РЕШЕНИЕ № 133
гр. Сливен, 31.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен - I състав
3-членен, в съдебно заседание на единадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретар Ваня Фърчанова и с участието на прокурора Красимир Георгиев Маринов като разгледа докладваното съдия Слав Бакалов КАНД № 20237220600108/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 227/16.06.2023 г., постановено по АНД № 20232230200391/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № F676677/24.10.2022г, издадено от Директора на Дирекция „Контрол" в ТД на НАП- гр. Бургас, с което на Е.И.П., ЕГН **********, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 3829,21 лева за нарушение на същата разпоредба и е осъдена ТД на НАП- Бургас да заплати на Е.И.П., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 700 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Горното решение е обжалвано в законният срок от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и необосновано. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. Същото било правилно квалифицирано и наложеното наказание съразмерно на извършеното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на СлРС и потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника си гл. юриск. Ж. Д., поддържа жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касацията Е.И.П., чрез пълномощника си адв. М.П. преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество М.П.”, оспорва жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че са налице условията да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение..
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По повод на извършена проверка от св. Д. Х. - г. и. по приходите в ТД на НАП- Бургас било установено, че за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2021г. Е.И.П., като земеделски производител е реализирала облагаем оборот от 52062,16 лева и не е спазила срока по чл.96, ал.1 от ЗДДС за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, в случая от 01.08.2021 г. до 09.08.2021г. П. подала заявление за регистрация и е регистрирана на 20.04.2022 г. с издаден Акт за регистрация по ЗДДС с №20042202096734/20.04.2022г. Проверяващите приели, че на основание чл. 101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС от датата на която задълженото лице е подлежало на задължителна регистрация 24.08.2021г. до датата на фактическата регистрация 20.04.2022г. лицето е извършило облагаеми доставки, т. е. за периода от 24.08.2021 г. до 19.04.2022г. в общ размер на 22975,29 лева, в т. ч. данъчна основа 19146,08 лева и ДДС в размер на 3829,21 лева от продажба на сурово мляко на територията на страната. Инспекторът приел, че задълженото лице дължи данък за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата на която е регистрирано от орган по приходите. Задълженото лице не било начислило дължимия данък за извършените облагаеми доставки на сурово мляко за периода от 24.08.2021г. до 19.04.2022г., които били в общ размер на 22975,29 лева, в т. ч. данъчна основа 19146,08 лева и се дължало ДДС в размер на 3829,21 лева.
Нарушението било установено на 19.09.2022г. по повод на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол № П- 02002022136142- 073- 001/19.09.2022г.
Свидетелката Д. Х. приела, че ответника по касацията е нарушила разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. За това нарушение на 19.09.2022г. съставила на ответника по касацията акт за установяване на административно нарушение, а колежката й, св. М. И. се подписала като свидетел по съставянето и връчването на акта. Актът бил получен от упълномощено лице на 19.09.2022г.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на дирекция „Контрол" в ТД на НАП- гр. Бургас възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление като на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС й наложил наказание „Глоба" в размер на 3829,21 лева за нарушение на същата разпоредба.
За да отмени посоченото НП, въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество както в АУАН, така и в НП липсвало описание на нарушението. От обстоятелствената част в АУАН и НП не ставало ясно за какво точно е санкциониран ответника по касацията, тъй като едновременно били изложени фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения- по чл.96, ал. 1 от ЗДДС (неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС), за което била приложима административнонаказателната разпоредба на чл. 178 от ЗДДС от една страна, а от друга нарушение по чл.86, ал.1 от ЗДДС- неначислен ДДС, за което била приложима административнонаказателната разпоредба на чл.180, ал.1 от ЗДДС. Неясна била и правната квалификация на нарушението- чл.180, ал.2 от ЗДДС. Същевременно с наказателното постановление на жалбоподателката е наложена „Глоба на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС в размер на ДДС, начислен от наказващия орган на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС за извършените от нея доставки независимо, че АНО се бил позовал на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Не била посочена дата на извършване на нарушението. Сочените пропуски били довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и препятствали съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление. При тези мотиви отменил НП като незаконосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.
Преди всичко следва да се посочи, че нарушенията на императивите на чл. 42 и чл. 57 действително съставляват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на конкретното АНП, но за да е налице такова, то следва в акта и в НП да не се съдържат съответните факти от обективната действителност, които са релевантни за отговорността на дееца, поради което и да не е ясно в какво се изразява изпълнителното деяние, съответно кога, на кое място и извършено. Съществено процесуално нарушение е налице и когато липсва посочване на правните норми, които обосновават изложените фактически основания в АУАН и НП, било материално-правна, било санкционна.
В конкретният случай такива нарушения касационният състав не установява да има допуснати и поради това намира извода на РС в тази насока за постановен в нарушение на закона. Както в АУАН, така и в НП органът визирал извършеното нарушение, като е посочил, че същото е на чл.180 ал.2 от ЗДДС, като ЗП Е.П., като е билил длъжен не е начислил данък в сроковете предвидени в ЗДДС. Посочена е ясно пълната правна квалификация, която се следва от описаните там (в АУАН и в НП) факти от обективната действителност. И в двата акта изрично се визира, че тези факти съставляват нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, и препращат към с протокол № П- 02002022136142- 073- 001/19.09.2022 г., в който е посочено задължението за внасяне на данъка по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и основанието за определяне на задължението по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и това е видно от внимателния и пълен прочит на администратино-наказателната преписка. В този смисъл липсва съмнение за правна квалификация на нарушението, която е пълна и точна (съответна) на визираните факти и обстоятелства.
Неоснователна е констатацията на въззивния съд за липса на дата на нарушението. Видно от описанието на същото, се касае за неначислен данък за конкретен период от време, като в горепосочения протокол са посочени и конкретните данъчни събития, за които не е начислен данъка. В този смисъл извода на РС Сливен за нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е необосновано.
При липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при безспорна доказаност на деянието от обективна страна, правилност на дадената от органа правна квалификация, то се следва извод за законосъобразност на НП. Като не достига до този извод, а напротив се приема такъв за отмяна на процесното НП като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, РС Сливен е допуснал нарушение на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да се отмени.
Неоснователно е възражението на ответника по касацията на неспазване на срока по чл.34 ал.1 изр.второ от ЗАНН. Нарушителя се счита открито, когато се изяснят всички обстоятелства относно извършването на нарушението и това е станало със съставянето на протокол № П- 02002022136142- 073- 001/19.09.2022 г., когато е съставен и АУАН.
Неоснователно е и възражението за периода на начисляване на данъка до 19.04.2022 г., тъй като от този момент е възникнала регистрацията на ответника по ЗДДС, като до този момент това лице не е начислявало ДДС, въпреки, че е имало такова задължение.
От данните по делото и конкретно протокол № П- 02002022136142- 073-001/19.09.2022 г. става ясно, че ответника по касацията е начислил дължимия данък в размер на 3829,21 лева , като е включил процесните фактури за продажба в дневника за продажби м.4.2022 г. Съгласно чл.180 ал.3 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. Според ал.4 на същия текст при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
С оглед изложеното налице са данни обосноваващи приложението на привилегирования състав на чл. 180, ал. 3, респективно ал.4 от ЗДДС. Въззивният съд е следвало да събере доказателства във връзка с тези данни и ако е установено начисляване на ДДС за процесния период, да приложи закона за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съгласно чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. Този състав не може да бъде приложен от касационната инстанция с оглед т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Ето защо съдът следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС Сливен. При новото разглеждане съдът следва да се съобрази с указанията изложени в мотивите.
При това развитие на делото съдът не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд съгласно чл.226 ал.3 от АПК.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 227/16.06.2023 г., постановено по АНД № 20232230200391/2023 г. на РС - Сливен, като неправилно.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд, които да съобрази указанията дадени в решението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.