Решение по дело №15399/2018 на Софийски градски съд

                  Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е   №……

                                                гр. София, 29.01.2020 г.

 

 

                           В      И  М  Е  Т  О      Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година  в следния състав :

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                      ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска      

                                                          Мл. съдия : Биляна Коева  

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 15399 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 477741/27.08.2018 г. на СРС, 53 с - в, по гр. д. № 68438/2014 г. е признато за установено по исковете, предявени от „П.И.Б." (ПИБ) АД, ЕИК ******срещу Т.Н.Д. с ЕГН **********, че последният дължи: сумата от 8 128, 49 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2013 г. (подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното изплащане, сумата от 155. 32 лв. - просрочена договорна лихва за периода от 25.02.2013 г. до 12.04.2013 г., както и сумата от 263. 21 лв. - просрочена наказателна лихва за периода 25.05.2012 г. до 17.04.2013 г. Ответникът е осъден за разноски в заповедното и исковото производства.

Решението се оспорва от ответника Т.Н.Д., чрез процесуалният му представител с доводи, че е неправилно и необосновано. Възразява се срещу изводите на СРС, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е изтекъл 6 - месечния срок по чл. 147 ЗЗД свързан с отговорността на ответника като поръчител, както и относно началния момент, от който тече този срок. Поддържа, че СРС е следвало да се съобрази с определението от 12.07.2013 г. на СГС, ІV Б с - в, по ч. гр. д. №  17019/2013 г., с което е отменено допуснатото със заповедта незабавно изпълнение по отношение на поръчителя поради изтичане на преклузивния срок относно отговорността на поръчителя по чл. 147 ЗЗД. СРС неоснователно не е зачел влязлото в сила определение на СГС по този въпрос. Излагат се и съображения относно прилагането от страна на СРС на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. _ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че началният момент, от който тече 6 - месечният срок срещу поръчителя е моментът, от който банката е могла да упражни правата си – т. е. от падежа на първата неплатена вноска от главния длъжник. Позовава се на практика на ВКС в посочения смисъл. Тъй като според извлечението на банката към датата на издаването му е налице просрочие от 326 дни следва, че отговорността на поръчителя към банката е отпаднала. Банката е могла да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем след изпадане на главните длъжници в забава за плащане на вноската с падеж 25.05.2012 г., но го е направила 326 дни по - късно - след повече от 10 месеца. Поддържа, че поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение при условие, че кредиторът предяви иск срещу длъжника в рамките на 6 месеца, а в конкретния случай това не е направено. Бездействието на банката срещу главния длъжник в установения 6 - месечен срок е довело до отпадане на отговорността на поръчителя – ответник. Излагат се доводи, че след като банката е спряла да начислява договорни лихви от 12.04.2013 г. следва, че за главницата е налице забава от тогава. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищецът „ПИБ“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Правилно СРС е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е изтекъл шестмесечния преклузивен срок за ангажиране отговорността на поръчителя по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. По делото са представени доказателства за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и отнемане преимуществата на срока. Уведомлението за предсрочна изискуемост е получено от поръчителя лично на 15.03.2018 г. Поддържа, че кредита е осчетоводен като предсрочно изискуем на 19.03.2013 г. и от този момент е започнал да тече 6 месечния срок по чл. 147 ЗЗД. Тъй като заявлението е подадено на 17.04.2013 г., срокът за ангажиране отговорността на поръчителя е спазен. В случая банката е спазила условията на договора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като е указала, че няма да изпраща последващо уведомление за това. Кредитът е станал предсрочно изискуем поради неплащане в срок на дължимите месечни вноски. Възразява се срещу позоваването на предходно определение на СГС, ІV б с-в, като се поддържа, че мотивите на определението не обвързват СРС, който окончателно разглежда спора за наличието на вземане на ищеца. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по разноските на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Въззивният съд намира, че делото е решено при изяснена фактическа обстановка.

СРС се е произнесъл по искове с прано основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 138 ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ - за установяване дължимост на суми въз основа на договор за поръчителство по банков кредит.

Не се е спорило, че към 06.01.2012 г. в между „П.И.Б.“ (ПИБ) АД от една страна като кредитор, „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******и Л.Я.П., ЕГН **********, от друга – като кредитополучатели, е сключен Договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № 000LD-M-000346/06.01.2012 г., за сума в размер на 10 000 лв. - за оборотни средства. Отпуснатата сума е усвоена изцяло от кредитополучателите. Крайният срок за погасяване е определен на 25.12.2013 г., като кредитът е следвало да се погаси на 24 равни погасителни вноски от по 485, 65 лв., в периода 25.02.2012 г. – 25.08.2011 г. - 25.12.2013 г. съгласно приложен към договора погасителен план.

Установява се и не е спорно, че е сключен договор за поръчителство от 06.01.2012 г. с ответника Т.Н.Д., за обезпечаване на задълженията на съдлъжниците „И.И.“ ЕООД и Л.Я.П. към „ПИБ“ АД. Поръчителят се е задължил спрямо кредитора „ПИБ” АД да отговаря солидарно с двамата длъжници за изпълнение на цялото задължение.

В чл. 9 от договора за кредит е уговорено, че ако кредитополучателят не извърши плащане в уговорените в погасителния план падежи и забавянето продължи повече от 5 дни, банката има право с писмено предизвестие до Кредитополучателя и/или Съдлъжника да обяви целия кредит незабавно за предсрочно изискуем.

На 13.03.2013 г. банката е изпратила покани до кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя, с което ги е уведомила за просрочените суми и ги е поканила в 5 - дневен срок от получаването й доброволно да ги погасят. В поканата са посочени последиците, които ще настъпят ако просрочените суми не бъдат погасени, като длъжниците са уведомени, че банката ще упражни правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканите са получени от длъжника Л.П.на 19.03.2013 г. с писмо обратна разписка, а от поръчителя Т.Д. на 15.03.2013 г. Поканата до втория кредитополучател  „И.И.“ ЕООД не е получена на адреса на управление.

Размерът на задълженията е установен от приетата по делото ССчЕ, която не е оспорена от страните. Съгласно заключението кредитът е бил изцяло усвоен на 09.01.2012 г., като е осчетоводен като предсрочно изискуем на 12.04.2013 г. По кредита са извършени общо погашения в размер на 3 567, 24 лв., в това число : главница 1 871, 51 лв., възнаградителна лихва от 1 276, 52 лв., наказателни лихви – 419, 21 лв. Останали са непогасени задължения в размер на общо 8 547, 01 лв., в това число : 8 128, 49 лв. главница, възнаградителна лихва за периода 25.02.2013 – 12.04.2013 – 155, 32 лв.,  наказателна лихва за периода 25.02.2012 г. – 17.04.2013 г. в размер на 263, 21 лв.

По съществото на спора и във връзка с поддържаните в жалбата възражения, въззивният състав намира следното :

Съгласно правилата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в шестмесечен срок кредиторът следва надлежно да претендира вземането си срещу поръчителите, като по този начин задълженията им стават незабавно изискуеми поради просрочие задълженията на кредитополучателя, предвид солидарната отговорност предвидена в чл. 141, ал. 1 ЗЗД. Поръчителят отговаря за дълга на длъжника, такъв какъвто е последния и солидарно с длъжника - чл. 140 ЗЗД и чл. 141 ЗЗД, предвид на което и при изследване съществуването на вземането на кредитора към поръчителя следва да бъде изследвана и изискуемостта на вземането на кредитора във връзка с твърдяната предсрочна изискуемост на дълга.

В настоящия случай в чл. 10. 1 от  ОУ на договора за кредит е уговорено, че банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Като в чл. 10. 1. 1., т. „а“ до „н“ са уговорени условията, при които може са обяви кредита незабавно, чрез писмено уведомление до длъжниците, а в чл. 10. 1. 2. т. „а“ – „д“ са посочени условията при които кредите се обявява за предсрочно изискуем с писмено предизвестие до длъжниците.

Следователно, в договора не е предвидено, че кредита става автоматично предсрочно изискуем само с настъпване на определени условия или неплащането на погасителни вноски.

Основният спор касае въпроса за началния момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и на началния момент, от който следва да се брой 6 - месечния срок по чл. 147, ал. 1 ГПК за реализиране на отговорността на поръчителя.

Съгласна задължително тълкуване на ВКС дадено в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника (ците) предсрочната изискуемост.

Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

С оглед на така дадените разрешения следва, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6 - месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Това разрешение на въпроса е възприето в многобройна практика на ВКС, обективирана в решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о., решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о., ВКС и др., възприета от СРС, която се споделя и от настоящият състав.

На следващо място, упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, които се преценяват във всеки конкретен случай.

От доказателствата представени в заповедното производство се установява, че до основните длъжници Л.Я.П. и „С.И.“ ЕООД, представлявано от Л.П.и до поръчителя Т.Н.Д. са изпратени писма, с обратни разписки, с които са били уведомен, че ако не изпълнят задълженията си, посочени в писмата, в срок от 5 дни от получаването им, на основание чл. 9, вр. с чл. 10. 1. 2. б. „а“ от ОУ на договора, кредитът ще се приеме за изцяло предсрочно изискуем. Писмото до основният длъжник, физическо лице, е получено на 19.03.2013 г., а писмото до „С.И.“ ЕООД е върнато с отбелязване, че адресът не съществува. Адресът на връчване е адреса на управление на търговеца, вписан в Търговския регистър. Следователно, фактическо връчване на уведомлението до втория длъжник не е осъществено поради бездействие от страна на получателя. Писмото до поръчителя е получено на 15.03.2013 г., лично. Отбелязванията във връзка с получаване на писмата не са оспорени, както от страните в настоящото производство. Съдът намира, че в случая кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита.

При това моментът на предсрочна изискуемост на кредита следва да се определи към датата, на която волеизявлението на банката е съобщено на длъжника - 19.03.2013 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.04.2013 г. 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не изтекъл, както е приел и СРС.  Възраженията на ответника, че към момента на подаване на заявлението 6 - месечния срок е изтекъл и е преклудирана възможността да се иска установяване на дължимост на суми по кредите срещу него са неоснователни и поръчителят отговаря за неизплатената част от задълженията по главния договор солидарно с главните длъжници.

Неоснователно е и възражението, че банката е можела да направи кредита предсрочно изискуем в по – ранен момент - след спирана на плащането на вноските по дълга от кредитополучателите, тъй като в договора не е предвиден срок за предприемане на такива действия от страна на банката или нейни задължение в посочения смисъл.

В съответствие с процесуалния закон СРС е приел, че становището на СГС, изразено с определение от 20.06.2016 г. по ч. гр. д. 19623/2014 г., не го обвързва. Това становище е изразено по повод обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, издадено от заповедния съд. Определението на СГС не се ползва със сила на пресъдено нещо, не приключва спора и не обвързва исковия съд, който следва да направи преценка по същество, дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността на поръчителя.

По въпроса дали при погасяване на главното задължение на отделни вноски, за всяка вноска, чиято изискуемост е настъпила, започва да тече шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, както се посочи по - горе, становището на настоящият състав е, че 6 - месечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, без да се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването й.

Отговорността на поръчителя обезпечава главният дълг. Предприетото действие от банката за събиране на цялото вземане представлява и начален момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като ЗЗД свързва прекратяването на поръчителството с бездействие на кредитора в определен период след падежа на главното задължение. Освен това в практиката на съдилищата непротиворечиво се приема, че по договора за заем (кредит) разсрочването на изпълнението на задълженията за връщане на заетата сума, ведно с дължимата лихва, е предвидено в интерес на длъжника. Това разсрочване не създава периодичност на престацията по договора за заем (кредит) – тя е единна. За разлика от периодичните плащания, при договора за заем задължението е неделимо. Фактът, че е уговорено връщане на сумата да стане на погасителни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания, а съставлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Това становище е застъпено в решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК и решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

Въззивният съд споделя становището на СРС, че от наложилото се разбиране по отношение характера на облигационното правоотношение по договорите за кредит следва, че преклузивният срок по чл. 147 ЗЗД започва да тече от последната вноска, респективно – от момента на достигане на волеизявлението на банката до длъжника, с което кредита е обявен за предсрочно изискуем, а не от всяка непогасена вноска поотделно. Възраженията на ответника в обратния смисъл не се споделят от настоящия състав.

Предвид изложеното в съвкупност, основателно и като е съобразил събраните по делото доказателства СРС е направил извод, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 138 ЗЗД и чл. 430 ТЗ са основателни в установените по делото размери от 8 128, 49 лв. главница,  155, 32 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.02.2013 – 12.04.2013 г. и  263, 21 лв. - наказателна лихва за периода 25.02.2012 г. – 17.04.2013 г.

Доколкото мотивите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като законосъобразно постановено - при правилно приложение на материалния закон, включително в частта, по присъдените разноски.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора и направеното искане, доколкото жалбата няма да бъде уважена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна - ищец има право на разноски в производството. Съдът присъжда в негова полза, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., като намира, че не е обвързан от претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р  Е Ш И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА решение № 477741/27.08.2018 г. на СРС, 53 с - в, по гр. д. № 68438/2014 г., включително по разноските.

 

ОСЪЖДА Т.Н.Д. с ЕГН **********,***, пл. ******, чрез адв. К. да заплати на П.И.Б." АД с ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 100 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.