Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……./………………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5230 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ц.В.П.,***, ЕГН**********, против НП
№ 19-0819-006039/01.11.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна, с което са и били наложени административно наказание глоба в размер на
1000лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца на основание чл. 178ж, ал.1, пр.2 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 58, т.4 от ЗДП, както и адм.
наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП
за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата
твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено е при
допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния
закон и моли съда да го отмени.
В съдебното производство процес.
представител на въззивницата поддържа жалбата, същият оспорва фактическите
констатации отразени в АУАН и НП, а във фазата по съществото на делото моли
същото да бъде отменено както поради недоказаност на адм.наказателното
обвинение, така и поради допуснати съществени нарушения на процес. правила – не
било описано ясно нарушението, не били посочени доказателствата в подкрепа на
нарушението. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л. в които същата изразява становище, че
НП е правилно и законосъобразно издадено и моли съда да го потвърди, като
претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в
по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2019год. около 18:10ч.
въззивницата управлявайки собственият си л.а. „Мерцедес Е250 ЦДИ“ с ДК№ В5396ВТ
се движела по автомагистрала „Хемус“ (в участъка на с. Слънчево преди пътен
възел летище) в посока към гр.Варна, но в платното за движение в посока към
гр.Шумен. Движението на автомобила в платното за насрещно движение било
възприето от св. Д. – П. и нейните спътници, които по същото време се движели
по автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.Шумен към гр.Варна. Един от спътниците
на Д. – П. направил и видеоклип с мобилният си телефон на движещият се в
обратната посока на движение по магистралата л.а., водачът на автомобила видял
добре и регистрационна номер на същия. Почти веднага след заснемането на клипа,
от профила на спътника на Д. – П., който направил заснемането, същият бил
публикуван във ФБ групата „Виждам те КАТ“. По-късно същата вечер св.Д. – П.
разбрала от свои познати, че въззивницата, която познавала добре и в по-ранен
момент и била приятелка, е разказвала как по-рано същия ден като е водела
детето си на тренировка е объркала пътя и се е движела в платното за насрещно
движение. Св. П. – Д. се усъмнила, че автомобилът който са видели на магистралата
да се движи в платното за обратно движение е именно този на въззивницата и за
да се убеди влязла в профила на последната в социалната мрежа фейсбук където имало публикувана снимка на МПС. Установила,
че автомобилът точно този който била видяла на магистралата и който бил заснет
с телефона на спътника й. На следващата сутрин св.П. – Д. от собственият си
профил във ФБ публикувала клипа заснет с телефона в социалната мрежа във всички
групи от рода на „Виждам те кат“, а на 12.09.2019год., по имейл подала сигнал
за нарушението до Сектор ПП като прикачила и записа направен с мобилният
телефон на спътника й.
По рег. номер на автомобила
заснет на клипа въззивницата била установено като негов собственик. На
25.09.2019год. св. Д. – П. дала писмени сведения по случая в които с
подробности описала ситуацията която е възприела на 10.09.2019год.. На същата
дата (25.09.2019год.) писмено обяснение дала и въззивницата в което потвърдила,
че именно тя е управлявала л.а. в платното за насрещно движение. Същата
попълнила и декларация по чл. 188 от ЗДП в която потвърдила, че именно тя е
управлявала автомобила с рег.№ В5396ВТ на 10.09.2019год. около 18:10ч.
На 25.09.2019год. св. Г.
съставил срещу въззивницата АУАН № 109001 в който посочил, че същата на
101.09.2019год. е нарушила разпоредбите на чл.58, т.4 и чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която подала и писмено възражение срещу акта. Назначена
била комисия, която разгледала възражението и излязла със становище за неговата
неоснователност.
На 01.11.2019год. въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в АУАН, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбите на чл. 58, т.4
и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и й наложил съответните ад. наказания.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни и ВДС, които са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в тяхната
съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. В обст.
части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вменените на въззивницата нарушения както от обективна, така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както
и нарушените законови норми както е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът
не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата, а и във фазата
по същество от защитата, възражение в тази насока. Макар и твърде лаконични
фактическите обстановки на АУАН и НП съдържат обстоятелства факти които дават
възможност да се разбере в какво се състоят нарушенията вменени на
въззивницата, а именно управление на МПС по автомагистрала в платното за
насрещно движение и неносене на КТ при управление на МПС, така че за каквото и
да било нарушено право на защита и дума не може да става. Действително в НП не
са описани доказателствата в подкрепа на адм.наказателното
обвинение. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на процес. правила
тъй като защитата се осъществява срещу фактите.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът счете, че НП в частта на т.1 е издадено и в
съответствие с материалния закон по следните съображения:
С тази част от НП на
въззивницата е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 58, т.4 от ЗДП.
Съгласно цитираната разпоредба
при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за
насрещно движение.
В случая в хода на съдебното
следствие по категоричен начин от всички събрани по делото доказателства
(писмени гласни и ВДС) в това число и писмените обяснения дадени от
въззивницата в хода на проверката се установява, че на 10.09.2019годс.
последната е управлявала л.а. посочен в АУАН по Автомагистрала „Хемус“ в
платното за движение към гр.Шумен като се е движела в обратната посока – към
гр.Варна. В цитираните по-горе писмени обяснения въззивницата сама е потвърдила
този факт, заявила е че е виновна и съжалява. В същата насока са показанията на
св. Д.-П., писмените сведения от нея както и приложения към делото СД съдържащ
видеозапис от клипа заснет към момента на възприемане на движението на автомобила
управляван от въззивницата и изпратен от св. Д.- П. до компетентните органи за
вземане на отношение по случая. Безспорно към момента на подава на сигнала,а и
към момента на депозиране на показанията на Д. – П. същата и въззивницата са в
явно влошени взаимоотношения като този факт се потвърждава и от самата
свидетелка. При положение обаче, че заявените от П. факти се подкрепят напълно
от всички останали по делото доказателства в това число самопризнанията на
въззивницата, попълнената от нея декларация по чл. 188 от ЗДП и съдържанието на
видеозаписа изпратен от П. в Сектор ПП то съдът кредитира изцяло показанията на
П.. Следва да се отбележи, че няма как влошени междуличностни отношения да
изключват възможността едно лице да изпълни гражданския дълг като съобщи
(подаде сигнал) за извършено нарушение, а показанията на това лице само на тази
база да бъдат възприети за недостоверни.
Влошените междуличностни
отношения безспорно налагат един по-задълбочен подход и особено внимание при
преценка достоверността на показанията свидетеля. В конкретния случай обаче
доколкото както бе посочено по-горе показанията на св. П. кореспондират напълно
с всички останали събрани по делото доказателства то съдът няма причини да ги
възприеме за недостоверни и да ги игнорира.
Като е управлявала МПС по
автомагистралата в платното за насрещно движение въззивницата е нарушила
разпоредбата на чл. 58, т.4 от ЗДП и е осъществила от обективна и субективна
страна състава на нарушение по чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДП. В случая АНО е дал
правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивницата
следващите му се за него наказания които определил във фиксираните в
санкционната норма размери – глоба в размер на 1000лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от три месеца. Доколкото нарушението не се
отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите подобни
нарушения от една страна, а от друга е възприето от самия законодател за токова
със завишена опасност с оглед предвидените санкции във фиксирани размери и то
значителни, то нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 е правилно и законосъобразно постановено,
същото не е страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и както
такова следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП.
С тази част от НП на
въззивницата е наложена санкция за това, че на 10.09.2019год. нарушила
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП – управлявала МПС като не носела КТ
към СУМПС.
Събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не сочат на извършено от страна на въззивницата на
такова нарушение на 10.09.2019год. От показанията на актосъставителя, а и от
всички останали събрани по делото доказателства се установява, че на
въззивницата проверка на 10.09.2019год. изобщо не е била извършвана. Същата не
е била лично възприета от актосъставителя да управлява МПС и изобщо не са и
били искани документи на тази дата. Други доказателства които да установят, че
докато е управлявала автомобила си на 10.09.2019год. въззивницата не е носела
КТ към СУМПС по делото не са ангажирани от страна на въззиваемата страна върху
която и лежи тежестта на доказване. И след като това е така то адм. наказателното обвинение по т.2 от НП е недоказано. НП
в тази част се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова
следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази,
че случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 300лв.,
която сума е равна на минималното адвокатско възнаграждение предвидено в
Наредба №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към сключване на договора за правна помощ –
08.11.2019год. (чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата), както и това, че жалбата е била частично уважена /НП е отменено в
частта на т.2 с която на въззивника е било наложно наказание глоба в размер на
10лв./, то след аритметични изчисления се получава сумата от 2.97лв.
възнаграждение за уважената част на жалбата, която сума съдът намери за
съответна и в никакъв случай прекомерна, поради което счете, че направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност се явява неоснователно.
Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивницата от ОД МВР
Варна.
По искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника също
следва да бъде осъден да на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една
страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е
участвал лично нито в едно съдебно заседание като единствено е представил
писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера
на отхвърлената част на иска (1000лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 79.27лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивницата
Ц.В.П. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-006039 от 01.11.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД на
МВР Варна, в частта с която на Ц.В.П. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца на основание чл. 178ж, ал.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на
чл. 58, т.4 от ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-006039 от 01.11.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД на
МВР Варна, в частта с която на Ц.В.П. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Ц.В.П.
ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 2.97лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.В.П. ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 79.27лв.
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: