Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1723/18.10.2023г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пловдив, IХ-ти състав в открито заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело №
1644/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на П.В.Г., чрез пълномощника си адв. В.М. против Отказ на Главния
архитект на Район „Централен“, Община Пловдив за издаване Удостоверение за
търпимост за масивна двуетажна сграда – пристройка към сграда с идентификатор ****,
обективиран в писмо изх. №94012-35591/1/ от 21.06.2023 г. до Административен
съд гр.Пловдив.
В жалбата се сочи, че е поискано издаване на
Удостоверение за търпимост на строеж, представляващ масивна двуетажна жилищна
сграда от около 80 кв.м. застроена площ – пристройка от северната страна на
съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор **** в гр.Пловдив, ул. „***“
№1. Сочи се, че строежът е извършен в груб строеж през есента на 1995 година,
за което е представена нотариално заверена декларация по §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ от трима
свидетели. В оспорения административен акт се сочело, че се отказва издаването
на удостоверение за търпимост, тъй като не са налице условията на §127, ал.1 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Излагат се аргументи, че се касае до административен акт и
се иска отмяната на същия. Претендират се разноски.
Ответната страна – Главния
архитект на Район Централен, Община Пловдив, не изразява становище. В съдебно
заседание не се явява, не взема становище, не се представлява.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от АПК индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Съгласно чл.21, ал.4 от АПК индивидуален административен акт е и отказът на
административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
Доколкото в конкретния случай, макар да е обективирано в писмо е обжалвано
волеизявление на компетентен орган да издаден административен акт, то отказът
от издаването му се явява индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 03.10.2022 г.
било подадено заявление вх. № 94012-35591 по §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ
от П.В.Г. ***. Към същото били представени нотариално заверена декларация от
трима свидетели, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том
22, дело №7347/1992 г., скица, работен проект.
До заявителя било
изпратено писмо изх.№94012-35591/29.10.2022 г., в което било посочено че следва
да се представи подробно архитектурно и геодезическо заснемане на строежа.
На 12.06.2023 г.
били представени от заявителя допълнителни материали – геодезическо заснемане
на Пристройка към съществуваща жилищна сграда в УПИ III
– 117, квартал 9 по Регулационния план на кв.“Велбъжд“, ПИ №
56784.522.117 и № 56784.522.881 по Кадастрална карта на гр.Пловдив. Била
представена и Заповед №18-2319-24.02.2023 г. от Началника на СГКК Пловдив, с
която било одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри
състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР
- сграда с идентификатор **** и
сграда с идентификатор **** , промяна в границите на съществуващи обекти в КККР
с данни след промяната площ 202 кв.м. за поземлен имот с идентификатор ***,
промяна в поземлен имот с идентификатор 56784.522.2329 с данни след промяната
1331 кв.м. Заличавали се и обекти от КККР – сграда с идентификатор *** и сграда
с идентификатор *** Представените
материали били заведени като Заявление вх. № 94012-35591 от 12.06.2023 г. по
§127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
След разглеждането
им, до заявителят било изпратено писмо изх.№94012-35591/1/ от 21.06.2023 г. от
ВИД Гл.архитект на Район „Централен“, в което се сочело, че след разглеждане на представеното
геодезическо заснемане и проект /неодобрен/ за реконструкция и пристройка на
сградата не се установява наличие на кумулативните условия за търпимост
съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В хода на съдебното
производство са представени от жалбоподателят заснемане на жилищна сграда –
пристройка и надстройка в УПИ III – 117, кв.9, ПИ 56784.522.117, кв. Велбъжд гр.Пловдив, ул.
„Георги Консулов“ №1 от месец юли 2023 г. Представено е и писмо
изх.№94012-35591/5 от 04.08.2023 г. на Община Пловдив, Район Централен, в което
се сочи че по заявление за издаване на Удостоверение за търпимост с
вх.№94012-35591 (1)/ 12.06.2023 г. е даден отговор с оспореното писмо от
21.06.2023 г. и ако се желае продължаване на административното производство, то
следва да се оттегли подадената жалба.
При така установеното, настоящият състав на
Административен съд - Пловдив, прави следните правни изводи:
Оспорения административен акт е издаден от компетентен
административен орган в писмена форма.
След съвкупна
преценка на приложените по делото доказателства, съдът намира за основателно,
изложеното в жалбата възражение, че при издаване на оспорваното уведомително
писмо административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на
съдържанието на същия сочи липса на фактически и правни основания за издаването
му.
В закона е въведено
императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на
акта представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му
и тяхното наличие позволява на адресата му да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая в писмото от 21.06.2023 г. се сочи единствено,
че са разгледани представените документи и не са установени кумулативните
изисквания за издаване на удостоверение за търпимост. Липсват обаче както
констатации какво е установено след разглеждане на документите, така и излагане
на фактически и правни основания, които да сочат кои изисквания на закона не са
спазени и защо това е пречка да се издаде исканото удостоверение за търпимост.
Органът дължи
посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за издаване на
исканото удостоверение за търпимост. Наличието им е гаранция за правото на
защита на заявителя, а така също и гаранция за възможността за извършване на
съдебна проверка на оспореното уведомително писмо.
В случая, от приложените към преписката доказателства не
се внася яснота по отношение на законовите изисквания, които не са спазени от
жалбоподателя, респ. не позволяват установяване на конкретното правно основание
за постановения отказ.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че заявлението, с което се иска издаване на
удостоверение за търпимост не е основателно, лежи върху административния орган,
който следва да установи фактическите и правни основания за отказа за издаване
на административния акт.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата
законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в
административното производство съображенията, по които административният орган
издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в
избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.
Няма колебания в
практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат
изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката. В конкретния
случай обаче такъв липсва. Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната
проверка по чл.168 АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно
посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите
в издадения административен акт.
Предвид изложеното,
съдът намира, че оспорваното уведомително писмо е издадено при неспазване на
установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за
издаването му, както и поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по
чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като
естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да
се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление, съобразно указаното в мотивите на решението.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя направените по делото съдебни разноски в общ размер
на 1260 лева, от които 1250 лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лева държавна
такса.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.В.Г.,
чрез пълномощника си адв. В.М. Отказ на Главния архитект на Район „Централен“,
Община Пловдив за издаване Удостоверение за търпимост за масивна двуетажна
сграда – пристройка към сграда с идентификатор ****, обективиран в писмо изх.
№94012-35591/1/ от 21.06.2023 г. до Административен съд гр.Пловдив.
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА
на Главния архитект на Район „Централен“, Община Пловдив за ново произнасяне по
Заявление вх. № 94012-35591 от 12.06.2023 г. по §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ, съобразно дадените в настоящото съдебно решение указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за
издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Община Пловдив
да заплати на П.В.Г.,
ЕГН ********** направените в съдебното производство разноски, в размер
на 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ
: