Мотиви към Определение по НЧД№ 231/2020 г.по описа на
СГС,НО,22-ри състав
Постъпило
е предложение от Главния прокурор на Република България до Софийския Градски
съд с правно основание чл.457
от НПК, като се предлага на този
съд да постанови Определение , с което да приспособи чуждестранен
съдебен акт спрямо изискванията на българското законодателство.В
частност това е Присъда от 20.08.2018 г. на Областния съд,отдел 27 в гр.Корнойбург,Република
Австрия по дело № 606 Hv 12/18d/2018
г.,
с която по отношение на българския гражданин В.Г.Д. за „търговия с наркотици/упойващи вещества/“/наказуема по Параграф
28а,Чл.1,Втори и Трети казус,Чл.4,т.3 от НК-Австрия/ е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 7/седем/ години от
компетентните австрийски съдебни власти“.В предложението се иска от съда
да приспособи наказанието ,наложено от
чуждите компетентни органи, като се определи на кои текстове от българския НК
съответства извършеното престъпление в
чужбина ,каква част е изтърпяна на територията на чужда държава и колко остава
да се изтърпи на българска територия, да се продължи наказателното изпълнение в
Република България като се конкретизира при какъв режим на изтърпяване да стане това.
Съдът поиска определянето на
служебен защитник от НБПП,тъй като защитата на осъденото от чужда държава лице
бе задължителна.С уведомително Писмо се яви адв.О.К. от САК с готовност да
поеме служебната защита.Съдът назначи определения служ. защитник,който
осъществи правната помощ в рамките на производството.
Съдът след даване на ход на
съдебното следствие прие и прочете
приложените по делото писмени
доказателства, като поради липсата на други искания ,обяви за приключено
съдебното следствие.
Прокурорът поддържа в
ОСЗ ,че са налице законовите предпоставки да се уважи Предложението на Главния прокурор на РБ като
се приспособи Присъдата на австрийския
съд към изискванията на българското
законодателство.Предлага на СГС да приеме за изпълнение Присъдата ,като
определи изтърпяването на наказанието при строг режим.Да се приспадне
изтърпяваната част на австрийска територия от общия размер на наложените
наказания.Според прокурора ,извършеното от
Д. на територията на Австрийската
Република ,е съответно на престъплението по чл.242,ал.2 от българския НК. Наложеното наказание не надхвърля максималните размери по българския закон и не
се налага редуцирането му.Предлага да се зачете предварителното задържане и фактическото
изтърпяване в Австрия.
Защитата не възразява да се уважи Предложението на
Главния Прокурор , като намира че същото
е подадено от компетентен орган.Аналогично на прокурора сл. защитник също
намира ,че извършеното в Австрия е съответно на деянието по чл.242,ал.2
от НК.До момента са изтърпяни около година и половина, а така също има
и 3 месеца предварителен арест.Остават за изтърпяване в България около 5
години.По въпроса за режима ,защитникът пледира да се определи „общ“ , а не
строг ,тъй като осъденият е на 60
години, не е осъждан и не представлява голяма обществена опасност.
Осъденото
лице заявява ,че е
съгласен със служебния си защитник и няма какво да добави.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В.Г.Д. е род. на *** ***,българин ,
български гражданин , с ЕГН-**********.
Спрямо българския гражданин в Република Австрия бил постановен съдебен акт,
а именно : Присъда от 20.08.2018 г./в сила от същата дата/на Областния съд в гр.Корнойбург,Република Австрия по дело № 606 Hv 12/18
d.
С тази Присъда горепосоченият
българският гражданин е признат за виновен в извършването на престъпление по Параграф
28a,чл.1,втори
и трети казус,чл.4,т.3 от НК на Австрия ,квалифицирано от австрийския съд
като „Търговия с упойващи вещества/наркотици/“.Д. е осъден за това
,че на 31.05.2018 г.кацнал транзитно в гр.Виена,Австрия на летище „Швехат“,
като част от комбиниран полет от Мозаомбик за Италия/Неапол/ с транзитни спирки
в Любляна и Виена/.При осъществения физически контрол на носения от него багаж/куфар/
се установило,че в двойно дъно на последния е открит прахообразно вещество
около 5 кг. със съставки Хероин, Ацетилкодеин и Моноацетилморфин.Обяснението на
Д. ,че смятал че пренася прах от носорог ,не било взето предвид и спрямо него
бил постановен горепосочения съд.акт. .В българския превод на този съд.акт се
посочва ,че наказанието за горното
престъпление било индивидуализирано на 7 години „ЛОС“/за Д. ,на основание Параграф
28А от НК-Австрия, както и на база разпоредбите на Закона за упойващите
вещества.Било зачетено предварително задържане за Д./за времето от 31.05.2018
г. до 20.08.2018/,тъй като след задържането си последният бил настанен в
Затвора гр.Корнойбург , а после преместен в Затвора – Гарстен.На австрийска
територия било налице и фактическо изтърпяване на част от определеното
наказание - за времето от 20.08.2018 г.
до 19.12.2019 г.Спрямо Д. е била постановена и Забрана за пребиваване на
територията на Австрия.Доколкото било
констатирано и наличие на условията по Конвенцията
за трансфер на осъдени лица-КТОЛ /Страсбург ,1983 г./ В.Д. е постановено предаване на България за изтърпяване
на остатъка от наказанието,въпреки несъгласието му с мотив ,че условията в
австрийските затвори са по-добри.Д. е редаден на българските власти на
19.12.2019 г., преведен на българска територия и настанен в СЦЗ, където останал до датата на СЗ/06.02.2020
г.
Тази
фактическа обстановка се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства : Присъда от 20.08.2018 г./в
сила от същата дата/на Областния съд в гр.Корнойбург,Република Австрия по дело № 606 Hv 12/18d,писмени документи в
бълг.превод,съдържащи данни за Присъдата, за статута на изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода“ от осъдения български гражданин ,както и
всички други материали приложени към НЧД
231/2020 г. , изпратени ни служебно от австрийска страна , а така също и извлечения от приложимите
разпоредби на австрийското материално наказателно законодателство.Всичките
документи на чужд език са придружени от легализиран превод на български език.
Съдът възприема и кредитира така
приложените горепосочени писмени доказателства изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Не само в производството по чл.457,ал.1
и следв. от НПК, но и във всяко друго производство , свързано с някаква
форма на международно сътрудничество по наказателни дела , българският съд няма
правомощието да преценява правилността на чужди съдебни актове.Следователно,
българският съд не коментира правилността
на съдебния акт , нито процедурата по която е постановен той на
територията на чуждата държава,при действието на други съдопроизводствени
правила.С оглед на горното в настоящата процедура се извършва приспособяване на
наложените наказания спрямо изискванията на българското законодателство.
Европейската Конвенция за международно
признаване на Присъди/ЕКМПП/е ратифицирана от РБ през 2004 г. и има
задължителна сила за Република България от 01.07.2004г.Независимо ,че този
международен акт е станал част от действащото българско законодателство преди
приемането на РБ в ЕС/което става на 01.01.2007 г./,то регулативните му
механизми действат и понастоящем.Чл.6,б.”А” от ЕКМПП предвижда
,че изпълнение на „европейско съдебно решение по наказателно дело”/по смисъла на чл.1,б.”А”/ не може да бъде
отказано напълно или частично, с изключение на определени случаи.Налице са и Рамково
Решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г./изменено с Рамково Решение №
2009/299/ПВР/ от 26.02.2009 г./ относно принципа за взаимно признаване
на съдебни решения за налагане на наказания „Лишаване от свобода“ и мярка изискваща
задържане.
На последно място , налице е нов
нормативен акт/Закон за признаване ,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от
свобода или на мерки включващи лишаване
от свобода - ДВ,бр.45/07.06.2019 г. в сила от 01.01.2020 г./който внася
допълнителен регулативен механизъм за разглеждане на казуси като този , но в
настоящото производство е налице сезиране на СГС от страна на Главния Прокурор
по реда на чл.457 от НПК/която процедура не е отменена и продължава да е
част от правния мир в сферата на материята „Трансфер на осъдени лица“/.Освен
това , механизмът за сезиране по новия закон е директно сезиране от чуждата
държава/която е осъдила лицето-български гражданин/ с приложено Удостоверение
по образец, каквито условия тук не са налице.
Престъплението , за които е осъден
от австрийския съд българския гражданин , има своя относителен еквивалент в българското
наказателно право в състава на определено престъпление от Особената Част на
НК.
Съдът прие,че най-точното
съответствие на деянието по австрийската
Присъда е с българския състав на
престъплението по чл.242,ал.2 от НК.
Предвид спецификата на инкриминиране на деянията в
двете държави, пълно покриване на съставите не е възможно , нито е
необходимо.Касае се за различно виждане на законодателите , на различни изразни
средства и различна законодателна техника на конструиране на самите нормативни
актове.Именно поради тези специфики съдът намери ,че горната квалификация по българския закон отговаря в най-голяма степен
на извършеното от Д. на австрийска
територия.Касателно този въпрос няма спор дори между обвинението и защитата.
Съобразявайки горното, СГС намери че
следва да приеме за изпълнение
в Република България горепосочената
Присъда, като съобрази общия размер на изтърпяното, остатъка за изтърпяване и
режима ,на който следва да продължи изпълнението.
Наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в Република Австрия не надвишава максималното предвиденото
наказание за съответното престъпление по българския НК/при съпоставяне е видно,
че нормативно предвидените санкции са
идентични/поради което не се налага
корекция ,в смисъл – намаляване по реда
на чл.457,ал.4
от НПК на наказанията,наложени от чуждестранния съдебен орган.
Съдът приспадна на основание чл.457,ал.5
от НПК времето , през което В.Г.Д. е бил предварително задържан/от
31.05.2018 г. до 20.08.2018 г./,както и времето , ,през което фактически е изтърпявал
наказание „Лишаване от свобода“ на територията на Република Австрия/за времето
от 20.08.2018 г./начало на изпълнението/ до 19.12.2019 г./датата на
превеждането му в Република България и настаняването му в СЦЗ/.До момента
практически осъденият е изтърпял на територията на Австрия и България периодът
от 31.05.2018 г.до 06.02.2020 г./считано от предварителното му задържане до
момента на постановяване на настоящото Определение/.Остатъкът за изтърпяване е
определяема величина , която се получава чрез математическото действие
изваждане на приспаднатия срок по реда на чл.457,ал.5 от НПК от наказанието ,
прието за изпълнение в РБ.
Съдът определи първоначалния
режим на изтърпяване въз основа на императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.2,б.“А“
от ЗИНЗС с оглед размера на наложеното наказание“ЛОС“.Изключението от
това правило /т.е.чл.57,ал.3 от ЗИНЗС/,ако осъденият не представлява висока
степен на обществена опасност/ ,не е налице в настоящия случай.Следва да се има
предвид ,че наказанията са наложено не от българския , а от австрийския съд,
като личните впечатления на съд. състав от осъдения/извън данните по делото/ са
в рамките на едно кратко съдебно заседание.По делото няма писмени доказателства
за поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода на територията на
чуждата държава.Подобни данни обаче могат да детерминират извод ,че не е налице
хипотеза на чл.57,ал.3 от ЗИНЗС , за да се определи по-лек режим, а именно
„общ“ ,в каквато посока искане прави сл.защитник.Ето защо следва режимът за изтърпяване на остатъка от
наказанията да се определи на „строг“ с
оглед принципните условия и изисквания за него , които са налице в този случай.
В
този смисъл съдът постанови
Определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.