Р Е Ш Е Н И Е
№ 224/02.02.2024 г. град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи състав
На двадесет
и трети януари година
2024
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 664 по
описа за 2023 година
За да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от
АПК.
Делото е образувано по жалба на А.В.О. ЕГН ********** ***, чрез адв.
Т.Г. ***, със съдебен адрес:*** против Решение № 208/ 10.11.2023 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, офис Добрич, с което е оставена без уважение
жалбата на оспорващата против Разпореждане № С230008-105-0385999/ 11.10.2023 г.
на публичен изпълнител в сектор ОСПВ към дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП-Варна, за присъединяване на публични вземания против жалбоподателя А. ****
по молба за събиране по взаимна помощ с държавите-членки на ЕС.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че е оспорил
разпореждането за присъединяване, по което е издадено процесното решение.
Последното е незаконосъобразно, поради противоречие със закона. Жалбоподателят
навежда, че не е налице изпълнително основание, а само справка за задължения,
поради което няма годен изпълнителен титул. Отделно от това пред адм. орган се
е развило производство, по което жалбоподателят е бил лишен от информация и
участие. Поради това е нарушена разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК. На
следващо място жалбоподателят сочи, че не е получил покана за доброволно
изпълнение по смисъла на чл. 182, ал. 1 от ДОПК, която е абсолютна предпоставка
за пристъпване към принудително изпълнение.
В съдебно заседание по делото жалбоподателят ****,
редовно призована, се представлява от адв. Т.Г. ***, редовно упълномощен (стр.
79 от делото), който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на
процесния адм. акт. Пледира за присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на
НАП – Варна, редовно призован се представляван в съдебно заседание по делото се
представлява от гл.юрк. Ст.Ж., редовно упълномощен (стр. 86 от делото), която
счита подадената жалба за допустима, но по същество за неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
при евентуално отхвърляне на жалбата.
Административен съд – Добрич, като взе
предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подаден от надлежна страна срещу
адм. акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на иска по същество, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че на 16.09.2020 г. жалбоподателят **** е
била уведомена за образуваното против нея изп.д. № 862/ 2020 г., като и е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение за глоба по фиш от 20 лв., на
община Варна. На 09.08.2022 г. е било издадено първото Разпореждане за
присъединяване на осн. чл. 217, ал. 1 от ДОПК, с което жалбоподателят **** е
била уведомена, че следва да заплати доброволно глоба по фиш в размер на 20 лв.
от 29.01.2022 г. на ОД на МВР – Добрич, което връчено по пощата на 16.08.2022
г. С Разпореждане за присъединяване изх. № С 230008-105-0385999/ 11.10.2023 г.,
получено от жалбоподателя Димитрова на 24.10.2023 г. (според жалбата по
пощата), което е обжалвано пред директора на ТД на НАП – Варна (стр. 17 до 19
от делото). Видно от разпореждането същото касае задължения на жалбоподателя ****
за ДДС, дължими пред данъчната система на Кралство Дания за периода 01.04.2018
г. до 23.01.2023 г. в общ размер на 16 482, 92 лв. за главница и лихва от
5 521, 53 лв. Разпореждането заедно с искането за събиране от Кр. Дания (в
превод на български език) е връчено лично на жалбоподателя на 25.10.2023 г. на
жалбоподателя **** са били наложени запори на банкови сметки в ТБ ОББ и ТБ
„ДСК“ АД в размер на 22074, 33 лв. и запор на работната заплата в „Консентрикс
СРЕВ България“ ЕООД и двата от 16.10.2023 г. В отговор на запорите от ТБ“ДСК“
АД е получено съобщение, че жалбоподателят **** няма банкови сметки., а от ТБ
„ОББ“ съобщение, че жалбоподателят няма секвестеруеми авоари по сметки в
банката. От работодателя на жалбоподателя е получен отговор, че запорът върху
работната заплата е наложен.
При тези факти,
съдът направи следните правни изводи:
От
извършената служебна проверка, следва че оспореното
решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административно-производствените
правила. Съдът констатира също, че процесното решение е съответно и на
материалния закон, по следните съображения:
Съгласно чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в производствата по събиране на
публични вземания, могат да се присъединяват публични взискатели, като
присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми.
Установи се в случая, че разпореждането за
присъединяване е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна, офис Добрич и с последното е допуснато
присъединяване към висящо изпълнително дело, на публичен взискател, за вземане
на държава - членка на ЕС по процедура за взаимна помощ, касаещо задължения за данъци (ДДС).
Процедурата за взаимна помощ с държавите -членки на ЕС
при събиране на публични вземания е уредена в Директива 2010/ 24/ ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на
вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, която е транспонирана в Глава ХХVІІ"а" от ДОПК, като в чл. 269а, ал. 1, т. 1 и т. 6
от ДОПК, е предвидено процедурата да се прилага и при
събирането на публични вземания от данъци, вкл. акцизи, мита и такси, както
и лихви и разноски, свързани с горните вземания.
Съгласно чл. 269в, ал. 1, т.
3 и чл. 269к, ал. 1 от ДОПК, в заимната помощ при
събирането на вземанията се осъществява чрез искане за събиране на вземане,
придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който
се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и
представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително
изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган.
Предвидено е единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки да
подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или
заместване.
Видно от чл. 269л от ДОПК По искане на запитващ орган от друга държава членка
местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1 от ДОПК,
за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата
държава членка. Вземанията, посочени в искането, се събират по реда на този
кодекс. Вземанията,
събирани по искане за взаимна помощ, не се ползват с привилегиите, предвидени в
българското законодателство за подобни вземания. Вземанията,
посочени в искането, се събират в български левове. Местният запитан орган информира запитващия
орган от другата държава членка за всяко предприето действие във връзка с
искането за събиране на вземането. Местният запитан
орган начислява лихви съгласно българското законодателство, считано от датата
на получаване на искането за събиране. Вземането може да
бъде отсрочено или разсрочено при условията и по реда на този кодекс, като
местният запитан орган уведомява за това запитващия орган от другата държава
членка. Местният запитан орган превежда на запитващия орган от
другата държава членка събраните във връзка с искането вземания с изключение на
разноските по чл. 269ф.
Според чл. 269м, ал. 1 от ДОПК, когато срещу вземането, първоначалното изпълнително
основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и
законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на
запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той
уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се
произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка. Когато местният
запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за
оспорване по, ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до
произнасяне на компетентния орган (чл. 269м, ал. 3).
При спиране на изпълнението по ал. 3 не могат да се извършват нови изпълнителни
действия за оспорената част от вземането, но могат да се извършват действия по
обезпечаване по искане на запитващия орган от другата държава членка или по
инициатива на местния запитан орган (чл. 269м, ал. 4).
Съдът, като взе предвид посочените разпоредби и
обсъдените по-горе доказателства намира, че допуснатото присъединяване на
публичен взискател, е основано на постъпило искане от държава -членка на ЕС в
рамките на процедура за взаимна помощ, за събиране на изискуеми задължения за данъци - ДДС, придружено от единен инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки с необходимото съдържание, поради което са налице
предпоставките за предприемане на действия по принудително изпълнение.
Настоящият съд намира за необосновани твърденията на
жалбоподателя, че е следвало за присъединяване на вземанията за ДДС от Кр. Дания да му бъде
изпратено съобщение за доброволно изпълнение, тъй като същото не почива на
законови разпоредби. Изрично в чл. 217,ал. 1 е посочено, че в производството по
този дял могат да се присъединяват публични взискатели, като под такива следва
да се разбират взискатели за публични вземания, които са определени в чл. 162
от ДОПК, като в частност публични вземания са вземанията за данъци (чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК)като такива са и задълженията за невнесен ДДС в
държавата-членка на ЕС – Кр. Дания. Съобщение за доброволно изпълнение за
образуване на изпълнителното дело против жалбоподателя **** е било изпратено,
като повторно такова задължение за публичния изпълнител не е предвидено в ДОПК,
напротив за присъединяването на публични взискатели се изпраща разпореждане на
ПИ до изготвяне на разпределението на събраните суми (чл. 217, ал. 2 от ДОПК). Отделно
от това нормата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК е отменена с ДВ бр. 94/ 2015 г.
По изложените съображения, съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, в
полза на ТД на НАП – Варна следва да се присъди юрк. възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно предвиденото в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.О. ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Г. ***, със
съдебен адрес:*** против Решение № 208/ 10.11.2023 г. на директора на ТД на НАП
– Варна, офис Добрич, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващата
против Разпореждане № С230008-105-0385999/ 11.10.2023 г. на публичен изпълнител
в сектор ОСПВ към дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, за присъединяване на
публични вземания против жалбоподателя А. **** по молба за събиране по взаимна
помощ с държавите-членки на ЕС – Кр. Дания.
ОСЪЖДА А.В.О. ЕГН ********** ***,
да заплати на ТД НАП - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: