Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
съдебно заседание на четиринадесети
февруари, през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10900 по описа
на състава за 2014 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49, вр. с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Р.И.Т. и И.С.Н. поддържат твърдение, че претърпели
значителни неимуществени вреди в резултат от леталния изход, настъпил в
следствие на общо заболяване на малолетното дете Г.И.С., което било тяхна обща
дъщеря. В исковата молба се посочва, че детето
се родило на 21.11.2012г. с неблагоприятни за здравето усложнения в
здравословното му състояние /бял дроб и храносмилателна система/, което
наложило осъществяването на лечението му още от момента на неговото раждане.
Пред периода на м. юли и м. август 2013г. детето било хоспитализирано
многократно. На 20.09.2013г. ищцата Р.Т. посетила заедно с малолетното дете Г.С.медицински
кабинет на привлечената като ответник в настоящия процес „Специализирана
болница за активно лечение по детски болести проф. И. М.“ ЕАД, за да потърси
медицинско лечение за детето. При посещение бил извършен медицински от д-р Е.Л.Д.с
УИН **********, чиято медицинска
практика била установена в това лечебно заведение и която се намирала в трудово
правоотношение със същото заведение. След прегледа на детето било предписано
лечение с медикаменти, но не била извършена хоспитализация. Предписанията за
лечение били спазени от майката на детето Р.И.Т., но въпреки това, още на
23.09.2013г. здравословното състояние на детето рязко се влошило, поради което за
него била потърсена спешна медицинска помощ и със специализиран автомобил на
ЦСМП /линейка/ детето било транспортирано до най-близко разположеното лечебно
заведение – МБАЛ „Национална кардиологична болница“. На 26.09.2013г. настъпил
летален изход, който се дължал на тежкото здравословно състояние на малолетното
дете. При описаните факти и като твърдят, че леталният изход на заболяването на
малолетното дете Г.С.било пряка и непосредствена последица от неправомерно
поведение на д-р Е.Л.Д.с УИН ********** – в качеството на служител на ответника
– изразяващо се в неизпълнение на задължение за полагане на дължима професионална
грижа и медицински стандарти, вкл. на мерки за хоспитализация на детето още на
20.09.2013г. – ищците претендират за осъждане на ответника да заплати на всеки
един от тях обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на сумата от
по 100 000 лева, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от настъпването на вредата на 26.09.2013г. до деня на окончателното
плащане. При очаквания благоприятен изход от процеса, ищците претендират за
осъждане на ответника да им заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника
„Специализирана болница за активно лечение по детски болести проф. И. М.“ ЕАД,
който не отрича твърденията за настъпването на описания в исковата молба
вредоносен резултат, но оспорва предявените искове по основание и по размер,
като навежда доводи за тяхната неоснователност. Ответникът не оспорва
твърдението, че на 20.09.2013г. ищцата Р.Т. посетила „Специализирана болница за
активно лечение по детски болести проф. И. М.“ ЕАД, за да потърси медицинско
лечение на малолетното дете Г.. Ответникът не оспорва нито твърдението, че
такъв преглед е бил осъществен, въпреки липсата на медицинско направление от
личния лекар на детето, нито твърдението, че този преглед е бил осъществен от
д-р Е.Л.Д.с УИН ********** – в качеството на служител на ответника. Ответникът обаче
категорично оспорва твърдението, че осъществените от д-р Е.Л.Д.действия:
извършване на преглед, диагностика и предписано медицинско лечение са
несъответни и неадекватни за конкретното състояние на пациента и добрата
медицинска практика. Поддържа тезата, че споменатите действия на д-р Драганова
са били адекватни и съобразени с добрата медицинска практика, както и с моментното
състояние на детето, към деня на извършване на диагностичния преглед, който
показал, че незабавната хоспитализация на малолетното дете към момента на
прегледа не е била нито необходима, нито наложителна. Ответникът оспорва
твърдението на ищците, че била налице пряка причинно-следствена връзка между предприетите
от д-р Драганова действия и предписания от 20.09.2013г. и по- късно настъпилия на
26.09.2013г. летален изход за детето Г. С.. Сочи, че вероятна причина за релевирания вредоносен резултат са обективни фактори от
здравословното състояние на детето, които се развили след прегледа и причината
за тях била извън действията на посочения лекар. По всички изложени съображения
- ответникът моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства /медицинска
документация/ сочат, че на
20.09.2013 г. малолетното лице Г.С.постъпила в „Специализирана болница за активно лечение по детски болести проф. И. М.“
ЕАД. Налице са
снети амнестични данни, че при детето били налични
оплаквания за отказ да се храни, хрема и кашлица. Извършващият прегледа лекар
д-р Е.Д.била информирана за придружаващите заболявания малолетната пациентка. Налице
са данни за извършен медицински преглед от д-р Драганова, при който били
установени симптоматични данни за кашлица и възпалено гърло. На пациентката
били дадени предписания за провеждане на домашно лечение, назначена била медикаментозна
терапия с предписание за прием на медикаменти и указания за проследяване на
здравословното състояние на детето от страна на личния общопрактикуващ
лекар.
Страните не спорят относно обстоятелството, че към датата
на извършване на преглед на малолетното дете Г.И.С. на 20.09.2013г.
преглеждащия лекар е била д-р Е.Д., нито че тя се е намирала в трудово
правоотношение с ответника „Специализирана болница за активно лечение по детски
болести проф. И. М.“ ЕАД.
От заключението на изслушаната и приета съдебно-графическа експертиза се установява, че ръкописният текст
в картата за преглед на името на Г.И.С. бил написан от две лица, сред които д-р
Е.Д.. С почерка на тази лекарка са изписани саморъчно данните за пациента,
данните за посещението, назначените изследвания, диагнозата, запис за манипулации
и терапия, както и указания. Вещото лице представя заключение, че всички
цифрови и буквени отбелязвания в процесната карта за преглед били изпълнени със
синя химикална паста, съвпадаща по нюанс на синия
цвят. Според заключение на експертизата, в документа не били извършени
дописвания на ръкописен текст.
Като доказателства по делото са приети
медицински документи, влючващи: Епикризи, извадки от рецептурна книжка, карта за преглед,
история на заболяването, резултати от медицински
диагностични и клинични изследвания и наблюдения и др. ( на
л. 16-31, на
л. 83-126 и на
л. 156-215 от
делото), но поради спецификата на отразената в тяхното съдържание специализирана медицинска информация - тази информация е обект на преглед и анализ
от допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза.
В дадените пред
съда показания, свидетелката Л.К.К.заявява, че познавала ищците от около десет години. Ищците нямали сключен граждански брак, но живеели заедно
и поддържали добри отношения. По време на провеждането на лечението на Г. -
ищецът си търсел работа. Ищцата била предана майка. Свидетелката познавала и двете деца на ищците
деца Г. и Ф., още от раждането им. Свидетелката често посещавала ищцата, за да
й помага и по тази причина имала възможност за общува с малолетната Г.
(приживе). Свидетелката знаела за придружаващите заболявания на детето и имала
впечатления, че ищцата Р. изпитвала трудности поради тежестта на бутилките, в
които зареждала необходимия кислород на Г.. Още от момента на раждането на двете
деца, родителите, които са ищци по настоящото дело, също също
знаели за уврежданията на децата, но силно вярвали, че в състоянието на децата ще
настъпи подобрение. Лекарите ги посъветвали да оставят новородените за лечение
в болницата, защото там щели да получат специализирана грижа. Когато от
болничното заведение била изписана другата им дъщеря Ф., ищците изпитали
притеснение, че Г. останала по-продължително време в болницата, но при това и вярвали,
че под тяхната грижа Г. щяла да настигне в израстването сестра си. Ищцата Р. се
грижела непрекъснато за децата си и изпълнявала лекарските препоръки. Когато
ищецът И. разбрал за смъртта на Г., силно се разстроил – започнал да плаче и видимо
бил отчаян. Свидетелката посочва, че споменът за Г. все още натъжавал ищците. По
повод събитията около процесния преглед и
настъпването на леталния изход за Г., свидетелката си спомня, че узнала от
ищцата, че детето не се чувства добре и не се храни. На следващия ден
свидетелката останала с другите деца, докато ищцата Р.И. завела в болницата Г..
След като се върнала от болницата обяснила, че лекарката й предписала капки за
нос, защото гърлото на детето било зачервено и според предписанието на лекаря –
здравето на детето щяло да се повлияе добре от тях. Свидетелката посочва, че
ищцата била обнадеждена, че предписаните капки ще подействат. След няколко дни
свидетелката отново се видяла с ищцата, която се намирала в „ужасно състояние“
– вече плачела, треперела и била силно обезнадеждена. Свидетелката дала на
ищцата успокоителни хапчета.
Заключението на изслушаната и приета
комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
доц. д-р Н. Жекова /неонатология/,
д-р Ф. А./ анестезиология и реанимация/ и д-р Р. М. / педиатрия и детска
пулмология/, обосновава следните
изводи по
поставените от съда задачи:
-
Медицинската причина за настъпването на смъртта на Г.С.е била сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, а патологичните състояния довели непосредствено до
настъпване на смъртта са сепсис, полиорганна
недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност, дисеминирана
интравазална коагулопатия
/ДИК/.
-
Предшестващите основни болестни
състояния, които допринесли за
възникване на причините за смъртта на детето, били тежка форма на бронхопулмонална дисплазия
/хронична дихателна недостатъчност/ и белодробна хипертония.
-
Други придружаващи общи заболявания, способстващи за настъпването на смъртта
на детето, но несвързани с протеклите непосредствено преди леталния изход патологични
процеси, били хипотрофия, белтъчно-енергийна
недостатъчност и гастро-езофагеална рефлуксна болест /ГЕРБ/;
-
Пациентката Г.С.следвало да бъде
определена в рискова група, поради установената тежка форма на бронхопулмонална дисплазия и
нуждата от доставка на бутилки кислород. Според поясненията на вещите лица, бронхопулмоналната дисплазия,
което се наблюдавала при детето представлявала хронична белодробна болест,
характерна за недоносените деца, родени преди 28-ма гестационна
седмица. Заболяването представлявало хронична дихателна недостатъчност с три
степени на тежест. Най-тежката фирма била придружена с белодробна артериална хипертенсия, която била диагностицирана
и при малолетното дете Г.С./приживе/. Необходимото лечение за това заболяване било
комплексно – респираторна терапия, вкл. инхалации с бронходилатори,
кортикостероиди и кислородо лечение; антихипертензивна терапия и спазване на подходящ хранителен
и хигиенен режим, в това число профилактика на респираторните инфекции. Смъртността
при описаната тежка форма на заболяване била над 40% при пациенти до двегодишна
възраст;
-
Гастро-езофагеалният рефлукс бил често срещан при
недоносените деца до едногодишна възраст, дължащ се на функционална незрялост
на мускула (долния езофагиален
сфинктер), който затварял стомаха от страната на хранопровода след
преминаването на храната в него. Рефлуксът настъпвал, когато частично разградената храна и
стомашна киселина се връщали обратно през долния езофагиален
сфинктер в хранопровода. Клинически се проявявал чрез
рекургитация след хранене. Това състояние често
протичало безсимптомно и не водело до усложнения, приемал се за нормален
физиологичен процес. Регургитацията бил най-често
срещаният симптом на гастро-езофагеалния рефлукс и се проявявал при около 50% от кърмачетата. При
кърмачетата и децата най-често рефлуксът се асоциирал
с повръщане. При недоносените деца, съществувал повишен риск от развитие на гастро-езофагеална рефлуксна
болест поради незрелостта на мускулите и нарушеното дишане от хроничното
белодробно заболяване. Рефлуксът при тях имал
качеството да причини аспирация в дихателните пътища, спиране на дишането и
задушаване. Същевременно аспирирането на малки количества стомашна киселина
водело до бронхо-обстуктивен синдром и влошаване на
основното белодробно заболяване. Вероятността от настъпване на фатално
усложнение след вдишване на стомашно съдържимо в този случай била изключително
висока. Настъпилото състояние аспирационен пневмонит под формата на дихателна недостатъчност, създавало
предпоставка за бърз и фатален край;
-
Според вещите лица, не са налице
обективни медицински данни, нито е налична документация, съдържаща сведения за
начина на хранене и отглеждане на детето Г., както и за режима на спазването на
назначената поддържаща терапия на детето в домашни условия, което според тях има
съществено влияние за състоянието му, предвид множеството диагностицирани
негови заболявания. Същевременно от приложените резултати от клинични
изследвания се установява наличието на тежка хипотрофия
и белтъчно-енергийна недостатъчност, т.е. белтъчно-калорийно недохранване. От
представените клинични данни в периода на болничния престой от една седмица
детето наддало телесна маса от 110 гр., което обаче не се наблюдавало в домашни
условия - в течение на предходните месеци. За да илюстрират изводите си, вещите
лица сочат, че на деветмесечна възраст малолетната Г.С.имала регистрирано тегло
от 3 520 грама и ръст 40,5 см., което било под средната норма. Вещите лица
посочват, че при деца с тежка бронхопулмонална дисплазия и гастро-езофагеална рефлуксна болест – режимът на хранене изисквал богата на
белтъчини и калории диета, която в конкретния случай според експертизата не
била осигурена и този факт влияел негативно върху общото състояние на детето.
При детето били извършвани многократни хоспитализации в СБАЛДБ поради обостряне
на основното общо заболяване от което то страдало- бронхопулмонална
дисплазия. Независимо от провежданото медикаментозно,
хранително и позиционно лечение според становището на експертите, установената
при детето симптоматика на тежка гастро-езофагеална рефлуксна болест /ГЕРБ/ трудно се контролирала при лечение
в домашни условия;
-
Според установените медицински
практики и посочените медицински стандарти съгласно Наредба №45 от 26.08.2010г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, липсата на
направление на личния лекар или невъзможността да бъде заплатен извършения
преглед, не съставлявали основание за определяне на приема на пациентката за
лечение в лечебно заведение като „спешен“ т.е. не определяли неговата
неотложност;
-
Изготвената Карта за преглед на детето
от 20.09.2013г. съдържала медицински данни за симптоми на обикновена хрема –
възпалено гърло и кашлица. При прегледа от 20.09.2013г. липсвали симптоми,
присъщи за животозастрашаващо състояние като фебрилитет, остра дихателна недостатъчност, сърдечно-съдова
недостатъчностне съдържала данни за проява на
основните заболявания на пациентката, а именно бронхиална астма, БПД, Хронична
ДН, БЕН, като според становището на вещите лица, при извършване на прегледа не
са налице данни или предпоставки за симптоми на обостряне на посочените основни
заболявания;
-
В случай, че детето е било прието за
болнично лечение още на 20.09.2013г. съгласно утвърдените медицински практики
следвало да бъдат назначени пълна кръвна картина и биохимични изследвания за
установяване на състоянието на жизненоважни органи, както и рентгенова снимка
на бял дроб и сърце, кръвно-газов анализ и измерване на артериалното налягане и
сърдечната чистота. Назначаването на специализирано изследване, чрез хемокултури, не било част от общите първоначални изследвания
при прием за болнично лечение, а се предпоставяло само
от констатирано по-тежко състояние и наличие на индикации за системна инфекция,
като по преценка на реаниматор от интензивно
отделение на пациента в този случай се назначавало изследване на кръвта за
наличие на бактериална инфекция с хемокултура.
Установяване на стрептококова инфекция се обуславяло от два фактора - наличие
на страдание, свързано с болестотворен микроб (болно гърло, скарлатина,
стомашно.чревни страдания, сепсис, менингит) и положителна микробиологична проба за стрептококи;
-
На 23.09.2013г. Г.С.е постъпила за
лечение в „Национална кардиологична болница“, след като е била транспортирана
до там от специализиран автомобил на ЦСМП в тежко увредено състояние с
индикации на тежка дихателна недостатъчност. От представените медицински данни
се установява, че кожата й била бледо-цианотична, със
силно редуцирана подкожна мазнина, хлътнала голяма фонтанела. Дишането й било
неравномерно, с тежка диспнея от смесен тип, предимно
експираторна, с тотален тираж, аускултаторно
– дишането било отслабено везукурално двустранно, с крепитации в основите. Сърдечната дейност била ритмична със
сърдечна честота около 100 удара/мин. с добри периферни пулсации. От
направената пълна кръвна картина и биохомичните
показатели се установявала повишена възпалителна активност в организма, като
резултатът от хемокултурата бил положителен за Стрептококус пневмоние.
Направената рентгенография на белите дробове показала изменения характерни за
БПД, хиповентилация двустранно върхово, субсегментарни ателектази вляво,
възпалителни изменения двустранно. Направеното отбелязване че „тургорът е запазен“
в бланка „Обективно състояние“ от 23.09.2013г., издадена от МБАЛ
„Национална кардиологична болница“ ЕАД, където детето е било прието вече след
силното влошаване на стоянието
му, означавало, че хидратацията на организма не е
тежко нарушена, няма повишена загуба на течности над физиологичните дневни
водни загуби; Вещите лица посочват като най-вероятни причини за настъпването на
тежкото усложнение в състоянието на пациентката, констатирано към 23.09.2013г.
остра дихателна недостатъчност е системно възпалително заболяване или сепсис и
белодробна аспирация на стомашно съдържимо;
-
Сепсисът се определял като системна
реакция на организма към инфекция, която водела до остра органна
дисфункция и при несправяне с последствията до състояние на септичен шок.
Развитието на патологичният процес - ако бъде прекъснат било бързо и водело до
множествена органна увреда
и смърт. Диагностицирането на сепсис се извършвало
чрез назначаване на хемоколтура. В конкретния случай от датата на
вземане на пробата за хемоколтура на 23.09.2013г. до
датата на получаване на резултата от тази проба – на 27.09.2013г. изминал важен
за състоянието на пациентката период от време, време,
в който според медицински данни жизнените показатели на пациентката се влошили.
Изследването дало положителен резултат, което от своя страна потвърдило
диагнозата сепсис. При установени левкоцитоза,
сърдечна честота над 140 удара/мин., тахипнея над 40 респ/мин и изразена ацидоза е
била поставена клинична диагноза сепсис. Експертите в своето заключение единодушно
посочват, че така поставената клинична диагноза е била правилна и извършените
терапевтични мероприятия напълно съответствали с препоръките за лечение на
сепсис;
-
Въз основа на представените медицински
данни вещите лица констатират, че категорични клинични прояви на сепсис са регистрирани
едва на 24.09.2013г., когато е било
направеното микробиологично изследване №12599 е била изолирана бактерия Стептококус пневмоние.
Поставената клинична диагноза е била потвърдена след получаването на
резултатите от хемокултура, едва на 27.09.2013г.;
-
Съществуващите тежки хронични
заболявания вследствие на недоносеността на
пациентката, според вещите лица са били сериозен предразполагащ фактор за
развитие на вирусни и бактериални инфекции, включително и на сепсис. Намалените
защитни сили на организма на пациентката са довели до настъпването на бързо
усложнение в инфекциозния процес и развитие на бактериемия
и сепсис в кратък срок. При конкретното протичане на сепсиса и настъпилите полиорганни увреждания, шансовете на пациента за успешен
изход биват определяни от вещите лица като минимални;
-
При проследяване на измененията в
показателите на основните жизнени органи при пациента в периода
23.09-26.09.2013г. вещите лица представят заключение за наличие на силно
увредено състояние още при постъпване в болницата. Хоспитализацията и
полаганите интензивни грижи спомогнали за забавяне на процеса на влошаване на
жизнените функции, но появата на тежко общо състояние за сравнително кратък
период от време довел пациентката до летален изход;
-
В медицинската наука като
непосредствена причина за настъпване на смъртта се определяла пряката причина
за смъртта – спиране на сърдечната или мозъчната дейност. В конкретния случай
вещите лица оценяват като невъзможна хипотезата на ненастъпване/предотвратяване
на неблагоприятното изменение в състоянието на малолетната пациентка за
посочения период от 20.09.2013г. до 23.09.2013г., независимо от мерките, които
би взел лекарят, извършил прегледа т.е. д-р Е.Д.;
-
Според становището на вещите лица, настъпването
на усложнения при пациентката вероятно било причинено в резултат от вдишване на
стомашно съдържимо поради придружаващото заболяване от гастро-езофагеална
рефлуктна болест. Съгласно описаното от майката
състояние на детето на 23.09.2013г. – спиране на дишането и посиняване на
кожата- много вероятно може да се предположи аспирация след рефлукс
през дихателните пътища. Като най-тежко усложнение на това състояние според
вещите лица е аспирационната пневмония, която
протичала под формата на дихателна недостатъчност и можела да доведе пациента до
фатален край за твърде кратко време;
При така
установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По
претенциите с правно основание чл. 49 от
ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД:
Предмет на спора е претенция
за обезщетение на неимуществени
вреди, които се твърди да
са настъпили в резултат от непозволено увреждане.
Твърди се, че
вредоносните последици са настъпили в резултат от неправомерно поведение на
длъжностно лице при
ответника,
изразяващо се в неизпълнение на задължение за полагане на дължима професионална
грижа и прилагане на установените медицински стандарти за лечение, вкл. на мерки за хоспитализация на пациентката Г.С.при
медицински преглед на 20.09.2013г. Съдът намира процесния
иск за процесуално
допустим, с оглед фактическите твърдения, на които се основава,
установената правосубектност на страните в процеса и наличието на законоустановените процесуални
предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.
За да се произнесе по основателността на предявените
искове за присъждане на обезщетение за причинен деликт,
съдът взе предвид, че предпоставките за ангажиране
на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното увреждане са регламентирани в чл. 45 от ЗЗД и изискват да се
установи: осъществяване на поведение на физическо лице,
което противоречи на конкретно нормативно
задължение или на общата забрана
да се вреди
другиму, да
установи настъпване на конкретния
релевиран вредоносен резултат и пряка/ причинно- следствена връзка
между настъпването на вредата и поведението
на прекия деликвент. Допълнителни предпоставки за
основателност на иска чл. 49 от ЗЗД са прекият причинител на вредата да
е осъществявал увреждащите действия при или
по повод на възложената му работа от
страна на легитимирания да носи деликтната отговорност.
Установяването на посочените
предпоставки е
в доказателствена тежест на ищците, т.е именно ищците са длъжни да установят при условията на пълно и главно доказване както
твърденията за неправомерното поведение на д-р Драганова, така и причинно –
следствената връзка между това поведение и леталния изход. Обемът на вредоносните
последици също следва да бъде
установен, доколкото обуславя размера на евентуалното обезщетение, което би следвало да
бъде присъдено, в случай на основателност
на предявената претенция.
Само една от споменатите предпоставки за основателност на
претенциите бе установена в хода на процеса - релевирания в исковата молба вредоносен резултат бе
доказан – пациентката Г., която е малолетно дете и дъщеря на двамата ищци е
починала на 26.09.2013г. поради сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност (Съобщение за смърт №882 от
26.09.2013г.). При това, твърдяните от ищците значителни неимуществени
вреди –
болки и страдания, в следствие от загубата на малолетното им дете, очевидно са настъпили. Техния значителен обем
се установи посредством показанията на свидетелката К., които
съдът кредитира като обективни и добросъвестни.
При това положение, предпоставките за възникване
на деликтна отговорност на ответника, се определят от
останалите два спорни въпроси – първо:
дали действията на д-р Драганова при прегледа на 20.09.2013г. са били
съобразени със състоянието на пациента, медицинските стандарти и добрата
медицинска практика и второ: дали между действията на лекаря и леталния изход е
налице пряка причинно следствена връзка. Заради спецификата на спора - преценката на съда за правомерността на
действията при извършения медицински преглед в „Специализирана болница за активно
лечение по детски болести проф. И. М.“ ЕАД, изисква по необходимост използване на специални медицински познания в областта на
неонатология, атестезиологогия и
реанимация, педиатрия и детската пулмология.
При формирането на изводите си съдът не би могъл да
игнорира становището на експертизата, че обективното състояние на малолетната
пациентка в картата за преглед от 20.09.2013г. не създава предпоставки са
определяне на състоянието на пациента като спешно (отговор на въпрос №5 от
КСМЕ). Вещите лица считат, че състоянието на детето не съответства на
предвидените медицински критерии в Наредба №45 от 26.08.2010г. за утвърждаване
на медицински стандарт „Спешна медицина“. Според тях, към момента на прегледа
съобразно снетата анамнеза и констатираните медицински данни е била поставена
диагноза ринит (Rhinitis)
- възпаление на лигавицата на носа
и носната кухина. При прегледа са липсвали симптоми за обостряне на
основното заболяване на ищцата и такива присъщи за животозастрашаващо
състояние, които да обуславят необходимостта от приемане на пациента за
болнично лечение или провеждане на други клинични изследвания
Като причина за настъпването на смъртта на малолетното
дете вещите лица определят не действията или бездействието на лекаря д-р Е.Д., както
се твърди от ищците, а бързо развилите се след прегледа на 20.09.2013г.
патологичните състояния – сепсис, полиорганна
недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност, дисеминирана
интравазална коагулопатия
/ДИК/, които са били обусловени от съществуващите заболявания на детето.
Същевременно вещите лица единодушно мотивират общо становище, че при прегледа
на 20.09.2013г. е било невъзможно да се
предвиди развитието на състоянието на пациентката към 23.09.2013г.
При представяне на заключението си,
медицинските експерти бяха категорични, че не са
налице обективни медицински данни за допусната грешка
на преглеждащия
лекар при поставяне на крайната
диагноза или неправилност на
назначената медикаментозна терапия.
След приключване на
съдебното дирене, релевираните в исковата молба твърдения за
неправомерно поведение на
д-р Е.Л.Д.с УИН ********** останаха напълно недоказани. За
да достигне до този извод,
съдът съобрази становището на комплексната съдебно- медицинска експертиза и приетите писмени доказателства- медицинска документация.
В конкретния случай - съдът не би могъл, да
откаже да кредитира становището на
вещите лица, тъй като оспорването
на тези изводи би било съвсем необосновано. Уместно е да се отбележи, че експертните
изводи не бяха опровергани нито пряко, нито косвено чрез други доказателствени средства. Уместно е да се отбележи също, че
поради обществената значимост на предмета на спора, съдът положи значителни
усилия при подбора на вещи лица, в резултат на което към участие
в медицинската експертиза бяха привлечени
високо квалифицирани специалисти
от специализирани клиники с национално значение в съответните области на медицината. Но при липса
на медицински обосновани доказателства, подкрепящи тезата на ищците –
предявените
от тях искове за присъждане на обезщетение следва да
бъдат отхвърлени, като
недоказани
по основание. За болките и
страданията, които ищците са изпитали поради загубата на детето си, съдът не
изпитва никакви съмнения, но сам по себе си, този факт не е достатъчен за да
бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника.
Поради неоснователност на претенциите, касаещи главницата, следва да бъдат отхвърлени и претенцията за присъждане на законната лихва. Това е така, доколкото вземането за законна лихва е акцесорно спрямо вземането за главницата и се дължи само при забава на задължението
за заплащане на главницата.
По отношение на разноските:
При изложения в мотивите изход на спора, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените
съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както
и разходите, направени за
възнаграждение на процесуално представителство.
Разноските, които ответникът има право да получи за
разглеждане на делото включват разходи за събиране на доказателства и разходи
за възнаграждение за процесуално представителство, които е платил ответника.
Основателно е направеното от процесуалния представител на
ищците възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК – за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника. Обстоятелството, че начисленият хонорар от 120 лева с ДДС на всяко
следващо съдебно заседание след провеждането на второто, не отчита факта, че в проведените
открити съдебни заседания от 25.02.2016г., 09.06.2016г., 27.10.2016г.,
09.03.2017г., 12.10.2017г. и 03.05.2018г. фактически не се извършвани
процесуални действия, поради обективна невъзможност да бъдат назначени вещи
лица от съответната медицинска специалност по допуснатата комплексна
съдебно-медицинска експертиза, макар да се установява без съмнение, че процесуалният
представител на ответника винаги се е явявал във всяко едно от проведените
открити съдебни заседания по делото. При това положение съдът намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено приблизително
до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ, като се има
предвид, че са били предявени два иска, с цена от по 100 000 лева, до размер
на сумата от 8 500 лева с включен ДДС. При това положение, след извършена редукция /намаление/
на сумата на присъдените разноски, по уваженото възражение на ищците за
прекомерност на разноските съдът приема, че общия размер
на разноските, които ищците следва
да бъдат
осъдени да заплатят на ответника възлиза на сумата от 9 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Р.И.Т.,
с ЕГН: ********** и от И.С.Н., с ЕГН: **********, и двамата със съдебен адреса***, искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с
чл.45 от ЗЗД,
срещу „Специализирана
болница за активно лечение по детски болести Проф. И. М.“ ЕАД, с ЕИК: ******* и
адрес ********, за сумата от
по 100 000
лева за всеки от
ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предизвикани от смъртта на Г.И.С.,
в следствие
неоказване на дължима медициниска грижа, както и отхвърля претенциите на ищците за осъждане на
ответника да им заплати законна лихва върху претендираната
сума на обезщетението за периода от 26.09.2013г. до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Р.И.Т.,
с ЕГН: ********** и
И.С.Н., с ЕГН: **********, да заплатят на
„Специализирана болница за активно лечение
по детски болести Проф.
И. М.“ ЕАД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК - сумата
от 9 300
лева
(девет хиляди и триста) лева, представляващи
разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна,
пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: