Решение по дело №69480/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1549
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20211110169480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1549
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110169480 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ...., ЕИК ..., твърди, че ответникът ...., ЕИК ...., му дължи следните суми:
- 8 735,94 лв., представляваща невъзстановени парични гаранции по Договор за СМР
от 10.04.2016 г., съгласно фактура № **********/16.06.2016 г. и фактура №
**********/16.06.2016 г., ведно със законна лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 1 648,88 лв., представляваща сбор от дължимите по Анекси № 1 и № 2 към Договор
за СМР от 10.04.2016 г., а именно 1 270, 44 лв. - неустойка по Анекс № 1 към Договор от
10.04.2016 г. и 378,44 лв. - неустойка по Анекс № 2 от 20.05.2016 г. към Договор от
10.04.2016 г., ведно със законна лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането. Твърди за
горепосочените суми да е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 33884/2021 г. по
описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът ...., ЕИК ..., твърди също, че на 10.04.2016 г. с ответника ....,
ЕИК ...., са сключили договор, съгласно който ответникът е възложил на ищеца, а
последният е приел да извърши доставка на материали и да отдаде под наем на възложителя
строителна механизация и транспортна техника за обект „Рехабилитация и доизграждане на
ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. ...“. Посочва, че били
подписани 4 броя анекси, с които ответникът е възложил допълнителни задачи, като
ищецът изпълнил изцяло в срок и с договореното качество поетите задължения. Твърди, че
1
ответното дружество приело извършената работа без възражения. Поддържа, че съгласно
Анекс №1 и № 2 към процесния договор общата стойност на СМР се заплаща срещу
подписани от представители на възложителя и изпълнителя приемо-предавателен протокол
за извършените дейности, Акт обр. 19, опис сметка и оригинал на фактура. Допълва, че за
възложените с Анекс №1 СМР-та била издадена Фактура № **********/16.06.2016 г., а за
възложените СМР с Анекс № 2 съответно фактура № **********/16.06.2016 г. Твърди, че
съгласно Анекс № 2 възложителят има право да удържи сума в размер на 5 % от стойността
на изпълнените СМР. С горепосочените анекси страните били уговорили, че 50% от сумата
по гаранцията се възстановява на изпълнителя, когато за обекта е издаден сертификат за
приемане, обектът е преминал през всички определени проби, включително проби след
завършване, извършените работи бъдат одобрени от възложителя без забележки и е
извършено възстановяване от страна на Община ..., а останалите 50% след изтичане срока за
съобщаване на дефекти, при положение че е извършено съответното възстановяване от
Община .... Твърди, че посочените срокове били изтекли и ответникът все още не бил
възстановил задържаната гаранция на изпълнителя. Поддържа, че при виновно забавяне за
заплащане на дължимото възнаграждение била уговорена и неустойка за забава в размер на
0,05 % на ден, но не повече от 20%. Тъй като ответникът изпаднал в забава по отношение
задължението си да възстанови задържаната сума за гаранция с повече от 3 години, ищецът
претендира вземанията за неустойка в максималния посочен размер от 20%. Претендира
присъждане и на съдебни разноски. Ищецът представя писмени доказателства.
Ответникът ...., ЕИК ...., е подал отговор, с който оспорва предявените искове като
частично неоснователни. Твърди, че ищецът, като изпълнител, не е изпълнил възложената
му работа в уговорения между страните срок, с оглед което твърди, че ищецът му дължи
неустойка за забава в размер на 2053,12 лв. и прави възражение за прихващане по
отношение претендираната сума от ищеца в размер на 10 384,82 лв. С оглед изложеното
ответникът моли съдът да уважи исковете частично до сумата в размер на 7 921,08 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно, като се установява и от приетите писмени
доказателства, че на 10.04.2016 г. ищецът .... и ответникът .... са сключили договор, съгласно
който ответникът е възложил на ищеца, като последният е приел да изпълни - доставка на
материали и да отдаде под наем на възложителя строителна механизация и транспортна
техника за обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията,
разположена в западната част на гр. ...“. В хода на изпълнение на договора са подписани 4
броя анекси, с които възложителят е възложил допълнителна задача. Изпълнителят е
изпълнил изцяло в срок и с договореното качество задълженията, които е поел с договора и
анексите към него. Възложителят е приел извършената работа без възражения, за което са
подписани Акт образец 19-1 от 16.06.2016 г. и Акт обр. 19-2 от 16.06.2016 г., съгласно които
страните приемат че към датата на съставяне на документите са „завършени и подлежат на
2
заплащане въз основа на тези протоколи и приложения към тях, вписаните в същите
натурални видове СМР, на обща стойност 174 718,72 лв. От приетите актове и протоколи се
установява безспорно, че изпълнението на възложената работа е била приета от възложителя
.... без забележки относно качеството и срока на изпълнение.
Въз основа на съставените протоколи обр.1 и сметки-описи били издадени и 2 бр.
фактури съответно № 3/16.06.2016 г. за възложените с Анекс 1 СМР-та и Фактура № 4 от
същата дата за възложените с Анекс 2 от 20.05.2016 г. СМР-та.
Установява се също от доказателствата по делото, че страните са уговорили /съгл.
чл. 2, ал. 7 от Анекс 1 и идентичната разпоредба на чл. 2, ал. 6 от Анекс 2/, че Възложителят
ще има право да удържи сума в размер на 5 % от стойността на изпълнените строително-
монтажни работи. В резултат на тези договорки, ответника удържал сумата от 6 352. 19 лв.,
по Фактура № ********** от 16.06.2016 г. и сумата от 1892, 21 лв. по Фактура №
********** от 16.06.2016 г. Тези гаранции били предвидени като „гаранционен депозит“ от
който да се удовлетвори Възложителя, в случай на констатирани недостатъци на
извършените работи, след като вече са били приети и одобрени. В сключените анекси към
договора, страните уговорили също и условията по възстановяване на „гаранционния
депозит“, а именно, че 50% от сумата по гаранцията ще се възстанови на Изпълнителя,
когато за обекта има издаден сертификат за приемане, преминал е всички определени проби,
включително Проби след завършване, извършено е видео-обследване от страна на
Възложителя, при което не са констатирани недостатъци, извършените работи бъдат
одобрени от страна на Възложителя и е извършено възстановяване от страна на Община ..., а
останалите 50% - в срок от 7 дни след изтичане на срока за съобщаване на скрити дефекти,
при положение, че е извършено съответното възстановяване от страна на Община ....
Съгласно чл.3, ал.1-3 от Анекс № 1 срокът за извършване на уговорените СМР е 30
календарни дни съгласно Графика за изпълнение на същите, а срокът за съобщаване на
дефекти - 6 месеца. Страните уговорили също, че срокът за изпълнение на работите по
настоящия анекс започва да тече 3 дни след подписването на Протокол за предаване на
строителна площадка.
Страните не спорят, че горепосочените срокове /за изпълнение и съобщаване на
дефекти/ отдавна са изтекли, като възложителя .... все още не е изпълнил задължението си по
договора да възстанови на Изпълнителя задържаните суми от общо 8735,94 лв.,
представляващи част от дължимото възнаграждение за извършените и приети без забележки,
строително-монтажни работи.
С отговора на исковата молба, ответника е признал исковете за основателен, но е
поискал от съда да ги уважи до размер от общо 7921,08 лв., като приспадне дължимата се на
ответника неустойка за забавено изпълнение.
По делото обаче не са ангажирани от ответника никакви доказателства в подкрепа на
заявеното възражение за прихващане, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест.
От приложения към отговора Календарен график, представляващ Приложение № 4 към
Договора за СМР от 10.04.2016 г. се установява единствено, че страните са уговорили на
12.04.2016 г. да подпишат протокол за приемане на строителната площадка. Такъв график
няма представен по отношение на допълнително възложените СМР, с подписаните на
20.05.2016 г. и на неустановена дата след 10.04.2016 г., Анекси № 1 и № 2. Няма спор обаче,
а и с оглед извършеното признание на този факт в ОИМ, че ответника /Възложителя/ е
заплатил приетата за извършена работа, съгласно издадените фактури с №№ 3 и 4 от
16.06.2016 г., като не е заявил претенции за заплащане на неустойка за забавено изпълнение,
което е индиция, че приетата от него работа е изпълнена от Изпълнителя с нужното
качество, и в уговорените срок и количества. Заявена такава претенция едва с ОИМ на
3
04.03.2022 г., много след изтичането на всички уговорени между страните гаранционни и
извънгаранционни срокове се явява неоснователно, и като погасено по давност.
Претенцията за заплащане на неустойка за забавено изпълнение, е претенция произтичаща
от неизпълнен договор, поради което на осн. чл.111, б.“б“ от ЗЗД същата се погасява с
кратка, тригодишна давност. В настоящото производство, заявено за първи път вземането на
ответника за неустойка от неизпълнение на договора в срочно отношение, се явява
неоснователно, като погасено по давност. Отделно същото е и недоказано в своето
основание, тъй като в производството не се събраха никакви доказателства за твърдяната от
ответника забава при изпълнението на възложените СМР от страна на Изпълнителя /ищец/ и
предаването им на Възложителя.
Следователно, заявеното с ОИМ възражение за прихващане като неоснователно следва
да се остави без уважение и отхвърли, което пък води до извод за основателност на
предявените от ищеца искове в пълния им размер от общо 10 384,82 лв., които следва да му
се присъдят ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 15.06.2021 г. до окончателното плащане на задълженията.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищеца. Той претендира такива и
представя Списък по чл.80 от ГПК, съгласно който сторените от него съдебни разноски за
настоящото исково производство възлизат на 1408 лв., от която сума 208 лв. съставлява
доплатена държавна такса, а 1200 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът
не е заявил възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ищеца,
поради което на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват изцяло в пълен размер
сторените от него съдебни разноски, в т.ч. и тези, извършени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д.№ 33884/21 г. по описа на СРС, 164-ти състав, възлизащи в размер на
208 лв. за внесената държавна такса.
Така мотивиран, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ...., с ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ..., представляван от Г. К. А. има
непогасени задължения към ...., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителя А. К., в общ размер на 10 384,82 лв., или както следва:
на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД - сумата от 8735,94 лв., представляваща невъзстановена
гаранция по Договор за СМР от 10.04.2016 г., удържана по фактури с №№ 3 и 4 от
16.06.2016 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението;
на осн. чл.92 от ЗЗД – сумата от 1648,88 лв., представляваща договорна неустойка,
съгласно Анекси № 1 и № 2 към Договора за СМР от 10.04.2016 г., начислена в максималния
размер от 20 % върху дължимата сума, представляваща невъзстановена гаранция по Договор
за СМР от 10.04.2016 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 по ч.гр.д. № 33884/2021г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
4
ОСЪЖДА ...., с ЕИК .... да заплати на ...., с ЕИК ... на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 1408,00 лева – разноски за настоящото исково производство, както и 208,00
лв. – разноски от заповедното производство по ч.гр.д. № 33884/2021 г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5