Р Е Ш Е Н И Е № 369
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 05.12.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №482 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№32 от 19.03.2019 г. по търг.дело №155/2018 г. по описа на Окръжен съд Х. в
частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
неимуществени вреди за сумата, представляваща разликата над 500 лв. до присъдените
15 000 лв.
Недоволен от така постановеното
решение в обжалваната му част е останал жалбоподателят З.Б.И. АД, действащ чрез
процесуалния си представител адвокат А.И..
Счита, че решението в тази част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – чл.51,ал.2, чл.52 от ЗЗД и в противоречие със събраните
по делото доказателства. В тази връзка е изложил подробни оплаквания за
съпричиняване от страна на пострадалата и за размера на присъденото
обезщетение.
Моли да се отмени решението в обжалваната уважителна
част, след което се намали дължимото обезщетение и отхвърли исковата претенция за
разликата над 500 лв. до присъдените 15 000 лв. Претендира направените
разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът З.С.Ч., чрез
процесуалния си представител адвокат К. К.Г. ***, е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли да не
се уважава. Изложил е подробни съображения. Направено е искане да се определи
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана на
18.04.2019 г. по пощата, а обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на
04.04.2019 г., поради което е спазен двуседмичният срок в закона за обжалване.
Въззивната жалба е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до размера на присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП и има ли съпричиняване от
страна на пострадалото лице.
Видно от данните по делото, ищцата З.С.Ч. претендира за заплащане обезщетение за причинените и неимуществени
вреди в резултат на ПТП, осъществило се
на 11.05.2018 г. в гр.Х. с лек автомобил, застрахован при ответното
застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност, който
автомобил е бил управляван от Б.Г.. По случая било образувано досъдебно
производство №709 от 2018 г. по описа на РУ на МВР-Х., съответно прокурорска
преписка №958 от 2018 г. по описа на РП-Х., прекратени, тъй като пострадалата
не желае да води наказателно производство срещу виновния водач за причинените и
телесни увреждания. Впоследствие е образувана административно-наказателна
преписка, по която е съставен ***и е
наложено наказание на водача.
Ищцата
твърди, че ПТП е настъпило при следния механизъм: тя изпълнявала служебните си
задължения, като почиствала с метла улица А. войвода, в същото време водачът на
лекия автомобил предприел маневра движение на заден ход и поради това, че не се
е убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност за уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, я ударил със задната част на автомобила и тя
паднала. В резултат на така описаното действие на водача са и причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие причинените телесни увреждания.
Непосредствено след ПТП е откарана в болница, където е приета със следните
наранявания - фрактура на дясната
ключица без разместване и контузия на лявата раменна става. Поставили и
фиксиращ брейс за ключицата, след което
била освободена за домашно лечение. Възстановителният период продължил около
месец и половина, като с оглед получената фрактура била много трудно подвижна. Това налагало близките
и да са денонощно до нея и да и помагат за извършване на ежедневните битови и хигиенни нужди. Първият месец след ПТП изпитвала силни
болки вследствие получените наранявания и обездвижване, като постоянно приемала
обезболяващи и седативни медикаменти. Според лекарските прогнози имало
вероятност тези болки да останат до живот при влошаване на времето и физическо
натоварване, също така имало опасност да
не се възстановят напълно движенията на ръцете, поради счупването на дясната
ключица. ПТП се отразило и на психиката и - понижено настроение, тревожност, нарушения
на съня и вниманието при връщане към инцидента.
Твърди, че е поискала от застрахователя заплащане на застрахователно
обезщетение по щета ****г., но и било отказано. Поради това е отправила
претенцията си по съдебен ред.
Видно
от отговора, ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.
Анализира представената медицинска документация и счита, че исковата сума е
силно завишена. Оспорва причиняването на деликта. Прави при условие на
евентуалност и възражение за съпричиняване от пострадалата, както следва: не е
пресичала на обозначеното място, не е
направила всичко необходимо да избегне удара,
не се е съобразила с МПС, поставила се е в риск, нарушила е чл.113 от ЗДвП.
На база оплакванията във
въззивната жалба, предмет на въззивното
производство е размерът на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди
при спазването на правилото на чл.52 от ЗЗД и критерия за справедливост при неговото определяне, както и съответствието му
със събраните доказателства, възражението за съпричиняване, както и
съответствието му със събраните доказателства.
Назначена
е авто-техническа експертиза за механизма на ПТП. За установяване на
твърденията относно причиненото увреждане от ПТП и последвалите болки и
страдания са приложени писмени доказателства, а именно: лист от преглед на
пациент в спешно отделение, амбулаторен лист, назначена е съдебно-медицинска
експертиза, както и са разпитани свидетели.
От констатациите на авто-техническата
експертиза, изготвена на база материалите от досъдебното производство и
изготвения албум на местопроизшествието, се установява механизма на ПТП,
причините за настъпването му, поведението на участниците в ПТП. Така се
установява, че ПТП е настъпило при
предприемане и изпълнение на маневра „движение на заден ход“ по начин,
несъобразен с наличието на пешеходец
вляво, зад автомобила, при възможност водачът да го види от изходната си
позиция посредством лявото огледало за
обратно виждане , и в процеса на изпълнение на маневрата да съобрази действията си с него. В същото време
пешеходката не се е предвижвала, била е позиционирана на тротоара, наведена напред, като горната
част на тялото и се е намирала над платното
за движение, изпълняваща трудовите си задължения. В тази и позиция
водачът е можел да я види и да предотврати удара, като преустанови маневрата. Ако
е могла да възприеме маневрата, пешеходката е можела да се изправи и така да
избегне удара, като няма данни
маневрата да е била сигнализирана или обезопасена.
От констатациите на съдебно-медицинската
експертиза, които съдът възприема като компетентни и изготвени на база
медицинска документация след ПТП, преглед на ищцата и томографско изследване
към момента на изготвяне на експертизата, се установява, че З.Ч. е имала старо
счупване на лявата ключица преди
11.05.2018 г., получено, когато тя е била в 8 клас. В резултат на
процесното ПТП е получила контузия на
двете раменни стави, изразяващи се в болки
и временно затруднени движения. Поставените две различни диагнози след
ПТП са без разчитане на рентгеновите снимки от специалист образна диагностика.
Разчитането е направено в хода на изготвяне на експертизата, което
наложило контролно изследване с компютърна томография, от което се
потвърдило, че няма счупване на която и да е ключица.
Така въз основа на тези
констатации следва да се приеме, че в резултат на ПТП от 11.05.2018 г. ищцата е
получила контузия на двете раменни стави, която и е причинила разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, със срок за възстановяване не по-голям от 20 дни.
Разпитани
са свидетели на страната на ищцата за състоянието и.
От показанията на свидетеля И.А.Ч., съпруг на ищцата, се установява, че тя се е възстановявала цял месец вкъщи, като през
това време той се грижел за нея. Взел си отпуск, за да я гледа, като грижите се
изразявали в готвене, миене на чинии, смяна на бельо, „такива женски работи,
които тя не можеше да върши“. През това време ищцата имала болки, била с
обездвижващи средства, използвала обезболяващи лекарства-инжекции и хапчета.
Била уплашена, стресирана от катастрофата. Изпитвала страх първите три месеца
след катастрофата и когато работила. Все още има болки, но по-леки.
Показанията на другите двама
свидетели са във връзка с претърпяното ПТП. Няма данни за изпитани болки и
страдания. Така показанията на свидетеля **** следва да бъдат кредитирани, като
непротиворечи и непосредствени. Въз основа на тях се установяват изпитаните
болки и страдания след ПТП и към настоящия момент.
Въз основа на така събраните
доказателства се установяват настъпилите
увреждания на ищцата в резултат на ПТП и техния характер, наличните болки и
страдания към момента на ПТП и към настоящия момент. Налице е необходимият
фактически състав за присъждане на застрахователно обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва
да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база
преценка на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета
му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността
на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай. Причинените увреждания-две контузии на раменните стави
са леки по своя характер, отзвучали са в рамките на едномесечен период, без да
има усложнения в оздравителния процес. Същият е протекъл обичайно. След
приключването му ищцата е продължила да работи. Действително е изпитала болки и
страдания и при отчитане на останалите посочени критерии, справедлив размер се
явява сумата от 8 000 лв., дължима на основание чл.432,ал.1 от КЗ. Тази сума застрахователят следва да заплати на ищцата
на посоченото основание.
По отношение на
възражението за съпричиняване при условие на евентуалност, същото е
неоснователно на база така събраните
доказателства. Не се установява, че
ищцата е пресичала пътното платно, както и че не е направила всичко необходимо
за избягване на удара. Тя е била на тротоара. При събиране на боклука се е
съобразила със спряното МПС. Няма данни при предприемане на маневрата същата да
е сигнализирана или обезопасена. Не е нарушена разпоредбата на чл.113 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното, подадената
въззивна жалба се явява частично основателна.
На база установените увреждания, начина на протичане на лечението им,
отзвучаването им, следва да се намали присъденото обезщетение до размера,
посочен по-горе. Ето защо, въззивната жалба следва да бъде частично уважена, а
обжалваното решение – частично отменено в обжалваната му част – за разликата
над 8 000 лв. до 15 000 лв., като се отхвърли предявения иск за този
размер. Следва да се потвърди решението в обжалваната му уважителна част - над
500 лв. до 8000 лв.
По отношение на разноските, ДТ и адвокатското възнаграждение -
С оглед резултата по делото,следва
да се отмени обжалваното решение в частта му за разноските, ДТ и адвокатското
възнаграждение. Поискано е адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищцата, което е основателно съгласно
чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложени са два договора за правна помощ пред първата и
въззивната инстация, в които е посочено, че е оказана безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 – на материално затруднени лица. По делото е признато
на ищцата, че е материално затруднено лице, поради което същата е освободена от
такси и разноски. Ето защо и в съответствие
с чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения застрахователното
дружество следва да заплати на
пълномощника на З.Ч. по 733,25 лв. адвокатско възнаграждение за всяка
една инстанция.
Застрахователното дружество е
направило разноски пред първата инстанция в размер на 100 лв. възнаграждение за
вещо лице съгласно данните по делото. Съразмерно обжалваемия интерес 26 065
лв., уважения размер 8 065 лв., му се дължат разноски от ответницата в размер
на 30,94 лв.
Пред въззивната инстанция
направените разноски на застрахователното дружество са за ДТ - 290 лв. Съразмерно обжалваемия интерес 14 500
лв., уважения размер 8 000 лв., му се дължат разноски от ответницата в размер
на 160 лв. Няма основание за определяне на адвокатско възнаграждение.
Застрахователното дружество дължи и ДТ за първата инстанция съобразно
уважените искове в общ размер 8 065 лв., а именно 322,60 лв., както и
разноските за вещи лица по съразмерност в размер на 92,82 лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №32 от
19.03.2019 г. по търг.дело №155/2018 г. по описа на Окръжен съд Х. в частта му,
с която е уважен предявеният иск по чл.432,ал.1 от КЗ за неимуществени вреди за
сумата, представляваща разликата над 8
000 лв. до присъдените 15 000 лв., както и в частта му за разноски, ДТ и
адвокатско възнаграждение, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.С.Ч. *** АД за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
8 000 лв. до 15 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение
№32 от 19.03.2019 г. по търг.дело №155/2018 г. по описа на Окръжен съд Х. в
частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
неимуществени вреди за сумата, представляваща разликата над 500 лв. до 8 000
лв.
В останалата уважителна част за сумата от 500
лв. решението е влязло в сила, като необжалвано.
В останалата отхвърлителна част за
неимуществени вреди, както и по иска за имуществени вреди решението е влязло в
сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
З.Б.И. АД да заплати на адвокат К.К.Г. ***
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 733,25
лв. за първата инстанция и в размер на 733,25 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З.С.Ч. да заплати на З.Б.И. АД
направените разноски в размер на 30,94 лв. по съразмерност за първата инстанция
и 160 лв. по съразмерност за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД да заплати
ДТ в размер на 322,60 лв. за първата инстация, както и разноски за вещи
лица в размер на 92,82 лв. по съразмерност.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.