Присъда по дело №4310/2022 на Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по ВНОХД 4310/2022г. по описа на СГС, НО, 14 въззивен
състав.

С присъда от 10.12.2021г., постановена по НОХД № 8453/2018г. по описа на СРС, НО, 2
състав, съдът е признал за виновен подсъдимия Б. Д. И. за извършено престъпление по чл.
286 ал.2 вр.ал. 1 от НК като му е наложил наказание при условията на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК
– десет месеца лишаване от свобода. Със същата присъда в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски н размер на 250 лв., платими по сметка на СРС и
в размер на 800 лв., платими по сметка на частния обвинител А. Н..
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от адв. Т., защитник на
подсъдимия. В същата се иска отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна, а
също и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до
даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 26.10.2022 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия, адв. Пенев поддържа депозираната
жалба като отправи молба до съда да бъде оправдан подсъдимия и по двете престъпления, за
извършването на които му е повдигнато обвинение.
Прокурорът оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Изрази
становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена след
извършен анализ от страна на първоинстанционния съд.
Частният обвинител А. Н. моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд,
тъй като всички обстоятелства са задълбочено изследвани.
В правото на лична защита и предоставената му последна дума, подсъдимият Б. И. заяви,
че поддържа казаното от адвоката му и моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери
за установено следното:
На първо място настоящият въззивен състав след самостоятелния анализ на
доказателствената съвкупност по делото прие за установена следната фактическа
обстановка, сходна е тази, приета от първоинстанционния съд:

Подсъдимият Б. Д. И. е роден на *******, в гр.София, живее в с. Бистрица. Българин е и
български гражданин, неосъждан, женен, пенсионер, със средно- специално образование.
ЕГН **********.
Към инкриминирания период и понастоящем подсъдимият Б. И. притежавал наследствени
имоти, представляващи апартамент и помещение, използвано като заведение за хранене тип
„бърза закуска“, намиращи се в гр. София, на бул. ****.
Поради напредналата му възраст подсъдимият често бил придружаван от по-младия
свидетел Д.К. като последният му извършвал и дребни услуги. Помагала на подсъдимия и
друга негова близка, свидетелката Й. И.а.
На 30,11,2011г. подсъдимият отдал под наем собствения си апартамент на свидетеля и
1

частен обвинител А. Н. и той се настанил в него заедно със семейството си – свидетелите Г.
и Н. Н.и, съответно негови съпруга и син.
Заедно с апартамента си подсъдимит Б. И. отдал под наем на свидетеля А. Н. и
помещение, намиращо се в приземния етаж на същия адрес. В него свидетелят разположил
заведение за производство и продажба на закуски и пица „на парче“. Помещението се
състояло от площ 40 кв.м. В помещението имало два етажа. На първия етаж били
разположени следните помещения: кухня в дъното на помещението, бар в средната му част
и шублер за продажба на закуските в предната част откъм булеварда.
И двете помещения свидетелят държал под наем около година и половина.
За целите на работата свидетелят А. Н. назначил три служителки в заведението. Това били
свидетелите С.Й. и А.З., които изработвали продаваните закуски в кухнята на помещението,
а свидетеля Т.М. ги продавала на клиенти на шублера в предната част на същото.
Известно време отношенията между подсъдимия Б. И. и свидетеля А. Н. вървели
гладко и подсъдимият Б. И. идвал един път месечно в заведението за хранене, за да получи
от свидетеля наема за заведението и апартамента. Често бил придружаван от свидетеля К.,
когото част от служителките възприели като негов син.
В процес на времето в отношенията им се намесил спор за неплатени от страна на
подсъдимия битови сметки. В тази връзка свидетелят А. Н. депозирал жалба във 2 РУ на
МВР гр. София, пред полицейския служител, свидетелката В.А..
Възникналият спор ескалирал на 05,06,2013г. Тогава подсъдимият Б. И. отишъл в
собственото си и отдадено под наем заведение на бул. **** , за да вземе дължимия му се
месечен наем. В този ден отново бил придружаван от свидетеля Д.К.. Свидетелят К. останал
да изчака подсъдимия извън заведението. Подсъдимият влязъл вътре и тъй като св. А. Н. не
бил там, а горе в апартамента, двамата провели телефонен разговор. Малко след това
свидетелят А. Н. слязъл в заведението и двамата с подсъдимия седнали на една от малкото
маси, разположена до бара.
Двамата провели разговор, чието съдържание останало напълно неизвестно за всички
свидетелки С.Й., Т.М. и А.З., намиращи се по същото време в заведението. В същото време
в заведението работела аспирация, а и звучала музика. От своя страна, всяка една от
свидетелките се занимавала с текущите си задължения и нито една от тях не си била
поставила за цел да слуша провеждания разговор.
В процес на проведения между двамата разговор подсъдимият Б. И. възприел
отправени му закани от свидетеля А. Н., както и обстоятелството как в същото време
последният поставил на масата пред двамата огнестрелно оръжие, което подсъдимият
възприел като пистолет „Макаров“.
Към същия период свидетелят А. Н. имал закупен газов пистолет, за който имал
издадено разрешително.
В резултат на тези си възприятия подсъдимият депозирал жалба до 2 РУ на СДВР, в
която описал възприетото от него поведение на свидетеля А. Н.. Жалбата била изготвена
като ръкописен текст от близка на подсъдимия, св. Й. И.а, но под негова диктовка. А
подсъдимият подписал саморъчно същата жалба и я оставил в районното управление на
26,06,2013г. Същата била заведена на следващата дата, 27,06,2013г. с вх. №
21592/27,06,2013г.
Въз основа на тази жалба било проведено наказателно производство, заведено срещу
свидетеля А. Н. за твърдяно за извършено от него престъпление по чл.144 ал. 3 вр. ал. 1 от
НК. Същото приключило с присъда от 25,06,2015г.по НОХД 21768/2013г. по описа на СРС,
НО, 116 състав, с който СРС признал свидетеля А. Н. за невинен в извършване на горното
престъпление и го оправдал изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение. В
2

мотивите си съдебният състав мотивирал така постановената присъда с липса на
доказателства относно извършване от страна на свидетеля А. Н. на твърдяното от
подсъдимия и държавното обвинение престъпление.
Присъдата била потвърдена с Решение от 23,03,2016г. на СГС по ВНОХД 4574/2015г. по
описа на СГС, НО, 1 въззивен състав.
В хода на съдебното производство пред СРС по настоящото наказателно производство
била назначена графологическа експертиза, предмет на която било изследване на
ръкописния текст и положения подпис в депозираната от подсъдимия Б. И. жалба до
началника на 2 РУ гр. София от 26,06,2013г.
Съгласно приетото в съдебно заседание заключение, ръкописният текст в същата жалба
не бил изпълнен от подсъдимия. От него бил изпълнен теста:“С уважение: г-н И.“.
Изложената фактическа обстановка се установи въз основа на събраните в хода на делото
доказателствени материали: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите:
А. Н., С.Й., Т.М., А.З., Д.К., Г. и Н. Н.и, Й. И.а и В.А., от прочетените в съдебно заседание
и надлежно приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК показания на
свидетелите С.Й. и Т.М., от заключението на назначената н съдебно заседание от
първоинстанционния съд съдебно - графическа експертиза (л.334-339 от съдебното дело),
както и от приложените по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства - отговор от 02 РУ - СДВР, изх.№226000-
11557/05.08.2016г. и приложения към него - копия на графици с рег.№28064/27.05.2013г. и
рег.№34438/26.06.2013г., копие на жалба от Б. И. (л.53 -59, том I, сл.д.№244/16г.), копие на
разписка (л.9, том II сл.д.№244/16г.), отговор от СРС, 116 състав, с приложения - копия на
жалба от Б. И., два броя договори за наем от 30.11.20Hr, нотариална покана от 12.06.2013г. и
от 18.06.2013г., констативен протокол (л.20-30, том III от сл.д.№244/16г.), копие на решение
на СГС от 23.03.2016г., по ВНОХД №4574/2015г., присъда на СРС, 116 състав от
25.06.2015г. по НОХД№21768/1 Зг. (л.6 - 19 от ДП №1323/16г., папка 1), копия на материали
по Д& №1789/1 Зг. по описа на 02 РУ - СДВР, сред които постановление за привличане Яг
обвиняем от 23.10.201 Зг. и обвинителен акт по пр.пр.28136/13г. по описа на СРП (папка 2
от сл.д.№244/2016г.), експертно решение на ТЕЛК (л.20 от съдебното дело), отговор от ТД
на НАП Пловдив (л.84 от съдебното дело), отговор от ТД на НАП - Велико Търново, офис
Видин (л.102-103 от съдебното дело), отговор от ТД на НАП - София (л.107 от съдебното
дело), отговор от 02 РУ - СДВР с приложения - Заповед №8121з-521/10.05.2019г. на
министъра на вътрешните работи (л.349-356 от съдебното дело); протокол за снемане на
сравнителни образци от почерк и подпис (л.309 от съдебното дело), справки за съдимост.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
При обсъждане на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав
намери, че в съдържанието на показанията на разпитаните по делото свидетели С.Й., Т.М.,
А.З., Д.К. и Г. и Н. Н.и не са налице противоречия, които следва да бъдат обсъдени.
Всички те кореспондират помежду си и излагат идентични факти относно възприетите от
тях събития. Като общ извод, нито един от тях не е възприел посочените от подсъдимия Б.
И. закани, отправени му от свидетеля А. Н.. Нито един от свидетелите не е възприел и
носено от свидетеля А. Н. оръжие, нито поставянето му на маса в процесното заведение.
Така свидетелите С.Й., Т.М. и А.З. са се намирали в заведението, в което подсъдимият
твърди да са се развили отправените към него от страна на свидетеля А. Н. закани,
придружени от изваждане на огнестрелно оръжие. Но в конкретния времеви период всяка
една от тях била заета с ежедневните си задължения по изработка и продажба на закуски и
пици и не си е била поставила за цел да следи провеждания разговор.
От своя страна свидетелите Д.К. и Г. и Н. Н.и не са присъствали на същия разговор,
3

нито дори в заведението. Свидетелят Д.К. останал извън заведението да изчака подсъдимия,
а свидетелите Г. и Н. Н.и в същото време били в апартамента над заведението за хранене.
От същите показания несъмнено бе установено, че на 05,06,2013г. подсъдимият Б. И. е
посетил собственото си и отдадено под наем заведение, намиращо се бул. **** в гр. София,
седнал на една от масите му заедно със свидетеля А. Н. и двамата провели разговор, чието
съдържание останало невъзприето от нито един от намиращите се там свидетели С.Й., Т.М.
и А.З., нито пък от когото и да било другиго.
Единствено св. С.Й. не е успяла да си спомни същата дата в дадените от нея показания
в съдебно заседание по НОХД 21768/2013г. по описа на СРС, НО, 116 състав. Заради това и
на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК са били прочетени в тази им част
показанията й, дадени в хода на досъдебното производство. В същите свидетелката е
заявила същата дата, 05,06,2013г. А коректността на датата се потвърждава в показанията на
свидетеля А. Н., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
За достоверни въззивният съдебен състав кредитира и показанията на св. Й. И.а
относно авторството й на изписания текст в депозираната от подсъдимия жалба до 2 РУ на
МВР гр. София, инициирала гореописаното наказателното производство по ДП 1789/2013г.
по описа на 2 РУП СДВР, наблюдавано под пр.пр. 28136/2013г. по описа на СРП и
приключило с присъда от 25,06,2015г.по НОХД 21768/2013г. по описа на СРС, НО, 116
състав, потвърдена с Решение от 23,03,2016г. на СГС по ВНОХД 4574/2015г. по описа на
СГС, НО, 1 въззивен състав. Същите намериха пълна подкрепа както в обясненията на
подсъдимия, така и в изготвеното заключение на изготвеното в съдебно заседание пред СРС
графологична експертиза. Във всяко едно от посочените доказателствени средства е
посочено, че именно от нея е бил изпълнен целият ръкописен текст в същата жалба.
Отделно от горното, в доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав
установи наличие на едно, съществено при това, противоречие между показанията на
свидетеля А. Н. и обясненията на подсъдимия Б. И. относно това дали свидетелят А. Н. е
заплашил подсъдимия с оръжие като му е отправил заплашителни реплики.
Това противоречие настоящият съдебен отнесе в полза на обясненията на подсъдимия. За да
стигне до този извод въззивният съдебен състав отчете последователността и логичността на
дадените от подсъдимия обяснения. Същият е дал такИ. два пъти в хода на проверяваното
съдебно производство пред СРС. И двата пъти той не е престанал да посочва възприетите от
него и отправени му от страна на свидетеля А. Н. закани по напълно идентичен начин,
включително със съдържанието на депозираната от него жалба, станала инициатор на
настоящото наказателно производство. По същия начин неотклонно и идентично
подсъдимия не е престанал да твърди за наличие на огнестрелно оръжие, което било
поставено от свидетеля А. Н. на масата пред тях, докато последният му отправял заканите. А
тази последователност съдът приема за доказателство за правдивост на дадените от
подсъдимия обяснения.
Напротив, показанията на свидетеля А. Н. съдът намира за компрометирани въпреки че
същите са също толкова последователни в съдържащите се в тях твърдения. На първо място,
налице са несъмнено установени влошени отношения между подсъдимия и свидетеля А. Н..
А това влошаване, налично още към инкриминирания момент, несъмнено е ескалирало в
изминалото време, особено след като въз основа на инициирано от страна на подсъдимия
наказателно производство по ДП 1789/2013г. по описа на 2 РУП СДВР, наблюдавано под
пр.пр. 28136/2013г. по описа на СРП и приключило с присъда по НОХД 21768/2013г. по
описа на СРС, НО, 116 състав, потвърдена с Решение от 23,03,2016г. на СГС по ВНОХД
4574/2015г. по описа на СГС, НО, 1 въззивен състав, свидетелят А. Н. е преживял един
достатъчно дълъг и неприятен наказателен процес, в хода на който е бил подсъдим. И
въпреки че в крайна сметка е бил оправдан, житейски напълно очакваемо и логично е това
само да е влошило настроението и отношението му към подсъдимия. А поради тази причина
4

съдът не кредитира дадените от него показания като напълно достоверни, още повече като
такИ., от които по несъмнен начин да се извежда извод за липса на отправени от него
заплахи към подсъдимия и показване на огнестрелно оръжие. В тази им част същите
показанията не намериха подкрепа и в нито едно от останалите доказателства, събрани по
делото. Намиращите се в заведението в момента на процесния разговор между двамата
(свидетеля А. Н. и подсъдимия Б. И.) свидетели С.Й., А.З. и Т.М. заявяват в показанията си,
че не са възприели твърдяните от страна на подсъдимия заплахи, нито пък са видели
извадено от свидетеля А. Н. оръжие. Само че обстоятелството, че и трите не са възприели
даден факт не означава непременно, че обективно този факт не е настъпил. Така в
конкретния казус и трите свидетелки заявяват, че по време на целия разговор между
подсъдимия и свидетеля А. Н. всяка от тях е изпълнявала реално служебните си задължения
и нито една от тях не си е било поставила за цел да следи същия разговор, нито пък да
възприема обменените между двамата реплики. При това положение съдът извежда от
показанията на тези свидетели извода, че и трите не са възприели лично твърдените от
страна на подсъдимия заплахи, но не приема за несъмнено установено, че същите не са били
отправени.
Отделно от горното, както вече беше отбелязано, в същия момент на процесния разговор
свидетелят Д.К. се е намирал пред заведението, а свидетелите Г. и Н. Н.и са се намирали в
апартамента над заведението, поради което и няма как в техните показания да се съдържа
информация за същия разговор, каквато и не се съдържа. Тоест, не могат да бъдат ползвани
и тези доказателствени средства като подкрепа на твърденията на свидетеля А. Н., залегнали
в неговите показания.
С оглед на горното въззивният съдебен състав прие за несъмнено установена
изложената по-горе фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства настоящият въззивен състав прие, че по делото не бяха събрани
доказателства относно това подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 286 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК. В тази връзка намира направените изводи от първоинстанционния съд в
обратен смисъл за неправилни.
От обективна страна формално са налице всички съставомерни признаци на
обсъжданото престъпление по чл. 286 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Така несъмнено от
доказателствата по делото бе установено как подсъдимият Б. И. на 27.06.2013г., в гр. София,
пред надлежен орган на властта - Началника на 02 РУ - СДВР, е набедил А. И.нов Н. в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК в писмено заявление от
26.06.2013 г., заведено с вх. № 21592/27.06.2013 г. по описа на 02 РУ - СДВР, по което е
образувано досъдебно производство № 1789/13 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. №
28136/13 г. по описа на СРП и Н. е бил привлечен към наказателна отговорност като
обвиняем с постановление от 23.10.2013 г. на водещия разследването по посоченото
досъдебно производство.
Лично подсъдимият е депозирал процесната жалба (посочена от държавния обвинител
като „заявление“), изпълнена като ръкописен текст под негова диктовка от свидетелката Й.
И.а. Същата е депозирана пред полицейски служител на 2 РУ на СДВР, който е сред
оправомощените органи на властта да завеждат наказателни производства срещу граждани,
за които се твърди да са извършили престъпление. В жалбата се съдържат твърдения от
страна на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК от
свидетеля А. Н.. А въз основа на същата жалба е било заведено наказателно производство,
започнало с ДП 1789/2013г. по описа на 2 РУП СДВР, наблюдавано под пр.пр. 28136/2013г.
5

по описа на СРП. Същото досъдебно производство е приключило с внесен в СРС
обвинителен акт срещу свидетеля А. Н., с който свидетелят е обвинен в извършено
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК срещу подсъдимия. Въз основа на същия е
било образувано НОХД 21768/2013г. по описа на СРС, НО, 116 състав, приключило с
присъда от 25,06,2015г., която по-късно била потвърдена с Решение от 23,03,2016г. на СГС
по ВНОХД 4574/2015г. по описа на СГС, НО, 1 въззивен състав.
Тоест, налице са формално всички съставомерни елементи на престъплението по чл.
286 ал. 2 вр. ал. 1 от НК от обективна страна.
Не така стои въпросът, обаче, със същите признаци на субективната страна на същото
престъпление.
В тази връзка настоящият въззивен съдебен състав прие, че от субективна страна по
делото не бяха събрани доказателства относно това подсъдимият Б. И. да е знаел свидетелят
А. Н. да е бил невинен към момента на депозиране от негова страна на процесната жалба.
Действително, заведеното въз основа на жалбата на подсъдимия с ДП 1789/2013г. по
описа на 2 РУП СДВР, наблюдавано по пр.пр. 28136/2013г. по описа на СРП е приключило с
оправдателна присъда спрямо свидетеля А. Н., постановена по НОХД 21768/2013г. по описа
на СРС, НО, 116 състав, потвърдена с Решение от 23,03,2016г. на СГС по ВНОХД
4574/2015г. по описа на СГС, НО, 1 въззивен състав.
Само че за да постанови тази своя присъда, респективно за да потвърди същата, съставите
на СРС и СГС по НОХД 21768/2013г. по описа на СРС, НО, 116 състав и ВНОХД
4574/2015г. по описа на СГС, НО, 1 въззивен състав са отбелязали като мотив липсата на
събрани по делото доказателства за виновността на свидетеля А. Н..
А това, че за дадено престъпление, в конкретния случай за твърдяното от подсъдимия
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, не са събрани доказателства, не означава
категорично, че същото не е извършено. Напротив, напълно възможно е същото да е било
извършено, но както е в конкретния случай, да е било възприето единствено и само от
страна на подсъдимия. А поради липсата на други доказателства, подкрепящи твърдението
на подсъдимия, съдът да е оправдал извършителя.
Още повече, в момента на депозиране на своята жалба пред 2 РУП на СДВР
подсъдимият Б. И. е реализирал едно изконно свое гражданско право, търсейки защита от
възприето от него престъпление от органите на полицията. Към онзи момент в съзнанието
му е било налично единствено неговото възприятие относно твърдяното от него
престъпление. Той не е могъл да знае дали същото е било възприето и от другиго и дали по
евентуално бъдещо наказателно производство ще бъдат събрани доказателства за
извършването му. Именно за това той е потърсил помощта и съдействието на надлежните за
това органи. Напълно закономерно, изпълнявайки служебните си задължения, служителите
на 2 РУП на СДВР са завели ДП 1789/2013г. по описа на 2 РУП СДВР, наблюдавано под
пр.пр. 28136/2013г. по описа на СРП, за да проверят наличието на доказателства. Само че в
развилото се досъдебно, а по-късно и съдебно производства такИ. доказателства не са били
установени. И, охранявайки в пълнота правата на свидетеля А. Н., тогава подсъдим, съдът е
постановил неговата невинност.
Тоест, налице е едно напълно законно и закономерно развило се наказателно
производство, приключило с присъда с напълно обективен резултат, изведен от събраните в
хода на наказателното производство доказателства.
Тук е моментът да се отбележи, че винаги, съгласно действащото в страната ни
законодателство, доказателствената тежест лежи върху държавното обвинение. И доколкото
в производството по НОХД 21768/2013г. по описа на СРС, НО, 116 състав не са били
събрани необходимите доказателства, подкрепящи твърденията на подсъдимия Б. И., тогава
свидетел, е последвала закономерната присъда, с която свидетелят А. Н., тогава подсъдим, е
6

бил признат за невинен. А това се е случило, тъй като по това производство са били налични
единствено показанията на свидетеля тогава Б. И. и обясненията на подсъдимия тогава А. А.
с разнопосочни в тях твърдения, а прокуратурата, носеща тежестта на доказването, не е
успяла да събере доказателства, подкрепящи твърденията на свидетеля тогава Б. И.. При
това положение не е било несъмнено установена верността на тези твърдения, поради което
и съгласно разпоредбите на НПК подсъдимият А. Н. е бил оправдан.
Напълно идентично е случващото се с доказателствената маса в настоящия наказателен
процес. Отново доказателствената тежест лежи върху държавното обвинение. Само че този
път то следваше да докаже верността на твърденията на оправдания подсъдим по НОХД
21768/2013г. по описа на СРС, НО, 116 състав, сега свидетел и частен обвинител А. Н.. При
това не просто да я докаже, а да стори това по изискуемия от разпоредбата на чл. 303 ал. 2
от НПК несъмнен начин. И именно това не успя да постигне прокуратурата в настоящия
процес.
Отново са налице твърденията на свидетеля А. Н., залегнали в неговите показания срещу
обратните твърдения на подсъдимия Б. И., залегнали в неговите обяснения. Но само
показанията на свидетеля А. Н. сами по себе си не могат да послужат за направа на
категоричен извод за верността на изложените в тях твърдения предвид влошените
отношения между двамата, по причини, изложени по-горе в настоящите мотиви. А
прокуратурата не успя да представи други доказателства, установяващи по несъмнен начин
верността на същите. ТакИ. не установи и съдът по силата на своето служебно начало.
При това положение недоказани останаха твърденията на свидетеля А. Н., че той не е
извършил твърдяното от подсъдимия Б. И. престъпление, а с твърдението си в обратното
последният го е набедил в извършването му.
На следващо място следва да се отбележи, че последващата невъзможност от страна
на досъдебните и съдебните органи да съберат доказателства за извършване на твърдяното
от подсъдимия Б. И. от страна на свидетеля А. Н. престъпление по НОХД 21768/2013г. по
описа на СРС, НО, 116 състав, никак не означава наличие на недобросъвестност от страна
на подсъдимия Б. И. в онзи първоначален момент на депозиране на процесната жалба пред
органите на 2 РУП на СДВР. Още повече, доказателства относно подобна
недобросъвестност от страна на подсъдимия в онзи първоначален момент не се събраха в
настоящото наказателно производство.
Така липсват каквито и да било доказателства в настоящото наказателно производство
относно това подсъдимият Б. И. да е знаел свидетелят А. Н. да е невинен, депозирайки
процесната жалба, в която описва възприетото от него престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал.
1 от НК, което твърди да е извършено именно от свидетеля А. Н..
А за да бъде осъдено едно лице в извършване на престъплението по чл. 286 ал. 2 вр.ал. 1 от
НК, респективно, в конкретния казус, за да бъде признат за виновен подсъдимият Б. И. в
извършване на същото престъпление, е напълно задължително наличие на несъмнени при
това доказателства относно негово знание, че свидетелят А. Н. е бил невинен. И доколкото
такИ. в настоящото наказателно производство не бяха събрани, настоящият въззивен
съдебен състав прие, че обсъжданото престъпление не е изпълнено от страна на
подсъдимия от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК го призна
за невинен в извършването му като го оправда изцяло по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 286 ал.2 вр.ал. 1 от НК.
А поради това обстоятелства въззивният състав постанови на основание чл. 190 ал.1 от НК
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата, респективно за сметка на
частния обвинител направени от него разноски.
А с оглед на горното въззивният състав счете, че присъдата на първоинстанционния съд,
постановена на 10,12,2021г. по НОХД 8453/208г. по описа на СРС, НО 2 състав е
7

неправилна, поради което и я отмени изцяло.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Председател:

Членове:

1.

8

Номер на акта:	150
Дата:	21 ноември 2022 г.
Съдия:	Биляна Марин Вранчева

Дело:	20221100604310
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 октомври 2022 г.

Присъда по дело №4310/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите