в сила на допълнителното
споразумение. През периода на облекчено погасяване на общия дълг,
кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни вноски, като
конкретният размер на същите се определя в двустранно подписан погасителен
план, представляващ неразделна част от договора, анексите и допълните
споразумения към същия. След изтичане на периода на облекчено погасяване на
общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни анюитетни
вноски, като размера им се определя с погасителния план по предходното
изречение. В случай, че в рамките на уговорения в т. V период
на облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят не заплати две дължими
месечни погасителни вноски, същият губи правото да ползва облекчението,
договорено в същата точка. В този случай, кредиторът едностранно, незабавно и
без да е необходимо волеизявление от кредитополучателя, прекратява действието
на т. V от настоящето споразумение и променя условията на
погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който се
определя размерът на дължимите от кредитополучателя месечни погасителни вноски.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето
предвид при постановяването на съдебния акт се установява, че съгласно
подписаното Приложение № 1 към Договора, датата на усвояване е 26.10.2007г. На дата 26.10.2007г., по разплащателната сметка
на Г.Д. с IBAN: ***ата от 60179,00CHF. Сумата
е изкупена от банката, срещу което е
предоставила 35600,00евро. От прегледа на разплащателната сметка в CHF с
титуляр Г.Д. се установява, че на 26,10,2007год. е преведена сума в размер на
7905,00евро и 24045,00евро за покупка на имот. На 29,10,2007год. са изтеглени
на каса или преведени 5000евро
превалутирани на 9757,50лв.
Постъпилите суми за погасяване на задължения по процесния
кредит за периода от 14,01,2008год. до 04,11,2019год. са общо
63605,36шв.франка./ таблица 1 от заключението-стр.196/ с еврова равностойност
53324,11евро.
За периода от 26,12,2014год. до 29,11,2019год. платените
суми за погасяване на задължения по процесния договор са общо
27234,83шв.франка с еврова равностойност 24997,57евро. Общият размер на дължимите суми в евро за погасяване на
27234,83шв.франка при обменен курс на
1,690402 е 16111,45евро.
В случай, че не се
променя валутния курс на шв.франк, то
задължението в размер на 27234,83шв.франка
би се погасило с 16111,45евро,
което е с 8886,12евро по-малко от реално
платеното.
В периода от 26,12,2014год. до 26,10,2019год. дължимата
лихва съгласно първоначално договорен
лихвен процент е общо 16340,62шв.франка, начислената и платена лихва е
20502,14шв.франка или в повече -4161,52шв.фр.
Плащанията по
кредита са извършвани на каса на суми в лева, които са превалутирани в швейцарски франкове . Само две вноски
са платени в евро, чрез превод от друга
сметка на 22,01,2008год.-430,00евро и на 03,11,2016год.—160,00евро. Платените
общо за погасяване на кредита суми
са 104292,90лева с еврова равностойност
по курс на БНБ 53324,11евро.
Заключението установява
да е налице едностранна промяна на лихвения процент на 07,07,2008год.
като лихвения процент е променен от 6,15% на 6,65%, а вноската е променена от
358,81шв.фр. на 378,58шв.фр. На 10,10,2008год.
лихвеният процент е променен на 7,65%, а вноската на 419,00шв.фр. След
споразумение от 09,04,2009год. вноската
е нараснала на 439,95шв.фр., от
10,09,201год. намалява с 0,25% или е 429,64шв.франка.
Установява се капитализиране на сума в размер на
2349,76шв.франка, от които 2309,32шв.франка –лихви.
В случай, че няма
промяна на лихвения процент, без извършено капитализиране на суми с платените
от ищеца суми биха били погасени 52869,83шв.франка и погасени месечни вноски до
26,11,2019год.;
Налице е промяна на обменния курс на швейцарски франк за
процесния период, отразен към датата на падежа на всяка вноска в таблица по
задача 4 от заключението /стр.216-218/ в посока на увеличаването му.
С общо платената сума от 90139,18шв.франка / превалутиране
по курса на шв.франк към датата на сключване на договора биха били
погасени всички вноски и такси за управление до 26,12,2027год. и частичо вноска с падеж 26,01,2028год. или общо
97вноски след датата на исковата молба.
За периода от 26,12,2014год. до 29,11,2019год. дължимите суми са
23091,45шв.франка, които се равняват на 13660,33евро, а реално платените са 24560,75евро или с 10900,42евро в
повече.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер на 17724,11евро
–платена без основание по нищожен договор за кредит.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД и ищцата Г.Л.Д. е сключен договор за представяне на кредит, по силата на който
Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя
договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***. Доводите за нищожност се
основават на наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит относно чл.6,
ал.2, изр.1 и чл.23 от договора, който
урежда основната престация в договора, поради което неравноправността влече
нищожност на целия договор. Твърди се по договор за кредит на ищцата да е предоставен кредит в евро, а не в швейцарски франкове,
размер на кредита и на месечните вноски
в швейцарски франкове не е посочен в
договора.
Процесният договор попада в предметния обхват
на ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ бр.64/2007год./, а банката е
търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на
договора – 17,10.2007 г./, поради което в отношенията им са приложими
разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният договор има
характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на
чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С
оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на
договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите по договора за
кредит.
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 35600,00евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро
на банката, към деня на усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е
предвидено, че кредитът се погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен,
а именно - швейцарски франкове. В чл. 23 от договора е уговорено, че кредитополучателят
приема изцяло риска от покачване на валутния курс на швейцарския франк спрямо
българския лев, както и че изцяло разбира икономическия смисъл и последици на
такива изменения. Съдът намира, че доколкото с последната клауза върху ищеца се
възлагат последиците от изменение на курса на валутата, в която е уговорен
договорът и с оглед защитата на интереса ѝ, в качеството ѝ на
потребител, на преценка за неравноправност подлежи чл. 23 от договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези,
които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП
досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните
клаузи да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място
съдът следва да се произнесе по действителността на клаузата в договора, с
която валутният риск от сключване на договора във валута се прехвърля на
кредитополучателя, за което в чл. 23 последния дава своето безусловно и
неотменимо съгласие.
Следва да се
прецени доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза,
която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Клаузите
на договор за кредит от 17,10,2007год., макар и да не са част от общи условия,
съдът намира да не са индивидуално
уговорени. Предвид чл. 146, ал.2 от ЗЗП не са са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Т.е. освен общите условия, за
които дефинитивно се приема да са такива, върху които потребителят няма
възможност да влияе, то и включена в договора клауза, ако отговаря на посочените
критерии следва да се приема да не е
индивидуално уговорена. Включването на уговорката в индивидуалния договор не
предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена и съдът дължи
потребителска защита по отношение на нея.
От ответника, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал. 4
от ЗЗП подобно доказване не е проведено.
С оглед преценка наличието на неравноправност на подобна
клауза и съобразно задължителното за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС С-186/2016год.
в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши преценка, доколкото
подобна клауза отразява разпоредбите от
националното право, които се прилагат в отношенията между договарящите страни
независимо от волята им, или които са с допълващ характер и следователно се
прилагат по подразбиране, т.е. когато в това отношение между страните не е
уговорено друго (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., RWE
Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180, т. 26, и от 10 септември
2014 г., Kušionová, C‑34/13, EU:C:2014:2189,
т. 79), поради което се обосновава извод за преценка наличието на
императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна уредба в
националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен
в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена
и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в
обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка
клаузата, с която е уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на
швейцарски франк спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът
съобрази, че това е клауза определяща основните престации по договора. В този
смисъл решение С-186/2016год. на СЕС.
Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да бъде извършвана
преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на договора, в случай
че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да са изразени на
ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и задължение в договора
да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната
клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици
(решения от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné
Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 75, и от 23 април
2015 г., Van Hove, C‑96/14, EU:C:2015:262, т. 50).Т.е. следва
да бъдат преценени всички относими фактически елементи, сред които са
публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на
договор за кредит (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015 г.,
Matei, C‑143/13, EU:C:2015:127, т. 75). По този начин, изискването за
„ясен и разбираем език“ включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от формална и граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията
на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98
от 25,07,2017год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от
Решение на СЕС по дело С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави
като минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване
на валутата на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год.,
както и за възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 23 от договора се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически последици.
Не са представени и други доказателства, че на ищцата са били разяснени
последиците от разглежданата норма. Предвид това, не може да се приеме, че
клаузата на чл. 23 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин и по тази
причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза, следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното
т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в
стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи
се в увеличаване на стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване
с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските по кредита. В
същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския
франк към еврото към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително,
на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката, относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе
предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната
по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици
за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен
кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не може да се приеме,
че ако ищцата е била информирана за възможността за широкото вариране на
стойността на швейцарския франк и за вредите, които тя би могла да понесе
вследствие на това, тя би се съгласила с процесната клауза /в тази насока т. 57
от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на Решение на СЕС по дело
С-415/11/. Съобразно изложеното предвид установените рискове и възможни
съществени неблагоприятни последици за потребителя от промяната на валутните
курсове, съдът намира, че разглежданата клауза е уговорена в нейна вреда и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, тъй като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на кредитополучателя.
Ето защо и съобразявайки горните
критерии, съдът намира, че клаузата на
чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са неравноправни на осн.чл.143, т.18 от
ЗЗП и в този смисъл на основание чл. 146 от ЗЗП – нищожни, което налага извод,
че събраната от банката сума в резултат на
курсова разлика на швейцарски франк
към евро/лев, различаваща се от
номинала към момента на сключване на договора, както и всички събрани въз основа на служебно
извършеното превалутиране такси и комисионни са недължимо платени и подлежат на
възстановяване. Когато
курсът се покачва за една и съща като размер във швейцарски франкове вноска
кредитополучателят внася различна, по – голяма сума в евро/лева. Разликата в
курса на швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане на кредита
и към момента на погасяване на вноските по него, представлява положителна
величина, формирана след служебно превалутиране от банката към всеки от двата
момента, която се явява недължимо платена на банката, наред с договорената възнаградителна лихва. Установи се по делото, че валутата на швейцарския
франк реално не е предоставена на кредитополучателя, същата е усвоена по
блокирана сметка и едва след превалутирането й реално е предоставена на ищцата.
Същата се ползва и за погасяване на кредита, което е свързано отново с
превалутиране на погасителни вноски. Ето
защо на практика клаузата, включена в
договора за кредит в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за
погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на
обезценяване на националната парична
единица спрямо тази валута поставя курсовия риск в тежест на потребителя. При
сключване на договора клаузите не посочват прозрачен механизъм, при запознаване
с който да се предположи, че потребителят
би сключил договора в чуждестранна валута.
Не е налице изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба не са неравноправни тези договорни
клаузи, които макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика
на финансови услуги. Клаузите на договора възлагащи валутните рискове
при договаряне на кредит в чужда
валута и погасителни вноски, дължими в същата валута не попадат в основанията на чл.143, т.7, т.10 и т.12 от
ЗЗП. / в този смисъл решение постановено по чл.290 от ГПК с №295/22,02,2019год.
по т.д. № 3539/2015год. на ТК, ІІ ТО на
ВКС/.
Мотивиран
от така изложеното съдът намира, че клаузите от договора на чл.6, ал.2, изр.1 и
чл.23 са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени, а последиците от същите са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, не са съставени на ясен и разбираем език, при
който да се предположи, че разбирайки икономическите последици от валутния риск
потребителят би сключил договор в чужда валута, което в нарушение на принципа
на добросъвестност води до значително неравновесие в правата и задълженията на
страните. Ето защо клаузите са неравноправни
на осн.чл.143, т.18 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП, поради което исковата
претенция с пр.осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността им е основателна и следва да се
уважи.
Нищожността
на клаузите свързани с поемането на валутния риск от потребителя сочи на вреди за последния,
представляващи заплатените от
кредитополучателя при начална липса на основание на сумите по курс швейцарския
франк към евро/лев, надвишаващ курса определен в договора при усвояване на сумата, при фиксиран курс на лева към еврото.
По искова претенция с пр.осн.чл.26 от ЗЗД, вр.чл.143,
вр.чл.146 от ЗЗП относно чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от договора.
Съществен
елемент от договора за кредит е размера на лихвата по този кредит. Същата
представлява цената на услугата, предоставена от банката. По отношение на
процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора,
вр.чл.6, ал.3 в частта даваща възможност на банката да променя БЛП следва да се
разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата
предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП
сочи на неравноправна
клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради
промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146
от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП
сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин /решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
Относно недействителността на клаузата на чл. 13, ал. 1 от договор за банков кредит, съгласно която банката си
запазва правото, по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по
настоящия договор в швейцарски
франкове при евентуалното му
превалутиране по реда на чл.21, като е предвидено тези промени
да влизат в сила за страните от деня на приемането им от компетентните банкови
органи и че са задължителни за страните по договора, съдът намира също да дава право на банката да променя
приложимите към договора лихви изцяло по своя преценка, без да се сочи
методика за промяната им, поради което
се обосновава да е налице неравноправен характер на същата по смисъла на чл.143
от ЗЗП.
По отношение на
сключеното допълнително споразумение за преструктуриране на дълга, чрез
разсрочване при определен гратисен период и капитализиране на
лихвата/прибавянето й към главницата/, съдът намира следното: съгласно Решение
№ 66 от 29,07,2019 год. по гр.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т.О., уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. По
този начин, уговорките с които към главницата по кредита се прибавят начислени
и непогасени лихви са нищожни на основание чл.26, ал.4, вр.чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Въпреки установяване на неравноправни клаузи от договора за кредит,
съдът намира това обстоятелството да не води до
нищожност на целия договор. В този смисъл разпоредбата на чл.146, ал.5
от ЗЗП, съгласно която наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с
потребител не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Основната
характеристика на договора за кредит съставлява задължение на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя определена парична сума/валута срещу задължение на
кредитополучателят да възстанови същата, обичайно срещу заплащане на възнаграждение. Т.е. основният предмет
на договора е свързан със задължения за парични престации
на страните, които елементи са отразени в действителните разпоредби на чл.1,
ал.1 и чл.3, ал.1 и ал.2 от договора –задължение за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността на 35600,00евро, при
задължение за връщане на усвоената сума
срещу възнаградителна лихва, която е конкретно определена към датата на сключване на договора в размер на 6,15%. В член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 се предвижда, че неравноправните клаузи,
съдържащи се в сключен договор с потребител от продавач или доставчик, не
обвързват потребителите, при условията, определени в националното право на
държавите членки, и договорът продължава
да е обвързващ за страните в останалата част, ако може да продължи да се
изпълнява и без неравноправните клаузи. Т.е.целта не е обявяване на всички
договори за кредит съдържащи неравноправни клаузи за недействителни, а
възстановяване на равновесието в правата
и задълженията на всяка от договарящите страни. Ако характерът на договора се запазва без прилагането на
неравноправните клаузи, то договорът следва да бъде запазен, доколкото нормите
на националното право допускат такава възможност. Съдът намира за неоснователни
доводите на ищеца за нищожност на целия договор, тъй като запазването му, без
неравноправните клаузи би довело до
изменение на естеството на основния
предмет на договора. Задължението на
кредитополучателят да заплаща възнаградителна лихва в определен процент не е пряко свързано с
клаузата прехвърляща валутния риск на ищеца, а възнаградителна лихва е
уговорена в процент, с който ищцата се е съгласила.
Ето защо исковата претенция за връщане на сума в
размер на 17724,11евро, платена за периода от 26,06,2016год. до 29,11,2019год.
по нищожен договор за кредит е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователност и отхвърляне на
главната искова претенция следва да бъдат разгледани заявените при
условията на евентуалност кумулативни искове за нищожност на договорни клаузи и връщане на платени суми
основани на нищожни клаузи и формирани от курсови валутни разлики и едностранно
изменена лихва.
С оглед изложените по-горе мотиви исковите
претенции с пр.осн.чл.26 от ЗЗД, вр.чл;.143, вр.чл.146 от ЗЗП за нищожност на
договорни клаузи –чл.6, ал.2, чл.23, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от
договора са основателни.
По иска с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер
на 8886,11евро, платена без основание за периода от 26,12,2014год. до
29,11,2019год.
Предвид изложените по-горе съображения платената сума в
резултат на валутни разлики като основана на нищожна клауза подлежи на
възстановяване.
С оглед заключението на ССчЕ дължимата сума за периода от
26,12,2014год. до 29,11,2019год. при курс на шв.франка към лева към датата на
сключване на договора-1,690402, без промяна на лихва и капитализиране е
23091,45шв.франка с равностойност 13660,33евро, а реално платената сума е 24560,75евро или разликата от 10900,42евро е недължимо платена. Същата е с
равностойност 18426,09шв.франка. Същата подлежи на връщане, поради което
исковата претенция за връщане на надплатена сума от валутна разлика е
основателна. Не е налице
процесуална пречка за присъждането й в лева, въпреки заявената претенция в евро
и да не е налице нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от ГПК, тъй като
надвзетата сума е на основание нищожна клауза платена без основание, а не
претенция за реално изпълнение по договора. ССчЕ сочи погасяване на сумите да е в
левове, поради което дължима е сума 17379,72лв. /левова равностойност на
8886,11евро/.
По иска за сума
в размер на 4161,52шв.франка за периода
от 26,12,2014год. до 29,11,2019год.;
С оглед изложените по –горе
мотиви за нищожност на договорните клаузи, въз основа на които е извършено
едностранно изменение на договорната лихва, то платената въз основа на същите сума
подлежи на връщане като платена без основание. Същата съгласно заключение на
ССЧЕ е в размер на 4161,52шв.франка, поради което исковата претенция е
основателна в предявения размер;
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 1988,07лв. от общо
4848,97лв., от които 3000,00лв. –адв.възнаграждение, 350,00лв.-в.л., 1498,97лв.-д.т./Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед цената на исковата претенция, брой
съдебни заседания, извършени процесуални действия, въпреки фактическата и
правна сложност, поради което приема справедливо адв.възнаграждение в размер на
3000,00лв.-съгласно НМРАВ по чл.7, ал.2 от ГПК минималното е 2320,86лв./
Съдът констатира, че ищецът е останал задължен за разноски,
с оглед допуснато увеличение на иска. Общата
сума на увеличението е 3073,15лв. като увеличението върху претенцията в
шв.франкове е 517,13лв. по курс към дата 07,12,2020год. или държавната такса е
122,92лв., от която е внесена 90,64лв. Ето защо на осн.чл.77 от ГПК ищецът дължи допълнително 32,28лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от иска
на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
261,00лв. от общо 450,00лв., от които 350,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Г.Л.Д. с ЕГН **********, със съд.адрес ***
срещу Ю.Б. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** иск с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер на 17724,11евро, платена
без основание за периода от 26,06,2016
до 29,11,2019год. на основание нищожен договор за кредит от 17,10,2007год.
като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по
предявените от Г.Л.Д. с ЕГН **********, със съд.адрес *** срещу Ю.Б. АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес *** клаузи от договор за кредит №HL25860 от 17,10,2007год., както следва: чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.6, ал.2, чл.13, ал.1 и чл.23 от
договора на осн.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл. 143 , т. 10 и т.12, пр.2 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ю.Б."
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати на Г.Л.Д. с ЕГН **********, със
съд.адрес *** по иск с пр.кв.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 17379,72лв./равностойност на 8886,11евро/, платена
за периода от 26,12,2014год. до
29,11,2019год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-29,11,2019год.
до изплащане на вземането;
ОСЪЖДА „Ю.Б."
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати на Г.Л.Д. с ЕГН **********, със
съд.адрес *** по иск с пр.кв.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 4161,52шв.франка, платена
за периода от 26,12,2014год. до
29,11,2019год., в резултат на едностранна промяна на лихвата, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-29,11,2019год. до изплащане на
вземането;
ОСЪЖДА „Ю.Б."
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати на Г.Л.Д. с ЕГН **********, със
съд.адрес *** на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 1988,07лв.-разноски.
ОСЪЖДА Г.Л.Д. с ЕГН **********, със
съд.адрес *** да заплати на „Ю.Б."
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 261,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Г.Л.Д. с ЕГН **********, със
съд.адрес *** да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на осн.чл. 77 от ГПК сумата
от 32,28лв.-държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: