Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 139
28.02.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Светла Иванова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 1128 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба и частна жалба, подадени от ЕТ „М. Ч.“, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представляван от М.Г.Ч.,
против Решение № 294/18.10.2022 г. и съответно Определение № 363/01.11.2022 г.,
постановени по НАХД № 828/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Същият
оспорва извода на съда за установено административно нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ, както и за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът приел за установени фактите, квалифицирани като бездействие на
работодателя ЕТ „М. Ч.“ след представяне на трудовата книжка от Я. Г. Д. да впише в нея данните, свързани с
прекратяване на трудовото й правоотношение и да я предаде незабавно на лицето, нарушаващо
разпоредбите на КТ, каквото задължение въвеждал чл. 350, ал. 1 от КТ като
противоправно деяние. В случая обаче недопустимо били смесени съставите на две
нарушения по КТ - неизпълнение на задължителните предписания по чл. 404, ал. 1
от КТ и неизпълнение на законово установеното задължение на работодателя
съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ. Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ произтичало
от закона и неизпълнението му осъществявало от обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ, докато неизпълнението на
предписанието било нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. С описаното бездействие -
невписване след представяне на трудовата книжка от Я. Г. Д.на данните, свързани
с прекратяване на трудовото й правоотношение и предаване незабавно на същата,
работодателят нарушил задължението си по чл. 350, ал. 1 от КТ, което било
достатъчно основание да му бъде наложена съответната имуществена санкция. Това
му бездействие неправилно било квалифицирано като нарушение по чл. 415, ал. 1
от КТ - неизпълнение на предписание, доколкото задължението му не произтичало от
даденото предписание, а от закона. По този начин административно наказващият
орган въвел неправилна правна квалификация на правилно установените факти, доколкото непрекратяването на трудовото
правоотношение не сочело на неизпълнение на предписания, а отговорността за
работодателя произтичала от неизпълнение на задължението му по чл. 350, ал. 1
от КТ. Налице била неправилна правна квалификация на деянието, несъответстваща
на фактически установеното, представляващо нарушение на изискванията по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, основание за отмяна на наказателното постановление.
Наред
с това задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ било последица от
настъпването на юридическия факт - прекратяване на трудовото правоотношение,
както и представяне на трудовата книжка от работника за вписване на това
обстоятелство. В конкретния случай към 29.04.2022 г., когато било дадено
предписанието трудовото правоотношение между ЕТ „М. Н.“ и Я. Г. Д.не било
прекратено, поради което даденото предписание с Протокол № ПР2213743/29.04.2022
г. било лишено от правно основание и неизпълнимо. От друга страна, на 17.05.2022
г. трудовото правоотношение с Я. Г. Д.
било
прекратено със Заповед № 5/13.05.2022 г., но същата отказала да получи екземпляр
от заповедта и да предостави трудовата си книжка за вписване на прекратяването.
Предвид
изложеното, се моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено
изцяло Решение № 294/18.10.2022 г. по НАХД № 828/2022 г. на Районен съд -
Хасково и за постановяване на ново, с което да бъде отменено НП № 26-2200117/30.08.2022
г. на Директор на Дирекция „Инспекция на труда“ Хасково като необосновано и
незаконосъобразно и бъдат присъдени направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
В
частната жалба срещу Определение № 363/01.11.2022 г. се посочва, че същото е
постановено в нарушение на процесуалните правила и при неспазване на
изискването на чл. 248, ал. 2 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК за
неуредените въпроси, да бъде съобщено на насрещната страна за исканото
допълване или изменение с указание за представяне на отговор.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител
– адв.Д.Н., поддържа депозираните касационна и частна жалби. Представя решение
на ВАС, с което е оставено в сила решение на Административен съд – Хасково,
отменящо принудителна административна мярка, указваща действия по прекратяване
на трудовото правоотношение и свързана с предоставянето на трудовата книжка за
извършване на вписване на измененията в трудовото правоотношение.
Ответникът
– ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ гр.Хасково, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, съответно не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО
намира жалбата за основателна.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество, същата е основателна.
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 26-2200117/30.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на ЕТ „М. Ч.“ гр.Хасково е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 15.04.2022 г. е била
извършена проверка от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково на
ЕТ „М. Ч.“ – Х..
При проверката инспекторите констатирали, че едноличният търговец не е изпълнил
задължението по чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
да поиска в 5-дневен срок от узнаване на обстоятелствата по реда на чл. 348,
ал. 3 от КТ от Я. Г. Д. трудовата
й книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото й правоотношение и на
данните по чл. 349, ал. 1 от КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на
работодателя били дадени задължителни предписания да изпълни задължението си по
чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като бил
определен краен срок за изпълнение на предписанието - 16.05.2022 г. На
17.05.2022 г. била извършена последваща проверка от инспектори в дирекцията,
които констатирали, че предписанието работодателят да изпълни задължението си
по чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж не било
изпълнено. От правна страна съдът е намерил за установено
извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ. Не е констатирал нарушения на процесуални правила и е посочил, че
наказанието е определено на минимума - имуществена санкция в размер на 1 500
лв. Посочил е, че неизпълненото предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ не е
влязло в законна сила, защото било налице висящо дело по обжалването му, но
съгласно чл. 405 от КТ обжалването не спирало изпълнението на принудителната
административна мярка, съответно доколкото задължителното предписание не било
отменено с влязъл в сила акт, атакуваното НП било правилно и законосъобразно.
С
Определение № 363/01.11.2022 г., постановено по делото, Районен съд – Хасково е
осъдил ЕТ „М. Ч.“ да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково сумата
в размер на 150 лева – разноски по делото за юрисконсулт.
Настоящият
касационен състав не споделя фактическите и правни доводи, възприети от
районния съд, по следните съображения:
Съгласно
404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да
дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията
на трудовото законодателство. Санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ,
от своя страна, регламентира административнонаказателната отговорност на
работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. В случая в Протокол за извършена
проверка № ПР2213743/29.04.2022 г. e обективирано задължително предписание към
касатора, в качеството на работодател, на основание чл. 350, ал. 1 от КТ, след
представяне на трудовата книжка от Я. Г. Д.
да
впише в нея данните, свързани с прекратяването на трудовото й правоотношение и
да я предаде незабавно на лицето. Посочен е срок за изпълнение: 16.05.2022 г.
При извършена последваща проверка на 19.05.2022 г. е било констатирано, че това
задължително предписание не е било изпълнено. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че твърдяното нарушение е с формален характер и че въззивният съд,
в производството по проверка на законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, не е компетентен да се произнася относно законосъобразността на
даденото задължително предписание. От друга страна обаче, задължението на
работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ е последица от настъпило прекратяване на
трудовото правоотношение, както и представяне на трудовата книжка от страна на работника/служителя
за вписване на това обстоятелство. В конкретния случай от данните по делото се
установява, че към момента на отправяне на задължителното предписание трудовото
правоотношение между ЕТ „М. Ч.“ и Я. Г. Д.не е било прекратено, поради което
даденото предписание се явява практически неизпълнимо. Една мярка е изпълнима,
ако от действията на този, спрямо когото е приложена, следва да зависи постигането
на целения резултат – в случая отстраняване на нарушение на трудовото законодателство,
като за да се ангажира отговорността на работодателя, е необходимо той да е
отговорен пряко и непосредствено за установеното нарушение, какъвто не е
настоящият случай.
В
подкрепа на този извод е и фактът, че по реда на чл. 145 - чл. 228 от АПК, във
вр. чл. 405 от КТ е осъществен съдебен контрол за законосъобразност на задължително
предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2211904/15.04.2022
г., издаден от главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Хасково, с което предписание на ЕТ „М. Ч.“, в качеството на работодател, на
основание чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, във вр. чл. 335, ал. 1 от КТ и чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ е указано да издаде писмена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с Я. Д. на длъжност „педагог“, поради отправено
заявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника, поради
неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. В тази връзка
е постановен съдебен акт – Решение №
480/11.07.2022 г., постановено по адм.дело № 349/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, влязло в сила на 09.02.2023 г., с който
процесната ПАМ за издаване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение
е отменена. В този смисъл и доколкото, както вече бе посочено, при проверка на
законосъобразността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали
предписанието може да бъде реално изпълнено, следва да се приеме, че в случая
липсва фактическо и правно основание - влязло в сила задължително предписание,
дадено от контролен орган, за прекратяване на трудовото правоотношение между ЕТ
„М. Ч.“ и Я. Д., което, от своя страна, би обусловило възникване на задължение
за вписване в трудовата книжка на настъпилите промени в трудовото
правоотношение.
С
оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като
бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Последното обуславя и отмяна на постановеното по делото Определение №
344/19.10.2022 г., с което в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ са
присъдени разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева, като при този изход на
спора, дължими са разноски само за касационния жалбоподател. В този смисъл и с
оглед изхода на спора, в полза на касатора съгласно чл. 63д, от ЗАНН, във вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде присъдено претендираното адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, а именно 300 лева за въззивното
производство и 300 лева за касационното производство, или общо 600 лева.
Доколкото произнасянето на настоящата
инстанция по частната жалба не е за разрешаване на спор по същество, а е по
оспорване на съдебен акт относно разноските, то в тази му част производството
няма самостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
294/18.10.2022 г. и Определение № 363/01.11.2022 г., постановени по НАХД №
828/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 26-2200117/30.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.Хасково, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на ЕТ „М. Ч.“ гр.Х. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Хасково да заплати на ЕТ "М. Ч.",
със седалище и адрес на управление: ***, представляван от М.Г.Ч., направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 600
(шестстотин) лева за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.