Определение по дело №415/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

                                         гр.Кюстендил, 28.11.2018 г.

 

 

             

 

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми  ноември две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                                                                                                

 

 

 

Председател:Росица Савова

 

 

 

 

като разгледа докладваното ч. гр. д. № 415 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

            Съдебното производство е образувано по реда на Раздел ІІ, Глава 57 от ГПК, по молба от Н.Д.Г. ***, съдебен  адрес:***, за признаване и допускане изпълнение на решения на Върховния съд по семейните отношения в Лондон, по дело FD17P00553 от 31.07.2018г. и от 16.10.2018г.

Към молбата са приложени преписи от посочените по - горе съдебни решения (заповеди), надлежно заверени от постановилия ги съд, придружени с превод  на български език, както и издадено и преведено на български език удостоверение по чл. 39 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета на ЕС, формално отговарящо на Приложение II към същия -  само за съдебния акт, постановен на 16.10.2018г.

Съдът намира следното:

Касае се за производство за родителска отговорност по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 на Съвета на ЕС от 27 .11. 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Съдебните решения, постановени според правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, в една държава-членка, се признават директно на територията на друга държава-членка без необходимост от някакво специално производство. Този извод следва от правилото, инкорпорирано в разпоредбата на чл. 21, т.1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, според което решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия, т..е. Регламентът установява принципа на автоматично взаимно признаване на решенията, касаещи брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност и това обуславя еквивалентността на всяко едно от решенията, постановени от съдилища в държавите-членки в държавите, в които се търси тяхното признаване.Същевременно, след  като решението на чуждестранния съд се предявява пред български съд, последният е овластен да се произнесе за неговото признаване , респ.допускане на изпълнение с нарочен съдебен акт по чл. 623 ГПК.

            Процедурата за признаване съгласно чл. 37 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета изисква страната, която иска или оспорва признаване, или иска декларация за изпълняемост, да представи копие от съдебното решение, предмет на молбата, отговарящо на условията за установяване на неговата достоверност, и удостоверение по чл. 39 от Регламента. Без значение е наименованието, като съгл.чл.2 от регламента решението може да бъде наименовано постановление, заповед или присъда.

В настоящото строго формално производство съдът е компетентен да преценява единствено наличието на съдебно решение и удостоверение, каквито доказателства са представени за единия от посочените съдебни актове. Както се посочи, към молбата са приложени преписи от съдебните решения (заповеди), надлежно заверени от постановилия го съд, придружени с превод на същите на български език, както и издадено и преведено на български език удостоверение по чл. 39 от Регламента, формално отговарящо на Приложение II към същия само за съдебния акт, постановен на 16.10.2018г., касаещ предаване на детето Н.Н.В. , род.на ***г., съответно местопребиваването й на територията на Република България.

            В случая  в тази връзка съдът е дал указания , но е представено   удостоверение по чл.39 от регламента само за съдебния акт  , наименован  заповед , постановен на   16.10.2018г. – приложен е  превод на Удостоверение по чл. 39 от Регламента чрез стандартен формуляр Приложение 2 (решения по дела за родителска отговорност) , както и копие от оригинала на формуляра на английски език. По отношение на този съдебен акт  следва да бъде уважена молбата, а по отношение на другия акт молбата ще бъде оставена без разглеждане и производството ще се прекрати, доколкото досежно същия липсва визираното удостоверение, изискуемо съгласно приложимата процедура.

            Аргумент в тази насока е  разпоредбата на чл. 621, ал.1 от ГПК, съобразно която съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.Според чл. 37 от 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, страна, която иска признаване, следва да представи следните документи: а) копие от съдебното решение, предмет на молбата, отговарящо на условията за установяване на неговата достоверност и б) удостоверение по член 39. Тези изисквания са кумулативни , а проверката е само от формална страна. Отделно от това, не се и налага произнасяне относно допускането на изпълнение за решението от 31.07.2018г., касаещо предоставяне на родителска отговорност на молителя по отношение на малолетното дете Н.Н.В.. Правното значение на признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни съдебни решения е изяснено в доктрината. Целта на признаването на чуждестранното решение е да се зачетат силата на пресъдено нещо и конститутивното му действие. Допускането на изпълнение на решението включва в себе си неговото признание, но освен това открива възможността да се прояви и неговата изпълнителна сила - превръща го в изпълнително основание. То касае осъдителни чуждестранни решения, докато признаването се прилага спрямо установителните или конститутивните решения.

            По изложените съображения, съдът

 

 

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И   :

 

 

            ЗАЧИТА и ПРИЗНАВА в Република България решение (заповед), постановено на 16.10.2018г по дело FD17P00553 на Върховния съд по семейните отношения в Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

             ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ  на основание чл. 623, ал. 1 от ГПК на горепосочения съдебен акт - решение (заповед), постановено на 16.10.2018г по дело FD17P00553 на Върховния съд по семейните отношения в Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от Н.Д.Г.,  ЕГН **********,***,съдебен адрес:*** ,  за признаване и допускане изпълнение на решение от 31.07.2018г. на Върховния съд по семейните отношения в Лондон, по дело FD17P00553 за предоставяне на родителска отговорност спрямо детето Н.Н.В., род.на ***г., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

            Определението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд

                                                                       Окръжен съдия: