Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./08.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3452
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е.М.Я., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв. М.Т.от ВАК срещу О.В.с адрес ****, искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1250 лв.,
представляваща част от обезщетение в
общ размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травма на дясната ръка /счупване на горния край на раменната кост,
закрито вдясно/, претърпени в резултат на стъпване върху неравност на тротоара
по ул. А. ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата в общ размер от 14.22 лева, представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на заплатени медикаменти, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 01.03.2019г. до изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
01.08.2018г. при движение по ****, непосредствено до спирка Нептун преминала
през неравност на тротоара, причинена от счупени и разместени плочки. Паднала
на земята, в резултат на което претърпяла травма на дясната ръка. Почувствала
силни болки и невъзможност да извършва активни движения с дясната ръка. При
падането, ищцата получила и травма на скулата си, съпроводена с кръвотечение. Посетила МБАЛ Света Анна – Варна АД.
Направена и била рентгенография, от която се установила фрактура на раменната
става. На 06.08.2018г. и било проведено
оперативно лечение в областта на раменния пояс и горния крайник, като е
извършена частична смяна на раменната става. Поставена й е гипсова имобилизация. На 10.08.2018г. била изписана за домашно
лечение. Назначено е рехабилитационнно и
физиотерапевтично лечение, което продължило месеци. В този период, ищцата
изпитвала силни болки в областта на дясната ръка, била е в невъзможност да се
обслужва сама, като и била необходима чужда помощ. Всичко това създало на ищеца
много болки и неудобства, наложило се да направи и разходи. Движенията на
ръката не са възстановени напълно към настоящия момент. О.В.отговаря за
поддържането на улиците в рамките на града и неизпълнението на това задължение
ангажира отговорността на ответника. Имайки предвид интензивността и
продължителността на болките си, ищецът намира за адекватно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Моли се за уважаване на предявените искове
по тези съображения.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът О.В.оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва, че на посочената дата и място е
съществувала неравност на тротоара. Сочи се, че искът за неимуществени вреди е
твърде завишен с оглед критерия за справедливост. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между бездействието на О.В.и документираните
травматични увреждания на ищеца. Навежда доводи, че доколкото мястото на
злополуката е в близост до дома на ищеца, същият е запознат с него и е могъл да
избегне препятствието. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание,
страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Епикриза към ИЗ № ***,
издадена от Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна-Варна"
АД се установява, че Е.М.Я. е постъпила на 01.08.2018 год., 10:47 ч. и е изписана на 10.08.2018год., 14.00ч. с препоръки относно продължаване на
лечението. Окончателната диагноза е счупване на горния край на раменната кост
закрито в дясно. Анамнезата е снета по данни на пациента, който съобщава, че на
01.08.2018г. пада и травмира дясна ръка. Проведено е
оперативно лечение на 06.08.2018г. под обща анестезия, като е извършена
частична смяна на раменна става.
Представени са Амбулаторен лист № ****/11.09.2018год.; Амбулаторен лист № ***/12.09.2018год.; Амбулаторен лист № ****/10.10.2018год. и Амбулаторен лист № ****/11.10.2018год., за проведени прегледи на Е.М.Я.
във връзка с претърпяната на 01.08.2018г. травма.
Видно от Медицинско удостоверение от
30.01.2019год., на Е.М.Я. е поставена диагноза: Състояние след преживяна
реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията - протрахирана депресивна реакция.
Представени са Рецептурна бланка от 30.01.2019г. и Фискален бон
от 05.02.2019г. на стойност 14.22 лева
за закупен медикамент.
По делото е прието заключение по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
В заключението си
вещото лице посочва, че от
представената по делото медицинска документация, допълнително представен
резултат от електромиографско изследване и проведения
клиничен преглед се установява, че на 01.08.2018 год. Е.М.Я. е получила счупване на
дясната раменна кост, увреждане на десния нервен мишничен
сплит със засягане на трите нерва инервиращи десния
горен крайник. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети реализирани в областта на десния горен крайник. Налице е
тежко счупване с разместване в областта на шийката на дясната раменна кост,
което е наложило извършване на протезиране на дясната
раменна става с еднополюсна протеза. Счупването на дясна раменна кост е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не
по-малък от 4-5 месеца.
Във връзка с установената увреда на десния мишничен нервен сплит и към момента на проведения клиничен
преглед е налице трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, като
е твърде вероятно това затруднение да остане завинаги.
От заключението по СПЕ се установява, че психическото
състояние на ищцата непосредствено след инцидента е било подчертано
дезадаптивно, в състояние на силна фрустрация. Тя не
е могла да функционира нормално в ежедневието. Била е в пълна зависимост от обгрижване от други лица. Възстановяването е протичало
трудно, имайки предвид личностовите особености. Към настоящият момент личностовата структура на
ищцата е дисхармонична. Към периода на изследване е налице разширен диапазон за
емоционални преживявания -
предимно в негативния емоционален регистър, като позитивния също присъства, но
е по-слабо изразен. Има данни за тревожни преживявания, които са оказали
негативен ефект върху психо-емоционалното състояние.
Характера на случката е възприет като травмиращ, в резултат на което са
настъпили разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране. Психическата
устойчивост е била нарушена непосредствено след инцидента. Ищцата се е
чувствала уязвима, безполезна, състоянието на зависимост от обгрижване
също допълнително е утежнило психическата устойчивост. Данните показват лека
към умерено изразена депресия, но тези данни не са достатъчни, за да се направи
обоснован извод за клинична намеса / прием в стационарно заведение /. Предвид жизнения цикъл и възрастта, в
която се намира пострадалата, в практиката при подобни инциденти, реакциите на
пострадалите са подобни като описаните в експертизата. Атаракс се използва за симптоматично лечение
на тревожност при възрастни. Неолексана няма
претенциите да лекува, но осигурява на организма 5-хидрокситриптофан, в достатъчно количество за
поддържане на адекватни нива на серотонин в мозъка. Подкрепя
баланса между допамин и серотонин
в централната нервна система. Нормалните нива на серотонин
в мозъка влияят благоприятно на настроението, тонуса и ежедневната активност.
Приемът на таблетки
5-хидрокситриптофан подпомага когнитивните функции на мозъка, повишавайки
трайно нивата на серотонин във фронталния дял на
кората на мозъка, който е отговорен за мисленето, концентрацията и паметта. Балансът
между серотонин и допамин в
определени части на мозъка е от ключово значение за координацията и контрола на
фините движения при човека. Адекватния прием на 5-хидрокситриптофан създава
предпоставка за поддържането на такъв баланс в нервната система.
Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з., към
настоящия момент още има психологически маркери, които дават основание да се предположи,
че все още ищцата не функционира напълно нормално, както е функционирала преди
събитието.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица
като пълни, обективни и компетентно дадени, мотивирано защитени.
С оглед дадената
възможност на ищеца за събиране на гласни доказателства посредством разпит на
двама свидетели в режим на водене, с показанията на които да установи
наведените фактически твърдения относно обстоятелствата, при които са настъпили
вредите и за състоянието на пътната настилка; претърпените болки и страдания,
резултат от настъпилата на 01.08.2018г. злополука, са разпитани свидетелите И.К./без родство/ и Г.Н./син
на ищцата/.
В показанията си св. К.установява,
че с ищцата са съседи, живеят на един етаж и се познават от 28 год. Знае за
инцидента, бил е първият който се е притекъл на помощ. Срещнал ищцата, а
непосредствено след разминаването им я чул да пищи. Видял, че е паднала на
дясната си ръка, имала кръв по дясната си скула. Инцидентът се случил на ****, до автобусната спирка. Обадили
се на бърза помощ, линейката я откарала в болницата. На мястото на инцидента
имало пропадане на плочките с около 10 см. Не винаги може да се забележи, тъй
като потокът от хора на автобусната спирка е голям.
Св. Н.заявява, че е разбрал за инцидента от брат си. Отишъл
на мястото /на спирката на ***** и ****/ и
видял, че имало кръв. Плочката била потънала
между 8-12 см. Плочките били в това състояние от дълго време. След инцидента майка
му била цялата в синини и контузни рани. Проведено и
било оперативно лечение, като ставата й била сменена. Ищцата не можела да се
обслужва сама. Денонощно била подпомагана от близките си. Имала силни болки,
като приемала медикаменти за облекчаването им. Ръката й била абсолютно
неподвижна. Няколко месеца ходела на рехабилитация. Приемала медикаменти. Не
трябвало да вдига повече от един килограм с ръката си. Това не бил първият
инцидент на това място.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно
основание 49 вр. чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца бе да
докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, на които
се позовава, включително, че на посочените ден, час и място е настъпил твърдяния инцидент, настъпилите за ищеца вреди да са в
причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение /бездействие/ на служители на ответника, както и размера на
настъпилите вреди. Ответникът носеше доказателствена
тежест за установяване на наведените правоизключващи
възражения.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. К.,
като дадени от незаинтересовано от изхода на спора лице и под страх от
наказателна отговорност, както и отнасящи се до пряко и непосредствено възприети
факти и обстоятелства.
Показанията на св. Н.следва да бъдат
преценявани по реда на чл.172 ГПК с оглед всички други данни по делото и като
се има предвид възможната им заинтересованост в полза на ищцата, тъй като е син
на същата. Показанията на този свидетел съответстват на показанията на св. К.,
приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицински експертиза, в частта относно претърпяната
злополука, получената травма и обстоятелствата при които е станала, поради
което и настоящия състав на съда кредитира показанията на свидетеля Н.в тази
част.
Съдът намира за доказано от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че ищецът е претърпял инцидент на 01.08.2018г.
в гр.Варна, като при движение по тротоара на **** стъпал
на неравност и паднал, при което е получил нараняване изразяващо се в травма на
дясната ръка /счупване на горния край на раменната кост, закрито вдясно/.
Съгласно чл. 31, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините, като лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
- чл. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат следните основни
елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни принадлежности, а според §1,
т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на
пътя, върху която са разположени и тротоарите. От анализа на цитираните
разпоредби следва, че поддръжката на конкретния път, в това число и за
ремонтиране, обезопасяване и поддържане на тротоара е в тежест на настоящия
ответник – община Варна, нейна собственост /чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал.2, т.1 ЗОС/, част от който път е и тротоарът,
находящ се в ***,
****.
Настъпилото от падането нараняване за ищеца –
счупване на горния край на раменната кост, закрито вдясно се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели, приетите писмени доказателства
и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Със
същите доказателства се установява и наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото за ищеца нараняване от падането и виновното и противоправно поведение на служители на ответника –
бездействие и неизпълнение на задължението на ответната община за ремонт и
поддръжка на общинските пътища, сред елементите на които са и тротоарите на
същите.
По посочените съображения съдът намира
предявения иск за доказан по своето основание.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, по реда чл.52 ЗЗД, съдът следва да определи обезвреда на същите по
справедливост. Съгласно посочената норма и трайно установената съдебна практика
по същата обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на
вида и характера на увреждането, начин на причиняването му, последиците за
здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални
страдания. В настоящия случай от СМЕ и гласните доказателства се установява, че
ищецът е претърпял счупване на горния край на раменната кост, закрито вдясно. Проведена
е оперативна намеса. В резултат
от инцидента е увреден десния нервен мишничен сплит
със засягане на трите нерва инервиращи десния горен
крайник. Налице е тежко счупване с разместване в областта на шийката на дясната
раменна кост, което е наложило извършване на протезиране
на дясната раменна става с еднополюсна протеза. Счупването на дясна раменна
кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за
период не по-малък от 4-5 месеца. Във връзка с установената увреда на десния мишничен нервен
сплит и към момента на проведения клиничен преглед е налице трайно затруднение
в движенията на десния горен крайник, като е твърде вероятно това затруднение
да остане завинаги. Ищцата
изпитва неудобства от невъзможността да използва пълноценно ръката си в
ежедневен битов порядък.
В момента на увреждането, а и след това, ищцата
е изживяла физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и
емоционални смущения са естествена последица от причинената й телесна повреда.
Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в контузни
рани и счупване на доминантен горен крайник, изживява негативни емоции,
включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и
страдания.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване,
претърпените болки и страдания, се установяват от показанията на разпитания по
делото свидетел Н.. Макар същият да е в близки отношения с ищцата и да е налице
вероятна заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени показанията му
съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи.
В съответствие с установените конкретно претърпени
болки и страдания от физическо естество, а също и изживения стрес и търпените
неудобства от ищеца, обемът и интензитетът на търпените от него болки и
страдания, както и неблагоприятната прогноза за пълно оздравяване, настоящият
съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е
такова в претендирания размер, поради което заявеният
частичен иск е основателен. Следва да се присъди законна лихва от деня на
увреждането.
По иска за имуществени вреди: Съдът намира за
основателен и предявеният иск за имуществени вреди, които се установяват от
ищеца в претендирания размер от 14.22 лева. Представени са документи за
извършените разходи, като вещото лице по изслушаната СМЕ изрично е заявило, че
след преглед на доказателствата, установява връзката им с получените
травматични увреди. Описаните разходи за медикаменти са във връзка с получените
травми. Предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на поискани и доказано сторени по делото разноски. Ищецът е направил
разноски за държавни такси в размер на 100 лева и за ангажирани специални
знания /СМЕ и СПЕ/ в общ размер от 454.50 лева, като съобразно уважената част
от исковите претенции следва да бъдат присъдени такива в размер на 554.50 лева.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 600 лева/по 300 лева за всеки иск/.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.В.с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.Я., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 1250 лв.,
представляваща част от обезщетение в
общ размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травма на дясната ръка /счупване на горния край на раменната кост, закрито
вдясно/, претърпени в резултат на стъпване върху неравност на тротоара по ***.
***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 01.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата в общ размер от 14.22 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на заплатени медикаменти, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 01.03.2019г. до изплащане
на задължението, на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В.с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.Я., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 554.50 лева /петстотин
петдесет и четири лева и 0.50 ст./ лева, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В.с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Т.Т. – АК Варна сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: