Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260028
гр. Пловдив, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5841/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 444621-F483048/27.06.2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на АПИД–2000 ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Скопие, № 14, ет. 1, на основание чл. 185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП, тъй като се аргументира, че търговецът бил изпълнил
задължението си да предава информация към ТД на НАП, като евентуално се моли да
не се наложи наказание като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Д. и се излагат
сходни доводи, както на първо място се посочва, че по независещи от него
причини информацията не е стигнала до контролните органи.
Въззиваемата страна
ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Оспорва доводите на жалбоподателя. Претендира
се възнаграждение за представляване от юрисконсулт. Представя списък.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 27.02.2019 г.,
била извършена съвместна проверка на ТД на НАП,
Икономическа полиция, ДАМТН, Агенция Митници и други институции в бензино
- газстанция "А2", находяща се в гр. Перущица, общ. "Родопи",
обл. "Пловдив", стопански двор, стопанисвана от "АПИД 2000"
ООД, ЕИК:*********, което дружество имало качество на лице, което извършва
продажби на течни горива по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Проверяващите
органи установили, че се използва нивомерна измервателна система
"Optilevel" за отчитане на обем на течни горива с информационен изход
за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП модел "Дайс
KL" с № ФУ DS004247 и № ФН 35004247, чиито стикери на БИМ липсвали, а
компютъра към системата бил частично разглобен. В хода проверката още било
установено, че съгласно документ № 5955/14.02.2019 г. към Акцизен данъчен
документ № ********** от 13.02.2019 г. с УКН № 0000000004359738 /13.02.2019 г.
на 14.02.2019 г. в бензиностанцията била получена доставка на гориво "Дизелово
гориво Б6", с код по КН:27102011, с количество 3034 л. При направена
справка в ИС на НАП, модул "Постъпили и проточени горива в обекти с ЕСФП“
, било установено, че наличното в обекта ЕФСП с нивомерна система не е
изпратило данни за постъпилото в резервоара на обекта гориво по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите, а именно - данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за търговия с течни горива.
С оглед на горното,
на 18.04.2019 г. свидетелят С.Ч. съставил АУАН № F483048 от същата дата срещу
от "АПИД 2000" ООД, ЕИК:********* за нарушение на чл. 3, ал.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка
с чл.118, ал.6 от ЗДДС, в присъствието на ** на дружеството – Х.П.Д..
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля С.Ч., който описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на
АУАН. Съдът намира показанията за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От тях се установява начина
на констатиране извършеното нарушение, фактите, както и процедурата по
съставяне на акта. Същата
фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0408014 от 27.02.2019 г., декларация за съответствие от Инса
Ойл, Акцизен данъчен документ № ********** от 13.02.2019 г. с УКН №
0000000004359738/13.02.2019 г., копие на договор за гаранционно или
извънгаранционно сервизно обслужване на фискални устройства № *********,
Обяснения от **. И.С.С., Дневен финансов отчет 27.02.2019 г., снимки от екран от нивомерна система от 01.03.2019 г. за
доставки Дизел, както и справка за постъпили и проточени горива за
14.02.2019 г. .
Съдът не кредитира
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.С., който
посочва, че не би могло да се изпълни неподаването на данни, а отговорността за
неправилното отчитане лежи в сървърите на приходната агенция. Показанията му в
тази част са противоречиви и отделно от това се отнасят за отрицателни факти,
за които липсва достатъчно информация. Същият посочва, че вероятната причина за
липсата на постъпили данни в НАП е проблем в сървърите на държавната агенция,
което противоречи на посоченото в справката за постъпили данни, където е
отбелязано че не са установени прекъсвания и възстановявания на връзката с НАП,
но в същото време обяснява, че се
образува пакет от данни, който подобно на архивен файл, който както е ноторно
известно не може да се получи от крайното устройство „на части“ – същият или се
получава цял или бива невалиден (разрушен). От друга страна не се споделя от
съда твърдението, че сървърите на НАП не работели и поради това не били
постъпили данните, тъй като от протокола за извършена проверка е видно, че не
са достигнали единствено данните от нивомерната система, но данните от ЕСФП са
достигнали, което твърдение е нелогично. Съдът не кредитира показанията му и в
частта относно причината ЕСФП и компютъра да нямат лепенки на БИМ, както и че
единствената причина за разглобения компютър е смяна на захранването, доколкото
извършен ремонт не е отбелязан в паспорта на ЕСФП.
Останалите доказателствата
в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, по
която и самите страни не спорят.
По спазването на процедурата:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
и писмени възражения по него и същият се е възползвал от това. Актът е съставен
в присъствието на представител на търговеца.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено).
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 3 от специалната Наредба № Н-18 на МФ
във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС. С нея се въвежда задължението, търговецът на течни горива да предава на
НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите
за търговия на течни горива като за тази цел като средство за измерване от
одобрен тип следва да се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП.
Установява се че "АПИД 2000" ООД, е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка
с чл.118, ал.6 от ЗДДС за това, че на 14.02.2019г., в обект - бензино -
газстанция "А2", находяща се в гр. Перущица, общ. "Родопи",
обл. "Пловдив", стопански двор, стопанисвана от дружеството, тъй като:
като лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване
на разход по смисъла на чл.3, ал.2 от същата Наредба, не е предало на НАП по
установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в същия обект, от
нивомерна измервателна система "Optilevel" за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
модел "Дайс KL" с № на ФУ DS004247 и № ФН 35004247 за доставката на
"Дизелово гориво Б6", с код по КН:27102011, с количество 3034 л.,
документ № 5955/14.02.2019 г. към Акцизен данъчен документ № ********** от
13.02.2019 г. с УКН № 0000000004359738/13.02.2019 г. В случая е несъмнено установено,
както доставката на дизеловото гориво, така и че данни за същото не са
предадени до НАП по установената дистанционна връзка от нивомерната система.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, които могат
да се обобщят в това, че същият е изпълнил задължението си след доставката на
горивото, да е осъществил връзка с ТД на НАП, за да предаде информацията, но по
технически причини, същата не е постъпила. Следва да се посочи, че само в
тежест на търговеца може да бъда възложено техническата изправност на
експлоатираното в обекта ЕСФП и възможността последното да предава данни по
дистанционна връзка с НАП. В този смисъл, неотносим е въпросът дали и по какъв
начин търговецът е могъл да разбере, че устройството не функционира правилно,
съответно - данните не се получават успешно в НАП. Следва да се посочи, че в
случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна. Административнонаказаващият орган проведе успешно доказване на
настъпилата фактическа обстановка и доказа релевантните факти, с което изпълни
вмененето му като доказателствена тежест. Възраженията направени от
жалбоподателя следва да се докажат от същия доколкото бланкетно направени, те
не могат да оборят обективната отговорност на дружеството. Не се проведе
успешно доказване на обстоятелството, че не е имало връзка с ТД на НАП и поради
това не са постъпили данните от нивомерната система и в тази връзка отговорността
за това лежи у административнонаказаващия орган. Това е така, тъй като видно от
представената справка не е имало прекъсвания и възстановявания на връзката за
дата 14.02.2019 г. , а и противоречи на логиката системата на НАП да приема
избирателно данните за постъпилото гориво по документи, а данните от
нивомерната система да не се приемат.
Нарушението е формално и законът не поставя изискване за настъпване на
съставомерни вредни последици.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС размер от
500 лв., като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената
норма.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът приема, че
определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в
процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на
чл. 11 от ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив,
процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. В
тази връзка следва да се посочи, че количеството на горивото от 3034 литра
дизелово гориво не може да се определи като маловажно или незначително. Не се
разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към
приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния ѝ представител. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и фактът, че производството се разглежда в две съдебни заседания, следва
разноски да бъдат присъдени в размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно 100 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 444621-F483048/27.06.2019 г. на
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
АПИД–2000 ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Скопие, № 14, ет. 1, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 6 от Закона за данък
върху добавената стойност.
ОСЪЖДА АПИД–2000 ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Скопие, № 14, ет. 1 да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата от
100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.