№ 15285
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110140460 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
40460 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск от М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Враца, ..........., срещу „........“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „.....“ № 9, хотел „Женева“, с искане за признаване
на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2
742.08 лв. – главница – неплатени наемни суми за стопанските 2015/2016г., 2016/2017
г., 2017/2018г.; 2018/2019г., по 685,52 лв. за стопанска година, произтичащи от договор
за наем на земеделска земя, вписан в СВ – гр. Лом под дв. вх. рег. № 2233/21.03.2011 г.,
акт. № 86, том 6, анекс към него, вписан в СВ – гр. Лом с вх. рег. № 7810/06.12.2016 г.,
акт № 224, том 14, които вземания били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
06.11.2019 г., както и лихва в размер на 404.22 лв. за периода от 06.03.2017г. до
12.032020г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 26.06.2020 г. по ч.гр.д. № 13903/2020 г. по описа на
СРС, 142 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
по размер, прави възражение за настъпила тригодишна погасителна давност по
отношение на двата иска. Счита и представя доказателства за извършени плащания за
стопанските години, предмет на спора, на наследниците на действителния възстановен
собственик, съобразно дяловете в съсобствеността им. Прави възражение по
отношение на договора за цесия, като сочи и плащане на цедента С.. Ето защо моли за
отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото договор за наем на земеделска земя от 27.12.2010г.
и анекс към него от 18.10.2016г. се установява, че ответникът „........“ ЕООД е наемател
1
на земеделски земи, а именно: имот № 102130, имот № 058060, имот № 024410 и имот
№ 058040, с обща площ от 21 622 дка. Уговорен е срок на действие на договора за
наем от седем години, считано от 01.10.2011г., който впоследствие е бил удължен с
анекса от 18.10.2016г. за срок до края на стопанската 2024г. Няма спор, а и това се
установява от отразеното върху договора за наем и анекса, че те са вписани в службата
по вписванията съответно на 21.03.2011г. и на 06.12.2016г. Не се спори, а това се
установява и от двата договора, че страна – наемодател по тях е трето по делото лице
– С. В. С.. Безспорно е, а и е видно от договора за наем и анекса към него, че
първоначалната наемна цена за ползването на земите е била в размер на 30 лева за
декар, изменен с анекса на 40 лева на декар, считано от стопанската 2015/2016 г.
Съгласно чл. 1, т. 2 от договора наемателят е длъжен да заплаща определената наемна
цена в срок от 01.10 до 30.12 на изтеклата стопанска година, но не по-късно от 45
работни дни след крайния срок. В чл. 2, т. 4 от договора е уговорено, че наемодателят
е длъжен при появата на другите законни наследници да им издължи полагаемата им
се част от наема.
Представен е договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 06.11.2019
г., сключен между С. В. С., от една страна, като цедент и М. К. А., от друга – като
цесионер, с който цедентът е прехвърлил на цесионера следните свои вземания против
„........“ ЕООД: 2 957,76 лв., произтичащи от неплатен годишен наем на земеделска земя
по договор за наем на земеделска земя с вх. рег. № 2233/21.03.2011 г., акт. № 86, том 6
и анекс към него с вх. рег. № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том 14, формирано по
следния начин: сумата от 492,96 лв. – дължим просрочен наем за стопанската
2013/2014 г., 492,96 лв. – дължим просрочен наем за стопанската 2014/2015 г., 657,28
лв. – дължим просрочен наем за стопанската 2015/2016 г., 657,28 лв. – дължим
просрочен наем за стопанската 2016/2017 г., 657,28 лв. – дължим просрочен наем за
стопанската 2017/2018 г., за наем на следните наети от „........“ ЕООД земеделски земи,
находящи се в землището на с. ......., обл. Монтана: ПИ с идентификатор
16184.102.130, нива от 17517 кв.м., ПИ с идентификатор 16184.58.60, нива от 1215
кв.м. и ПИ с идентификатор 16184.24.410, нива от 1500 кв.м. по КККР на с. ........
Представено е уведомление от цедента за извършената цесия, като не се спори
по делото, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.
От представеното по делото решение № 376А/12.09.1995 г. на ПК – гр.
Вълчедръм се установява, че със същото е възстановено правото на собственост на
следните земи: имот № 102130, имот № 058060, имот № 024410 в стари реални
граници в полза на наследниците на ......, б.жител на с.........
От представеното удостоверение за наследници на ......, се установява, че е
починал на 04.01.1978 г., като е оставил за свои законни наследници посочените в
удостоверението лице, включително и наемодателят по Договора за наем и анекса към
него – С. В. С. - дъщеря на починалия на 21.02.2006г. брат на Х....... – ...........
Представено е по делото Договор за продажба на наследство от 24.10.2019г.
между „......“ ООД, от една страна, като купувач и С. В. С. и Е...... В. С., от друга, като
продавачи, с който договор прехвърлителите са продали на „......“ ООД правата си от
наследството на ...... и П..... И. К..........
От приетото по делото платежно нареждане от 20.12.2017 г. се установява, че в
полза на С. В. С. е преведена сумата в размер на 936 лв., представляваща рента за
2016/2017 г. за земи в с. ....... в полза на „........“ ЕООД. Представени са платежни
нареждания и РКО за изплатена рента и в полза на останалите съсобственици, което
2
обстоятелство не се оспорва по делото. Същото се подкрепя и от разпита на
свидетелите Р. Д. К., С. И. В., Д. П. П. и С. В. С., които заявяват, че редовно са
получавали рентата си от наемателя „........“ ЕООД.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422,
вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за
незабавно изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 13903/2020 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.417 ГПК в полза на ищеца е била
издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата от 2 828,72 лв., представляваща
задължение по договор за наем на земеделска земя с вх. рег. № 2233/21.03.2011 г., акт.
№ 86, том 6 и анекс към него с вх. рег. № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том 14, за
стопанските 2015/2016г., 2016/2017 г., 2017/2018г.; 2018/2019 години, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК – 13.03.2020 г., до окончателното плащане на
дължимото, лихва в размер на 201,38 лв. за периода от 06.03.2017 г. до 12.03.2020 г.,
лихва в размер на 134,74 лв. за периода от 06.03.2018 г. до 12.03.2020 и лихва в размер
на 68,10 лв. за периода от 06.03.2019 г. до 12.03.2020г.
С възражение от 28.10.2020г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което и с оглед
обстоятелството, че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същите се
явяват процесуално допустими.
Доколкото в настоящото производство главницата е заявена в размер на 2 742.08
лв., а заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е издадена за
сумата от 2 828,72 лв., то съдът намира, че за разликата от 86,64 лв. заповедта следва
да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже, че
ответникът е обвързан с договор за наем/аренда на земеделска земя, по който дължи
процесните плащания, които са му прехвърлени с договор за цесия от 06.11.2019 г., в
това число наличието на действително правоотношение по договор за аренда между
цедента и ответника, предоставяне на държането на обекта за ползване, размера на
претендираните вземания, както и уведомяване на ответника за цесията.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
изпълнението на задълженията си по договорора.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване течението на давностния
срок.
С оглед на предмета на предявените искове следва да бъде посочено, че с
договора за аренда арендодателят предоставя земята на арендатора за временно
ползване, в т.ч. правото да придобива нейните естествени плодове срещу арендно
плащане - гражданските плодове на земята. Арендаторът получава естествените
плодове на земята, а арендодателят - гражданските. Формата за валидност на арендния
3
договор е писмена с нотариална заверка на подписите. Арендният договор подлежи на
вписване в нотариалните книги и в общинската служба по земеделие, като
вписванията не са елемент от фактическия му състав. Вписването в нотариалните
книги има за последица само противопоставимост на правата на арендатора на трети
лица, които по-късно черпят права от същия праводател, а вписването в общинската
служба по земеделие има чисто оповестително действие. В този смисъл и Решение №
541 от 6.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 810/2010г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай същият е сключен при условията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в
действалата към момента на сключването му редакция на разпоредбата, според която,
когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Цитираната разпоредба
урежда хипотезата, при която един или някой от съсобствениците са сключили договор
и са получили плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици.
Отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно и без
съгласието на останалите участници в общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този
случай възниква облигационно правоотношение само между този съсобственик и
арендатора, като в защита на интересите на останалите съсобственици, които не са
страни по договора, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС.
Действително налице е изменение на ЗАЗ - бр. 42 от 22.05.2018 г., в сила от 22.05.2018
г., изм. и доп., бр. 55 от 3.07.2018 г., съгласно което в чл. 3, ал. (4) се предвижда, че
"Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване
може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято
собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице,
упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от
50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с
нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между
съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, като в
ПЗР, конкретно § 7 се предвижда, че когато договор за аренда е сключен по Закона за
арендата в земеделието до влизането в сила на този закон само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, хипотеза, относима към разгледания случай,
отношенията между тях се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
Специалният характер на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ изключва приложението на чл. 32, ал.
1 ЗС с неговото изискване за използване и управляване на общата вещ по решение на
съсобствениците. Въпросната разпоредба и ЗАЗ не поставят като условие за
действителност на договора за аренда знанието или съгласието на останалите
съсобственици общият имот да бъде предоставен на трето лице за временно ползване.
В конкретния случай не е необходимо да е налице пълномощно от всеки от
съсобствениците, упълномощаващо един от тях да отдава под аренда съсобствения
имот, тъй като всеки съсобственик може да сключва договор за аренда на съсобствена
земеделска земя, по аргумент от нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, която изрично предвижда
такава възможност, като в самия текст липсва изрично изискване за брой собственици,
квоти, притежавани от тях и пр., което обосновава и извода, че в случая тези
обстоятелства са ирелевантни, а правото на останалите съсобственици върху
припадащите се части от наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота
се изразява във вземане срещу наемодателя, упражняващ като ползвател правото на
собственост на другите съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в това
качество им дължи частта която им се следва съобразно размера на идеалната им част.-
/Р№ 83/10.02.2000 г. / на ВКС по гр. д. № 1107/99 г. ІV г.о./.
4
Респективно с подписването на договора е възникнало наемно правоотношение
между съсобственика С. В. С. в качеството му на наемодател и ответника в качеството
на наемател. Наемателят дължи плащане само на наемодателя. Правото на останалите
съсобственици от реализираните добиви от вещта, съобразно тяхната идеална част, се
изразява във вземане срещу наемодателя, а не срещу наемателя.
Ето защо съдът намира, че с извършеното плащане от страна на наемателя на
останалите съсобственици полагащата им се част от наема същият не е изпълнил
задължението си към наемодателя С. В. С. по наемния договор за заплащане на
наемната цена, поради което същата е останала дължима.
Установи се, че с договор за цесия с нотариална заверка на подписите от
06.11.2019 г., С. В. С. е прехвърлила на ищеца вземанията си против „........“ ЕООД,
произтичащи от неплатен годишен наем на земеделска земя по договор за наем на
земеделска земя с вх. рег. № 2233/21.03.2011 г., акт. № 86, том 6 и анекс към него с вх.
рег. № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том 14, в общ размер на 2 957,76 лв.,формирано
по следния начин: сумата от 492,96 лв. – дължим просрочен наем за стопанската
2013/2014 г., 492,96 лв. – дължим просрочен наем за стопанската 2014/2015 г., 657,28
лв. – дължим просрочен наем за стопанската 2015/2016 г., 657,28 лв. – дължим
просрочен наем за стопанската 2016/2017 г., 657,28 лв. – дължим просрочен наем за
стопанската 2017/2018 г. Не се спори, че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, поради което и съдът намира, че същият валидно
обвързва ответника.
На първо място, следва да се посочи, че с договора за цесия на цесионера не е
прехвърлено вземането за наемна цена за стопанската 2018/2019г., поради което и
предявеният иск за сумата от 685,52 лв. за тази година се явява неоснователен.
На следващо място, от представеното по делото платежно нареждане от
20.12.2017 г. се установява, че наемателят е платил в полза на наемодателя С. В. С.
сумата в размер на 936 лв., представляваща рента за 2016/2017 г., поради което и
предявеният иск аз сумата от 685,52 лв. за стопанската 2016/2017 г. също се явява
неоснователен.
По отношение вземането за стопанската 2015/2016 г. в размер на 685,52 лв.
ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за основателно, по следните съображения: съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. В
случая страните са уговорили, че арендното плащане се получава от 01.10 до 31.12 за
изтеклата стопанска година, но не по-късно от 45 дни от крайния срок. Т.е. вземането
за стопанската 2015/2016г. е погасено по давност, доколкото е било дължимо най-късно
на 14.02.2016г., а исковата молба, с която се прекъсва давността по арг. от чл. 116, б.
„б“ ЗЗД е подадена на 13.03.2020г. Съдът намира, че в случая е приложима кратката
тригодишна погасителна давност, доколкото арендното плащане е периодично по
смисъла чл. 111, б. "в" ЗЗД /в тази връзка и задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС в мотивите на което изрично се
коментира характера на арендното възнаграждение/. Поради което претенцията за
сумата от 685,52 лева, представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016г. се
явява неоснователна като погасена по давност.
Съдът намира за частично основателна претенцията на ищеца за стопанската
2017/2018 г. за сумата в размер на 657,28 лв., доколкото вземане в такъв размер е бил
прехвърлен с договора за цесия, като за разликата до пълния предявен размер от
685,52 лв. искът се явява неоснователен. Вземането се дължи ведно със законната
лихва, считано от 13.03.2020 г. до окончателното плащане.
5
По отношение искът по чл. 86 ЗЗД
Доколкото претенциите за главница за стопанските 2015/2016г., 2016/2017 г. и
2018/2019г. се явяват неоснователни, неоснователни са и акцесорните претенции за
обезщетение за забава върху посочените главници. Искът се явява основателен за
сумата от 68,10 лв. за периода от 06.03.2019 г. до 12.03.2020 г., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 657,28 лв. за стопанската 2017/2018 г.,
изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 14,91 лв. – разноски по заповедното и сумата от 22,63 лв. за държавна
такса по исковото производство, както и сумата от 256,98 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и доколкото съдът намира за
основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 992,59 лв. – разноски по исковото производство, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. К. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. Враца, ..........., срещу „........“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „.....“ № 9, хотел „Женева“, установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 657,28 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 13.03.2020 г. до окончателното плащане,
представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2017/2018г., което вземане
произтича от договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ – гр. Лом под дв. вх.
рег. № 2233/21.03.2011 г., акт. № 86, том 6, анекс към него, вписан в СВ – гр. Лом с вх.
рег. № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том 14, прехвърлено на ищеца с договор за цесия
от 06.11.2019 г., както и сумата от 68,10 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 06.03.2019 г. до 12.03.2020 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 26.06.2020
г. по ч.гр.д. № 13903/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца,
..........., срещу „........“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „.....“ № 9, хотел „Женева“, иск за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 685,52 лв. за стопанска 2017/2018г., представляваща неплатена
наемна цена по договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ – гр. Лом под дв. вх.
рег. № 2233/21.03.2011 г., акт. № 86, том 6, анекс към него, вписан в СВ – гр. Лом с вх.
рег. № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том 14, прехвърлено на ищеца с договор за цесия
от 06.11.2019 г., за разликата до уважения размер от 657,28 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца,
6
..........., срещу „........“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „.....“ № 9, хотел „Женева“, установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 056,56 лв., представляваща общ размер
на дължимата наемна цена за стопанските 2015/2016г., 2016/2017 г. 2018/2019г., по
685,52 лв. за стопанска година, произтичащи от договор за наем на земеделска земя,
вписан в СВ – гр. Лом под дв. вх. рег. № 2233/21.03.2011 г., акт. № 86, том 6, анекс към
него, вписан в СВ – гр. Лом с вх. рег. № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том 14,
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 06.11.2019 г., 201,38 лв., представляваща
лихва за периода от 06.03.2017 г. до 12.03.2020 г., 134,74 лв. - лихва за периода от
06.03.2018 г. до 12.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 26.06.2020 г. по ч.гр.д. №
13903/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „.....“ № 9, хотел „Женева“, да заплати на М. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Враца, ..........., сумата в размер на 294,52 лв. – разноски, извършени в
заповедното и настоящото производство.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ..........., да заплати на
„........“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.....“ № 9,
хотел „Женева“, сумата в размер на 992,59 лв. – разноски по исковото производство.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК от 26.06.2020 г. по ч.гр.д. № 13903/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в, за
сумата от 86,64 лв., представляваща задължение по договор за наем на земеделска
земя, вписан в СВ – гр. Лом под дв. вх. рег. № 2233/21.03.2011 г., акт. № 86, том 6 и
анекс към него, вписан в СВ – гр. Лом с вх. рег. № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том
14, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 06.11.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7