Решение по дело №571/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260129
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200571
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

16.11.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД,V-ти наказателен състав

на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №571 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда с чл.63 от ЗАНН във връзка с чл.67 от ЗСБТ.

Постъпила е жалба от „ИНТАР ЕКС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление от с.П., обл.П., ул.“Т.“ №.., представлявано от П. Г. против Наказателно постановление №05265 от 11.03.2020 г. на Председателя на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата гр.София, с което на дружеството за нарушение на чл.3б от ЗСБТ, на основание чл.65, ал.2 от ЗСБТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършил вмененото нарушение. Иска се същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи доказателства.

Ответникът по жалбата ДКСБТ гр.София, чрез процесуалния си представител взема становище, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Районният съд, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

След извършена проверка на 12.02.2020 г. склада на дружеството, находящ се в гр. П., ул. „…" № …. е съставен акт за административно нарушение за затова, че  извършва търговски сделки на едро с налични храни на място, извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място, различно от тези по чл.3, ал.1, чл.3а, ал.1 и чл.3в от ЗСБТ, а именно регистрирано стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект.

АУАН е съставен при следната фактическа обстановка:

При извършената проверка били представени част от фактурите за извършени продажби на клиенти от дружеството, а именно

1.Фактура № **********/30.01.2020 г., за Снакс лото класик, 80 гр. -20 кашона;

 

2.Фактура № **********/31.01.2020 г., за Снакс лото пица, 75 гр. - 30 кашона.

От представените фактури било видно, че продажбите се извършвали на търговци.

 Била извършена и служебна справка в деловодството и в регистрите на ДКСБТ, от която било установено, че не е налична регистрация като стоково тържище или пазар на производителя на името на Интар Екс” ЕООД, в гр.П., ул. „…“ № …, както и че не е налично и вписване в регистъра на самостоятелните обекти.

По данни на иззетите фактури, нарушението било извършено на 30.01.2020 г. и било установено в деня и на мястото на проверката - 12.02.2020 г. в гр. П., ул.„…“ № … в обекта на фирма “Интар Екс” ЕООД.

Нарушението се изразявало в това, че търговецът извършвал търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място, различно от тези по чл.3, ал.1 (стоково тържище), чл.3а, ал.1 (пазар на производителя) и чл.3в (самостоятелен обект).

Складът бил около 100 кв.м. на висока рампа. Имало една плюсова и една минусова хладилни камери и офис помещение.

Констатираните продажби на Снакс лото класик, 80 гр. и Снакс лото пица, 75 гр. били осъществени в транспортни опаковки (кашони), т.е. опаковки, замислени за улесняване на пренасянето и транспорта на брой артикули или групови опаковки, за да се предотвратят физическото манипулиране с тях или повредите при транспортирането, съгласно §1, т.15.1, б.„в“ от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (ПМС № 271 от 30.10.2012 г.).

Това представлявало нарушение на чл.3б от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическо обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите И.Т.-актосъставител, Мариана Бичева, както и писмените доказателства приети по делото.

Констатациите в акта се потвърждават от показанията на свидетеля И.. Свидетелят дава показания, че обектът на проверката представлявал склад за търговия с храни, който представлявал „самостоятелен обект“. Продаваната стока била пакетирана в кашони.

Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката Б., работеща в дружеството като началник склад. Същата в показанията си заявява, че в склада, регистриран на адрес гр.П., ул.“…“ №24 стоките постъпвали пакетирани в кашони и на палета, но не и на единични бройки. Така пакетирани били изпращани в Германия по заявка на друго дружество, след което постъпвало и плащането на фактурираната стока. В склада не идвали клиенти. Въпросният склад имал и друг изход, който се намирал на адрес гр.П., ул.“…“ №….

Освен посочените в НП фактури, удостоверяващи продажба на едро на храни, с доставчик дружеството жалбоподател и получател „Донка Мария и Петър Ганчеви“ ГБР, по делото е представена и товарителница от същата дата 31.01.2020 г. за превоза на тези стоки от жалбоподателя до същия търговец.

Тези документи безспорно сочат, че стоката е била налична в склада, продадена и доставена до посоченото в документите дружество в Германия.

В този смисъл неоснователно се явява възражението посочено в жалбата, че не било установено, че продажбата е извършена в проверявания склад, тъй като при проверката стоките не били налични.

Логично е, че стоките в деня на проверката неса били налични именно защото същите са били продадени не само по документи, но и доставени до купувача.

По делото е представено Удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни №101/20425 от 21.06.2019 г., издадено от ОДБХ гр.Пазарджик. От същото е видно, че въпросният склад с адрес гр.П…, ул.“…“ №…, представлява обект за търговия на едро с храни от животински и неживотински произход, регистриран по Закона за храните. 

Съгласно §2, т.10 от ДР на ЗСБТ, "ПРОДАЖБА НА ЕДРО" е продажба на количество, по-голямо от единичната транспортна опаковка.

Безспорно се установи, че в обекта на проверка продажбата на храни се извършва в транспорти опаковки – кашони или палета, а в конкретния случай е осъществена продажба на повече от един кашон от стоките посочени в НП.

С оглед на тези обстоятелства несъмнено се установява, че въпросният склад представлява „самостоятелен обект“ по смисъла на чл.3в от ЗСБТ. Същият представлява склад за търговия на едро с налични храни, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл.26 от Закона за храните.

В този реда на мисли за извършване на дейност като самостоятелен обект се изисква уведомление при условията и по реда на закона, съгласно чл.3в, ал.2 от ЗСБС.

Реда, начина и органа до който се подава въпросното уведомление са описани в разпоредбите на чл.21б и чл.21в от закона.

Установи се от показанията на свидетеля И., че дружеството жалбоподател не е подавало такова уведомление към Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, както и че няма регистрация като стоково тържище или пазар на производителите. 

Извършваната от дружеството дейност не попада в изключенията на чл.3б, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗСБТ.

При тези данни съдът приема, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.3б, ал.1 от ЗСБТ, която забранява извършването на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл.3, ал.1, чл.3а, ал.1 и чл.3в.

Неоснователно е и второто възражение в жалбата, че стоките са били натоварени от адрес гр.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“ №24, а складът се намирал на адрес ул.“Царица Йоана“ №27, следователно не били налични в склада.

Вярно, че в товарителницата е посочено, че стоките са натоварени на адрес гр.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“ №24. Но както стана ясно от показанията на свидетелката Бичева складът е само един с изходи към двата цитирани адреса.

Всъщност видно от Удостоверение за регистрация е видно, че официалният адресът на склада е гр.Пазарджик, ул.“Царица Йоана“ №27.

В случая не може да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед количеството и вида на продаваните стоки. Преследваната от закона цел е защита правата и за здравето на потребителите, която определя необходимостта от завишени гаранции за предлагането и продажбата на безопасни за крайния потребител стоки при гарантирана прозрачност при търговията на едро.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, че извършеното нарушение е за първи път, както и тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга обществени отношения, гарантиращи правата на потребителя и защитаващи неговото здраве. Определената, като вид и размер санкция е законосъобразна, равняваща на минималния размера предвиден в разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗСБТ.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ДКСБТ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и на нейната администрация.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №05265 от 11.03.2020 г. на Председателя на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата гр.София, с което на „ИНТАР ЕКС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление от с.П., обл.П., ул.““ №, представлявано от П. Г.за нарушение на чл.3б от ЗСБТ, на основание чл.65, ал.2 от ЗСБТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „ИНТАР ЕКС“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на ДКСБТ гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: