№ 1865
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110169564 по описа за 2021 година
А. Х. И. е предявил срещу Р. М. З. обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 93, ал. 2 ЗЗД, чл. 72, ал. 1 от
ЗС, чл. 108 ЗС, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 13600 лв., представляваща дължим задатък съгласно раздел III, т.
3.1.1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
31.07.2020 г., дължим поради неизпълнение на задължение за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба на УПИ VIII, кв. 36, образуван от
имот 474, по плана на /населено място/, ЕКАТТЕ 22085, община град,
одобрен със заповед № ******* от ********** г., с площ 722 кв.м., отреден за
жилищно застрояване, заедно с изградената в имота полумасивна и масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 41 кв.м., и навес и дворно място с
площ 697 кв.м., незастроено съставляващо парцел IX от имот 474, в кв. 36 по
плана на /населено място/, Софийска област, община град, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 8000 лв., представляваща стойността, с
която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от
ищеца подобрения, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното изплащане, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
движими вещи, както следва: гардероб, модел „Леон“, трикрилен с две
чекмеджета и огледало, с размери 127.5/55/205.5 и материал на изработка
ПДЧ, цвят дъб артисан; матрак, единичен – двулицев, модел „Дийп слийп
комфорт флекс“; ракла- материал на изработка ПДЧ, цвят светъл дъб с две
отделения с капаци; пердета в малка стая – бяла органза, с орнаменти –
резеда; пердета хол – цяло тънко перде, с кафява и бяла бродерия; дърва за
огрев 5 куб. м. от зимен дъб; 2 бр. котки: мъжка – непородист, дългокосмест с
рижава козина, на възраст около две и половина години, с тегло 8 кг., женска
- непородиста, дългокосместа с рижава козина, на възраст около година и
половина години, с тегло 4-5 кг.; 2 бр. червенобузи костенурки – едната на
възраст около десет години, с диаметър 10 см., а другата на възраст около 13
години и диаметър около 20 см., и осъждането на ответника да преде
владението им на ищеца, като в условията на евентуалност е предявен и иск с
правно основание чл. 72, ал. 2 от ЗС за осъждането на ответника да заплатят
1
на ищеца сумата от 5432 лв., представляваща сторените разноски за запазване
на имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 03.12.2021 г. до окончателното изплащане.
А. Х. И. е предявил срещу Р. М. З. и М. Р. Г. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца от
неизпълнението на предварителен договор а покупко-продажба на недвижим
имот от 31.07.2020 г., изразяващи се в силен стрес и негативни психически
изживявания, в т. ч. и болки и страдания, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в накърнена чест и
достойнство, причинени от изявления на ответника М. Р. Г. на 25.11.2020 г. в
бензиностанция „Петрол форс“ в /населено място/, с твърдения:
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
накърнена чест и достойнство, причинени от изявления на ответника М. Р. Г.
на 07.08.2021 г. в процесния имот в /населено място/, с твърдения:
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 31.07.2020 г. сключил с ответниците
предварителен договор за покупка на недвижим имот, представляващ УПИ
VIII, кв. 36, образуван от имот 474, по плана на /населено място/, ЕКАТТЕ
22085, община град, одобрен със заповед № ******* от ********** г., с площ
722 кв.м., отреден за жилищно застрояване, заедно с изградената в имота
полумасивна и масивна жилищна сграда, със застроена площ от 41 кв.м., и
навес и дворно място с площ 697 кв.м., незастроено съставляващо парцел IX
от имот 474, в кв. 36 по плана на /населено място/, Софийска област, община
град. Посочва, че бил заплатен задатък в размер на 6800 лв., като
окончателният договор следвало да бъде сключен до 30.09.2020 г. с резервна
дата 24.11.2020 г. На 21.09.2020 г. ответниците били уведомени, че средствата
за закупуване на имота били осигурени, като ответниците отказали да
сключат окончателен договор. С нотариална покана ответниците били
поканени за сключване на договор на резервната дата, но същите не се явили.
Съгласно раздел III, т. 3.1.1 от предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 31.07.2020 г. при забава на изпълнение на задължение
на продавача повече от 7 дни купувачът имал право да развали договора и да
получи задатъка в двоен размер. С исковата молба се прави волеизявление за
разваляне на предварителния договор. Твърди се, че владението на имота е
било предадено на ищеца на 31.07.2020 г. Посочва, че бил добросъвестен
владелец на имота и стойността на имота в резултата на извършените от него
подобрения се увеличила с 8000 лв. Разноските направени от ищеца във
връзка с имота били на стойност 5432 лв., която сума се формирала както
следва: соларни панели и оборудване към тях - 1462 лв. /соларни панели – 4
бр. - 667 лв., метален профил за монтаж на солар – 24 лв., скоби за монтаж на
солар – 80 лв., оборудване за соларна инсталация – 371 лв., монтаж на
соларно панели – 120 лв., позициониране на солари – 200 лв./; цена на
акумулатори 2 бр. – 360 лв.; инвертор – 425 лв.; електрически бойлер, марка
„Теси“, газов бойлер и оборудване за монтаж – 840 лв. / електрически бойлер,
марка „Теси“ – 200 лв., газов бойлер и оборудване за монтаж – 510 лв.,
монтаж на два бойлера -100 лв., извеждане на ел. инсталация – 30 лв./;
абсорбатор и въздухопровод – 300 лв. /цена – 150 лв., инсталация – 150 лв./;
кухненски шкафове – 350 лв.; ремонт баня – 510 лв. /тоалетно казанче – 60
2
лв., батерия за мивка с душ – 250 лв., поставка за тоалетна хартия – 10 лв.,
огледало -40 лв., монтаж – 150 лв./; смяна на батерията за мивката в кухнята
/закупуване и монтаж/ - 60 лв.; хидрофор – 340 лв. /хидрофор и части за
монтаж – 290 лв., монтаж и извеждане на ел. инсталация -50 лв./; потопяема
помпа – 310 лв. /помпа – 260 лв., монтаж – 50 лв./; комарници за врати 2 бр. –
70 лв. /комарници – 40 лв., монтаж – 30 лв./; външен плафон „Фенер“ и ел.
ключ – 60 лв. /цена на материалите – 40 лв., монтаж 20 лв./; автоматични
предпазители и превключватели за ел. табло – 81 лв. /предпазители и
превключватели – 21 лв., монтаж 20 лв./ и ламиниран паркет 10 кв. м., ъгли и
первази – 264 лв. /ламиниран паркет – 100 лв., материали за ъгли и первази -
84 лв., монтаж – 80 лв. Твърди се, че на 07.08.2021 г. ищецът получил част от
вещите си, но други останали в процесния имот, а именно: гардероб, модел
„Леон“, трикрилен с две чекмеджета и огледало, с размери 127.5/55/205.5 и
материал на изработка ПДЧ, цвят дъб артисан; матрак, единичен – двулицев,
модел „Дийп слийп комфорт флекс“; ракла- материал на изработка ПДЧ, цвят
светъл дъб с две отделения с капаци; пердета в малка стая – бяла органза, с
орнаменти – резеда; пердета хол – цяло тънко перде, с кафява и бяла
бродерия; дърва за огрев 5 куб. м. от зимен дъб; 2 бр. котки: мъжка –
непородист, дългокосмест с рижава козина, на възраст около две и половина
години, с тегло 8 кг., женска - непородиста, дългокосместа с рижава козина,
на възраст около година и половина години, с тегло 4-5 кг.; 2 бр. червенобузи
костенурки – едната на възраст около десет години, с диаметър 10 см., а
другата на възраст около 13 години и диаметър около 20 см, поради което се
иска осъждането на ответника Р. З. за връщането им. Посочва се, че в
резултата на неизпълнението на договора ищецът бил претъпял и
неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и негативни психически
изживявания, в т. ч. и болки и страдания, както и накърнена чест и
достойнство. Ответниците били прекъснали водоснабдяването и
електроснабдяването на имота, поради което ищецът бил силно затруднен да
покрива битовите си нужди, което предизвикало психически стрес и
здравословни проблеми. Били засегнати честта и достойнството на ищеца, тъй
като ответниците сменили ключалките на имота и ищеца поради липса на
друго жилище се чувствал като бездомник. Негативни емоции били
предизвикани и от прекъсване на контактите с домашните му любимци.
Ищецът бил претърпял и негативни психически изживявания и от изявления
на ответника М. Р. Г. на 25.11.2020 г. в бензиностанция „Петрол форс“ в
/населено място/, с твърдения: „престъпник“, „измамник“, „мошеник“,
„натрапник“ и твърдения, причинени от изявления на ответника М. Р. Г. на
07.08.2021 г. в процесния имот в /населено място/, с твърдения:
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“ доброто име на ищеца
била накърнено и в резултата на подадените жалби в полицията. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба, прави уточнение на исковата претенция за неимуществени
вреди с молба от 23.06.2022 г. и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Посочват, че
действително бил сключен предварителен договор с ищеца на 31.07.2020 г.,
както и че бил получен задатък, но до окончателен договор не се стигнало
поради виновно неизпълнение от страна на ищеца. Посочва се, че
документите за сделката били готови в срок на 25.09.2020 г., но ищецът не
осигурил финансиране и не съдействал на банката за учредяване на договорна
ипотека. Ищецът нямал качеството на владелец на имота, а единствено на
държател. Посочва се, че не била получавана нотариална покана за
изповядване на сделката. Не било налице увеличаване на стойността на
имота, тъй като направените подобрения нямали траен характер и можели да
се демонтират, като ищецът сам предложил вещите да останат в имота, тъй
3
като нямал място в камиона. Ищецът бил канен на 26.02.2021 г. и 21.04.2021
г. да освободи имота и да получи всички негови движими вещи.
Неоснователна била претенцията и за неимуществени вреди, тъй като
ответниците упражнявали правото си на жалба, като ищецът също подавал
жалби в полицията. Пред съда процесуалният представител на страната моли
за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че страните на 31.07.2020 г. сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим, както и че ищецът е заплатил на
ответниците по силата на договора от 31.07.2020 г. задатък в размер на 6800
лв. Горното се установява и от представения предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот сключен между Р. М. З. в качеството му
на собственик –продавач, М. Р. Г., в качеството си на ползвател със запазено
право на ползване и А. Х. И., в качеството и на купувач, по силата на който
продавачът се е задължил да прехвърли на купувача чрез договор за покупко-
продажба в нотариална форма собствеността върху следния свой собствен
недвижим имот, а именно: на УПИ VIII, кв. 36, образуван от имот 474, по
плана на /населено място/, ЕКАТТЕ 22085, община град, одобрен със заповед
№ ******* от ********** г., с площ 722 кв.м., отреден за жилищно
застрояване, заедно с изградената в имота полумасивна и масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 41 кв.м., и навес и дворно място с площ 697
кв.м., незастроено съставляващо парцел IX от имот 474, в кв. 36 по плана на
/населено място/, Софийска област, община град. В раздел I, т. 1.2. е
посочено, че купувачът се задължавал да заплати на продавача сумата от
34000 евро. В раздел II, т. 2.1. от договора е предвидено, че подавачът се
задължавало да прехвърли правото на собственост по предвидения в закона
ред на описания в т. 1.1 недвижим имот в срок до 30.09.2020 г., като в случай,
че нотариалният акт не бъде сключен по-рано, на 24.11.2020 г., в 10.00 часа,
страните се задължавали да се явят в кантората на нотариус. Владението на
имотите се предавало в деня на заплащане на капарото, като купувачът не
дължал наем или обезщетение за периода от ползване на имотите /от
предаване на владението до сключване на нотариален акт в предвидената
закона форма/. В т. 2.6 е посочено, че купувачът се задължавал при
подписване на настоящия договор да заплати на продавача като капаро
/задатък/ сумата от 3400 евро, представляваща част от продажната цена. В т.
2.7.1 е посочено, че купувачът се задължавал да изплати остатъка от
предвидената в т. 1.2 от договора сума, а именно 30600 евро чрез собствени
средства и банков кредит. Като при плащане с банков кредит сумата се
изплащала след нотариалното изповядване на сделката, след вписване на
ипотека върху имота и представяне на удостоверение за тежести, от които да
е видни, че е вписана първа по ред ипотека в полза на банката. Съгласно
раздел III, т. 3.1.1 от предварителния договор в случай на забава на продавача
да изпълни свое изискуемо задължение, той дължи неустойка за забава в
размер на 0,1 % от стойността на имота по т. 1.2., раздел I, за всеки ден на
забавата, но не повече от 10 % от стойността на имота, ако забавата продължи
повече от 7 дни, купувачът има право да развали договора с едностранно
писмено волеизявление, като получи платения задатък в двоен размер. В т.
3.3.3. е посочено, че страните се съгласяват, че ако до 30.09.2020 г., купувачът
не осигури финансиране и/или при липса на кредитиране от банка или друга
финансова институция, то ще се счита, че считан от 25.11.2020 г. действието
на договора е прекратено по взаимно съгласи, а даденото капаро се връщало в
срок до десет работни дни, считано от прекратяването на договора.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №
4
14 от 28.12.1993 г., том VI, дело № 1651/93 г., от който се установява, че
Методи Златков Георгиев и съпругата му М. Р. Г. даряват дъщеря си Р. М. З.
следния недвижим имот: дворно място с площ 720 кв. м., застроено с
полумасивна и масивна жилищна сграда и навес, представляващо парцел VIII,
планоснимачен номер 474 в кв. 36, по плана на /населено място/, община град
и дворно място с площ 697 кв.м., незастроено съставляващо парцел IX от
имот планоснимачен номер 474, в кв. 36 по плана на /населено място/, община
град.
От представеното платежно нареждане от 31.07.2020 г. е видно, че
ищецът е превел на Р. М. З. сумата от 6800 лв. с посочено основание капаро
по предварителен договор за покупко-продажба.
От представеното удостоверение изх. № ************* от 21.09.2020 г.
от Фирма се установява, че на А. Х. И. е разрешен стандартен ипотечен
кредит 42500 лв. предзначен за покупка на процесните недвижими имоти.
Сумата от 42500 лв. щяла да бъде преведена на Р. З. след представяне на
Фирма следните документи: вписан в СП нотариален акт за покупко-
продажба, вписана в СП молба за вписване на законна ипотека, както и
удостоверение от СП, че законната ипотека първа поред и за имота няма
учредени други вещни тежести.
Представена е разпечатка от фактура за мобилни услуги на ищеца за
периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2020 г.
Представена е покана от ищеца, адресирана до ответниците, с която
последните са поканени да се явят на 14.10.2020 г. в 14:30 часа пред нотариус
Б.К. в гр. град за сключване на нотариален акт за покупко-продажба на
имотите описани в предварителния договор за покупко-продажба, като в
поканата е посочена и резервна дата на 24.11.2020 г., 10:00 часа. От
представената разписка за връчване е видно, че на 06.10.2020 г. е отказано
получаване от страна на адресата.
Представен е констативен протокол от 24.11.2020 г. от нотариус Б.к., с
район на действие РС - град, съгласно който на 24.11.2020 г. в кантората на
нотариуса се е явили А. Х. И., като в посочения час М. Р. Г. и Р. М. З. не се
явили в кантората на нотариуса, за да заявят желание за участие в
нотариалното производство.
От представени протокол от 07.08.2021 г. подписан между А. Х. И. и М.
Р. Г., се установяват движимите вещи собственост на ищеца, които са
изнесени от него от процесния имот. В протокола изрично са посочени и
движимите вещи собственост на ищеца, които остават в имота и ще бъдат
взети допълнително, а именно соларни панели и окабеляване, акумулатори – 2
бр., инвертор, електрически бойлер, марка „Теси“, газов бойлер, аспиратор,
кухненски шкафове – 2 бр. без вратичките, тоалетно казанче, батерия за
мивка с душ, поставка за тоалетна хартия, огледало, батерията за мивката в
кухнята, хидрофор, потопяема помпа, ракла, гардероб, матрак- единичен,
пердета – малка стая и хол, комарници за врата – 2 бр., плафон /външен/ - 1
бр., дърва за огрев 5 куб., ламинат.
Представена е справка от Агенцията по вписванията за периода от
01.01.1991 г. до 19.11.2021 г. по отношение на А. Х. И..
Съгласно постановление от 28.06.2021 г. на РП – /населено място/ е
отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена преписка №
1033/2021 г. по описа на РП- /населено място/.
По делото са представени и три броя фискални бонове от 30.08.2020 г.,
21.09.2020 г. и от 10.10.2020 г., фактури № 16433 от 16.02.2021 г., № 16493 от
01.04.2021 г., № 16500 от 08.04.2021 г., и № 3511 от 24.03.2021 г., както към
всяка фактура е приложено авизо от същата дата за заплащане на сумата по
фактурата. Представен е приемо-предавателен протокол от 08.03.2021 г.,
5
съгласно който на ищеца му е предаден инвертор срещу заплащане на сумата
от 425 лв., която била предадена в момента на получаване на инвертора, като
са представени и два броя превозни билети за закупуване на сурова
дървесина.
Съгласно пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на
ищеца на 17.09.2021 г., е видно, че същият е предоставил възможност на
Р.Г.Г. да го представлява пред всички физически и юридически лица на
територията на Република България.
Представени са два броя покани от Р. З. до А. И. от дати 26.02.2021 г. и
20.04.2021 г., съгласно който ищецът е поканен да напусне процесния имот в
седемдневен срок от получаване на поканите. От представените по делото
доказателства не се установява същите да са били връчени на ищеца.
Представена е медицинска документация по отношение на ответника Р.
З..
Съгласно разпореждане № ********** от 23.04.2020 г. от НОИ на
ответницата Р. З. е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на
159.29 лв. По делото е представено и разпореждане № 21192234614 от
01.07.2019 г. от НОИ на ответницата М. Г. е отпусната пенсия в размер на
424.14 лв.
Като свидетел по делото е разпитван Е.К., който посочва, че бил кмет на
/населено място/ и познавал ответника М. Г. от много години, тъй като имали
имот селото. Познавал и ищецът, тъй като отишъл при него за документи и
казал, че купувал имота на ответника Г., което се случило през 2020 г.
Посочва, че впоследствие М. Г. няколко пъти отивала при него и му казвала,
че И. трябвало да освободи къщата, тъй като се бил настанил незаконно в нея.
Свидетелят се свързал с ищеца и го помолил за среща, за да си уредят
отношенията с ответница, която се състояла на бензиностанция в /населено
място/, като на срещата ищецът дошъл сам, като на срещата още присъствали
М. Г. и Огнян Михайлов. Свидетелят посочва, че не си спомнял кога се е
провела срещата дали в края на 2020 г. или през 2021 г., но със сигурност
било преди изпращането на поканите до ищеца за напускане на имота през
месец февруари 2021 г. и месец април 2021 г., които покани били връчвани от
свидетеля. По време на срещата ищецът показал на свидетеля предварителния
договор и удостоверение от банката в уверение на това, че ще му бъде
предоставен кредит в размер 40 000 евро, за да закупи имота, който документ
бил предоставен и на М. Г.. Ответницата Г. прочела удостоверението и казала,
че за нея това не е реален документ, тъй като сумата била по-малка от тази,
която искала за къщата казала, че има съмнения в този човек и не можела да
му предостави нотариалния акт и да отиде пред нотариус и да му препише
къщата, тъй като този човек я бил лъгал няколко пъти. В резултат на
изказването на ответницата Г. ищецът казал, че повече нямало да се занимава
с нея и щели да се видят в съда или да му върне капарото в троен размер.
Свидетелят твърди, че по време на срещата това което казала ответницата Г. е
че просто няма доверие в ищеца, тъй като той няколко пъти я е излъгал и тя
не искала да рискува повече с него. Посочва, че ищецът искал от ответницата
Г. нотариалния акт, за да може да ипотекира имота пред банката, както и
искал да отидат пред нотариус да прехвърлят имота и след това да го заложил
пред банката. Посочва, че бил ходил няколко пъти до имота и видял, че имало
отрязани дървета в имота, но не бил влизал в къщата, защото била заключена,
като няколко пъти казвал на ищеца да пренесе вещите при съседите, тъй като
сина му бил адресно регистриран там, при което той отказал да ги премести и
към настоящият момент имало негови вещи в къщата. Посочва, че
ответницата Г. извикала хора от застрахователя, които сменили ключалката,
като след това бил потърсен от ищеца за да му покажел, че патрона е сменен
и не можел да влезе в имота, като след това не бил търсен от нито един и
двамата и не бил ходил в имота, като това се случило през месец май или юни
6
2021 г. Твърди, че И. му бил споделил, че в имота имало костенурки, които
след смяната на бравата са останали в имота.
Разпитван по делото е свидетелят Р.Г., чийто показания съдът цени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят посочва, че
живее на съпружески начала с ищеца. Посочва, че ищецът бил сключил
предварителен договор за имот в /населено място/. Посочва, че бил извършен
оглед на имота и след това бил подписан предварителен договор и било
заплатено капаро от страна на ищеца, което се случило през лятото на 2020 г.
Съгласно договора ищецът се нанесъл да живее в имота, но имало доста
довършителни неща, които трябвало да се направят в къщата. Твърди, че до
сделка не се стигнало, тъй като другата страна на указаната дата не се явила
за изповядване на сделката пред нотариус. Посочва, че ищецът първоначално
се отоплявал на ток, но след като ответниците закрили партидата, ищецът си
бил закупил дърва за огрев. Ищецът не бил сякъл овощни дървета, а бил
извършил почистване на леторасли от северната страна на имота, за да се
осигури достъп за паркиране на автомобила. Свидетелката твърде, че знае за
обидни думи към ищеца по време на изнасяне на личните му вещи от имота
през месец август 2021 г. Посочва, че още с влизането в имота имало
конкретни подмятания от страна на ответника Г., че тази измама нямало да
стане, както и конкретни обиди от нейна страна към ищеца, че бил измамник.
Посочва, че в стаята били свидетелката ищеца, ответника Г., двама техни
приятели който им помагали с изнасянето, както и един от мъжете, които
придружавали ответницата Г.. Посочва, че ищецът бил обяснил на ответника
Г. процедурата за закупуване на имота, като след оценка от банката щял да
изтегли ипотечен кредит, за да може да се изплати към нея остатъчната сума
от имота. Твърди, че по време на изнасянето бил съставен приемно-
предавателен протокол, като били изнесени личните вещи, както и по –
малките и по-леки вещи, като останали по-големи, като соларната
инсталация, която била монтирана на покрива, както и голям гардероб, които
трябвало да се вземат в последващ период. През месец септември 2021 г.
ищецът заминал на работа в Нидерландия и направил на свидетелката
пълномощно, за да го представлявала при насрочването на дата или среща за
изнасянето на останалите му вещи, тъй като през август месец не беше
уговорена конкретна последваща дата. Задачата на свидетелката била да
организира транспорт, както и чисто технически как да се свалят тези
инсталации, като разговорите били проведени чрез адвокати и такава среща
била отказана, тъй като ответната страна искала да върне вещите лично на
ищеца.
Разпитван е и свидетелят В.Й,, който посочва, че бил приятел на ищеца и
знаел, че ищецът искал да закупи имот преди около две години в с. Диканя.
Посочва, че бил сключен предварителен договор и впоследствие ответницата
Г. се била отказала. Ищецът през зимата на 2020-2021 г. живял в имота, но
трудно се живеело, тъй като му спрели тока и имал проблеми с Г.. Свидетелят
бил посещавал имота три пъти веднъж зимата, при монтажа на слънчевите
панели и когато изнасяли вещите на ищеца през август месец на 2021 г.
Свидетелят твърди, че при изнасянето на вещите на ищеца ответницата Г.
ходела около него и му казала: „Не забравяй, че ти тук беше на гости“ и към
ищеца точно не бил чул, но тя разговаряла с други хора, на които казала, че
ищецът бил измамник. На тази случка приставал ищеца, г-жа Гаджовска и
един техен приятел, както и ответницата Г. и още няколко мъже с нея.
Посочва, че не успели да изнесат всичко, тъй като не можели да демонтира и
останали соларни панели, бойлер, електрическа инсталация. Имало домашни
любимци - котка и костенурка, но не ги взели домашните любимци, защото не
ги намерили.
Разпитван е и свидетелят К.Ж., който посочва, че бил близък на
семейството на ответниците и знаел за имота в /населено място/ и за
7
сключения предварителен договор, както и ищецът бил пуснат да живее на
„приятелски начела“, до сключване на окончателната сделка, но такава не се
сключила и ищецът останал да си живее в имота. Посочва, че предварителния
договор бил до 30.09.2020 г. и не бил сключен окончателен, като знаел от
ответниците, че ищецът е искал от ответницата Г. нотариалния акт на имота,
и бил казал, че ако му даде нотариалния акт, банката щяла да му изплати след
няколко дни договорена сума. Посочва, че през месец август 2021 г. посетил
имота заедно с ответницата и още един човек, защото имали уговорка ищецът
да си изнесе вещите, но не дошъл. Посочва, че влезли в имота с човек на
застрахователя „Алианц“, който сменил бравата, като пред входа на къщата
имало разхвърляни дрехи и всичко било разхвърляно, като имало вещи на
ищеца -на покрива имало соларна инсталация, вътре бил сложен бойлер и
секция. Твърди, че не си спомня кога ищецът изнесъл вещите си, но било
топло като присъствал ищеца, свидетелката Гаджанова, сина на ищеца и още
две момчета. Посочва, ищецът дошъл с малък микробус и нямало как да
вземат секцията, бойлера и соларните панели и взели по-малките неща и
направили опис на останалите. Посочва, че ответниците били звънели на
ищеца, за да дойде и да си вземе вещите, на част от които позвънявания
свидетелят бил присъствал, но ищецът никога не си вдигал телефона, като
през месец септември пак му били звънели. Свидетелят посочва, че знаел, че
Гаджанова има пълномощно, което да й давало право да получи вещите, но
вещите не били предадени пълномощника, защото ответницата Г. искала
ищецът лично или синът му да вземе вещите, защото той бил страната на
договора. Твърди, че ищецът имал в имота две костенурки, които били в
аквариум и две котки, които били навън, като костенурките ответницата Г. ги
дала в някаква организация, като костенурките били дадени след като влезли
в имота. Посочва, че е присъствал само на една среща между ищеца и
ответницата Г. и това било, когато ищецът дошъл да си вземе вещите, на
която среща ищецът отказал да разговаря с ответницата и казал на Гаджанова
тя да разговаря с нея. Посочва, че след ищеца никой не бил живял в имота.
Разпитван е и свидетеля О.М., които посочва, че познавал ответниците
и знаел, че имат имот в /населено място/, в който бил ходил. Посочва, че
незнаел за имота да е имало договори, но знаел, че знаел, че в имота живеел
един господин, който се казвал А., на който не знаел фамилията и той си
контактувал с М. Г., с договорка след време да закупи имота. Посочва, че
преди две година този А. имал среща с М. Г., на която среща присъствал и
кмета на с .Долна Диканя, както и самия свидетел, на която среща този А.
показал документ, който документ след това кметът го дал на М. Г.. Посочва,
че след това имали среща с този А. в адвокатска кантора, но той не дошъл,
която среща била да се уточнят нещата и той да се издължи. Посочва, че бил
ходил в имота през лятото на 2021 г., когато А. си взимал багажа, но него го
нямало, а там бил синът му, които товарел багажа, но една част останала, тъй
като нямало място в буса. Посочва, че Г. била предоставила една стара
барака, където да се сложи част от багажа. Посочва, че вещите на М. Г. били
изхвърлени на терасата и ищецът бил внесъл други вещи, като в имота били
нарязани и разхвърляни плодни дръвчета. В къщата имало гардероб, диван и
кухня с бойлер и под.
Приета по делото е и съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо
лице Н. К., която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена,
от която се установява, че описаните в исковата молба монтажни и ремонтни
дейности били извършени, като имало несъответствие по отношение на
кутията за тоалетна хартия, която не била монтирана, а поставена върху
тоалетното казанче, и потопяемата помпа също не била монтирана, а се
намирала под дивана. Съгласно вещото лице стойността на извършените
ремонти и монтажни работи била 7025.36 лв., от които за труд 1116.76 лв., а
за материали 5908.60 лв. Съгласно заключението стойността на сградата се
била увеличила, посредством извършването на монтажни и ремонтни
8
дейности, попадащи в обхвата на полезните разноски, които били разноските,
с които били направени подобрения на сградата, с прибавянето на които към
имота се увеличавала неговата стойност. Дейностите по ремонт на банята
включващи доставка и монтаж на тоалетно казанче, батерия за мивка с душ и
електрически бойлер не били подобрения, като доставката и монтажа на
автоматичните предпазители и превключватели за ел. таблото, също не били
подобрения и вложените средства били необходими за експлоатацията на
сградата. Съгласно заключението стойността на сградата се била увеличила с
6097.38 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че всички
подобрения в имота не били трайно прикрепени и във всеки момент можели
да се демонтират.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за
доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
Според ал. 2 на чл. 93 ЗЗД, ако страната, която е дала задатъка не изпълни
задължението си другата страна може да се откаже от договора и да задържи
задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила
задатъка другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен
размер. Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се
обезпечава изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от
неизпълнението.
Функциите на задатъка са потвърдителна и обезпечителна – служи като
доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на
задълженията на страните посредством предвидената възможност
неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в
двоен размер. От предвидените в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД последици на
неизпълнението при уговорен задатък се извлича и обeзщетителната му
функция, тъй като той служи и като предварително и общо определяне на
обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение.
Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал.
2 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 93, ал.
2, от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието валидно
правоотношение по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 31.07.2020 г., по силата на който ищецът като купувач е
заплатил на ответниците сумата от 6800 лв. като задатък, служещ за
обезпечаване на поетото задължение за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на процесния имот; договорът да е развален надлежно
поради виновното неизпълнение на поето задължение от страна на продавача
за сключване на окончателен договор – т. нар. „отказване от
договора”;ищецът да изпълнил точно своите договорни задължения.
В случая не е спорно между страните, че на 31.07.2020 г., между Р. М. З.
в качеството му на собственик –продавач, М. Р. Г., в качеството си на
ползвател със запазено право на ползване и А. Х. И., в качеството и на
купувач е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
поземлен имот, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли на
купувача чрез договор за покупко-продажба в начална форма собствеността
върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: на УПИ VIII, кв. 36,
образуван от имот 474, по плана на /населено място/, ЕКАТТЕ 22085, община
град, одобрен със заповед № ******* от ********** г., с площ 722 кв.м.,
отреден за жилищно застрояване, заедно с изградената в имота полумасивна и
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 41 кв.м., и навес и дворно
място с площ 697 кв.м., незастроено съставляващо парцел IX от имот 474, в
кв. 36 по плана на /населено място/, Софийска област, община град, за сумата
от 34000 евро. Съгласно раздел II, т. 2.1. от договора е предвидено, че
подавачът се задължавало да прехвърли правото на собственост по
предвидения в закона ред върху процесния недвижим имот в срок до
9
30.09.2020 г., като в случай че нотариалния акт не бъде сключен по-рано, на
24.11.2020 г., в 10 часа, страните се задължават да се явят в кантората на
нотариус. По делото е отделено за безспорно, а и от представеното платежно
нареждане от 31.07.2020 г. се установява, че ищецът е изпълнил своето
задължение по т. 2.6 от предварителния договор на 31.07.2020 г. за заплащане
на сумата в размер на 6800 лв., представляващ задатък.
В случая спорно е по делото обстоятелството дали ищецът в качеството
си на купувач е изпълнил поетите от него задължения по процесния договор и
наличието на виновно неизпълнение на договорните задължения на
ответницата З., от което да възниква задължение за връщане на задатък в
двоен размер. Настоящият състав приема, че да възникне претендираното от
ищеца право следва да бъде установено наличието на хипотезата на раздел III,
т. 3.1.1 от процесния договор, в която клауза е уговорено при какви условия
продавачът заплаща на купувача задатъкът в двоен размер. В настоящия
случай след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че по делото се установява виновно неизпълнение от страна на
ответника в качеството му на продавач на поето от него задължение по
сключения договор - не е бил сключен окончателен договор за покупко-
продажба на процесния имот. С нарочна покана адресирана до Р. М. З. в
качеството й на собственик и М. Р. Г., в качеството й на ползвател със
запазено право на ползване, същите са поканени да се явят на 14.10.2020 г. в
14:30 часа пред нотариус Б.К. в гр. град за сключване на нотариален акт за
покупко-продажба на имотите описани в предварителния договор за покупко-
продажба, като в поканата е посочена и резервна дата на 24.11.2020 г., 10:00
часа, която покана е отказано да бъде получена на 06.10.2020 г. от страна на
адресата. От извършените от нотариус Б.к. действия и изявленията на
страната, които са били направени на 24.11.2020 г. обективирани в приетия
като доказателство Констативен протокол се установява, че на крайната дата
и час за сключване на окончателен договор предвидена в раздел II, т. 2.1. от
процесния предварителен договор от 31.07.2020 г., /която дата е посочена и в
покана от 06.10.2020 г./ в кантората на нотариуса се е явил единствено А. Х.
И., като в посочения час М. Р. Г. и Р. М. З. не са се явили в кантората на
нотариуса, за да заявят желание за участие в нотариалното производство.
Съдържанието на цитирания констативен протокол мотивира извода, че
неизправна страна в процесния предварителен договор е именно Р. М. З.,
чието задължение е било да прехвърли собствеността върху имота, а не
ищеца, доколкото при определена дата за изповядване на сделката се явила
единствено ищеца, но не и ответницата или упълномощено от него лице,
което да изпълни задължението поето по предварителния договор, а именно
прехвърляне на собствеността на процесния имот. В случая не могат да бъдат
споделени твърденията на ответницата, че продавачът още на 25.09.2020 г. е
бил в състояние да изпълни задълженията си по процесния договор,
доколкото не са събрани доказателства в тази насока, а и обстоятелството
дали продавачът принципно е разполагал с документите не променя факта, че
същият не се е явил на уговорената дата.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът се явявала
неизправна страна с оглед на нарушението на т. 2.7.1 от процесния договор за
заплащането на остатъка от предвидената в т. 1.2 от договора сума в размер
на 30600 евро, която сума е следвало да се плати чрез собствени средства и
банков кредит. Съгласно така посочената разпоредба при плащане с банков
кредит сумата се изплащала след нотариалното изповядване на сделката, след
вписване на ипотека върху имота и представяне на удостоверение за тежести,
от които да е видни, че е вписана първа по ред ипотека в полза на банката. В
този случай окончателният договор се сключва, след като купувачът
представи на продавача писмо-удостоверение от страна на банката, че
кредитът е одобрен и плащането на посочената сума ще бъде извършено при
изпълнение на посочените условия. Именно в тази връзка по делото е
10
представено удостоверение изх. № ************* от 21.09.2020 г. от Фирма,
от което е видно, че на ищеца е разрешен стандартен ипотечен кредит 42500
лв. предзначен за покупка на процесните недвижими имоти, като сумата от
42500 лв. щяла да бъде преведена на Р. З. след представяне на Фирма
следните документи: вписан в СП нотариален акт за покупко-продажба,
вписана в СП молба за вписване на законна ипотека, както и удостоверение
от СП, че законната ипотека първа поред и за имота няма учредени други
вещни тежести. От събраните по делото доказателства, а именно показанията
на свидетелите К. и М. се установи, че така издаденото удостоверение от
Фирма е било представено от ищеца на проведената среща за изясняване на
отношенията във връзка със сключването на окончателен договор, като
съгласно показанията на свидетеля К. издаденото удостоверение не било
прието от ответниците за действително, които имали съмнения, че ищецът
искал да ги измами. Свидетелят Ж. също посочва, че ответниците го
уведомили, че не били сключили окончателен договор, тъй като следвало да
се подпише нотариален акт за имота и тогава банката щяла да изплати след
няколко дни договорена сума, което не било одобрено от ответниците. С
оглед на горното се установява, че не бил сключен окончателен договор, а
единствено поради неразбиране от страна на ответника на механизма на
разплащането при сключване на сделки чрез банков кредит и учредяване на
ипотека, независимо, че в т. 2.7.1 от подписания от страната предварителен
договор подробно е договорен именно този механизъм на разплащане. Още
повече, че и свидетелката Гаджанова изрично посочва, че ищецът подробно е
разяснил на ответника механизма за разплащане. Неоснователен се явява и
доводът на ответницата, че сумата в удостоверение изх. № ************* от
21.09.2020 г. не била достатъчна да покрие остатъкът от продажната цена
посочена в договора от 31.07.2020 г. Действително в така представеното
удостоверение е посочено, че на ищеца е разрешен стандартен ипотечен
кредит 42500 лв., но доколкото в т. 2.7.1 е предвидено заплащане на сумата от
30600 евро посредством банков кредит и собствени средства, то не следва да
се приеме, че страните са постигнали договореност, че сума от 30600 евро е
следвало да бъде заплатена единствено чрез банков кредит, поради което не е
било необходимо размера на банковия кредит да покрива целия остатък от
продажната цена.
С оглед на гореизложеното се установи виновно неизпълнение от
ответницата-продавач на задълженията по сключения договор – не се явила
при съответния нотариус до изтичане срока на договора с необходимите
документи за сключване на окончателен договор по нотариален ред, с което
не е изпълнила задължението за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба. Установи се също, че ищецът-купувач е изправна страна
по сключения предварителен договор – изплатил е в срок уговорения с
предварителния договор задатък и е налице отказ от договора, съдържащ се в
изрично изявление в исковата молба връчена на ответника на 01.05.2022 г., с
която е развален процесния договор без предоставяне на подходящ срок за
изпълнение, поради безполезност на изпълнението. Доколкото в процесния
предварителен договор страните изрично са договорили, че задълженията са
платими в евро, то настоящият състав намира, че именно в тази валута се
дължи и претендирания задатък, доколкото съгласно тълкувателно решение
№ 4 от 25.04.2015 г. постановено по тълк. д. № 4/2014 на ОСГТК е прието, че
след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по
договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и
равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за
заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът
служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното
начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се
11
присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Двойния
размер на уговорения задатък по т. 2.6 от процесния договор е в размер на
6800 евро /с левова равностойност съгласно фиксинга на БНБ -13299.64/, в
който размер следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата до
пълния претендиран размер от 13600 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл. чл. 72, ал. 1, от ЗС, настоящият състав
намира, че за неговото уважаване в доказателствена тежест на ищеца по иска
с правно основание е да докаже следните обстоятелства: че има качеството
добросъвестен владелец, следва да докаже видовете и стойността на
извършените подобрения в имота, че е направил разноски и подобрения, че с
подобренията се е увеличила стойността на имота.
На основание чл. 72, ал. 1 ЗС добросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня
на постановяване съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят
необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта /ал. 2/, както
и да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските /ал. 3/.
Според чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Когато владението е предадено въз основа на предварителен
договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71
и чл. 72 ЗС. В последния случай владелецът е недобросъвестен, защото е
придобил владението на основание, което няма вещно-прехвърлително
действие, но по силата на закона е приравнен с добросъвестния владелец, т.
нар. добросъвестен подобрител и за вземанията за подобрения и разноски се
ползва от неговите права. В случая ищецът е придобил владението въз основа
сключен действителен предварителен договор за покупко-продажба на
поземлен имот от 31.07.2020 г. със собственика на имота, при действието на
който твърди да е извършил подобренията, поради което има качеството
добросъвестен подобрител по чл. 70, ал. 3 ЗС. Не е спори и по делото, че
владението е било предадено съгласно предвиденото в раздел II, т. 2.1. от
договора в деня на заплащане на задатъка, т.е. на 31.07.2020 г., в който смисъл
са и показанията на всички разпитани свидетели по делото, съгласно които се
установява, че ищецът след сключване на договора е живеел в имота.
Нормата на чл. 72 от ЗС признава правото да се претендира заплащане на
увеличената стойност на имота с оглед направените от владелеца подобрения.
При разглеждане на претенция подобрения следва да се вземе предвид
всичко, с което е намаляло имуществото на владелеца и с което се е
увеличило имуществото на собственика. Подобренията са полезни разноски,
за разлика от необходимите разноски, които се правят с основна цел да се
съхрани вещта, да се предотврати погиването й или влошаването на нейното
състояние /ППВС № 6/1974 г., т. 6/. Докато при необходимите разноски могат
да се търсят само действително изплатените разноски, за подобренията -
според това дали подобрителят е действал като добросъвестен или като
недобросъвестен владелец, се дължи или увеличената стойност на имота /чл.
72, ал. 1 ЗС/, или по-малката сума между увеличената стойност на имота и
разходите за извършване на подобренията /чл. 74, ал. 1 ЗС /. Критерият, въз
основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане
подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли
е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността
му или намаляване цената на имота – в този смисъл решение № 517 от
30.11.2011 г. по гр. д. № 113/2010 по описа на ВКС и ППВС № 6/1974 г., т. 8.
От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на
подобренията, но и владелецът не може да ги вдигне, а му се дължи само
12
обезщетение. В случая вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза в открито съдебно заседание посочи, че строително – монтажните
работи били извършени през периода 2020 г. до м. май. 2021 г., като вещото
лице изрично посочи, че всички подобрения в имота извършени от ищеца не
били трайно прикрепени и във всеки момент можели да се демонтират. С
оглед на гореизложеното, доколкото се установи, че подобренията извършени
от ищеца няма пречка да бъдат отделени без никакво увреждане или
намаляване на стойността им или намаляване цената на имота, то предявения
иск за сумата от 8000 лв., представляваща стойността, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на извършените от ищеца подобрения се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Доколкото искът по чл. 72, ал. 1 от ЗС се явява неоснователен следва да
се разгледа и предявения в условията на евентуалност иск по чл. 72, ал. 2 от
ЗС за осъждането на Р. З. да заплатят на ищеца сумата от 5432 лв.,
представляваща сторените разноски за запазване на имота. С оглед на
гореизложеното настоящият състав намира, че и предявения евентуален иск
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл. 108 ЗС, настоящият състав намира
следното. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
108 от ЗС е да установи правото си на собственост върху процесните
движими вещи, придобити на наведените основания, както и упражнявана от
ответника фактическа власт върху нея към настоящия момент.
По делото не се спори, че на 07.08.2021 г. е съставен протокол подписан
от страните, в който са посочени движимите вещи собственост на ищеца,
които са изнесени от него от дома на Р. Златанова /собственик/ и М. Г.
/ползвател/ от /населено място/, както в протокола изрично са посочени и
движимите вещи собственост на ищеца, които остават в имота и ще бъдат
взети допълнително, а именно соларни панели и окабеляване, акумулатори – 2
бр., инвертор, електрически бойлер, марка „Теси“, газов бойлер, аспиратор,
кухненски шкафове – 2 бр. без вратичките, тоалетно казанче, батерия за
мивка с душ, поставка за тоалетна хартия, огледало, батерията за мивката в
кухнята, хидрофор, потопяема помпа, ракла, гардероб, матрак- единичен,
пердета – малка стая и хол, комарници за врата – 2 бр., плафон /външен/ - 1
бр., дърва за огрев 5 куб., ламинат. Така декларираното обстоятелство по
отношение на вещите собственост на ищеца оставащи в процесния имот
представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт,
който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед
останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. Още
повече, че това обстоятелство се установява и от свидетелските показанията,
като свидетелите Гаджанова, Й., Ж. и М., които изрично посочват, че при
изнасянето на вещите в деня, когато е съставен протокола ищецът не е могъл
да натовари всичките си вещи в микробуса и е следвало останалите вещи да
бъдат прибрани допълнително. Като свидетелката Гаджанова посочва, че
били останали соларна инсталация, гардероб, свидетелят Й. – соларни панели,
бойлер, електрическа инсталация, електрическа система, както и котка,
костенурка, които не били намерени в имота, а М. посочва - гардероб, диван,
кухня с бойлер и под. Съгласно показанията на свидетеля К. в имота имало и
костенурки, които след смяната на бравата от страна на ответницата са
останали в имота и ищецът немогъл да си ги вземе. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Ж., който посочва, че в имота имало две
костенурки, които били в аквариум и две котки, които били навън, като
костенурките М. Г. ги дала в някаква организация, като костенурките били
дадени след като влезли в имота. С оглед на гореизложеното от събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е притежавал правото на
собственост по отношение на посочените в исковата молба движими вещи.
По отношение на наличието на втората предпоставка за уважаването на
13
иска по чл. 108 от ЗС, а именно процесната вещ да се намира във владението
на ответника, то настоящият състав намира, че по делото с оглед на всички
свидетелски показания се установи, че ищецът не е изнесъл всички свои
вещите след дата 07.08.2021 г. Съгласно показанията на свидетелката
Гаджанова през месец септември 2021 г. ищецът заминал на работа в
Нидерландия и направил на свидетелката пълномощно, за да го
представлявала при насрочването на дата или среща за изнасянето на
останалите му вещи, като задачата на свидетелката била да организира
транспорт, но вещите не били върнати, тъй като ответната страна не искала да
върне вещите на пълномощник, а лично на ищеца. В тази връзка по делото е
представено и пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на
ищеца на 17.09.2021 г., от което е видно, че същият е предоставил
възможност на Р.Г.Г. да го представлява пред всички физически и
юридически лица на територията на Република България. Горното се
установява и от показанията на свидетеля Ж., който посочва, че знаел, че
Гаджанова има пълномощно, което да й давало право да получи вещите, но
вещите не били предадени пълномощника, защото ответницата искала
ищецът лично или синът му да вземе вещите, защото той бил страната на
договора. Обстоятелството, че процесните вещи не били изнесени от имота и
са останали се потвърждава и от показанията на свидетеля М., който посочва,
че на ищеца му била предоставила една стара барака, където да се сложи част
от багажа. С оглед на горното по делото безспорно се установи, че движимите
вещите, а именно гардероб, матрак, единичен – двулицев, ракла, пердета в
малка стая, пердета хол, дърва за огрев 5 куб. м. са във владение на ответника
без наличието на правно основание противопоставимо на собственика, поради
което предявения иск следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за 2 бр. котки и 2 бр. червенобузи
костенурки, независимо, че са установи, че са били собственост на ищеца, то
по делото с оглед на показанията на свидетелите К., Й. и М. е видно, че
същите не са във владение на ответника, поради което искът по чл. 108 от ЗС,
в частта, с която се иска ревандикиране на тези вещи, се явява неоснователен.
С оглед на гореизложеното доколкото по делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на 2 бр. котки и 2 бр. червенобузи
костенурки, но ответникът не владее тези вещи, искането за правна защита за
признаване, че ищецът е собственик на 2 бр. котки и 2 бр. червенобузи
костенурки се явява основателно, а второто искане за правна защита - за
предаване на владението на вещта следва да се отхвърли.
По отношение на предявените искове по чл. 45 от ЗЗД, то настоящият
състав намира следното. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че в резултат на поведение на
ответниците е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес
и негативни психически изживявания, в т. ч. и болки и страдания, както и
накърнена чест и достойнство, връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответниците е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
А. Х. И. е предявил срещу Р. М. З. и М. Р. Г. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца от
неизпълнението на предварителен договор а покупко-продажба на недвижим
имот от 31.07.2020 г., изразяващи се в силен стрес и негативни психически
изживявания, в т. ч. и болки и страдания, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното изплащане.
Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 4 от
14
29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК е прието, че не може да се
сподели и виждането, че неизпълнението на облигационно задължение не
може да причини неимуществени вреди, като законът не съдържа подобно
ограничение, както деликтът, така и неизпълнението могат да причинят
неимуществени вреди. При липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението /или неточното изпълнение/ на договорни задължения и
наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на
имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението
за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването
на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД /деликтната отговорност е по-
строга от договорната/. Когато неимуществените вреди са причинени от
неизпълнението /или неточното изпълнение/ на договорни задължения, на
обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
/знание на фактите, обуславящи по- тежката му отговорност/ – обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
В случая независимо, че по делото се установи, неизпълнение по
отношение на процесния предварителен договор, както и прекъсването на
тока в процесния имот, то ищецът не установи в условията на пълно и главно
доказване на обстоятелството, че е претърпял неимуществени вреди, които да
са в резултат на това неизпълнение. По делото не са ангажирани никакви
доказателства в тази насока, поради което искът за солидарното осъждане Р.
М. З. и М. Р. Г. да заплатят на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца от
неизпълнението на предварителен договор а покупко-продажба на недвижим
имот от 31.07.2020 г., изразяващи се в силен стрес и негативни психически
изживявания, в т. ч. и болки и страдания, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното изплащане,
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С исковата молба ищецът е предявил още и искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
с искане ответниците Р. М. З. и М. Р. Г. да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в накърнена чест
и достойнство, причинени от изявления на ответника М. Р. Г. на 25.11.2020 г.
в бензиностанция „Петрол форс“ в /населено място/, с твърдения:
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
накърнена чест и достойнство, причинени от изявления на ответника М. Р. Г.
на 07.08.2021 г. в процесния имот в /населено място/, с твърдения:
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да
се установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо
място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответниците се характеризират с
противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да
се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
15
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се
установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се
докаже наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни
изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема в практиката като
един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие,
т. е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин
следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети,
псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и
др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи
неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише
неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира
довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или
обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би
било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение.
Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото.
В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от
обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разглА.ите факти
обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай,
деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната
неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е
необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е
възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че
при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
В процесния случай процесните увреждания се твърди да са настъпили
на 25.11.2020 г. вследствие на изказване на твърдения „престъпник“,
„измамник“, „мошеник“, „натрапник“ и на 07.08.2021 г., с твърдения
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, то тези твърдения по
16
своя характер се явяват обидни.
От събраните по делото доказателства, а именно свидетелските
показания, които в тази си част са еднопосочни по делото не се установи
ответникът Р. М. З. да е присъствала на процесните дати на проведените
срещи, поради което е нямало как да извърши посочените в исковата молба
действия. Още повече, че ищецът изрично заявява в исковата си молба, че
процесните изказвания и на двете дата са били отправени от М. Р. Г., поради
което исковете срещу Р. М. З. се явяват неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на втория ответник М. Р. Г. искът за сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца,
изразяващи се в накърнена чест и достойнство, причинени от изявления на
ответника М. Р. Г. на 25.11.2020 г. в бензиностанция „Петрол форс“ в
/населено място/, с твърдения: „престъпник“, „измамник“, „мошеник“,
„натрапник“, то настоящият състав намира същия за неоснователен. Съгласно
показанията на свидетеля К. на срещата на бензиностанцията ответницата Г. е
изразила съмнение по отношение на ищеца, тъй като той я бил лъгал няколко
пъти, но не същата не е отправяла процесните изрази. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Б., който също е присъствал на тази среща и който
не посочва ответницата да е отправяла процесните твърдения. В тежест на
ищеца е било да установи ясно и недвусмислено изказване на обидните
твърдения изказани на 25.11.2020 от страна на ответника М. Р. Г., а
доказателства за същото по делото не са ангажирани, поради което този иск
следва да се отхвърли, поради липсата на основен елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние.
По отношение на иска срещу ответницата М. Р. Г. за сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца,
изразяващи се в накърнена чест и достойнство, причинени от изявления на
ответника М. Р. Г. на 07.08.2021 г. в процесния имот в /населено място/, с
твърдения: „престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, то същият се
явява неоснователен. Настоящият състав намира, че ищецът по делото не
ангажира убедителни доказателства за така изложените твърдения, на които
основава исковата си претенция, тъй като от събраните по делото
доказателства се установи единствено, че на процесната дата в имота в
/населено място/ са присъствали ищеца и ответницата Г., на която дата
ищецът е изнасял своите вещи, но не е отправяно изрично изявление от
страна на ответницата М. Г. насочено към ищеца с твърдения: „престъпник“,
„измамник“, „мошеник“, „натрапник“. От показанията на свидетелката
Гаджанова се установява, че на процесната дата при влизане в имота имало
подмятания, че от страна на ответника Г., че тази измама нямало да стане,
както и ще ищецът бил измамник. Съгласно показанията на свидетеля Й. при
изнасянето на вещите на ищеца ответницата Г. ходела около него и му казала:
„Не забравяй, че ти тук беше на гости.“, като не бил възприел към ищеца
точно обиди. Свидетелят Ж. посочва, че на процесната среща ищецът отказал
да разговаря с ответницата Г. и казал на свидетелката Гаджанова тя да
разговаря с нея, като по време на срещата ищецът и ответницата въобще не
17
били разговаряли. В тази връзка настоящият състав не кредитира показанията
на свидетелката Гаджанова, в частта, в която посочва, че ищецът бил наречен
измамник, тъй като същите в тази си част са нелогични, вътрешно
противоречиви и се опровергават от останалите доказателства по делото, още
повече, че свидетелката се явява и заинтересована от изхода на делото,
доколкото свидетелят е във фактическо съжителство с ищеца. В случая
показанията на свидетелката се оборват от показанията на свидетелите Й. и
Ж., които не е заинтересован от неговия изход. В случая с оглед на
направените изявления от страна на ответника Г. не може да се направи
извод, че със същите към ищеца са отправени процесните обидни твърдения.
С направеното изявление от страна на ответника Г. за наличието на измама
всъщност се касае за изразено съмнение по сключването на окончателната
сделка за договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, което
само по себе си не може да доведе до ангажиране на гражданска отговорност
за причинени вреди от обида. Същото е направено в контекста на техните
договорни отношения и на причините за неосъществяване на покупко-
продажбата и не може да се приеме, че ответницата е казала или извършила
нещо унизително за честта или достойнството на ищеца. Още повече, че не се
установи, ответницата Г. да се е обръщала конкретно към ищеца с израза
„измамник“, доколкото свидетелят Й. посочва, че не бил възприел отправяне
на обиди към ищеца от ответницата Г., а свидетелят Ж., посочва, че по време
на срещата ищецът и ответницата въобще не били разговаряли, тъй като
ищецът отказал. В тежест на ищеца е било да установи ясно и недвусмислено
изказване на обидни изрази от страна на ответника Г., а доказателства за
същите по делото не са ангажирани. За пълното следва да се посочва, че дори
да се приеме, че процесните изрази са били казани от ответницата Г., то искът
следва да бъде отхвърлен и с оглед обстоятелството, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства за причинените неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основни елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, предявените искове по
чл. 45 ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в настоящото исково производство разноски, като страната
претендира сумата от 1137.40 лв., заплатена държавна такса, 5 лв. държавна
такса за обезпечителна заповед, 300 лв. депозит за вещо лице, както и 2500 лв.
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие от 21.11.2021 г., в който е посочено договорно възнаграждение в
размер на 2500 лв. платимо по банков път, както и два броя платежни
нареждания за заплатени суми в размер на 900 лв. и 1200 лв. Съгласно т. 1 от
тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако
е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото в случая са
представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското
възнаграждение в размер на 2100 лв., то съдът намира, че именно от тази
сума следва да се изчисли размера на дължимите разноски. На следващо
18
място съдът намира, че не следва да присъжда сумата от 300 лв. депозит за
вещо лице, доколкото така посочената разноска за експертиза е направена във
връзка с иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС и евентуалния иск по чл. 72, ал. 2, които са
отхвърлени изцяло, поради което тези разноски не следва да се възлагат в
тежест на ответниците. С оглед изхода на спора ответникът Р. М. Захариева,
доколкото само срещу този ответник са уважени исковете следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1584.73 лв. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ответниците биха имали право на разноски, но доколкото по делото
не са представени никакви доказателства, че такива реално са били сторени,
то не следва да се присъждат такива.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. З., ЕГН **********, със съдебен адрес
г/административен адрес/, чрез адв. В. Б. да заплати на А. Х. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/ чрез адв. Р. Р., по
предявения иск с правна квалификация чл. 93, ал. 2 ЗЗД, сумата от 6800 евро
/с левова равностойност съгласно фиксинга на БНБ -13299.64 лв./,
представляваща дължим задатък съгласно раздел III, т. 3.1.1 от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.2020 г., дължим
поради неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на УПИ VIII, кв. 36, образуван от имот 474, по плана на
/населено място/, ЕКАТТЕ 22085, община град, одобрен със заповед №
******* от ********** г., с площ 722 кв.м., отреден за жилищно застрояване,
заедно с изградената в имота полумасивна и масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 41 кв.м., и навес и дворно място с площ 697 кв.м.,
незастроено съставляващо парцел IX от имот 474, в кв. 36 по плана на
/населено място/, Софийска област, община град, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 6800
евро /с левова равностойност съгласно фиксинга на БНБ -13299.64 лв./, до
пълния претендиран размер от 13600 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Х. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/ чрез адв. Р. Р., срещу
Р. М. З., ЕГН **********, със съдебен адрес г/административен адрес/, чрез
адв. В. Б. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че А. Х. И. е собственик на
движими вещи, както следва: гардероб, модел „Леон“, трикрилен с две
чекмеджета и огледало, с размери 127.5/55/205.5 и материал на изработка
ПДЧ, цвят дъб артисан; матрак, единичен – двулицев, модел „Дийп слийп
комфорт флекс“; ракла- материал на изработка ПДЧ, цвят светъл дъб с две
отделения с капаци; пердета в малка стая – бяла органза, с орнаменти –
резеда; пердета хол – цяло тънко перде, с кафява и бяла бродерия; дърва за
огрев 5 куб. м. от зимен дъб; 2 бр. котки: мъжка – непородист, дългокосмест с
рижава козина, на възраст около две и половина години, с тегло 8 кг., женска
- непородиста, дългокосместа с рижава козина, на възраст около година и
половина години, с тегло 4-5 кг.; 2 бр. червенобузи костенурки – едната на
възраст около десет години, с диаметър 10 см., а другата на възраст около 13
години и диаметър около 20 см., ОСЪЖДА Р. М. З. да предаде на А. Х. И.
владението на движими вещи, както следва: гардероб, модел „Леон“,
трикрилен с две чекмеджета и огледало, с размери 127.5/55/205.5 и материал
на изработка ПДЧ, цвят дъб артисан; матрак, единичен – двулицев, модел
„Дийп слийп комфорт флекс“; ракла- материал на изработка ПДЧ, цвят светъл
дъб с две отделения с капаци; пердета в малка стая – бяла органза, с
19
орнаменти – резеда; пердета хол – цяло тънко перде, с кафява и бяла
бродерия; дърва за огрев 5 куб. м. от зимен дъб, като ОТХВЪРЛЯ искането
да бъде осъден ответникът Р. М. З. да предаде на А. Х. И. владението върху 2
бр. котки: мъжка – непородист, дългокосмест с рижава козина, на възраст
около две и половина години, с тегло 8 кг., женска - непородиста,
дългокосместа с рижава козина, на възраст около година и половина години, с
тегло 4-5 кг.; 2 бр. червенобузи костенурки – едната на възраст около десет
години, с диаметър 10 см., а другата на възраст около 13 години и диаметър
около 20 см.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. Р. Р., срещу Р. М. З., ЕГН **********, със
съдебен адрес г/административен адрес/, чрез адв. В. Б. иск с правно
основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за осъждането на Р. М. З. да заплати на А. Х. И.
сумата от 8000 лв., представляваща стойността, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на извършените от ищеца подобрения, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г.,
както и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.
72, ал. 2 от ЗС за осъждането на Р. М. З. да заплатят на А. Х. И. сумата от
5432 лв., представляваща сторените разноски за запазване на имота, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/ чрез адв. Р. Р., срещу Р. М. З., ЕГН
**********, със съдебен адрес г/административен адрес/, чрез адв. В. Б. и М.
Р. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес г/административен адрес/, чрез адв.
В. Б., искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД с искане Р. М. З. и М. Р.
Г. да бъдат осъдени солидарно да заплатят на А. Х. И. сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца
от неизпълнението на предварителен договор а покупко-продажба на
недвижим имот от 31.07.2020 г., изразяващи се в силен стрес и негативни
психически изживявания, в т. ч. и болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в накърнена
чест и достойнство, причинени от изявления на ответника М. Р. Г. на
25.11.2020 г. в бензиностанция „Петрол форс“ в /населено място/, с
твърдения: „престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
накърнена чест и достойнство, причинени от изявления на ответника М. Р. Г.
на 07.08.2021 г. в процесния имот в /населено място/, с твърдения:
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, „натрапник“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. М. З., ЕГН **********, със съдебен адрес
г/административен адрес/, чрез адв. В. Б., да заплати на А. Х. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/ чрез адв. Р. Р., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1584.73 лв. разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
20
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21