№ 1696
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100505196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника „П.“ АД срещу разпореждане за
приемане на разноски от 11.03.2022 г. по изп. д. № 24/2021 г. по описа на
ЧСИ М.Ц.. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като не е установено, че сумите са действително
дължими. В разпореждането е посочено, че по делото са заплатени 180 лв. с
ДДС, представляващи обикновени такси за образуване на изпълнително дело
и връчване на книжа съгласно сметка от 08.02.2021 г. Поддържа, че в акта на
ЧСИ следва да се съдържат данни за основанието, въз основа на което се
събират съответните такси и разноски, вида и размера на отделните такси и
сметката по чл.79 ЗЧСИ. Счита, че не е ясно какви такси за какви действия на
ЧСИ са начислени. Моли съда за отмени обжалваното разпореждане.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя –„Е. – Б.“ ЕАД.
Частният съдия — изпълнител М.Ц. не е депозирала мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Изпълнително дело е образувано по молба на „Е. -Б.“ ЕАД, срещу
„П.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 1.01.2021 г., за опразване и
предаване на недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ УПИ
VІІІ, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр. София, район
1
„Лозенец“, м. „Лозенец ІІ част“, кв.204 по плана на гр. София, целият с площ
от 1 500 кв. м., с посочени граници.
По делото е представена фактура № 19195 от 08.02.2021 г., издадена
от ЧСИ М.Ц., с получател – взискателя по изпълнителното дело, платима по
банков път, на стойност 180 лв. с ДДС. Фактурата е издадена по изп. д. №
20218400400024 за образуване на изпълнително дело – 20 лв.; за изготвяне и
връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
препис то жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 ГПК – 20 лв.; за цялостно
проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни,
документи, книжа и други, както и за определяне на начина на изпълнение от
ЧСИ – 50 лв.; въвеждане във владение на недвижим имот – 60 лв. Общият
размер възлиза на 150 лв., а с начислен ДДС – 180 лв.
Изготвена е сметка № 41455 от ЧСИ М.Ц. на взискателя за
посочената сума на същата стойност.
С платежно нареждане от 08.02.2021 г. сумата от 180 лв. е преведена
по банков път по сметка на ЧСИ М.Ц..
С обжалваното разпореждане за приемане на разноски от 11.03.2022
г. ЧСИ М.Ц. е приела за събиране от длъжника на разноски в производството,
платени от взискателя, за сметка на длъжника в общ размер на 1 379, 92 лв. В
мотивите на разпореждането е посочено, че на 16.06.2021 г. е извършен въвод
във владение, като присъденият недвижим имот е предаден на взискателя.
Данъчната оценка на имота, съгласно удостоверение за данъчна оценка от
22.06.2021 г. на СО възлиза на 99 991, 50 лв., а таксата по т.22 ТТР ЗЧСИ е
999, 91 ведно с ДДС от 200 лв. или общо 1 199, 92 лв. Таксата е платена от
взискателя. Отделно по делото са заплатени 180 лв. с ДДС, представляваща
обикновени такси за образуване на дело и връчване на книжа съгласно сметка
от 08.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно
изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е
предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си
част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не
са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде
оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не
го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е разпореждане за приемане на
разноски. Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение
задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от
длъжника е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
В нормата на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ е регламентирано, че за
2
събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
В случая ЧСИ М.Ц. е изготвила сметка относно дължимите такси, в
съответствие със съставената фактура за дължими от взискателя такси. Както
в сметката, така и във фактурата са посочени отделните имуществени пера,
които формират общия размер на начислените такси, както и дължимия върху
тях ДДС. Посочените такси са съобразени с регламентираните в ТТР към
ЗЧСИ размери: за образуване на изпълнително дело – 20 лв. по т.1 ТТР към
ЗЧСИ; за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника,
набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина
на изпълнение от частния съдебен изпълнител - 50 лв. по т.2 ТТР към ЗЧСИ;
за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за
връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал. 2 и 3 ГПК - 20 лв. по т.5
ТТР към ЗЧСИ; за въвод във владение – 60 лв., част от посочената такса по
т.22 ТТР към ЗЧСИ.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в обжалваното
постановление не са посочени начислените такси за какви изпълнителни
действия се отнасят. ЧСИ е посочил общия размер на таксата от 180 лв. и е
препратил към изготвената сметка от 08.02.2021 г., която е приложена по
изпълнителното дело. По този начин е обезпечена възможността на длъжника
да се запознае как е формирана сумата от 180 лв. и относно размера на
таксите за отделните действия, за които са начислени.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно размера на
останалите начислени такси.
По изложените съображения съдът счита, че депозираната частна
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4389/11.04.2022 г.,
депозирана от длъжника „П.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. ****, със съдебен
адрес гр. София, ул. **** – адв. Г.С., срещу разпореждане за приемане на
разноски от 11.03.2022 г., постановено по изп. д. № 20218400400024 по описа
на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4