Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 21.05.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2621 по описа за 2018г. и като обсъди:
Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК,
79,99 ЗЗД.
„ЕОС
МАТРИКС ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му по отношение
на Б.Б.О., с посочен адрес *** по ЗИ
издадена по ч. гр. д. 1881/2018г на АРС
в размер на 3500лв главница, предявено като частичен иск от общо дължимата главница от 8062,91лв, дължима
по Договор за Прокредит спринт от
15.11.2017г и сключени към него Анекс №
1 от 28.12.2009г и Анекс № 2 от 07.09.2010г, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане Твърди,
че на 15.11.2007г в гр. Асеновград е сключен Договор за Прокредит спринт между
ПРОКРЕДИТ БАНК България ЕАД - кредитор и
ответника, действал в качеството си на
ЕТ „Б.
91 – Б.О.“(загубил качеството си на търговец на 01.01.2012г) –
кредитополучател. По силата на договора на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на 15 500лв за осъществяване на търговска дейност от
кредитополучателя, както и за предсрочно погасяване на задълженията по друг
договор за кредит. По силата на два
подписани анекса страните по договора за
кредит са предоговорили начина на погасяване на остатъка от главницата, кредитополучателят е погасил част от
месечните вноски, след което е преустановил плащанията, останало е непогасено
задължение в размер на 8062,91лв
главница и 1426,40лв договорна лихва, и
кредитът е станал изцяло изискуем на 09.03.2014г. На 05.01.2015г е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания между ПРОКРЕДИТ БАНК България ЕАД
и ищеца, по силата на който вземането на кредитора към ответника, действал в
качеството на ЕТ „Б. 91 - Б.О.“, е
изкупено от ищеца. Ответникът е бил уведомен
за извършената цесия от ищеца, упълномощен от цедента. Уведомлението за
извършената цесия е изпратено на посочения в договора адрес, но се е върнало с
отбелязване непотърсено. Ищецът се е снабдил със ЗИ за вземането си, издадена в
образуваното ч. гр. д. 1881/2018г на АРС, а настоящия иск предявява след
постъпило възражение от длъжника. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
не е надлежно уведомен за извършената цесия към момента на образуване на
заповедното производство. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Твърди че и към настоящия момент не
е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като с ИМ е представен договор за
цесия от 17.12.2014г, а в уведомлението за извършената цесия се твърди да е въз
основа договор за цесия от 05.01.2015г. Възразява срещу размера на дълга, като
счита че е погасил задължението си. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На 15.11.2007г между Прокредит Банк България
АД, в качеството на кредитодател и ЕТ „Б.
91- Б.О.“ – кредитополучател е сключен
договор за Прокредит спринт № 022-384514, по силата на който на
кредотополучателя е отпуснат кредит в размер на 15500лв, който е следвало да
бъде върнат на 60 вноски, всяка от които
в размер на 359,17лв съгласно погасителен план(л. 8-10 вкл). С Анекс № 1 от 28.12.2009г е променен наина на погасяване на остатъка от
главницата в размер на 10286,47 лв, като е подписан и нов погасителен план –
Приложение № 2 към Догвоора , с краен срок на погасяване – 10.06.2013г. С Анекс
№ 2 от 07.09.2010г, страните са договорили погасяване на кредита
съгласно нов погасителен план – Приложение № 3 към Договора - с краен срок на
погасяване на кредита – 09.03.2014г. С
Договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014г между Прокредит Банк
България ЕАД гр. София - цедент и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД гр. София – цесионер, вземането на Прокредит Банк България ЕАД гр.
София към ЕТ „ Б. 91- Б.О.“ по Договор №
022-384514/15.11.2007г е придобито от ищеца по настоящото
производство(л.16-29вкл). Страните са договорили като дата на цесията – 05.01.2015г(чл.2.1 от
Договора). Прокредит банк България ЕАД е потвърдирло извършената цесия на всички вземания,
цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подробно
индивидуализирани в ПРиложение № 1 към Договора. Уведомлението от 07.06.2018г от
цедента за извършената цесия до ЕТ „Б. – 91- Б.О.“ е върнато като непотърсено.(л.31-34 вкл).
Съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните , което съдът
кредитира като пълно компетентно и
безпристрастно изготвено, след
преустановяване плащането на дължимите вноски, остатъка по кредита е в размер
на 8139,44лв главница , а по представена справка от ЕОС Матрикс ЕООД и по данни
от счетоводната система на компанията, след датата на цесията на 05.01.2015г не
е постъпило плащане.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, 79,99 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи
сумата по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1881/2018г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
1881/2018г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан по същество. Твърди
се от ищеца да има вземане към ответника на основание Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на парични задължения от 05.01.2015г,
по силата на който е придобито вземането
на Прокредит Банк ЕАД към ответника по Договор № 022-384514/15.11.2007г. Не е спорно
между страните, а и се установява от неоспорениет писмени доказателсва, че
между Прокредит Банк ЕАД гр София и ответника, в качеството му на ЕТ „Б. 91- Б.О.“
е сключен Договор № 022-384514/15.11.2007г, по силата на който на ответника в
качеството му на ЕТ „Б. 91- Б.О.“ е предоставен кредит в размер на 15500лв. От
заключението на неоспорената ССчЕ се
установява, че към датата на прехвърляне на вземането – 05.01.2015г – размерът
на непогасената гладница е 8139,44лв. Ответникът възразява на първо място, че
не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне към датата на издаване на
ЗИ, поради което и не се легитимира като негов кредитор. Това възражение е неоснователно. За да породи извършеното
прехвърляне действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало
волеизявлението на досегашния кредитор(чл. 99ал.4 ЗЗД). Изпратеното съобщение до ответника(изпратено на адреса на физическото
лице, посочен в Договора за кредит, поради твърдения от ищеца за преустановена
дейност от ЕТ) се е върнало с отбелязване „непотърсено". Към исковата
молба обаче е приложено уведомление,
изхождащо от цедента, за прехвърляне на процесното вземане. Съгласно
безпротиворечивата практика на ВКС, уведомлението изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно съобщаване на
цесията. Ето защо съдът
приема, че прехвърлянето е
породило действие спрямо длъжника, поради което следва да бъде разгледано
направеното възражение за погасяване по давност на вземанията. Това възражение
също е неоснователно. В настоящия случай е приложима общата петгодишна
давност(чл.11 ЗЗД), а съгласно текста на
чл. 114 с з давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При липса на твърдения, както в заповедното така и в настоящото
производство за настъпила предсрочна изискуемост, съдът приема че вземането е станало изискуемо
на 09.03.2014г - падежната дата на последната дължима вноска
съгласно погасителен план съгласно Анекс № 2 от 07.09.2010г. Заявлението за издаване Заповед за изпълнение
на парично задължение е депозирано в съда на 10.08.2018г, с което е прекъсната давността. Ето защо искът
се явява основателен и доказан и следва да бъде признато за установено
вземането на ищеца по отношение на ответника по ЗИ по ч гр д 1881/2018г на АРС
в размер на 3500лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда
– 10.08.2018г.
При този изход на делото следва да бъде разпределна отговорността за
разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят
разноски в размер на 70лв разноски.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78
ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените разноски по производството в размер на 190лв, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на
475 лв
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул „Райчо Петков - Казанджията“ № 4-6, по
отношение на Б.Б.О. ЕГН **********, с посочен постоянен адрес
*** по Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч гр д 1881/2018г по описа на АРС в размер на 3500(три
хиляди и петстотин) лв главница, дължима по Договор за Прокредит спринт от 15.11.2017г и сключени към него Анекс № 1 от 28.12.2009г
и Анекс № 2 от 07.09.2010г, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.08.2018г до окончателното изплащане
ОСЪЖДА Б.Б.О. ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес *** да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул „Райчо Петков - Казанджията“ № 4-6 разноски по
заповедното производство в размер на 70(седемдесет)лв.
ОСЪЖДА Б.Б.О. ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес *** да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул „Райчо Петков - Казанджията“ № 4-6 190(сто и деветдесет)лв разноски по
производството и 475(четиристотин седемдесет и пет)лв юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: