№ 126
гр. Враца, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№271168/21.12.2021 г. по описа на ВрРС,
депозирана от Г. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез адв. И.А., против Решение
№260472/ 21.11.2021г., постановено по гр.дело №1312 по описа на Районен съд - Враца за
2021г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него срещу Т. Р.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, иск за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата 6 500,00 лева, с която Т. Р. К. се е обогатила без правно основание за
сметка на Г. Д. Д., ведно със законната лихва от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на
сумата и на основание чл.78, ал.З от ГПК Г. Д. Д. е осъден да заплати на Т. Р. К. сумата
860,00 лева, представляваща деловодни разноски за депозит за вещо лице и внесено
адвокатско възнаграждение по гражданско дело №1312/2021г. на Врачански районен съд.
В депозираната въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, а иска по същество да бъде
уважен, като на жалбоподателя бъдат присъдени деловодните разноски.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемата Т. Р. К., която в срока по чл. 263 ал.1
ГПК, чрез адв.К.Т., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло
подадената от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Счита жалбата за неоснователна и моли на основание чл.272 от ГПК решението на
районен съд Враца да бъде потвърдено изцяло, като валидно, допустимо и правилно, като на
въззиваемата бъдат присъдени сторените от нея разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 23.03.2022г открито съдебно заседание, процесуалният
1
представител на въззивника заявява становище, че поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Иска решението да бъде отменено и искът да бъде уважен
изцяло.
Процесуалният представител на въззиваемата Т. Р. К. в съдебно заседание поддържа
отговора на жалбата.
Във въззивната инстация не са събирани доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна по следните
съображения:
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба депозирана от Г. Д. Д. от гр.Плевен, чрез
адв. И.А. от АК Плевен, със съдебен адрес гр. *** срещу Т. Р. К. от гр. Враца за заплащане
на сумата в размер на 6500.00 лв., която й е бил превел по банков път с платежни
нареждания на 01.04.2016г. – сума в размер на 5000.00 лв. и на 04.04.2016г. сума в размер
на 1500.00 лв. Поддържа се в исковата молба, че процесната сума е следвало да бъде върната
от страна на ответницата К., съобразно уговорките между страните, но взаимоотношенията
им не произтичат от договор за заем, независимо, че в платежните нареждания като
основание е било записано "заем". Иска се ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата в размер на 6500.00 лв., с която се е обогатила без основание, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане..
Ответницата с депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез адв. К.Т. от АК Враца,
писмен отговор, е оспорила иска, като излага становище за неговата неоснователност.
Заявява, че в случая, между страните не е бил налице сключен договор за заем, а ищеца и
ответницата са работели заедно по проект "Работим за да успеем" по Процедура
"Насърчаване на предприемачеството" ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014-
2020г.", като подготвянето на документацията се извършвало от ответницата, а
единственото задължение на ищеца във връзка с проекта било да представи финансово
самоучастие в размер на процесната сума от 6500лева. Твърди, че именно в изпълнение на
това задължение ищецът превел сумата на ответницата, която пък надлежно я внесла по
проекта, като самоучастие на ищеца. През 2017г проектът бил отменен, възложителят
възстановил на 02.11.2017г, 28.02.2020г и 04.05.2020г общата сума от 4 400лева, а
ответницата надлежно на датите на възстановяването на съответните суми, превела по
банков път обратно същите на ищеца. Твърди, че ищецът не разполага с иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, тъй като между тях е възникнало облигационно отношение , а именно
неформално съдружие по проект "Работим за да успеем" по Процедура "Насърчаване на
предприемачеството" ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г." В условията на
евентуалност , в случай, че предявения иск бъде приет за основателен и доказан, прави
възражение на основание чл.103 ЗЗД за прихващане с насрещно вземане на ищцата в
размер на 4400лева, с което ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на
ответницата.Приложени са писмени доказателства.
От първоинстанционния съд е установена следната фактическа обстановка:
От представените по делото в заверен препис платежни нареждания се установява, че
ищецът 01.04.2016г и 04.04.2016г е превел по банков път на ответницата Т.К. общата сума
от 6500лева, като и в двете платежни нареждания е вписано основание за превод "заем".
Видно от приетото в първата инстанция заключение на допусната съдебно-счетоводна
експертиза, ответницата Т.К. с три платежни нареждания е превела на ищеца Г.Д. общата
2
сума от 4400лева, като и в трите нареждания като основание е посочено "захранване на
сметка, съответно вноска по кредит /захранване"
В съдебно заседание на 21.10.2021г ищецът по реда на чл. 176 ГПК е дал обяснения, в
които е посочил, че страните не са имали никаква форма на съдружие, включително и
неформално по проект "Работим за да успеем" по Процедура "Насърчаване на
предприемачеството" ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г." Според ищеца
между страните е имало постигнато съгласие, ищецът да преведе процесната сума от
6500лева като помощ, с уговорката ответницата да върне на ищеца парите. Той се съгласил
тъй като ответницата била вдовица с две деца и имала нужда от тази помощ, а ищецът
превел сумата по изрично настояване на ответницата.
След анализ на събраните доказателства, районният съд е постановил решение
№260472/ 21.11.2021г., с което е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от
Г. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, иск срещу Т. Р. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.*** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 6 500,00
лева, с която Т. Р. К. се е обогатила без правно основание за сметка на Г. Д. Д., ведно със
законната лихва от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата и на основание
чл.78, ал.З от ГПК Г. Д. Д. е осъден да заплати на Т. Р. К. сумата 860,00 лева,
представляваща деловодни разноски за депозит за вещо лице и внесено адвокатско
възнаграждение по гражданско дело №1312/2021г. на Врачански районен съд.
Съдът е изложил подробни съображения защо приема, че в случая при наличието на
уговорка между страните ответницата да върне на ищеца дадената сума при поискване, може
се приеме, че не е налице даване на сумата нито при начална липса на основание, нито при
неосъществено , нито пък при отпаднало основание.
В исковата молба е посочено правно основание на иска чл.59 ЗЗД, като се поддържа,
че това е единствено възможния иск за ищеца. Именно с това правно основание е приет
предявения иск за разглеждане от районния съд.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд ограничава своята
проверка единствено по отношение на въведените във въззивната жалба оплаквания, освен
когато следва да приложи императивна правна норма или да следи служебно за интереса на
някоя от страните. В случая като се имат предвид твърденията на ищеца, че не съществува
договорно основание по договор за заем за даването на търсената с главния иск сума и
твърдението, че същата е била дадена от ищеца на ответницата без наличието на основание
за това, то правната квалификация следва да се определи по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС № 1/1979 г., когато законът е поставил
на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на
общия състав по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Правото да се претендира обезщетение по реда на чл.
59, ал. 1 ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити срещу неоснователното обогатяване – чл. 59, ал. 2 ЗЗД, тоест когато няма друга
възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени
ценности, какъвто безспорно процесният случай не е. Дадената от първоинстанционния съд
погрешна правна квалификация на този иск, обаче, не се отразява върху допустимостта на
решението в тази му част, тъй като по същество съдът се е произнесъл в рамките на
определения от страните предмет на спора и обхвата на търсената от ищеца защита и е
разгледал всички възможни случаи на неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав не споделя крайните фактически и правни изводи на
първата инстанция, че ищецът с представените платежни документи, в които е вписано
основание за преводите „заем“ сам оборва своето изявление в исковата молба за липсата на
правно основание на дадената сума. В случая ответницата с депозирания отговор не оспорва
получаването на процесните суми, като изрично е потвърдила, че „между страните никога
не е сключван договор за заем, нито в писмена форма, нито в устна форма“. В отговора още
3
е посочено, че "фактът, че ищецът е посочил като основание в платежните нареждания
"превеждане на заем" не доказва наличието на сключен договор за заем". Едва в писмената
защита ответницата в противоречие с изложеното от нея в отговора навежда доводи за
наличие на неформално заемно правоотношение във връзка с което е предадена процесната
сума. Съдът не споделя това логическото разсъждение. Под "правно основание" се разбира
правоотношение, от което произтича правото да се иска получаването на съответната облага
и задължението тя да се престира.
При това положение, с оглед изричните изявления на страните в исковата молба и
отговора на исковата молба съдът приема, че между страните не е съществувало заемно
правоотношение във връзка с преведените от ищеца на ответницата на 01.04.2016г и
04.04.2016г суми съответно от 5000 лева и 1500лева. С отговора ответницата навежда
доводи, че сумите са получени от нея във връзка със съществуването на форма на съдружие,
включително и неформално по проект "Работим за да успеем" по Процедура "Насърчаване
на предприемачеството" ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г.", но в
подкрепа на тези твърдения не са представени никакви доказателства. Ищецът в дадените в
с.з. обяснения изрично заявява, че между страните не е имало никакво съдружие,
включително и неформално по проект "Работим за да успеем" по Процедура "Насърчаване
на предприемачеството" ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г." При това
положение недоказано е твърдението на ответницата за наличието на неформално съдружие,
по повод на което са преведени от ищеца посочените суми.
Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД предпоставя, а на тази база трайната
съдебна практика възприема( напр. Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС, решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. ВКС, IV-то ГО,
определение № 378 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК и др.), че
ищецът, претендиращ връщане на нещо, което е дал на ответника без основание, носи
тежестта да докаже даването на средствата, чието връщане иска, а ответникът носи тежестта
да установи основанието за получаването и задържането им. С оглед на изложеното по-горе
настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал давенето на средствата, чието
връщане иска, а ответницата не е доказала наведените основания за получаването им и
задържането им. С оглед на горното иска се явява основателен.
При този изход на предявения иск, съдът намира, че следва да бъде разгледано и
възражението на ответницата за прихващане със сумата от 4400лева, която е преведена от
нея на ищеца с 3 броя преводни нареждания. Според ответницата ищецът неоснователно се
е обогатил с тази сума. Ищецът не е ангажирал становище по това възражение. Видно от
изслушаната съдебно счетоводна експертиза на датите 02.11.2017г, 28.02.2020г и на
04.05.2020г Т.Р. К. е превела по банков път по сметка на Г. Д. Д. общата сума от 4400лева.
С оглед на горе установеното възражението за прихващане е основателно и следва да се
уважи, тъй като ответницата е доказала даването на средствата, а ищецът не оспорва
изложеното.
Предвид изложеното съдът следва да отмени първоинстанционното решение и вместо
него постанови ново, с което иска да бъде уважен в частта за сумата от 2100лева, а в частта
за 4400лева да бъде отхвърлен, но поради погасяване на вземането чрез прихващане със
сумите преведени от ответницата на ищеца с 3 броя преводни нареждания
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца се
следват направените разноски пред първата и въззивната инстанция съразмерно с
уважената част от иска. Искът е уважен на 32,3% и предвид данните за направените
разноски пред първата инстанция от 960,00лева и пред втората от 785,00лева, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски от 310,08 лева за първата инстанция и 253,56лева за
втората инстанция.
За отхвърлената част от исковете, съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК на
въззиваемата Т.К. следва да бъдат присъдени направените разноски пред първата и
4
въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска. Направените разноски са
както следва: пред първата инстанция -860лева, а пред втората инстанция - 660лева . В
случая отхвърлената част от исковете възлиза на 67,7% или на Т.К. следва да бъдат
присъдени 582,22лева - разноски за първата инстанция и 446,82лева - разноски за
въззивната инстанция.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд
- Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260472/ 21.11.2021г., постановено по гр.д. №1312/2021г.
на Врачански районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, да заплати на Г. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 2 100,00 лева, която Т. Р. К. е получила без правно основание
от Г. Д. Д., ведно със законната лихва от 26.03.2021г./датата на депозирана на исковата
молба/ до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***,
срещу Т. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, иск за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата 4 400,00 лева, която е получила без правно основание от Г. Д.
Д., ведно със законната лихва от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с преведените на датите 02.11.2017г, 28.02.2020г и на
04.05.2020г от Т.Р. К. по банков път по сметка на Г. Д. Д. суми в общ размер от 4400лева.
ОСЪЖДА Т. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, да заплати на Г. Д.
Д., ЕГН **********, сумата 310,08 лева, представляваща деловодни разноски по
гражданско дело №1312/2021г. на Врачански районен съд, съразмерно с уважената част от
иска и сумата от 253,56лева, представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на Т. Р. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.***, сумата 582,22лева, представляваща деловодни разноски по
гражданско дело №1312/2021г. на Врачански районен съд, съразмерно с отхвърлената част
от иска и сумата 446,82лева, представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5