Номер 54415.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Маргаритка Шербанова
Членове:Калинка Георгиева
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600981 по описа за 2020 година
при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа
докладваното от съдия ГУНЧЕВ в.н.ч. дело №981 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.07.2020г. на
Софийски градски съд е прекратено съдебното производство по НОХД № 925/20г. по описа
на СГС. В атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително заседание,
първоинстанционният съд е приел, че обвинението е неясно, тъй като липсва надлежно
описание относно квалифициращите признаци на деянията – „големи размери“ и „особено
големи размери“. Прието е също така, че не е посочено коя от двете възможни форми на
изпълнителното деяние на престъплението обсебване е осъществена – „разпореждане с
вещта“ или противозаконен отказ за връщането й, както и че не са посочени датите, на които
са връчени исканията за връщане на вещите от страна на лизингодателя. Прието е, че чрез
непосочване на всички тези обстоятелства е нарушено правото на защита на лицата, срещу
които се води производството. Поради това образуваното съдебно производство е
прекратено и делото е върнато на СГП.
Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок е
постъпил протест от прокурор при СГП. В протеста се излагат подробни съображения, че
така формулираното в ОА обвинение е ясно и точно, като е налице описание на всички
съставомерни елементи от състава на престъплението. На тях е придадена съответната
1
правна квалификация, която отговаря на фактическото описание. Твърди се, че
квалифицирането както на отделните деяния, така и на продължаваната престъпна дейност
на подсъдимите е извършено при спазване както на изискванията на законодателя, така на
константната съдебна практика в тази насока и не е налице неяснота във възприетата от
страна на прокуратурата правна конструкция. Също така се твърди, че механизмът на
извършване на деянията е надлежно описан в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като е посочено по какъв начин е осъществен съставът на престъплението присвояване.
Последващите факти, за които съдът е изискал посочване, са включени за допълнителна
яснота, излизат извън състава на престъпленията, поради което и не може да се изисква
вписването им в обвинителния акт. Прокурорът поддържа, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, тъй като
обвинителният акт отговаря на всички законови изисквания и предполага разглеждане на
делото в неговата съдебна фаза. Моли се за съдебен акт в този смисъл,като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249, ал.3 НПК
законосъобразността на обжалваното определение, намери следното:
Протестът е основателен.
Производството по НОХД № 925/20г. е образувано по внесен в СГС обвинителен
акт срещу Б. К. Г., Г. П. Г. и М. Г. М. за извършени престъпления по чл. 206, ал. 4, вр. Ал. 3,
вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.
Настоящият въззивен състав счита, че вменените на обвиняемия деяния са
изяснени в достатъчна степен, така че да са годни да бъдат разгледани в съдебна фаза.
Изрично са посочени всички елементи, възприети от страна на обвинението като
съставомерни и е очертана деятелността на тримата обвиняеми, с която се счита, че същите
са осъществили съставите на вменените им престъпления. Посочено е какъв е бил размерът
на минималната работна заплата към момента на деянието, от което, чрез извършване на
съответното сборуване и съобразявайки изложеното в Тълкувателното решение, става ясно
по несъмнен начин защо се приема, че всяко едно от отделните деяния покрива
квалифициращия признак „големи размери“ а продължаваното престъпление, вменено на
всеки от обвиняемите – „особено големи размери“. Волята на прокуратурата в тази насока е
ясна и не се нуждае от допълнително описание и разясняване.
Също така е описан и изяснен и възприетият от прокуратурата начин, по който се
счита, че обвиняемите са осъществили съставите на вменените им престъпления. Посочена е
2
деятелността им, датата на деянието и това, че същите са се разпоредили с получените от тях
вещи ще при получаването им от лизингодателя. Следва де се посочи също така, че така
описаните начини на осъществяване на престъплението „присвояване“ се извеждат по
тълкувателен път не са изрично вписани в състава на чл. 206 от НК, поради което и няма как
да бъде изисквано изричното им вписване в диспозитива на обвинителния акт. Доколкото
посочените в диспозитива на обвинителния акт дати на деянията кореспондират с даденото
фактическо описание, по делото не е налице противоречие или неяснота относно
възприетото от страна на прокуратурата поведение, подведено под съответната правна
норма. Що се отнася до непосочването в обвинителния акт на датите на уведомленията до
тримата обвиняеми от страна на лизингодателя, с оглед възприетата правна конструкция и
твърдяните дати на деянията, тези обстоятелства остават извън съставомерните признаци на
деянията и чрез непосочването им не се нарушава правото на защита на лицата, срещу които
се води производството. При това положение, в случай че съдът служебно или страните
считат, че са от значение за правилното решаване на делото, следва да бъдат изискани данни
в тази насока, но липсата на посочване в обвинителния акт не обуславя прекратяване на
образуваното съдебно производство.
От всичко изложено дотук, съдът приема, че така възприетото от страна на СГП
описание не води до неяснота или заблуждение на лицата, срещу които се води
производството и отговаря в максимална степен на твърдяната фактическа обстановка.
Същата безспорно е достатъчна, за да бъде инициирано наказателно производство по
същество, в неговата съдебна фаза, в която да се прецени, дали така описаното в
обвинителния акт действително се е осъществило и дали същото покрива признаците на
посочения престъпен състав. Обстоятелството дали така описанието деяние е съставомерно
както по принцип, така и по дадената от страна на обвинението правна квалификация е
въпрос по същество и не може да намери място в настоящото произнасяне. Същото се
отнася и до основателността на възприетата от страна на обвинението правна конструкция.
Основното в разглежданата хипотеза, е че в обвинителния акт е налице надлежно описание
на всички съставомерни елементи от състава на престъпленията, вменени на тримата
обвиняеми, както и на надлежно оформена правна конструкция, подвеждаща поведението
им под хипотезата на нормата на чл. 206, ал. 4 от НК. Обвинението не може да се приеме
като неясно, поради което и не са налице предпоставките за прекратяване на образуваното
съдебно производство с този възприет от съда мотив.
Още веднъж следва да се посочи, че описанието на действията на обвиняемите е
достатъчно ясно и не е препятствана възможността на лицата, срещу които се води
производството, да разбере в извършването на какво деяние се обвиняват, както и да
организират защитата си.
Що се отнася до доводите, с които са отхвърлени останалите въведени от
3
защитата твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, същите се споделят
и от настоящия съдебен състав като такива, които не обуславят прекратяване на съдебното
производство.
От изложеното дотук следва извод, че не са налице визираните в атакуваното
определение на първоинстанционния съд процесуални нарушения, обуславящи
прекратяването на образуваното съдебно производство и връщането на делото на
прокуратурата. В същото време, при извършената от настоящия състав дължима служебна
преценка, не се констатира наличието на други процесуални нарушения, обуславящи същия
процесуален изход на делото, макар и евентуално по други съображения. Предвид
различието в изводите на първата инстанция и настоящия въззивен състав, атакуваното
определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд
за продължаване на процесуалните действия.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение, постановено в открито съдебно заседание от
21.07.2020г. на Софийски градски съд е прекратено съдебното производство по НОХД №
925/20г. по описа на СГС.
ВРЪЩА делото на СГС.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4