№ 8366
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА М. АНТОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА М. АНТОНОВА Гражданско дело №
20211110155284 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с исковова претенция с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 12.05.2016г. ПТП в гр. София е
изплатил по застраховка “Пожар и природни бедствия” обезщетение за причинени
имуществени вреди на мантинела в района на км. 191 + 100 м. по АМ Тракия в размер на
1680 лв. Посочва, че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска застраховка” автомобил „Ситроен Ксара Пикасо” с
рег. № СТ 1362 ВМ.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” и въпреки отправените покани до него, същия не е заплатил изцяло
дължимата сума, като се претендират 564,48 лв. (включваща 15 лв. ликвидационни
разноски), ведно с обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 564,48 лв., за
периода от 23.09.2018 г. до 23.09.2021 г., в размер от 172,02 лв. и законна лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, счита ги за неоснователни, твърди, че
претендираното обезщетение е в завишен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване на
1
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК са обявени следните обстоятелства: към дата 12.05.2016г.
между собственика на автомобил „Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № СТ 1362 ВМ и ответника
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, че на същата дата е настъпило застрахователно събитие от покрит риск –
ПТП при механизъм и участници, описани в исковата молба, както и че е извършено
регресно плащане в размер на 1130,52 лв .
По реда на чл. 403 ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищеца е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на
щетите, подписан от застрахования. Застрахователят е приел окончателен доклад по щетата,
като е определил въз основа на описа на щетите обезщетение в размер на 1680 лв., което
обезщетение е изплатено на собственика на застрахованото имущество, видно от
представените доказателства.
Ответникът оспорва размера на причинените щети.
Съставен е констативен протокол за ПТП от 12.05.2016г, от младши автоконтрольор,
в който е посочен механизма на ПТП. Посочено е, че мантинелата е увредена „около 10
метра“.
По делото е представен и констативен протокол № 17, съставен от представител на
ОПУ-Стара Загора, който при извършване на оглед на мястото на ПТП, е установил, че
увредената стомана е 16 метра.
Спорен е въпросът кой от двата протокола следва да се кредитира, като определящ
причинените щети, съответно дължимото обезщетение. Настоящият съдебен състав намира,
че при формиране на крайните си изводи, следва да възприеме отразеното в протокола,
издаден от ОПУ-Стара Загора. Това е така, защото именно последният отразява в
максимална степен размера на причинените щети, тъй като е издаден от лица, разполагащи с
необходимата компетентност да установят щетите, с каквато не разполага съставителят на
протокола за ПТП. Младшият автоконтрольор разполага с компетентност да установи
наличието на ПТП и да констатира дали са настъпили щети, но без тези констатации да се
възприемат безкритично, доколкото както се посочи, лицето – представител на ОПУ-Стара
Загора разполага с необходимата компетентност да конкретизира причинените щети.
От гопепосоченото се установява, че водачът на автомобил „Ситроен Ксара Пикасо”
с рег. № СТ 1362 ВМ не е изпълнил задължението си за предприемане на маневри, след като
се убеди че няма да създаде опасност и ПТП, при което виновно е причинил ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Налице е и причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на лицето, управлявало автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо” с рег. № СТ 1362 ВМ и настъпилите щети по мантинелата МВ вреди, което се
установява и от приетото като доказателство по делото заключение по АТЕ, където вещото
лице проследявайки механизма на ПТП посочва, че същия е в причинно следствена връзка с
констатираните по опис – заключението в преписката при ищеца щети.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
2
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите респ. неговия
застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са
задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия
застраховател.
Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредената
мантинела към момента на процесното застрахователно събитие за увреден участък от 16
метра по средни пазарни цени е в размер на 1776,74 лв., а за участък от 10 метра – 1166,04
лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност.Макар и частите, които са
повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на
използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество
е 1776,74 лв./заключение по САТЕ/, доколкото се възприе, че меродавен е протоколът,
издаден от представител на ОПУ-Стара Загора, но при условие, че ищецът е заплатил по –
нисък размер именно до него възниква суброгационното му право, тъй като в противен
случай би се стигнало до неоснователното му обогатяване.
Следователно от обезщетението, което ищеца има право да получи от делинквента
сътв. неговия застраховател – ответника е в размер на 549,48 лв., както и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., които са в рамките на обичайната търговска практика.
Ищецът е изпратил покана до ответника, с което е направил изискуемо и
задължението му.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 от КЗ
3
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата на
изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Според разпоредбата на
чл.412 ал.3 от КЗ срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят
трябва или да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция,
или мотивирано да откаже плащането.
В настоящият случай на 19.04.2017г. ответникът е получил искане за изплащане на
застрахователно обезщетение – л.30 от делото, като на 20.05.2017г. е изпаднал в забава
предвид горецитираната правна норма. Доколкото искането е за периода 23.09.2018 г. –
23.09.2021 г., то за същия се дължи обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 564,48 лв. в размер на 171,88 лв. /изчислен съобразно ПМС №426/18.12.2014г./, а за
разликата до предявения размер от 172,02 лв. искът ще се отхвърли.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ищеца
/още с исковата молба/ и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, такива следва да му бъдат
присъдени в размер на 609,88 лв., от които 100,00 лв. – платена държавна такса, 150,00 лв. –
внесен депозит за възнаграждение за вещо лице и 360,00 лв. – адвокатско възнагражедние,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК – л.76 то делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес на управление гр. ..... да
заплати на ЗАД „О.К.“ АД, с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. ....., както
следва:
- на основание чл. 411 ал.1 КЗ сумата 564,48 лв. /петстотин шестдесет и четири лева
и четиридесет и осем стотинки/, от които 549,48 лв. - представляващи неплатения размер на
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Пожар и природни бедствия ” относно мантинела в района на км. 191 + 100 м. по АМ
Тракия, поради настъпило на същото място пътнотранспортно произшествие на 12.05.2016г.
по вина на водача на автомобил „Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № СТ 1362 ВМ, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Б.И.” АД с ЕИК: ...... и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата считано от
24.09.2021г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 171,88 лв. /сто седемдесет и един лева и
осемдесет и осем стотинки/, представлялаща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 564,48 лв. за периода 23.09.2018 г. – 23.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер от 171,02 лв.;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 609,88 лв. /шестстотин и деве лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща направените от дружеството разноски по
делото.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5