РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Русе,23.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V-ти състав, в публично заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело №
307 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Г.М.
*** против Решение № 110/30.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с
което е оставена без уважение негова жалба вх. № 28570/04.12.2018 и допълнение
към нея вх. № 28570#2/12.12.2018
г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Русе, срещу Съобщение за насрочване на
опис с изх. № С1180018-110-0003188/22.11.2018 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе, в частта, с която е
насрочен опис на недвижимите имоти, посочени в т. 8 и т. 9 от съобщението.
В жалбата се развиват
подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
противоречието му с материалния закон. Изложени са съображения както по
отношение на характера на оспорения пред решаващия орган акт и наличието на
правен интерес за жалбоподателя от оспорването му, така и по същество по
насрочения опис на недвижимите имоти.
Иска се обжалваното
решение да бъде отменено и съдът да постанови решение по съществото на спора
като отмени действията на публичния изпълнител, обективирани в Съобщение за
насрочване на опис № С180018-110-00003188/22.11.2018 г. в частта относно имоти
по т. 8 и т. 9 от съобщението. Не се претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на
ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Р.М.- Б.,
счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
събраните в хода на делото доказателства, включително представените като
административна преписка по издаване на оспорения административен акт, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.11.2018 г. М.Ц. –
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе изпратила на жалбоподателя
съобщение за насрочване на опис изх. № С180018-110-0003188/22.11.2018 г. (л. 4
от преписката, приложена към адм.д. № 58/2019 г. по описа на АдмС - Русе), с
което съгласно чл. 233, ал. 1, изр. последно от ДОПК насрочила опис на 7 броя
МПС и два недвижими имота (описани в т. 8 и т. 9 от съобщението). Описът бил
насрочен за 17.12.2018 г. от 10:00 часа. Съобщението е получено от
жалбоподателя на 27.11.2018 г. (л. 5 от преписката).
На 04.12.2018 г. М. подал
жалба срещу Съобщение за насрочване на опис № С180018-110-0003188/22.11.2018 г.
в частта му относно недвижимите имоти. В жалбата били развити доводи, свързани
с приключило производство по несъстоятелност на едноличния търговец, чийто
собственик е жалбоподателя и невъзможността за събиране от НАП на непредявени в
това производство обезпечени вземания.
Във връзка с тази жалба
било постановено Решение № 257/13.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Варна
(л. 1-2 от преписката), с което жалбата на основание чл. 147, ал. 2, във връзка
с чл. 144, ал. 2 от ДОПК била оставена без разглеждане и производството,
образувано въз основа на нея, било прекратено. От съдържанието на решението е
видно, че решаващият орган е разгледал жалбата в производство по реда на чл.
266-267 от ДОПК (от Глава 27 „Защита срещу принудително изпълнение“). Цитирани
са нормите на чл. 266, ал. 1, чл. 267, ал. 1 и ал. 2 и чл. 268, ал. 1 от ДОПК,
след което е посочено, че съобщенията по чл. 243 от ДОПК не представляват
действия или актове на публичния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на
чл. 266 и сл. от ДОПК. Прието е, че съобщаването от страна на компетентния
орган на длъжника за предстоящото извършване на бъдещата продан представлява
единствено процесуална гаранция за законосъобразността на провеждането й, а не
създава задължения за длъжниците. Съобщението за бъдещата продажба има
уведомителен характер и не подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед на това
решаващият орган оставил жалбата на М. без разглеждане като недопустима поради
липса на годен предмет за обжалване, позовавайки се на разпоредбата на чл. 147,
ал. 2 във връзка с чл. 144, ал. 2 от ДОПК.
Решението било оспорено
пред АдмС – Русе, за което било образувано адм.д. № 58/2019 г. по описа на
съда. В хода на съдебното производство бил представен Протокол за опис изх. №
С180018-028-0002701/17.12.2018 г., съставен от публичния изпълнител (л. 11-14
от адм.д. № 58/2019 г.), в който е отразено извършването на опис на единия от
имотите, предмет на съобщението за насрочване на опис (по т. 9), а по отношение
на другия недвижим имот (по т. 8 от съобщението) е посочено, че ще бъде
насрочен нов опис. По делото били представени и актове на Окръжен съд – Русе,
пред когото се е развило производството по несъстоятелност на едноличния
търговец, чийто собственик е жалбоподателя.
С решение № 17/10.04.2019
г. по адм.д. № 58/2019 г. Административният съд отменил Решение №
257/13.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна и върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне по жалба вх. № 28570/04.12.2018 г.
на М.. След връщане на преписката било постановено оспореното в настоящото
производство Решение № 110/30.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с
което жалбата на М. била разгледана по същество и оставена без уважение като
неоснователна. В решението е описана хронологията на проведеното производство
по несъстоятелност на жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец и
приключването му с прекратяване на производството и заличаване на търговеца без
да е осребрявано негово имущество. Административният орган е посочил, че върху
процесните недвижими имоти е наложена обезпечителна мярка – възбрана с ПНОМ №
1040/2011/000087/28.10.2015 г., надлежно вписано в АВ и връчено на синдика на
едноличния търговец. Основните изводи на административния орган се основават на
решението на АдмС – Русе по адм.д. № 57/2019 г., постановено по жалба на М.М.
срещу решение на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалбата му срещу отказ на публичния изпълнител да прекрати
производството по принудително изпълнение по изп.д. № 18110001040/2011 г. за
публични задължения в общ размер на 257 183 лв., в т.ч. главница
131 826,66 лв., лихва – 125 301,17 лв. и нелихвоносна част – 55,92
лв. Съдът с решението си от 08.02.2019 г. е отхвърлил оспорването като е приел,
че няма законови пречки принудителното изпълнение по посоченото изпълнително
дело срещу жалбоподателя да може да бъде продължено.
При тази фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна
страна – адресата на оспореното решение, чиято жалба е оставена без уважение.
Решението на Директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на М.М. на 17.06.2019
г., видно от приложената по делото на л. 6 разписка. Жалбата е подадена чрез
органа, издал оспорения акт на 19.06.2019 г., видно от пощенското клеймо върху
плика, приложен на л. 10 от делото. По делото не се спори, че подадената жалба
не е била надлежно администрирана и изпратена своевременно до АдмС – Русе,
поради което жалбоподателят на 18.05.2021 г. е подал изрична молба до настоящия
съд с искане преписката във връзка с жалбата му да бъде служебно изискана от
Директора на ТД на НАП – Варна. С оглед на това съдът намира, че оспорването по
съдебен ред е реализирано валидно в 7-дневен срок от съобщаването на решението.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Решение № 110/30.04.2019
г. на Директора на ТД на НАП – Варна, което е предмет на оспорване в настоящото
производство, е постановено по жалба на М.М. срещу съобщение за насрочване на
опис на движими вещи и недвижими имоти, в частта за недвижимите имоти.
Решението е постановено
от компетентен орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, с изложени
подробни мотиви и със съдържание съобразно чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Съдът
не констатира в хода на административното производство пред решаващия орган да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Спорен по делото е
единствено въпросът за материалната законосъобразност на оспорваното решение,
респективно на действията на публичния изпълнител досежно насрочения опис на
процесните два недвижими имота. Съдът намира, че в конкретния случай е налице
неправилно приложение на материалния закон от страна на ответния
административен орган. В решението си ответникът се позовава, както вече се
посочи, основно на мотивите на Административния съд, изложени в решението му от
08.02.2019 г. по адм.д. № 57/2019 г. по описа на АдмС – Русе. В решението си
съдът подробно е коментирал действието на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ
и неприложимостта й при прекратяване на производството по несъстоятелност на
длъжник едноличен търговец и заличаването му.
В
случая безспорно е установено, че пред Окръжен съд – Русе е било образувано
производство по несъстоятелност на ЕТ „МГМ – Михаел – М.М.“***, представляван
от жалбоподателя М.Г.М.. С решение от 27.04.2015 г. съдът е обявил
неплатежоспособността на едноличния търговец и е открил производство по
несъстоятелност. С определение от 30.06.2015 г. съдът е одобрил списъка на
приетите от синдика вземания на кредитори. Списъкът включва единствено публични
вземания, предявени от НАП. С последващо решение от 01.09.2015 г. е обявена
несъстоятелността на едноличния търговец и е постановено прекратяване на
дейността на предприятието му. Списъкът с приетите от съда вземания е допълнен
с определение от 28.10.2015 г. с още публични вземания, предявени от НАП. С
решение от 30.05.2016 г. съдът по несъстоятелността е спрял производството по
несъстоятелност и с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ от 12.06.2017 г.
производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на
едноличния търговец.
С
Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2018 г., ОСТК,
докладчик съдията Костадинка Недкова, е прието, че когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ без да се е развила фаза по
предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника
на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.
По
делото, както вече се посочи, не съществува спор относно факта, че в
производството по несъстоятелност публичните задължения на едноличния търговец
са били предявени и приети.
Оспореното
в настоящото производство решение на Директора на ТД на НАП – Варна е
постановено на 30.04.2019 г., т.е. преди постановяване на горепосоченото
тълкувателно решение и съобразно една от възприетите тези по разглеждания в
тълкувателното решение въпрос, поддържана и в решението на АдмС – Русе, която
теза обаче не е подкрепена в тълкувателното решение. Според данъчната
администрация субектът на публичните задължения е самото физическо лице и
изпълнителното производство следва да продължи срещу неговото имущество. ОСТК
на ВКС е приел, че подобно разбиране противоречи на правото на ЕС, което
доминира над националното.
Вярно
е, че в практиката си ВАС приема (Решение № 5980 от 22.05.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 720/2020 г., VIII о., докладчик съдията Д. П.; Решение № 4858 от
2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14991/2018 г., I о., докладчик съдията П. Ж. и
др.), че ДОПК е специален закон, при което нормата на чл. 739 ТЗ е неприложима към спорното
правоотношение по установяване на публично вземане, което се развива по реда на
ДОПК.
Настоящият
съдебен състав отчита, че тази практика (както и решението на АдмС – Русе по
адм.д. № 57/2019 г.) е формирана преди постановяване на ТР № 2/13.07.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСТК и тя не отчита съображенията в ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1023 НА Европейския Парламент и на Съвета
от 20.06.2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на
задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на
ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и
опрощаване на задължения и за изм. на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и
несъстоятелността), приложима за всички производства, които водят до опрощаване
на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност предприемачи. (чл. 1,
ал. 1, б. б).
Както
е посочено и в самото тълкувателно решение, с Директивата се утвърди
"културата на спасяване" в Европейския съюз, като се предвиди, че
производството по несъстоятелност следва да доведе до пълно опрощаване на дълга
на предприемачите след максимален период от 3 години - чл. 21 от Директивата за
преструктуриране и несъстоятелност. Този максимален срок е предвиден и за
възстановяване на правата им – чл. 22 от Директивата. Съгласно чл. 23 от нея,
държавите членки на Европейския съюз могат да предвидят в националното право
дерогации от посочените правила (например отказ или ограничаване на
опрощаването на дълга, или отмяна на опрощаването), като тези изключения следва
да бъдат установени изрично и то "при ясно определени обстоятелства и
когато такива дерогации са надлежно обосновани" и са в насоките, очертани
от Директивата за преструктуриране и несъстоятелност. Националното
законодателство не може да бъде тълкувано в разрез с постановките на
Директивата, включително и в периода на транспонирането й.
Съгласно
чл. 168, т. 6 от ДОПК, публичното вземане се погасява след
разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице,
обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното
задължение. Съдът не споделя тезата, че публичните задължения на заличения
поради несъстоятелност едноличен търговец подлежат на принудително събиране от
физическото лице. Неправилно в обжалваното решение е прието (макар и без
изрично да е посочено), че чл. 739, ал. 2
от ТЗ не се прилага за обявени в несъстоятелност и заличени поради
несъстоятелност еднолични търговци, а само по отношение на заличени поради
несъстоятелност търговски дружества. Разпоредбата на чл. 168 от ДОПК не е специална
и не дерогира приложението на чл. 739, ал. 2
от ТЗ. В чл. 168 от ДОПК не се съдържа различна правна уредба
относно погасяване на публични вземания поради заличаване на търговец поради
несъстоятелност. За да е налице хипотеза, при която се прилагат разпоредби от
специален закон, то това означава в разпоредбите на специален закон да са
предвидени различни правни последици при същите материални предпоставки, които
са посочени в и общия закон, но регламентираните последици в специалния и общия
закон да са различни. В случая в чл. 168 от ДОПК не са предвидени различни
правни последици за погасяване на публични вземания при заличаване на търговец
поради несъстоятелност от предвидените в чл. 739, ал. 2
от ТЗ, поради което и разпоредбата на чл. 168 от ДОПК не е специална
спрямо чл. 739, ал. 2 от ТЗ и не изключва нейното
приложение. Разпоредбата на чл. 168, т. 6 от ДОПК не следва извод, че публичните
вземания по отношение на заличен едноличен търговец поради несъстоятелност
продължават да се дължат от физическото лице, което е било регистрирано като
едноличен търговец.
Съгласно чл. 739, ал. 2
от ТЗ, неудовлетворените
в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл.
744, ал. 1, и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в
производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети
лица. В случая безспорно за събиране на публичните вземания, предявени от НАП в
производството по несъстоятелност, е наложено обезпечение с ПНОМ №
65501/24.10.2011 г. – запор върху банкови сметки и движими вещи, поради което
въз основа на предвиденото в нормата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ изключение тези
вземания не се погасяват и принудителното им събиране принципно би могло да
продължи, но само досежно реализиране на обезпечението.
Съгласно
чл. 222, ал. 1, т. 4 (сега т. 6) от ДОПК принудителното изпълнение се спира в
други случаи, предвидени в закон. Такъв именно „друг“ случай е предвиден в чл.
638, ал. 1 от ТЗ, според който с откриване на производството по несъстоятелност
се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (това е имущество, върху което преди
откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания и което се реализира от публичния
изпълнител при условията и по реда на ДОПК). Освен това съгласно ал. 4 на същия
член от ТЗ, спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и
прието при условията на чл. 693. Наложените в изпълнителното
производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския
процесуален кодекс
или Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс
върху имуществото на длъжника след откриване на производство по
несъстоятелност.
Анализът на цитираните
разпоредби сочи, че принудително изпълнение в хипотезата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ може да продължи само по отношение на имуществата по чл. 193 от ДОПК, т.е.
тези с наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по
несъстоятелност. В кръга на тези имущества не влизат двата процесни недвижими
имота, върху които е наложена възбрана едва в хода на производството по
несъстоятелност (въпреки забраната на чл. 638, ал. 4, изр. последно от ТЗ).
Това налага извод за
незаконосъобразно насочване на принудителното изпълнение по изп.д. №
18110001040/2011 г. към тези недвижими имоти чрез насрочване от публичния
изпълнител на извършването на опис. Изпратеното до жалбоподателя Съобщение за
насрочване на опис с изх.№ С1180018-110-0003188/22.11.2018 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе, в частта на насрочен
опис на недвижимите имоти, посочени в т. 8 и т. 9 от съобщението, се явява
незаконосъобразно и необосновано, но жалбата срещу него е била отхвърлена от
решаващия орган. Това налага отмяна на решението на Директора на ТД на НАП – Варна,
както и на съобщението в оспорваната част.
Предвид изложеното и на
основание чл. 268 ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.М. *** Решение
№ 110/30.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което е оставена без
уважение негова жалба вх. № 28570/04.12.2018 и допълнение към нея вх. № 28570#2/12.12.2018 г. по описа
на ТД на НАП – Варна, офис Русе, срещу Съобщение за насрочване на опис с изх. №
С1180018-110-0003188/22.11.2018 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе, в частта, с която е насрочен опис на
недвижимите имоти, посочени в т. 8 и т. 9 от съобщението И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Съобщение за насрочване
на опис с изх. № С1180018-110-0003188/22.11.2018 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе, в частта, с която е
насрочен опис на недвижимите имоти, посочени в т. 8 и т. 9 от съобщението
На основание чл. 268, ал.
2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: