Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1050 09.05.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на девети април две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Илияна Гальова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6965 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Д.Т.С., ЕГН ********** и Я.П.С., ЕГН **********,***
срещу А.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Г.Й. З., ЕГН **********, адрес: ***,
с искане съдът да приеме за установено, че ответниците не са собственици на
поземлен имот – земеделска земя с площ 430 кв. м. в землището на гр. ***,
представляващо парцел ***, при граници
– улица, имот ***, имот ***,
имот ***.
Ищците чрез
процесуален представител са посочили, че преди повече от 30 години установили
фактическа власт върху земеделска земя, попадаща понастоящем в зона по § 4 и
сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, със съгласие на лицето, в чиято полза било учредено право на
ползване. Този имот владеят и до настоящия момент, като построили сграда и
извършили подобрения. През 1994 г. Н. Г. и А.Г. били признати за собственици на
имота, но на тях никога не е учредявано право на ползване върху същия, поради
което нотариален акт № ***, т. *, д. *** г. е
неверен, тъй като не е изпълнен фактическият състав за придобиване на
собственост по § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ. Впоследствие с нотариален акт № ***, т. ***, д. *** г. Гьоневи прехвърлили собствеността върху имота на
ответниците.
Молят съда да уважи
иска и да им присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответниците чрез своя
процесуален представител са изложили аргументи за недопустимост на претенцията,
евентуално са посочили, че искът е неоснователен, тъй като са собственици на
имота, придобили го на годно основание. За обстоятелството, че други лица са се
заселили в имота, ответникът Б. научил едва през настоящата година след
завеждане на дело.
Молят съда да
отхвърли иска и да присъди на ответниците съдебно-деловодни разноски.
Настоящият
съдебен състав намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че искът е
недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от воденето му, защото не са
навели твърдения за това какви собствени права претендира да притежава върху
процесния имот. Настоящият съдебен състав намира така изложените доводи за
неоснователни. Действително в чл. 124, ал. 1 ГПК е посочено, че предпоставка за
допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от установяване със
сила на пресъдено нещо на спорното право, с която то се потвърждава или отрича.
Ищците са обусловили интереса си с това, че владеят имота (като са доказали
това твърдение посредством гласни доказателства), което би било основание да
претендират собственически права на основание изтекла в тяхна полза давност. Освен
това владението им е смутено от ответниците, видно от представената по делото
жалба от ответниците, подадена до БРП, и показания на свидетеля Драгоев. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г., правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато отричането на собственическите права на ответника със сила на
пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на
самостоятелни субективни права на ищеца, което в случая е налице. Ответниците
са оспорили иска, твърдейки, че имат права върху имота на основание договор за
покупко-продажба, и са смутили владението на ищците. Оттук произтича и правният
интерес на ищците по предявената искова претенция.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, по
основателността на претенцията намира следното:
При отрицателния установителен иск доказателствената тежест е
разместена и ответникът следва да проведе пълно, главно доказване на
юридическите факти, въз основа на които претендира право на собственост или
ограничено вещно право върху процесния имот. В настоящия случай ответниците
претендират право на собственост върху имота на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, т. ***, д. № *** г. Ответниците
са придобили имота от Н. Г. и А.Г., на които с констативен нотариален акт № ***, т. ***, д. № *** г. е признато право на собственост върху
имота. Ищците считат, че този нотариален акт е неверен, тъй като на посочените
в него лица не е учредявано право на ползване върху този имот и не е изпълнен
фактическият състав на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това е необходимо да се
изследва правопораждащото основание за собствеността на ответниците.
С удостоверение № 3/22.01.1987 г. на Н. Г. е предоставено от Общински
народен съвет Созопол право на ползване върху имот № *** в м. *** в землището на гр. *** с площ 350 кв. м. В издадена от Община
Созопол скица по стар кадастрален план на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ същият
имот е обозначен като № *** в кв. 6, записан като собствен на Н. Г..
На 30.06.1992 г. е подадена молба от Гьонев до Община Созопол за
оценка на имот ***
в кв. 6, предоставен му за ползване. С протокол от 12.12.1992 г. е оценен имот *** с площ 430 кв. м. и подобренията в него,
като с кредитни преводи, издадени от ДСК на 02.10.1993 г., Г. е заплатил посочените суми. С
удостоверение, издадено от Община Созопол на 12.10.1993 г., е признато, че
таксата за закупуване на имот пл. № ***, парцел ** в кв. 6 с площ 430 кв. м. и подобренията в него е платена от Г.. Сградата в имота е узаконена с акт за
узаконяване № ***/22.12.1993
г. на Община Созопол. Въз основа на тези удостоверения е издаден констативен
нотариален акт № **,
т. **, д. № *** г.
Вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е
посочило, че в кадастралния план от 1991 г. е заснет имот, обозначен с пл. № **, за който е отреден парцел *** в кв. 6 и е записан като имот на Д. К.. В плана от 1991 г. е заснет и имот,
обозначен с пл. № ***,
който в разписния списък е записан на Н. Г.. По план за имот пл. № *** е отреден парцел *** в кв. 6. Парцел *** в кв. 6 не е идентичен с процесния парцел
*** в кв. 6 по плана
за регулация от 1991 г. За имот пл. № ** по кадастралния план на м. *** е отреден с регулацията от 1991 г. парцел
***, а за имот пл. № *** е отреден парцел ***, двата в кв. 6.
Според помощния план за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в същата
местност имот № ***
е записан на Г. с
нотариален акт № ***
г. Имот № *** (*** в кв. 6) не е запазен като новообразуван имот съгласно ПНИ.
Вещото лице е направило оглед на имота, като е констатирало, че
същият е ограден с мрежа с бетонови колове, а вътре има бунгало с дървена
веранда. В имота има сонда и три плодни дървета, както и асма.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира от правна
страна следното:
Правото на ползване върху земеделска земя се е предоставяло по
силата на някой от актовете, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
– на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет. Съгласно § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ,
ако лице, на което е било предоставено по законовия ред право на ползване,
построи сграда в имота до 01.03.1991 г., има право да заплати земята и да
придобие собствеността върху нея, но съгласно ал. 6 на същата разпоредба „за
придобиване право на собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок до
31 януари 1998 г.”. Така е било възможно да възникне право за ползвателя да
заплати на досегашния собственик на земята нейната стойност и да придобие
правото на собственост върху нея. В случая, видно от представената от Община
Созопол преписка, на Г. е било предоставено право на ползване върху имот № *** в м. *** в землището на гр. *** с площ 350 кв. м., за който е отреден
според плана от 1991 г. имот № *** в кв. 6 (съгласно заключението на вещото лице). В имота е била
изградена и постройка, видно от представените документи, която е била
узаконена. През 1992 г. Г. е поискал да изкупи земята и подобренията в нея, като
впоследствие е заплатил и определената от нарочна комисия цена. Поради това и
са изпълнени кумулативно предпоставките, при които възниква право на
собственост съгласно § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като за Г. е придобил право на собственост върху земята, която
му е предоставена за ползване, на основание посочената разпоредба. В удостоверението за оценка обаче, както и последващо
издаденото удостоверение, което да послужи пред нотариус за издаване на
констативен нотариален акт, е посочен друг имот, а не този, който е предоставен
за ползване на Г., и за който е възникнало право на собственост. Видно от
заключението на вещото лице Г. парцел ***в кв. 6 (предоставен за ползване) не е идентичен с
процесния парцел *** в
кв. 6 (за който е издаден нотариалният акт). Очевидно е допусната грешка при
посочване номера на имота. Въпреки че са изпълнени кумулативните предпоставки
за придобиване право на собственост от Г. на имот № *** (за който е отреден с плана от 1991 г.
имот *** в кв. 6), в
нотариален акт № ***
г. е посочено, че Г. е
собственик на друг имот, а именно процесния парцел *** в кв. 6. Поради това не може да се зачете
легитимиращото действие на представения нотариален акт, съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС. Съдържащата
се в нотариалния акт по чл. 587, ал.
1 ГПК констатация за принадлежността на
правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен
от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа
нотариален акт. Съдът намира, че бе оборено в настоящото производство съществуването
на удостовереното с нотариален акт № *** г. право на собственост на Н. Г.. За Г. е възникнало право да придобие не
процесния имот, а имот ***, които имоти не са идентични съгласно констатациите на вещото
лице Г..
Поради това и ответниците не са правоимащи, тъй като не са
придобили собствеността от лице, което е собственик на процесния имот. Съдебната практика е непротивочерива по въпроса, че
продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не поражда вещно- транслативно
действие.
Следователно ответниците не успяха да докажат собственически права
върху процесния имот, което има за последица уважаване на предявения
отрицателен установителен иск.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците сума в размер на общо 435 лева за държавна такса, възнаграждение за експертиза,
съдебни удостоверения. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано,
тъй като не са представени доказателства такова да е реално заплатено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.С.,
ЕГН ********** и Я.П.С., ЕГН **********,***, че А.Й.Б., ЕГН **********, адрес: ***
и Г.Й. З., ЕГН **********, адрес: ***, не са собственици на поземлен имот –
земеделска земя с площ 430 кв. м. в землището на гр. ***, представляваща парцел
***, кв. **, при граници – улица, имот ***, имот ***, имот ***.
ОСЪЖДА А.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Г.Й. З., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят на Д.Т.С., ЕГН ********** и Я.П.С., ЕГН **********,***,
сума в размер на 435 лева
(четиристотин тридесет и пет лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ