Решение по дело №372/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.М.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1679-000108/21.09.2023 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ямбол, с която по отношение на А.М.К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че на посочената дата жалбоподателят бил спрян за проверка за употреба на наркотични вещества, като техническото средство отчело наличие на метаамфетамин. Същият никога не бил употребявал наркотични вещества, не бил съгласен с показанията на техническото средство, поради което дал биологични проби. Заявява, че нямало отказ от извършване на химико токсикологично лабораторно изследване. Твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка. Счита, че ПАМ може да бъде наложена при наличието на лабораторно изследване. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.  

В с.з. оспорващият, чрез пълномощника си адв. Х.Х. *** поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

В с.з. ответникът по оспорването – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ямбол, в писмено становище оспорва подадената жалба.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2023 г. около 18:55 часа в гр.Ямбол на ул. Преслав - кръстовище с обходен път - север в посока към с. Веселиново,  на А.М.К., като водач на МПС - Фолксваген Шаран с peг. № ******** - лична собственост, била извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер 5000 (Drager 5000) № ARMC - 0066 и тестова касета REF 3706091; LOT ARSA - 0981, като техническото средство отчело наличие на метаамфетамин в 18:55 часа. Номер на пробата - 350. На водача бил връчен талон за медицинско изследване номер 144972. За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на К. бил съставен АУАН № АД347305 /20.09.2023 г., подписан без възражения от нарушителя и връчен му на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1679-000108/21.09.2023 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ямбол, с която по отношение на А.М.К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № АД347305 /20.09.2023 г. Посочено е, че на водача е издаден  талон за медицинско изследване № 144972.

 Заповедта е връчена на нейния адресат на 05.10.2023 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 16.10.2023 г., с вх.№ СД-01-01-3598 А.К. е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е приобщена справка за нарушител/водач на А.М.К. (л.24-27). Представено е и копие на талон за медицинско изследване № 144972 от 20.09.2023 г. (л.16), от който става ясно, че водача е предоставил биологични проби за изследване.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г.,(л.30), директорът на ОД на МВР – Ямбол на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Ямбол да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, сред които е и началникът на сектор Пътна полиция  при ОД на МВР Ямбол. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.

Съгласно чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който  управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е осъществено от водача на моторното превозно средство нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

Релевантният за приложението на чл. 171, т.1, б. б от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

По делото се установи, че на оспорващия е извършена проверка на водача за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер 5000 (Drager 5000) № ARMC - 0066 и тестова касета REF 3706091; LOT ARSA - 0981, като техническото средство отчело наличие на метаамфетамин в 18:55 часа. Бил издаден талон за медицинско изследване №144972, по който водачът е дал биологични проби за анализ. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.).

Обстоятелството, че жалбоподателят е дал и биологичен материал за изследване, не представлява факт, с който се оборват констатациите по АУАН. Въпросът за отговорността на лицето не се решава само с факта на даване на такава проба. До получаване на резултата от лабораторното изследване в хода на образуваното досъдебно производство, какъвто резултат все още не е наличен, определящ е резултатът от извършения тест с техническо средство одобрен тип, който показва по категоричен начин, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на метаамфетамин. Целта на налагане на процесната ПАМ е да се преустанови управлението на МПС след употреба на наркотични вещества именно до решаване на въпроса за отговорността, което ще стане в по-късен момент, след получаване на резултата от медицинското изследване от съответната лаборатория. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества чл. 174, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. Така също нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Анализът на посочените текстове посочва като определящ резултата от проведения по време на проверката тест до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, според която в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Несъстоятелен е доводът на оспорващата страна, че при назначено химико-биологично изследване отпада резултатът от направения при проверката на водача тест и АНО е следвало да изчака резултата от химико-биологичното изследване преди издаване на ЗППАМ.

Предназначението на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.

Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.

В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не се следват и такива не са и искани. В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани.

 Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен 

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.К., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1679-000108/21.09.2023 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ямбол, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните.