Р Е
Ш Е Н
И Е
07. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на шести декември , през две
хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Цв.Делова и в присъствието на прокурора Й.Чанкова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 5265 по описа за 2018г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 02.07.2018г. по н. о. х. д. № 439/17 г. Софийски районен съд, НК, 100 с –в е признал подсъдимия Д.Ж.Ж. за виновен в извършване
на престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и го е осъдил на
наказание-пробация за срок от осем месеца.С присъдата е уважен предявения
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5 000лв..Със същата
присъда,подсъдимият Ж. е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.129 от НК.В тежест на подсъдимият са възложени и направените по
делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимият ,в която се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави
се искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова, с която Ж. да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание,защитника на подсъдимия поддържа жалбата и посочените в нея
доводи.Считат,че присъдата на СРС следва да бъде отменена.
Частният обвинител счита ,че
присъдата е правилна.
Представителят на СГП счита, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.
Подсъдимият моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Ж. и сестра му свид. Г.Ж.били отгледани от баба им - свид. В.М.,
тъй като родителите им починали.
В съседство на адрес: с. Владая, ул. „******живеело семейството на свид.
С.Л.. Л. живеел на адреса заедно с майка си - свид. Д.М., брат си и приятелят
на майка им - свид. И.Д., с когото последната живеела на семейни начала.
Подсъдимият Ж. и свид. Л. се познавали от деца и поддържали добри
отношения.
На 26.07.2015г. Д.Ж. и свид. Х.С., който работел в този период в с.
Владая, отишли с автомобила на последния марка „Форд“, зелен на цвят, с per. №
А 6184 ВВ в едно село край гр. София на гости. Заедно с тях били приятелката на
Д. и нейна позната. Ж. и С.си тръгнали около 04.00- 05.00ч. сутринта. Свид. С.оставил
Д.Ж. пред аптеката на с. Владая, тъй като Ж. започнал да се заяжда с него.
Подсъдимият тръгнал пеша към дома си. Преди да се прибере, срещнал възрастен
мъж, когото нападнал. От шума се събудили свидетелите С.Л., И.Д. и Д.М.. Д.и М.наблюдавали
ситуацията от къщата, а Л. излязъл, за да помогне на възрастния мъж. Когато се
приближил към двамата участници в инцидента, видял, че нападателят е поде. Ж..
Намесил се, бутнал настрани Ж.. Последният се прибрал. Възрастният мъж
продължил по пътя си, като казал, че е тръгнал на работа, и че няма какво да
даде на нападателя си.
На следващия ден - 27.07.2015г. към 17.00ч. поде. Д.Ж. бил в дома си,
заедно с баба си, сестра си и свидетелите М.М.и А.В.. Свид. В.М.им сложила да
ядат. През това време дошъл свид. Х.С., за да върне на Д.Ж. връхната дреха, която
бил забравил в колата му сутринта. Спрял на улицата пред къщите на Ж. и Л. и
извикал Ж. да слезе. Подсъдимият излязъл и седнал в автомобила на С.до
шофьорското място. Двамата започнали да си говорят.
Междувременно свид. С.Л. се прибрал от плаж, където бил с приятели -
свидетелят Я.С., свид. М.Т.и техен приятел Е.. Л. бил облечен с къси панталони
и джапанки. Л. и приятелите му били с автомобила на Я.С.. С.паркирал МПС в
близост до автомобила на свид. С..
Свид. С.Л. слязъл от автомобила и отишъл при поде. Д.Ж., защото искал да
поговори с него във връзка със сутрешния инцидент и да го предупреди да не
прави повече така.
Отишъл до автомобила, в който бил Ж., и тъй като прозорецът на колата
откъм страната на подсъдимия бил отворен, се надвесил към него и му
казал:„Дойчине, какви са тези глупости, които правиш? Не дай си боже нещо да се
случи с човека“.
В този момент поде. Ж. отворил рязко вратата на автомобила, за да излезе.
В това време, за да се предпази да не го увари вратата в корема, Л. вдигнал
десния си крак нагоре, свит в коляното. При това вратата ударила десния крак на
Л. на две места - в костта под коляното, където попаднала по-изпъкналата част
на вратата и по стъпалото, където попаднал крайния страничен ръб на вратата в
неговата долна част. Л. се дръпнал назад, но не паднал. Почувствал остра болка
в резултат на удара. След като излязъл Ж. от автомобила двамата се сдърпали,
тръгнали да се бият, при което в разправията се намесили свид. И.Д. и свид. Я.С..
Последният се опитал да ги разтърве. Самият И.Д. започнал да нанася удари в
главата и тялото на поде. Д.Ж..
След като видял какво става, свид. Х.С. си тръгнал с автомобила, за да
не го намесят в случилото се.
Междувременно от къщата на Ж. излезли баба му и сестра му, които се
опитвайки да помогнат на Ж.. Свид. В.М. се опитала да спре свид. И.Д., при
което последният я бутнал и тя паднала на земята.
До определен момент случващото се било наблюдавано и от свид. Д.И.,
техен съсед, но тъй като последният не бил добре здравословно, не се намесил и
се прибрал още преди да приключи инцидента.
В определен момент нещата се успокоили. Д.Ж. обадил на телефон 112, за
да съобщи за инцидента.
С.Л. отишъл и седнал до кафето, което било в техния двор, и което било
стопанисвано от семейство му. Кракът вече му се бил подул и започнал да става
син. Болял го. Същият не можел да ходи и накуцвал.
Във връзка с подадения сигнал, на място пристигнал патрул на МСРБ
„Сигма“ в състав - свидетелите Д.М., В.Х.и Д.Н.. Същите установили на място
подсъдимия, като им направило впечатление, че същият е със синини по очите и
кръв по лицето. Издали 2 бр. разпореждане - на С.Л. и на Д.Ж. - да спазват
законите в Република България; да не нарушават обществения ред; да не се
саморазправят взаимно.
Свид. Х.С. бил извикан да се върне, за да бъде разпитан от полицаите.
Когато се върнал, на свид. С.му направило впечатление, че окото на Д. било
подуто, имало и кръв по лицето му.
Същата вечер свид. Л. заедно с майка си, свид. И.Д. и брат си отишли в
УМБАЛСМП „Пирогов“. Там се видял с баща си, който работел като санитар. Били му
направени рентгенови снимки, при което било установено, че му е счупена пета
предходилна кост на десния крак. На крака му бил имобилизиран.
В УМБАЛСМП „Пирогов“ се засекли с подсъдимия Д.Ж., който бил отишъл, за
да го прегледат. Ж. бил закаран в болницата от свид. С..
На 28.07.2015г. в 13.45ч. поде. Д.Ж. бил прегледан от специалист по
съдебна медицина д-р А.Х.. Било издадено съдебно медицинско удостоверение, в
което били отбелязани следните увреждания: кръвоизливи под конюнктивите на
двете очни ябълки; рана на дясната ръка; отоци и кръвонасядания по лицето;
притворена дясна очна цепка; охлузвания на двете ръце; оток на левия крак;
кръвонасядания и охлузвания в лявата поясна област; оток в окосмената част на
главата. Според СМУ - тези увреждания са причинили на Д.Ж. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 28.07.2015г. свид. С.Л. пуснал жалба в 06 РУ-СДВР по повод инцидента.
Свидетелят бил в имобилизиран няколко седмици, след което имал известно време
затруднения при ходене. И към настоящия момент изпитва болка в крака при
промяна на времето.
Във връзка с инцидента Д.Ж. също пуснал жалба в 06 РУ-СДВР на
29.07.2015Г.
На 29.07.2015г. свид. В.М. посетила лекар, във връзка с което бил
издаден амбулаторен лист № 4196. В него било отразено следното обективно
състояние на М.: по мишниците и предмишниците на двете ръце личат следи от
кръвонасядане с виолетов цвят. В дясната област на шията под мандибуларния ъгъл
- синина.
Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени
данни на вещо лице Ц.В., относно травматичните увреждания на свид. С.Л.:
При възникнал инцидент на 27.07.2015г., на пострадалия С.Л.Л. в
Травматологичния и рентгенов кабинети на Спешно отделение на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” - София е диагностицирано следното травматично телесно
увреждане:СЧУПВАНЕ НА 5-та ПРЕДХОДИЛНА КОСТ НА ДЕСНИЯ КРАК - НЕУСЛОЖНЕНО -
причинило на пострадалия и реализирало медико- биологичния квалифициращ признак
/медико-биологична характеристика/ ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок по- дълъг от 30 дни от датата на травмата.
При така установената фактическа обстановка,първата съдебна инстанция е
приела ,че подсъдимият Ж. е осъществил състава на престъплението по чл.133 ал.1
вр.чл.129 от НК както от обективна,така
и от субективна страна.Доколкото липсва,както протест ,така и жалба от частния
обвинител по отношение на оправдателната част от присъдата,въззивната инстанция
няма да обсъжда мотивите на първия съд в тази част.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика..
След
собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателствени
източници ,въззивната инстанция счете,че основният спорен въпрос – дали подсъдимият е извършил престъплението, за
което е признат за виновен от СРС е намерил своето правилно разрешение в
мотивите на обжалваната присъда.
Обосновано ,първата съдебна инстанция
е поставила в центъра на своята оценъчна дейност показанията на
неизантересованите от изхода на делото свидетели и изготвените СМЕ на пострадалото лице , а именно показанията
на свидетелите Х.,М.,Н. и С..Посочила
е,че техните показания най-точно пресъздават инкриминираните събития,в
отсъствие на пристрастност и тенденциозност.Приела ,че те кореспондират с
изложеното от пострадалия Л.,св.М.и св.С.,които очертават механизма и авторството
на процесния инцидент.Гореизброените доказателствени източници кореспондират с изслушаните
и приетите по делото СМЕ на пострадалия.Първият съд е разгледал подробно
приетите по делото СМЕ,наред с допълненията на вещите лица,направени в хода на
съдебното следствие,като е приел ,че същите са компетентни и не съществуват
съмнения за тяхната правилност.Този извод се споделя и от настоящата инстанция,която
също намира ,че назначените СМЕ са изследвали всички релевантни за предмета на
доказване на въпроси и са дали изчерпателен отговор на всички спорни факти,в
това число за медико-биологичната характеристика на процесната травма и периода
на лечение.В отговор на възраженията на защитата следва да се отбележи,че според СМЕ наличната кухинка в
счупването,означава ,че това счупване е прясно.Ако пострадалият е имал
предходен период на същото място счупване то би могло да остане натрупване,но няма
да се вижда кухинка,т.е. ,че счупването е прясно.
Обосновано,първата съдебна инстанция
е отказала да кредитира показанията на свидетелите В.М. и Г.Ж.и обясненията на
подсъдимия.Посочила е,че същите противоречат в основни пунктове на останалите
доказателствени източници относно механизма на причиняване на процесния
инцидент,поради което не се отличават с необходимата степен на достоверност.Не
без значение е и факта ,че тези свидетели принадлежат към приятелския и
роднинския кръг на подсъдимия,поради което е обяснимо заявеното от тях да
кореспондира със защитната му теза. Вярно е, че обясненията на подсъдимия са важно доказателствено средство, тъй като
възпроизвеждат възприятията на непосредствен участник в инкриминирания
инцидент. В същото време обаче, те са и основно средство за защита и към тях
следа да се подхожда с особено внимание, като се отчита доколко те се подкрепят
от останалите доказателства по делото и доколко сами по себе са логични и
убедителни.Настоящият състав споделя оценката на СРС, че обясненията на
подсъдимият не отговарят именно на тези критерии,тъй като противоречат на
показанията на пострадалия и останалите доказателства по делото,които първия
съд е кредитирал и на заключенията на
СМЕ.Твърдението на подсъдимият ,че не е съпричастен към травмата на пострадалия
се опровергават от останалите доказателствени източници,извън тези на св.Ж.и
св.М. .
Законосъобразно,действията на
подсъдимият са квалифицирани като престъпление по чл.133 от НК,тъй като
полученото от пострадалия травматично увреждане се субсумира под признаците на
средна телесна повреда,причинена по непредпазливост.Действията на подсъдимият не
са били умишлени, а непредпазливи,с оглед механизма на процесния инцидент,който
е установен от първия съд.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимият е справедливо и е
съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отчетени са като смекчаващи
обстоятелства – добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало. В
тази насока следва да бъде отбелязана още помощта му за разкриване на обективната
истина, като дори и в този случай не може да се приеме, че смекчаващите
обстоятелства са изключителни или многобройни и предпоставят определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК.
На подсъдимият е наложено по-лекото
наказание-пробация при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства,без да се нарушават правилата за индивидуализация на
наказанието.В този смисъл въззивният счете ,че няма основание за по-голяма
снизходителност към подсъдимият.Спрямо него са определени двете задължителни
пробационни мерки за сравнително кратък срок,поради което и в тази част на атакуваният съдебен акт не
се налага ревизия.
По отношение на гражданската
претенция,възраженията на защитата са неоснователни. С оглед приетото по – горе
относно съставомерността и правната квалификация на деянието, извършено от
подсъдимият, формално са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД да бъде
уважен гражданския иск на пострадалото лице за неимуществени вреди..Цитираната
разпоредба намира приложение, когато са налице виновно/без да е задължително да
е умишлено/ и противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда
и деянието,поради което и без изменение на иска,съдът е длъжен да го уважи ,
ако са налице предпоставките за това.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл.
334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.07.2018г. по н. о. х. д. № 439/2017 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 100 с – в.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.