Р Е Ш Е Н И Е
260005 19.06.2024г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Седми декември 2022
на
Година
в публично заседание в следния
състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НОНКА СТОЯНОВА
Секретар
като разгледа
докладваното от
съдия
СТАТЕЛОВА 322 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК- отрицателен установителен иск.
В предявената искова молба „******“ АД, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнитения
директор Г.С.С., със съдебен адрес:***, срещу „С.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя на
дружеството Т. В. М., молят съда да постанови решение, с което на осн. чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК, да бъде признато за установено със сила на присъдено нещо
между страните по делото, че ответниците „С.“ ЕООД не
са собственици на реална част с площ от 4 733 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ************, по кадастралната карта на гр. С., като целият
поземлен имот е с площ от 39 728 кв.м. и номер на имота по предходен план:
000***, находящ се в землището на гр. С., местност „Р.Д.“
по картата на възстановената собственост за землището на гр. С., при граници на
поземлен имот с идентификатор ************, а именно: Поземлен имот с
идентификатор ***** ** *, поземлен имот с идентификатор ***** ** ***, поземлен
имот с идентификатор ***** **** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **,
поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор *****
** **, поземлен имот с идентификатор: ***** ** **, поземлен имот с
идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен
имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **,
поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор *****
** **, и с граници само на процесната реална част с площ от 4 733 кв.м.-
от три страни поземлен имот с идентификатор ************ и поземлен имот с
идентификатор ***** ** ***.
При условията на евентуалност и ако се приеме, че
главният иск е недопустим, молят съда да постанови съдебно решение, с което да
бъде прието за установено между ищците и ответниците, че дружеството- ответник
„С.“ ЕООД не са собственици на 4 733/39 733 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ************ в гр. С., като целият поземлен имот е с площ от
39 733 кв.м., при граници на поземлен имот с идентификатор ************, а
именно: поземлен имот с идентификатор ***** ** *, поземлен имот с идентификатор
***** ** ***, поземлен имот с идентификатор ***** **** **, поземлен имот с
идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен
имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен
имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **,
поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор *****
** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор
***** ** **, и с граници само на процесната реална част с площ от 4 733
кв.м.- от три страни поземлен имот с идентификатор ************ и поземлен имот
с идентификатор ***** ** ***.
Молят за събиране на писмени доказателства, да бъдат
допуснати до разпит двама души свидетели при режим на довеждане в открито
съдебно заседание.
Молят да бъде допусната съдебно- техническа експертиза,
при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи
справка за действащите кадастрални карти и кадастрални регистри, както и на
онези, които са действали в периода от 1998г. до момента на изготвяне на
експертизата, да отговори на следните въпроси: 1. Какъв по площ имот е
прехвърлен на „Б.М. – С.“(в несъстоятелност), съгласно нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот №87, том ІІ, рег. № 2985/2008г.; 2. Каква е
била площта на имотите, на основа на които е бил създаден имот № 000***, а
съгласно действащата кадастрална карта- имот с идентификатор ************; 3.
От кои имоти е образуван съществуващия имот № 000***, а съгласно действащата
кадастрална карта- имот с идентификатор ************; 4. Налице ли са данни, че
за образуване на съществуващия имот № 000***, а съгласно действащата
кадастрална карта- имот с идентификатор ************, е дабавена
площ, която не е съществувала в площта на преди съществуващите имоти, включително
и спрямо тези, описани в Акт за държавна собственост № 961/29.06.1998г.; Ако
отговорът на предишния въпрос е положителен, то вещото лице да посочи кога и на
какво конкретно основание за попълване на в картата е добавена допълнителната
площ към сега съществуващия имот №000***; 5. Вещото лице да отговори на
предишния въпрос, като съобрази и посоченото в Акт за изключителна държавна
собственост №320/26.01.1998г.; 6. Вещото лице да отрази графично върху скица на
имот № 000*** границите на площ на промплощадки: 1. Фабрика за фелдшпати и 2.
Взривен склад, съгласно координатни точки и индивидуализация, съдържаща се в
т.8 от Акт за изключителна държавна собственост №320/26.01.1998г., предоставени
на „Ватия“ЕАД; 7. Въз основа на изводите се по предходните задачи, посочващи
границите на преди съществуващите имоти и на процесния
имот № 000***, вещото лице да очертае добавената площ, съобразно с отговорите
на предишните въпроси 4 и 5.
Представят следните писмени доказателства в копие: Акт за изключителна държавна собственост № 320/26.01.1996 г.; Акт за частна
държавна собственост № 961/29.06.1998 г.; Сгради, включени в капитала на „
Ватия“ ЕАД – Приложение № 1; Скица на поземлен имот №
15-949316/18.10.2019 г. на СГКК – Пазарджик; Скица № К 07251/03.11.2016 г. на
Общинска служба по земеделие – Панагюрище; Скица-проект – 1,2 бр.;
Постановление за възлагане по реда на чл. 717 З от ТЗ от 13.07.2016 г.; Решение
№ 272/11.07.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 33/2019 г. по описа на
Пазарджишки окръжен съд; Отговор на ответното дружество по гр. дело №*** г.;
Нот. акт за покупко-продажбана недвижим имот № 162, т. 4 нот. дело № ***/2005
г. по общия регистър на нот. № *** – П. К.; Нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 87 т. 2 нот.дело № ***г. по общия
регистър на нот. № *** – П. К.; Два броя
скици; Удостоверение с изх. № РД-13-165/15.03.2017 г. на Общинска служба по
земеделие – Панагюрище; Решение № 686/28.12.2017 г., постановено по адм. дело №
414/2017 г. по описа на Адм. съд – Пазарджик; Решение № 9540/11.07.2018 г.,
постановено по одм. Дилж № 3428/2018 г. по описа на ВАС; Обезпечителна заповед
от 02.02.2017 г.; Определение № 661/20.12.2018 г., постановено по в. гр. дело №
732 на Пазарджишки окръжен съд.
В законоустановения срок ответното дружество „******“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.В.М., със съдебен
адрес:***, представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че
предявените искове са недопустими, тъй като за дружеството -ищец липсва правен
интерес от воденето на процеса, поради което делото следва да се прекрати.
Сочат, че ищците обусляват своя правен интерес на основание Тълкувателно решение
№ 8/27.11.2013 г., постановено по търговско дело № 8/2012 г. на ОСГК, ТК на
ВКС, но в исковата молба се цитират само мотивите на тълкувателното решение и
се сочи, че предмет на защита с установителен иск за собственост могат да бъдат
и фактически състояния, каквото е вледението и каквото вледение ищците твърдят,
че осъществяват върху процесния недвижим имот. Според ответниците, в
тълкувателното решение е посочено, че правен интерес от постановяване на
отрицателен установителен иск може да има само владелецът, чието владение първо
е било смутено, но не отнето от лицето, което претендира да има право на
собственост върху тази вещ. Изисква се наличието на второ кумулатоивно условие
– правен интерес може да има само владелецът, чието владение е установено, но не
са изтекли 6 месеца от установяване на това владение и това е една тясно
ограничена хипотеза, при която е допустим установителени иск за собственост, но
само ако владелецът отговаря на двете кумулативни изисквания. Според
практиката, се сочи в писмения отговор, правен интерес от предявяване на такъв иск има ищецът, който не
може да защити правата си по друг, предвиден от закона ред. Според ответниците,
владелецът, чието владение е продължило повече от 6 месеца има на разположене
иск по смисъла на чл. 75 от ЗС, поради което отрицателен установителен иск може
да се предяви само от владелец, чието владение е установено преди да са изтекли
6 месеца и през този период неговото владение е било смутено. Ответниците
сочат, че според исковата молба, ищците владеят реална/идеална част от
процесния недвижим имот, но не сочат кога са установили фактическа власт върху
него и на какво правно основание, поради което не може да се прецени дали е
налице ограничената по обхват хипотеза на отрицателен установителен иск за собственост
от носител не на право на собственост върху този имот, а на дадено фактичесто
състояние – владение. Според ответниците, не се твърди владението да е
смущавано. Съгласно писмения отговор, няма интерес от предявяването на такъв
иск и на основание константна съдебна практика по цитираното Тълкувателно
решение № 8, защото според тази практика, уважаването на подобен иск трябва да
донесе на ищеца права върху процесния недвижим
имот, отричайки претендираните права в същия обем от страна на
ответниците. „С.“ ЕООД сочат, че между същите страни има делбено производство
по отношение на същия имот, в което „Б.и.“ АД са претендирали, че са придобили
право на съсобственост въз основа на давностно владение, но в решение по гр.
дело № *** г. по описа на Панагюрския районен съд е прието, че ищецът по
делбеното дело не може да придобие право на собственост върху претендираното от
него реална или идеална част от имота на основание непрекъснато давностно
владение, поради което искът за делба е отхвърлен. Според ответното дружество,
след като със сила на присъдено нещо е
прието, че ищците не могат да придобият право на собственост върху
процесния недвижим имот или на идеална част от него, то те нямат правен интерес
от предявяване и на отрицателен установителен иск за собственост, целящ да
отрече правата на собственотст върху имота от страна на ответното дружество.
Ответниците считат, че дори и да се уважи този иск, дружеството-ищец не могат
да ползват никакави облаги от едно таково съдебно решение, тъй като отричайки
правото на собственост на някого, не може да се претендира това право да се
разпростре в патраиномиума на ищците или такова право да се придобие по
давност, а при липсата на субективен елемент – анимус, липсва владение.
Ответното дружество твърдят, че след като не може да се придобие процесната
част от имота от страна на ищците, то не може да се твърди, че и
ответниците не са собственици. В
писмения отговор се сочи, че страните по настоящото дело са обвързани от силата
на присъдоено нещо на решението по гр. дело №*** г. по описа на Панагюрския
районен съд и с обвързващата сила на
мотивите му, поради което дружеството- ищец никога не могат да бъдат владелци
на недвижимия имот и не могат да го придобият по силата на давностно владение,
което обезмисля предявения отрицателен установителрен иск.
„С.“ ЕООД молят съда да бъде оставена без движение исковата молба, като
бъде указано на дружеството-ищец да уточнят от коя дата ина какво правно основание са установили
факатическа власт върху недвижимия имот, като негов владелец с цел да се
установи дали е изтекъл шестмесечния срок на това владение. Сочат, че това
уточнение е необходимо с оглед твърденето в исковата молба по гр. дело №
169/2017 г. по описа на Панагюрски районен съд, че ищците са владели имота още
от 2005 г., но с извършения въвод във владение на ответника от 05.01.2017 г.,
владението на „Б.и.“ АД е било отнето, както и с оглед възражението, че след
06.06.2008 г. ищците въобще не са владели процесната част от недвижимия имот.
Сочи се, че само след това задължително уточнение, ответниците биха могли
правилно да организират защитата си и да намерят доказателство за своето
твърдение. Сочат, че няма как да знаят за кой период след 06.06.2008 г. до
предявяване на исковата молба, следва да се ангажират доказателства относно
липсата на владение от страна на ищците, като „Б.и.“ АД следва да фиксират дали
след датите 06.06.2008 г. или 05.01.2017 г. и на какво правно основание, отново
са завладели процесния имот.
Ответното дружество сочат, че има още едно основание, поради което
настоящият процес е недопустим. Твърдят, че с влезли в сила съдебни решения е
установено със сила на присъдено нещо, че ищците нямат никаква собственост или
съсобственост в процесния недвижим имот, като нямат и никави владелчески права
върху имота, а искът по смисъла на чл. 75 от ЗС, по който са се ползвали от
обезпечение на иска, е приет за недопустим. Сочи се, че по решение по делбеното
производство № 196/21.12.2017 г., постановено по гр. дело № 774/2017 г. по
описа на I
гр. отделение на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК, разрешаването на един правен спор с влязло в сила решение в делбеното
производство или в исково производство за собственост, формира сила на
присъдено нещо за спорното материално право, признато или отречено със съдебно
решение за същите страни, като прави недопустим всеки последващ иск на същото
лице спрямо същите ответници за същия имот, както и установителен положителен
или отрицателен или ревандикационен иск за право на собственост върху реална
или идеална част от вещта, като това е индивидуално основание за недопустимост
на предявания иск по отношение на процесния недвижим имот.
„С.“ ЕООД не признават предявения
отрицателен установителен иск, защото дружеството -ищец не владеят недвижимия
имот след 06.06.2008 г., като доброволно са предали владението върху имота на „Б.М.-
С.“ АД, съгласно Нотариален акт № 87/06.06.2008 г. Ответниците сочат, че в този
поземлен имот няма реално обособена част, съгласно разбирането в съдебната
практика за такава част. Сочат, че няма нанесена такава част на представената
кадастрална карта на имота. Описват, че имотът, притежаван от
дружеството-ответник се състои от две строителни площадки – „А“ и „Б“ възложени на дружеството по надлежен
ред с постановление за възлагане. Твърдят, че със същото постановление им са
възложени още строителни съоръжения: асфалтова площадка, подкранова площадка и
площадка промишлена товаро-разтоварна, както и водопровод, ограда,
електропровод. Според писмения отговор на исковата молба, тези три площадки се
отличават от останалата незастроена част от поземления имот по това, че върху
терена има строителни дейности, както и естеството на извършваните от тях
товаро-разтоварни дейности. Сочи се, че подобренията не представляват някаква
обособена самостоятелна част от имота, а са част от него, която се
характеризира с тези подобрения. Твърди се, че там съществуват множество
сгради, които са собственост на „С.“ ЕООД и на „Б.М. – С.“ АД (в
несъстоятелност). Твърдят, че така е „индивидуализирана“ твърдяната от ищците
обособена част, която е част от един недвижим имот и не може да се създаде
представа къде всъщност се намира тя, в коя част от имота, още повече, че не е
нанесена в кадастралната карта. Сочи се, че на 06.06.2008 г., с Нот. акт № 134,
т. ІІ, нот. дело №379/09.06.2008 г. на Служба по вписванията гр. Панагюрище,
ищците са продали целия процесен имот на
„Б.М. – С.“ АД, сега в несъстоятелност, които се явяват праводатели на
ответниците, като в този нот. акт никъде не е записано, че се продават само
35 000 кв. м от процесния недвижим имот с № 000***, нито че се продава
идеална част, а е посочено, че се продава целия „Промишлен обект -Рудник Фелдшпати“, в т.ч. поземления имот. В
писмения отговор се сочи, че няма данни имотът да е бил разделян на два
самостоятелни имота с площи съответно- от 35 000 кв. м. за единия и от 4
733 кв.м- за другия. Ответниците твърдят, че в случай на подобен нотариален
акт, предметът на продажбата е трябвало да бъде описан като 35000/39733 кв. м.
идеални части от правото на собственост, но е продаден целия недвижим имот.
Оспорват Акт за публично-държавна собственост № 320/26.01.1998 г., като
неотносим по делото и ирелевантен за
правилното му решаване. Молят да се приемат като доказателства по делото: АЧДС
№ 961/29.06.1998 г. като представят скица № 350/29.12.1997 г. на Община С.
с площадки „А“ и „В“, както и Постановлеание № 8/13.07.2016 г. за възлагане на
процесния недвижим имот по ред на чл. 717 л от ТЗ, ведно с Протокол за въвод
във владение.
Сочат, че разаликата в квадратурата в размер на 4733 кв. м не е съществен
елемент от идентификацията на имота и не поставя под съмнение правото на
собственост на ответниците. Оспорват Скица – проект № Ф 04769/18.11.2016 г на
Общинска служба по земеделие – Панагюрище, като неотговоряща на изискванията за
документ по ГПК, както и Скица № Ф 04830/16.03.2017 г. на Общинска служба по
земеделие Панагюрище в частта относно посочените там сгради.
Ответниците оспорват втория съединен при условията на евентуалност
отрицателен установителен иск, като неоснователен и недоказан, с който ищците
искат да се признае за установено, че ответниците не са собственици на 4733/39
7733 ид.части от процесния недвижим имот, тъй като правото на собственост е
придобито по силата на Постановление за възлагане по реда на чл. 717 л от ТЗ и
извършен въвод във владение на целия имот на 05.01.2017 г. Сочат, че
недвижимият имот винаги е бил само един и през 2008 г. на „Б.М. – С.“ АД е продаден целия имот, а не
идеална част от него. Според ответниците, ищците не владеят процесния омот от
2008 г., когато „Б.М. – С.“ АД ( в
несътоятелност) са предали владението на целия имот на праводателите на
ответниците.
„С.“ ЕООД оспорват цялостно предявента искова молба, като считат за
недопустими предявените искове, евентуално молят същите да бъдат признати за неоснователни и недоказани.
Молят да бъде приложено като доказателство по делото гр. дело № 169/2017 г.
по описа на Панагюрски районен съд.
Молят да бъдат допуснати до разпит в открито съдебно заседание двама души
свидетели при режим на довеждане.
Молят да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, при която вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните
въпроси: Съобразно очертаните две площадки на имота по скица № 350/29.12.1997
г., да очертае границите на съществуващите три площадки – асфалтова, подкранова
и промишлена товаро-разтоварна, като се има предвид съществуващите на место
асфалтови настилки, бетонови настилки с релси на кран, фундаменти за монтиране
на производствени машини, наличие на монтирани производствени машини и
съоръжения, наличие на надземно ел. захранване в дадена част от имота и чрез
показанията на свидетелите да се установи местоположението на тези три площадки
и тяхното предназначение.
Молят да не се допуска поисканата от ищците задача № 5, тъй като акт №
320/26.01.1998 г. е за изключителна държавна собственост, не се отнася за
процесния имот, а за други имоти, които не могат да бъдат обект на правни
сделки, тъй като са изключително държавна собственост.
Молят да им бъде дадена възможност да представят и други доказателства.
Представят следните писмени доказателства в копие: Скица служебна, издадена
на 29.12.1997 г. от Общинска поземлена комисия; Копие от кадастрална карта с
данни от 31.07.2020 г.; Протокол за извършен въвод във владение по чл. 717 л от ТЗ от 05.01.2017 г.; Съдебна практика; Партида на имот № 000***/02.08.2017 г.;
Искова молба от „******“ АД срещу „С.“
ЕООД, Решение №139 от 02.10.2019 г., постановено по гр. д. 169/2017 г. по описа на Панагюрски
районен съд.
Претендират сторените
по делото съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призовани, управителят на «Б.И. АД- Л.К. се явява лично и
с процесуалния им представител- адвокат А.М. от Софийска адвокатска колегия.
В
съдебно заседание, редовно
призовани, представляващият ответното дружество – Т.М., не се явява. Вместо
нея се явява процесуалният представител – адвокат Е.А. от Бургаска АК.
Видно от
приложения по делото Акт за изключителна държавна собственост
№320/26.01.1998г., издаден от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, недвижим имот в местността „Куповете“ в землището на гр. С.,
наречен „Находище „Мерата“, представлява открит рудник за натриев пегматит с
обща площ от 56 868кв.м. Отразено е, че Фабрика за фелдшпати е с площ от
27695кв.м, а Взривен склад е с площ от 13975кв.м. или общата площ е 41670кв.м.
В
обяснителната записка на АДС е отразено, че същият е издаден за поправка на
явна фактическа грешка, като изрично е уточнено, че площта се счита за
32758кв.м.
По делото
е приложен Акт за държавна собственост № 961/29.06.1998г., издаден от Областна
администрация Пловдив, от който се констатира, че в землището на гр. С., местности
„Орела“ и „Динчов камък“, се намира рудник „Фелдшпати“, който представлява
терен, разделен на „Промишлена площадка“ с площ от 20 000 кв.м и склад
„Взривни материали“ с площ от 15 000 кв.м. Сградите описани в акта
представляват неразделна част от терена. Посочено е, че с Разпореждане № 427 от
28.12.1978 г. за отчуждаване на 20 дка земя и Заповед № РД-17-242/23.10.1995 г. на Министерство на промишлеността, имотът
е включен в капитала на Търговско дружество “Ватия“ ЕАД.
Съгласно
приетия по делото Опис на сградите, включени в капитала на това дружество като Промишлена
площадка представляват: мелница, компресор, работилница 1, навес за дърва,
трошачно помещение, администрация и лаборатория,
административна сграда и стол, караулно помещение, химическа лаборатория (нова)
и др.
Съгласно
приложената по делото Скица на поземлен имот № 15-949316 от 18.10.2019 г., издадена
от СГКК – Пазарджик, площта на недвижимия имот в местност „Р.Д.“, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно ползване – за
друг вид производство, представлява складов обект с отредена площ от 39728 кв.м.
и като съсобственици са отразени дружеството- ищец „******“ АД и дружеството- ответник „С.“ ЕООД.
Видно от приложената по делото Скица № К07251/03.11.2016 г., издадена от Общинска
служба по земеделие гр. Панагюрище, за имот № 000*** е, че отразената площ е от
39733 кв.м и е собственост на ищците- „******“ АД.
По делото е приложена Скица № Ф04770/18.11.2016 г., издадена от Общинска
служба по земеделие – гр. Панагюрище- за имот № 690 в землището на гр. С.,
местност „Р.Д.“, в която се сочи, че същият имот от местността „Р.Д.“ с № 000690 се състои от 35 000 кв.м
площ, като са описани построените в имот № 000*** сгради.
Съгласно Скица-проект № Ф04769/18.11.2016 г. дружеството -ищец са собственици
на имот с № 000691 и като съседи са отразени – производствен терен на „Б.М. С.
“ АД и ведомствен път с №000682.
По делото е приложено Постановление за възлагане на осн. чл. 717з от Търговския
закон, издадено на 13.07.2016 г., от което се установява, че е възложен на заплатилия
сумите купувач, поземлен имот представляващ производствен терен с площ от
35 000 кв.м, означен с кадастрален № 000*** в местността „Р.Д.“ по картата
на възстановената собственост на гр. С., ведно със сгради, находящи се в имота
като: едноетажна масивна сграда – караулка №2; сграда № 3, представляваща едноетажна
масивна сграда с площ от 26 кв.м – склад за взривни вещества; сграда № 5 –
едноетажна масивна сграда- склад за взривни вещества – 2 с площ от 14 кв. м и
др.
С приложеното по делото Решение № 272/11.07.2019 г., постановено по
въззивно гражданско дело № 33/2019 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд е
потвърдено Решение от 25.05.2018 г., постановено по гр. дело № *** г. по описа на Панагюрския районен съд, с
което е отхвърлен като неоснователен искът предявен от „Б.И.“ АД срещу „******“
ООД за делба на поземлен имот с № 000***, находящ се
в землището на гр. С., местност „Р.Д.“ по КВС на това землище, който имот
представлява производствен терен с площ 39 733 кв.м.
По делото е приложено Удостоверение изх. № РД-13-165 от 15.03.2017 г.
издадено от Общинска служба по земеделие гр. Панагюрище, Офис С., от което се
установява, че производствен терен с нанесени 9 броя сгради по КВС на гр. С.,
представляващ поземлен имот № 000*** е с площ от 39733 кв.м.
Съгласно Решение № 686/28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 414/2017
г. по описа на Административен съд – Пазарджик се констатира, че производството
по делото е започнато пред РДНСК- ЮЦР във връзка с образувана административна
преписка по жалба от „Б.М. С.“ АД (в несъстоятелност), представлявано от своя
синдик и „С. „ЕООД ***, срещу разрешение за строеж на „Производствена база за
пегматит, съоръжения и складове към нея“ в поземлен имот № 000***, в местността
„Р.Д.“ в землището на гр. С. с възложител – ищците „******“ АД. В мотивите на
решението е посочено, че дори и разрешението за строеж да не е влязло в законна
сила, към момента на издаване на Заповед № ДК – 10-ЮЦР-23/07.04.2019 г. на Началника
на РДНСК, към момента на издаване на процесната заповед инвестиционните
намерения са били завършени, сградите са били построени и е издадено Удостоверение
№ 3/21.03.2017 г. – за въвеждане в експлоатация на строежа, представляващ
„Производствена база за пегматит, съоръжения и складове към нея“. В решението е
посочено, че инвестиционният процес за реализиране на строежа завършва с
изпълнение на изискванията на чл. 175 – 176 в от ЗУТ – упражняване от възложителя
на правото по чл. 177, ал.1 от ЗУТ и
издаване от компетентния административен орган на акт за въвеждане в
експлоатация на строежа, като за строежа извършен въз основа на процесното
разрешение на строеж, е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Излага се становище че от датата на влизане в сила на разрешението за строеж то
придобива характер на удостоверителен документ за законността на строежа. Така
заповедта на Началника на РДНСК – Южен централен район, е отменена.
Това решение е потвърдено от Второ отделение на Върховния административен
съд, в което се сочи, че липсата на съгласие на съсобственик на поземления имот
– „Б.М. С.“ АД не е основание за нищожност на разрешението за строеж, а липсва
само съгласието, поради което като основна предпоставка- липсата на съгласие е
основание за унищожаемост на разрешението за строеж.
Съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/22.06.2020 г. на
Община С. „Б.и.“АД са декларирали правото на собственост върху недвижим имот с
площ от 4733 кв.м, на който са построени производствен склад на един етаж с
площ от 352 кв.м, производствена база на един етаж с площ от 357 кв.м,
трансформаторен пост на един етаж с площ от 13 кв., а общият размер на
данъчната оценка на процесния недвижим имот възлиза на 64 292,50 лв.
По делото е приложен Нотариален акт за покупка на недвижим имот № 162, том IV, нот. дело № ***/2005 г. по Общия регистър на Нотариус № *** – П. К. с
район на действие – Районен съд Панагюрище, от който се констатира, че „Ватия“
АД са продали на „Б.и.“ АД недвижим имот представляващ производствен терен с
площ от 39 733 кв.м – по графични измервания, а по Акт за частна държавна
собственост – с площ от 35 000 кв. м, ведно с построените в него мелница,
склад за готова продукция, компресор, трафопост, навес за мертел, химическа
лаборатория, автоработилница, тоалетна, административно-битова сграда със стол,
склад за материали, работилница и др.
Видно от приложения по делото Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 87, том II, нот. дело № *** г., по Общия регистър на Нотариус № *** – П. К. с район
на действие – Районен съд Панагюрище, се констатира, че „Б.и.“ АД са продали на
„Б.М. С.“ ЕАД същия недвижим имот, който вече е отразен като производствен
терен с площ от 35 000 кв.м.
По делото
е приложен Договор, сключен на 17.09.2009 г. между „******“ АД и „Б.и.“ АД,
съгласно който заради прехвърляне изцяло от концесионера „Ватия“ АД на „******“
АД на всички права и задължения по концесията за добив на индустриални минерали
в участък „Мерата“, „Мали кладни дял“ и „Банчовец“, представлявщи „С.-Мерата“, предстои „******“ АД да стане
концесионер на находището, а от своя страна „Б.и.“ АД притежават трошачно-пресевна инсталация, находяща се в собствения му
недвижим имот с площ от 4733 кв.м в землището на гр. С., където се осъществява
трошенето на добитата от концесионното находище суровина. С този договор е
възложено на „******“ АД да извършат за своя сметка реконструкция,
мождернизация и автоматизация на съществуващата трошачно-пресевна инсталация,
като бъдат подменени основни машини и оборудване в нея. Посочено е, че тези
действия ще бъдат извършени от работници на „******“ АД и наети външни
специалисти.
Съгласно
приложената по делото данъчна Фактура №40001925/30.11.2005 г., „Б.и.“ АД са
придобили срещу сумата от 49 200,00 лв. дълготрайни активи с местонахождение
– фабрика „Фелдшпати“ – гр. С., съгласно опис представляващ неразделна част от
фактурата.
По делото
е приложена и Фактура № 40/01.07.2008 г., от която се установява, че „Б.М. С.“
АД са получили машини, съоръжения и оборудване с местонахождение- фабрика
„Фелдшпати“ – гр. С. за сумата от 240 000,00 лв., с ДДС.
По делото
е приложено Решение № 9820/29.09.2021 г., постановено по адм. дело № 4005/2021
г. по описа на Върховния административен съд на Република България, в което се установява,
че Административен съд Пазарджик е отменил действията на Началника на СГКК
Пазарджик по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършено
на основание чл. 53а, ал.1, т.1 от ЗКИР, засягащи поземлен имот с идентификатор
************, като е заличен като собственик „Б.и.“ АД и са оставени като
единствени собственици “С.“ ЕООД, поради влязло в сила съдебно решение. ВАС са
решили, че за да отхвърли оспорването Районен съд Панагюрище е приел, че е
извършено изменение на КРНИ чрез заличаване на „Б.И.“ АД като съсобственик е
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
административно-производствените правила.
Посочено
е, че със свое решение постановено по гр. дело № 19/2017 г. по смисъла на чл. 344,
ал.1 от ГПК, със сила на присъдено нещо е решено кой е титулярът на правото на
собственост и с отхвърляне на иска за делба, Панагюрският районен съд е
посочил, че липсва съсобственост между ищците и ответниците по настоящото
гражданско дело за недвижим имот с площ от 39 733 кв.м.
По делото
е разпитана свидетелката Д.Х.К., чиито показания съдът цени отчасти, тъй като
същата е в трудови правоотношения с дружеството- ищец. От показанията на
свидетелката к. се установява, че през 2005 г. „Ватия“ АД са продали целия
производствен обект на „Б.и.“ АД, като от 2005 г. нататък ищците са започнали
да осъществяват производствена дейност в този имот. По-късно през 2008 година,
според свидетелските показания, „Б.и.“ АД са продали на „Б.М. – С.“ АД част от
имота с площ от 35 000 кв.м, заедно с находящите се в тази площ сгради и
строителни съоръжения, като при продажбата ищците са запазили част от имота с
площ от 4733 кв.м. Свидетелката описва, че тези 4 733 кв.м са ситуирани в
средата на южната част на големия имот, непосредствено до общинския път.
Посочва, че тази инсталация представлява огромни машини, като в едната й част
има бетонов постамент, а другите части са поставени на колони. Твърди, през м. 01.2017 г. синдикът на „Бургар Минерали – С.“ АД е направил протокол за въвод във
владение на ответниците „С.“ ЕООД в обособената част
с площ от 35 000 кв.м. Сочи, че на терена, върху бетонови фундаменти, се
намират стоманени колони с трайно прекрепени към тях тежки машини, които
работят при непрекъснат процес и без дори една от тях, инсталацията не е в
състояние да работи.
По делото
е разпитан свидетелят А.Й.К., чийто показания съдът цени отчасти, тъй като
същият е бивш синдик на „Б.М. – С.“ АД (в несъстоятелност) и от чиито показания
се установява, че когато е станал синдик на „Б.М. – С.“ АД е влязъл в имота,
който е бил ограден с частична ограда и остатъци от караулка, зидана за охрана.
Уточнява, че това представлява най-източната част от терена. Сочи, че този имот
е в най-високата част на местността и е денивелиран, като западната част е
най-ниската част от имота. Според свидетеля К., в горната източна част е имало
остатъци от ограда, докато по-голямата западна част е била оградена с масивна
ограда. Твърди, че на 06.06.2008 г. дружеството ищец са продали с нотариален
акт цялата недвижима собственост – поземления имот с всички сгради, на „Б.М. – С.“
АД, като тогава е предадено и владението. Подчертава, че по това време всички
машини и фабриката са работили, а след това поземленият имот, заедно с част от
сградите, са били продадени на ответниците по настоящото гражданско дело.
Подчертава в показанията си, че трошачно-пресевната инсталация, като
самостоятелна движима вещ не съществува, а представлява система от челюстна
трошачка, от която започва целият производствен процес, роторна трошачка и
сито. Посочено и е, че машините могат да работят и извън този терен и е описано,
че са монтирани на бетонни фундаменти, където преди това е имало друга челюстна
трошачка.
От
показанията на свидетеля И.А.И., които съдът цени от части, тъй като същият е похранител
в „Б.М. – С.“ АД се установява, че повечето работници от „******“ АД са
служители на „Ватия“, а не на ищците. Описва, че в имота има три портала, като
от м. октомври 2016 г. свидетелят работи на западния портал. Твърди, че новата
фабрика се намира в източната част на имота, като там няма ограда. Установява,
че някога по време на стараа фабрика, имотът е бил ограден, но по-късно
оградата е разрушена и е построена новата фабрика. Сочи, че „******“ АД си
съществува, като той самият от 2016 г. охрянява портала на новите собственици –
ответното дружество.
От
протокола за оглед, проведен на 27.01.2022 г. се констатира, че кранът, намиращ
се на производствената площадка на площадка А е нарязан по искане на синдика на
„Б.М. – С.“ АД. При огледа бяха открити само бетоновите площадки, на които се е
намирал. Установи се, че площадката, намираща се на над ГСМ- склад е оградена с
метална ограда вътре в самия имот, а сградата представлява част от оградата.
Установи се, че това ограждение продължава до друга метална ограда, като предишната.
Съгласно протокола за оглед, в ляво от пътя, който води покрай административните
сгради, столовата и други битови сгради, се намери асфалтова площадка, която
свършва при метална мрежа, поставена на сиви бетонни колони. Достигнато бе до
място, на което има остатък от релса за кулокран и бетонн постамент, който
свършва в разрушено помещение. В площадка „Б“, описана като Минно-взривен склад
се откри разграбена вишка и разрушена караулка на пропуска. В този имот се
установи, че има частична ограда от юг с дължина от около 10-15 м, като се
откриха и остатъци от основите на общо пет сгради, които са нанесени на скицата
на имота, но вече не съществуват на терена. Посочено е, че преди тези пет
сгради са били охранявани сериозно- с бодлива тел и нарочна ограда, тъй като е
ставало дума за сгради, съдържащи взривни вещества. При огледа се констатира,
че съоръжението, намиращо се извън линията на оградата, съгласно плана се
намира на едно ниво по-надолу от площадка „Б“ – минно-взривен склад. Съгласно
плана, в горната част на този имот са затворени 20 дка, а в долната 15 дка, но
това съоръжение остава извън границите на двата имота, като оградата преминава
покрай сгради служещи за помощна администрация. Установи се, че контролния
пункт в тази част е разположен на бетонен и метален постамент. В него се
намират електрически съоръжения и може да се проследи чрез надлежно табло целият
процес на внасяне на материала в сушилния барабан, преминаване в две сита,
магнитен сепаратор и силози.
По делото
е приложено Удостовение изх. № С-1/03.10.2005 г., издадено от Общинска служба
по земеделие и гори – гр. С., от което се констатира, че недвижимият имот
описан в акт № 961 за държавна частна собственост, съставен на 29.06.1998 г. от
Областна администрация – Пловдив, представлява рудник „Фелдшпати“ – промишлена
площадка с площ от 20 дка и склад за взривни материали с площ от 15 дка с
включени в тях сгради, съгласно Приложение №1 към акта за държавна собственост
и те са включени в капитала на търговско дружество „Ватия“ ЕАД. Посочено е
изрично, че този имот е идентичен с имот № 000*** по КВС на гр. С., с площ от
39 733 дка – по графични данни и начин на трайно ползване – производствен
терен в местността „Р.Д.“, в който имот са построени 17 сгради.
По делото
е приложен Протокол без номер изготвен на 16.05.2008 г., съставен за открито
извънредно заседание на съвета на директорите с точка единствена от дневния ред
– вземане на решение за продажба на промишлен обект, собственост на дружеството
„Б.и.“ АД, заедно с постройките върху него и машините и съоръженията от
оборудването на новобразуваното дружество „Б.М. С.“
АД.
От
показанията на свидетеля Т.Г.Б., които съдът цени изцяло се установява, че през
2007 г. работодател на свидетеля е бил Г.С., като до 2015 г. е работил във
фабриката за готова продукция. През 2007 год. е бил служител на „Бургармин
инженеринг“ , а по-късно е започнал работа във „******“ АД
От
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява, че действащият кадастрален, застроителен и регулационен план на
гр. С., са одобрени през 1985 г. от Министерството на строителството и
селищното устройство, а бившата карта на възстановената собственост на заемлището
на гр. С. е приета на 15.05.1998 г. Вещото лице сочи, че имотът в последната
КВС е с № 000*** и се повява на картата на 17.09.2005 г. с площ от 39,733 дка,
като съдържа в себе си бившите отделни имоти-имот А – Преработвателна фабрика с
площ от 20 000 кв.м , имот Б – Склад за взривни материали с площ от
15 000 кв.м. Експертът пояснява, че двата са свързани си имот, в който
попадат голяма част от съоръженията на фабриката и този имот е с площ 4 733 дка.
Вещото
лице сочи, че в имота с идентификатор ***** ***.***, с площ от 39 728 кв.м
има нанесени регистрирани 27 сгради, част от които вече не съществуват, а други
са полуразрушени. Сочи се, че при съставянето на АДС № 961/29.06.1998 г. не е
включен имот очертан с пунктир в източната част на промишлена площадка А, който
е с приблизителна площ от 1400 кв.м и в който е ситуирана сграда № 5 – трошачно
с площ от 75 кв.м. Вещото лице достига до извода, че в Акта за изключителна
държавна собственост № 320/26.01.1998 г. е посочено, че фабриката за „Фелдшпати“
– гр. С. е с площ от 27 695 кв.м, а взривният склад е с площ от
13 975 кв.м.
Съгласно
заключението, с Нотариален акт № 634/06.06.2008 г. „Б.и.“ АД продават на „Б.М. С.“
АД промишлен обект представляващ „Рудник Фелдшпати“, ведно с производствен
терен с площ от 35 000 кв.м.
От
приложеното заключение на Съдебно-техническата експертиза и след извършване на
геодезическо заснемане на комплекс от трошачно, операторна и транспортен път от
трошачно до вход във фабрика, се установа, че геодезическото заснемане на
обекта е показало, че трошачка с площ от 37 кв.м, командна зала с площ от 22
кв. м и транспортен преход на трошения камък с площ от 282 кв.м., които се намират
в цялост в имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и
кадастралните ригистри на неурбанизираните територии на гр. С.. Вещото лице
пояснява в открито съдебно заседание, че трошачната инсталация приключва в
сграда представляващ склад № 23. Подчертава, че в Акт за държавна собственост №
961 – за държавна частна собственост от 29.06.1998 г., са актувани имоти в
местностите „Орела“ и „Динчов камък“ в землището на гр. С., представляващи
промишлена площадка с площ от 20 000 кв.м и 18 сгради в него и склад за
взривни материали с площ от 15 000 кв.м., с пет сгради в него.
Съгласно
заключението, в общия градоустройствен план на гр. С., за имот с идентификатор ************
са определени: Промишлена площадка, която припокрива западната част на имота и
промишлено депо, което е идентично с източната част на имота.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно и категорично се
установи, че с Акт за държавна собственост № 320/26.01.1998 г. са актувани като
държавна собственост фабрика „Фелдшпати“ с площ от 27 695 кв.м., взривен
склад с площ от 13 975 кв.м., като общата площ на терена към момента на
изготвяне на АДС възлиза на 41 670 кв.м.
По-късно
с Нотариален акт № 127/28.11.2005 г. „Ватия“ АД са продали на „Б.и.“ АД
промишлен обект – рудник „Фелдшпати“, представляващ имот № 000*** в местността
„Р.Д.“, в землището на гр. С., с площ от 35 000 кв. м., ведно с
построените в него осемнайсет броя сгради.
С договор
за разпределение на ползване на недвижими имоти от 12.04.2010 г., съобразно с
посочените размери на терена от Нотариален акт № 134/06.06.2008 г., „Б.и.“ АД
са ползвали терен с площ от 4 733 кв. м., а „Б.М. С.“ АД са ползвали площ
от 35 000 кв. м. „Б. С.“ са дали съгласие на „Б.и.“ АД да монтират в площта
от 4 733 кв.м., временни преместваеми съоръжения, необходими за преработка
на суров фелдшпат от концесионното находище, като със Скица-проект №
4769/18.11.2016 г. от имот № 000*** е проектирано създаването на два имота –
имот № 000690 с площ от 35 000 кв.м. и имот № 000691 с площ от 4733 кв.м.
Установи
се, че с Разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г., в производствената база в
поземлен имот 000*** е разрешено строителство от страна на „Б.и.“ АД и през
2017г., въз основа на Удостоверение №3/21.03.2017 г. – за въвеждане в
експлоатация на строеж – „Производствена база за пегматит, съоръжения и
складове към нея“ е въведен в експлоатация.
По делото
безспорно се установи от множество удостоверения, издадени от Общинска служба
по земеделие, че имот № 000*** е посочван във времето с площ от 39 337 кв.
м. до площ от 35 000 кв.м. Съдът счита, че последното удостоверение за
описание, което сочи идентичност на недвижимия имот следва да бъде взето за
основа на квадратурите на двата имота.
От него
се установи, че недвижимият имот описан в Акт № 961 за държавна частна
собственост, съставен на 29.06.1998 г. от Областна администрация – Пловдив,
представлява рудник „Фелдшпати“ – промишлена площадка с площ от 20 дка и склад
за взривни материали с площ от 15 дка, ведно с построените в тях сгради,
описани съгласно Приложение №1 към акта за държавна собственост и те са
включени в капитала на търговско дружество „Ватия“ ЕАД. Съдът приема, че именно
този имот е идентичен с имот № 000*** по КВС на гр. С., затова е отразен в
последващия нотариален акт с площ от 39 733 дка – по графични данни и
начин на трайно ползване – производствен терен в местността „Р.Д.“, в който
имот са построени 17 сгради.
От
извършения по делото оглед безспорно и категорично се констатира, че имотът на
ответното дружество и теренът с площ от 4377 кв.м. имат обща граница, но нямат
общ вход. Установи се, че възложеният на „С.“ЕООД с протокол за възлагане по
реда на чл. 717з от ТЗ, недвижим имот се състои от площадка „А“ с площ от
20 000 кв.м, в която се намериха построени множество производствени и административни
сгради, докато в площадка „Б“ – склад за взривни материали, въпреки че са
отразени в скиците на имота, не бяха открити никакви сгради, освен основата на
караулка, представляваща част от пропускателен пункт в имота.
От друга
страна по време на огледа се установи, че дори и металната ограда на площадка „А“
да е била разрушена и да е поставена мрежа, монтирана на сиви метални колони,
тази ограда е очертавала площадка „А“ с площ от 20 000 кв.м, но не и теренът,
за който се претендира от дружеството ищец да е с площ от 4 733 кв. м. Обратно,
вещото лице сочи, че при съставянето на първия акт за държавна собственост не е
отразена площ от 1400 кв. м., които вероятно представляват част от
претендирания недвижим имот.
От
представените по делото писмени доказателства безспорно и категорично се
установи, че във Акт № 961, промишлената
площадка „А“ е с площ от 20 000 кв. м. и това представлява западната част
от недвижимия имот, собственост на ответниците, а площадка „Б“ – склад за
взривни материали е с площ от 15 000 кв.м и представлява източната част на
имот № 000***. По делото безспорно и категорично се установи, че теренът с площ
от 4 733 кв. м е извън площадка „А“ и площадка „Б“, нямат обща граница, а
самите площадки са отстояли на разстояние около 150 м една от друга.
Съдът
счита, че следва да уважи предявеният отрицателен установителен иск, като
следва да бъде признато, че „******“ ООД не са собственици на този терен, част
от имот № 000*** с площ от 4 733 кв.м, тъй като тази площ не съвпада с
терените на площадка „А“ и площадка „Б“ и съгласно Акт за частна държавна
собственост е включена в имота, но всъщност се състои от части от различни
други имоти, които са запазили своето предишно предназначение – пасища, мера и
общински полски пътища.
От
заключението на вещото лице безспорно и категорично се установи, че в Акт за
държавна собственост № 961 изрично не е включен един имот с площ от 1400 кв.м,
който в неизвестен момент е отразен като част от имот № 000***. По делото
безспорно се установи, че през 2016 година ищците са получили разрешение за
строеж върху площта от 4 733 кв.м, в която да построят обект за преработка
на пегматит и през 2017 г. този обект е въведен в експлоатация.
Безспорно
се установи, че понастоящем обектът се намира извън границите на възложения на
ответното дружество недвижим имот. По делото не се установи на какво основание
се претендира правото на собственост на ответниците върху процесния терен, след
като дори и при огледа се установи, че оградата на площадка „А“ свършва преди
началото на този терен и същият не съдържа дори белези от съществуването на
метална ограда, която да представлява продължение на металната ограда, с която
е ограничена площадка „А“ с площ от 20 000 кв.м.
В
приложените по делото нотариални актове безспорно се установи, че прехвърлената
площ от 35 000 кв.м. с продавач „Б.и.“ АД и купувач – „Б.М. С.“ АД е
отразена като терен с площ от 39 733 кв.м, но само по графични данни, а
действителната воля на страните е била
за прехвърлянето чрез покупко-продажба
на терен, включващ площадка „А“ с площ от 20 000 кв.м и площадка „Б“ с
площ от 15 000 кв.м., или общо 35 000 кв.м.
Не се
събраха никакви доказателства по делото кога и по какви причини процесният недвижим
имот с площ от 4 733 кв.м е бил вписан като част от имот № 000***, но тази
разлика физически е правилно отразена в нотариалия акт за покупко-продажбата
между двете дружества и фактически се установи, че не е включена в имот № 000***
по КВС на гр. С..
Съдът
приема, че не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност
установителен иск, след като вече се произнесъл и уважил основния установителен
иск.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на дружеството-ищец сумата от 11 232,93 лв., която сума
представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 9600,00 лв. с вкл.
ДДС, държавна такса в размер на 642,93 лв., сумата от 40,00 лв. –
държавна такса за допускане на
обезпечение на предявен иск, сумата от 15,00 лв. – държавна такса за предявяване
на частна жалба, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 700,00
лв.; депозит за извършване на оглед от вещото лице в размер на 50,00 лв. и
депозит за вещи лица, свидетели и особени представители в размер на 185,00 лв.
С оглед
горното и на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, Панагюрския районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на „С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя на дружеството Т. В. М., че същите не са
собственици на реална част с площ от 4 733 кв.м
от Поземлен имот с идентификатор ************, по кадастралната карта на гр. С.,
като целият поземлен имот е с площ от 39 728 кв.м. и номер на имота по
предходен план: 000***, находящ се в землището на гр.
С., местност „Р.Д.“ по картата на възстановената собственост за землището на
гр. С., при граници на поземлен имот с идентификатор ************, а именно:
Поземлен имот с идентификатор ***** ** *, поземлен имот с идентификатор *****
** ***, поземлен имот с идентификатор ***** **** **, поземлен имот с
идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен
имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор: ***** ** **, поземлен
имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **,
поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор *****
** **, поземлен имот с идентификатор ***** ** **, поземлен имот с идентификатор
***** ** **, и с граници само на процесната реална част с площ от 4 733
кв.м.- от три страни поземлен имот с идентификатор ************ и поземлен имот
с идентификатор ***** ** ***.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя на дружеството Т. В. М., да заплатят на „******“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнитения директор Г.С.С., със
съдебен адрес:***, сумата от 11 232,93
лв. (единадесет хиляди двеста тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), която
сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 9600,00 лв. (девет
хиляди и шестстотин лева) с вкл. ДДС,
държавна такса в размер на 642,93
лв. (шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), сумата от
40,00 лв. (четиридесет лева) – държавна такса за допускане на обезпечение на предявен иск,
сумата от 15,00 лв. (петнадесет лева) – държавна такса за предявяване на частна
жалба; депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 700,00 лв. (седемстотин
лева); депозит за извършване на оглед от вещото лице в размер на 50,00 лв. (петдесет
лева) и депозит за вещи лица, свидетели и особени представители в размер на
185,00 лв. (сто осемдесет и пет лева).
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: