Определение по дело №636/2020 на Окръжен съд - Варна

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………     /                          гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТАНЧО САВОВ 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ПЕТРОВА

                                                       Мл.съдия  ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 636 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба на Ф.Х.М., управител на „к.“ ЕООД чрез адв. М.Д.срещу определение на ВРС по ЧНД № 1777/2020г., с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№667/2019г. по описа на Трето РУ на  МВР- Варна, водено за престъпление по чл.209ал.1 от НК. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е необоснован, тъй като не били изследвани изложените в жалбата доводи. Повереникът изразява несъгласие с тезата, че измамата е възможна единствено на датата, на която лицето договаря, когато лицето според ВРП не е имало намерение да въвежда в заблуждение, като счита, че то може да възникне и в по- късен момент. Сочи, че освен за деяние по чл.209ал.1 от НК е следвало да се изследва и въпроса за наличие на друго деяние, евентуално обсебване.  По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното определение  на ВРС  и да отмени постановлението на ВРП, като върне делото на прокурора със задължителни указания по прилагане на закона.

Въззивният съд, счита жалбата за допустима, подадена в срок от надлежна страна, като по същество  същата се явява  неоснователна.          Първоинстанционния съд е приел, че фактическите положения, приети за установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и че  споделя становището на прокурора за липсата на осъществен състав на престъпление  по чл. 209ал.1 от НК, тъй като в случая се касаело до гражданско правни отношения.

         Въззивният съд счита определението, с което е потвърдено  постановлението на РП- Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП  №667/2019г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР- Варна за правилно,   поради което следва да бъде потвърдено.

      Настоящата инстанция счита, че фактическата обстановка, приета от ВРС е съответна на събраните по делото доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд е  възприел същата, така както е описана в постановлението на ВРП. При липса на собствен анализ на доказателствата обаче се е задоволил да посочи единствено, че не са налице безспорни доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.209ал.1 от НК, а се касае до гражданско правен спор.

         По делото е установено, че Ф.Х.М. бил едноличен собственик и управител на „к.“ ЕООД – гр. Търговище, който стопанисвал магазин за мебели "Weltew home", находящ се в гр. Варна, бул.„ Вл. Варненчик" № 256. Магазинът се ръководел от св. Хасан Фикриев Х., негов син, като работели по поръчка на клиенти с различни производители на мебели, вкл. и такива от Република Турция.

         На 21.05.2019г. в магазина дошъл св.Ю.Л, който се представил като „Т..". Попитал за холов ъгъл по поръчка, като посочил размери и показал снимки на модела. Св. Х. обещал да провери дали е възможно изготвянето на такъв холов ъгъл, като по-късно същия ден му се обадил да му съобщи, че желания от него диван може да бъде направен на цена  от 3900 лева. Св. А. се съгласил и два часа по-късно минал през магазина, като оставил сумата от 900 лева, която според св. Х. представлявала капаро за дивана. Той започнал да съставя стокова разписка, но св.А. под предлог, че много бързал, не се подписал.

            На 22.05.2019г. св. А. отново се обадил по телефона на св. Х. и поискал да му направи оферта и за тройка диван с дълга табуретка. На следващия ден св. А. посетил магазина, като му била дадена цена от 1400 лева за дивана и 500 лева за табуретката. Той се съгласил, като оставил сумата от  500 лева. По същия начин при съставяне на стоковата разписка, той напуснал магазина.

         На 27.05.2019г. св. А. отново посетил магазина и поискал да закупи трапезна маса от дърво и смола с размери 2,80 на 3 метра. Посочената маса следвало да се внесе от Турция на цена от 6300лева. Св. А. казал, че ще си помисли. По-късно се обадил  на св. Х., за да  поръча масата, като св. Х. поискал половината цена под формата на капаро. На 28.05.2019г. св. А. дошъл в магазина и оставил сумата от 1500 евро /2925 лева/. По същия начин при съставянето на стоковата разписка от св. Х.,  св. А. отново си тръгнал.

         На 20.06.2019г. цялата поръчка била готова, като мебелите се съхранявали в склад на фирмата в гр. Търговище. Св. А. заявил, че е в ремонт и поискал да го изчакат 2-3 седмици. След това още няколко пъти отлагал с 2-3 седмици. В началото на месец октомври 2019г. св. А. заявил на св. Х., че е готов с апартамента. Било уговорено мебелите да му бъдат доставени на адрес гр. Варна, ул. Хан Кубрат" № 2, на 10.10.2019г. Св. Х. организирал доставката от гр. Търговище, заедно със св. Н.А.и св. Валери Е.- също служители на дружеството. В уговорения час, в ранния следобед- 13,30- 14.00 часа св. А. не бил на адреса, поради което служителите на дружеството го чакали 4 часа. По телефона св. А. им дал инструкции да качат мебелите на осмия етаж, казал им че имало жена управител, която се занимавала с майсторите, а той щял да дойде всеки момент. Св. Х., св. А. и св. Е. били посрещнати от млада жена, а св. А. пристигнал едва в 17.00 часа. Св. Х. предложил двамата да оправят сметките и документите по доставената стока. Св.А. поискал да качат в апартамента и масата, след което в жилището да оправят сметките. Тъй като масата била по-широка от входа, се наложило да бъде нает кран/от св. Х./, който да вдигне масата и да я качи до осмия етаж. Към 18,30 часа всички мебели били доставени в жилището. Според св. Х. уговорката със св. А. била услугата по наемането на крана да се поемела от двамата по равно, както и станало. След като всички били в апартамента, св. А. обещал да плати, но след като бъдели сглобени мебелите. Тъй като ламината му не бил нареден изцяло, се наложило сглобяването на мебелите да бъде отложено за следващия ден.

         На 11.10.2019г. св. Х., св. А. и св. Е. отишли в посочения апартамент, където сглобили мебелите. Към 14.30 часа дошъл св. А..

         Според показанията на св. Х., св. А. и св. Е., св. А. седнал да пробва мебелите и им казал да слизат. Св. Х. го попитал кога ще си оправели сметките, а св. А. им отговорил, че щял да си плати, но сметките му били запорирани, като бил обещал, че към средата на месец октомври щял да мине през магазина и да доплати остатъка. Тогава св. Х. позвънил на баща си- св. М. и го уведомил за станалото. Той го посъветвал, ако клиентът не плати, да си вземат мебелите. Тогава св. А. ги уверил, че на 15.10.2019 г. най-късно щял да доплати дължимата сума. Това така и не се случило.

         Според св. Х., св. А. му дължал сумата от 7775 лева. Поради отказа на св. А. да предостави данни и да положи подписи, не било възможно да се издаде фактура и да се осчетоводи остатъка. Осчетоводени били само дадените суми, като капаро.

         В показанията си, св. Ю.Л- управител на фирма „Т.. 7777" ЕООД гр. София заявил, че причината за забавянето на изготвянето и доставката на мебелите била у св. Х.. Заявил, че бил заплатил пълната цена на мебелите лично на св. Х. според устната им договорка, като не били съставяни счетоводни документи, по настояване на св. Х./тъй като уговорката им била за намаляване на цената, ако не се издава счетоводен документ/. Наред с това, мебелите били доставени във вид, който не отговарял на уговореното- мебелите нямали крачета, а диваните не били каптирани. В показанията си посочил също, че когато посещавал магазина за мебели  бил със свой приятел - св. М.. Г.., който разпитан в качеството на свидетел потвърдил, че е бил заедно със св. А., известен като „Т..", че при посещението им св. Х. посочил цена от 12 000 лева, но че ако не се издаде фактура, цената можело да падне до 10 000 лева, при положение, че бъде заплатена половината сума. Според показанията на св. Г.., той лично извадил сумата от 5 хиляди лева, предоставена му от сестрата на „Т.." и ги дал на продавача в магазина, като не бил съставен никакъв документ. Впоследствие бил с Т.., когато той получил обаждане по телефона от св. Х., който му казал, че мебелите били пристигнали. Когато двамата отишли до магазина, мебелите ги нямало, а разбрали, че се намирали в склад в гр. Търговище. Тогава св. Г.. извадил и платил останалата част от цената- 5000 лева, дадени му от сестрата на Т.. и ги дал на св. Х., като отново не бил издаден документ за извършеното плащане. На следващия ден, след доставката, св. Г.. разбрал от приятеля си, че не бил доволен от мебелите си- били без каптажи на възглавниците и без крака.

         Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че между св. А. и св. Х. бил сключен устен договор за изработка и доставка на мебели. По силата на този договор, св. Х., като представител на „к.“ ЕООД се задължил да изработи и достави мебелите,  а А. - да заплати цената на мебелите. Налице е противоречие в показанията на свидетелите относно договорената, респ. платената цена. Едната група свидетели твърдят, че св. А. е платил само капаро в размер на 4325лв за поръчаните мебели, чиято стойност е била 12100 лена, докато св. А. и св. Г.. твърдят, че цената е била заплатена изцяло и нейната стойност е била 10 000 лева, с уговорката да не се съставят  счетоводни документи. Договорът за изработка е неформален, като според св. Х., Е. и А., А. е заплатил капаро  в размер на 4325лв.,  за което  Х. издал стокови разписки с три различни дати за трите посещения в магазина, а не както А. и Г.. твърдят, че са ходили само два  пъти. Съдът не кредитира показанията на двамата, досежно обстоятелството, че цената на мебелите е платена от св. Г.., тъй като е налице вътрешно противоречие относно това обстоятелство в показанията на двамата. А. твърди, че действително парите са пратени от сестра му, но той е платил мебелите, а от друга страна работещите в магазина при разпита си са посочили, че А. е идвал сам и с него не е имало друго лице, още по- малко пък това друго лице да е плащало за мебелите. От доказателствата по делото не може по безспорен начин да се установи каква е договорената цена между страните по договора, нито каква част от нея е била заплатена от А.. Когато обаче сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама, следва да се извърши комплексна оценка на развитието на облигационното отношение с оглед установяване наличието или липсата на умисъл за размера на щетата. Сключването на договор би могло да бъде използвано с измамлива цел, като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане. Липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е обективирана  от неговите действия, извършени единствено с цел да набави за себе си имотна облага.

       В хода на разследването не са установени обстоятелства, които да определят измамата по смисъла на НК - извършени умишлено конкретни действия, с които подсъдимият да е въвел в заблуждение свидетеля Х., че ще  заплати по-късно цялата договорената по сделката цена на мебелите, без да е имал намерение и възможност да изпълни обещаното, а то да е направено единствено с цел да набави за себе си имотна облага и така да е мотивирал свидетеля да извърши определено имуществено разпореждане в негова полза /да му достави и монтира мебелите/, с което трайно е намалил своя патримониум чрез осъществяване на безвъзмезден и невъзстановим разход.
Със заплащането на капаро, така както твърдят свидетелите Х., А. и Е., следва извод, че изначална липса на намерение у А.  реално да се задължи по сключения договор, не е била налице. Не се установява по делото А. съзнателно да е въвел св. Х. в заблуждение, че ще заплати по-късно цената по сделката без да е имал такова намерение, при доставката, което да е сторено единствено с цел реализиране за него на имотна облага и със съзнанието за причиняване на вреда. Освен че е извършил плащане на част от цената по сделката, за което не е било налице възражение от страна на св. Х. съобразно уговореното, заплащайки  капарото,  подсъдимият е демонстрирал възможностите си да заплати цената на доставените мебели, поради което и не може да се изведе намерение за въвеждане в заблуждение. Посочената по-горе изначална липса на намерение у подсъдимия реално да се задължи по сключения договор, не е налице. Престъплението е резултатно и измамливите действия винаги предхождат настъпването на вредата. С оглед горното, настоящата инстанция счита, че не са налице категорични доказателства, че А. е извършил  престъпление по чл.209ал.1 от НК, като описаните по- горе факти не могат да бъдат подведени и под фактическия състав на обсебването, каквото твърдение се съдържа в жалбата.

       По изложените съображения, настоящият счита, че взаимоотношенията между „к.“ ЕООД, представлявано от управителя Ф.М. и  св. А. правилно са оценени като такива с гражданско-правен характер, поради което и  жалбата се явява неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.243 ал.7 от НПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №855 от 01.06.2020г. по ЧНД № 1777/2020г. на ВРС,  с което е потвърдено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№667/2019г. по описа на  Трето РУ- Варна.  

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.