Р Е Ш Е Н И Е
№…........../17.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4730 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от Т.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
чрез адв. Н.С., срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено
със заповед № 014/21.02.2019 г. на управителя на ответното дружество, и
неговата отмяна.
По твърдения в исковата молба, между страните било налице трудово
правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността
„продавач-консултант" в обект - пекарна,
находяща се в гр. Варна, бул. „Съборни" № 22, в периода от 26.04.2018 г.
до 22.05.2018 г. На 13.08.2018 г. й била връчена заповед № 009/23.05.2018 г. на
управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение,
на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Уволнението, извършено с посочената заповед,
било признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение, постановено по
гр. д. № 15499/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 40-ти състав. На
27.02.2019 г. ищцата получила нова заповед № 014/21.02.2019 г., с която отново й
било прекратено трудовото правоотношение, но този път на основание чл. 71, ал.
1 КТ.
Ищцата счита, че уволнението й е незаконно. В тази връзка излага, че след
започване на изпълнението на задълженията й по трудовото правоотношение бяла
уведомена от работодателя, че освен длъжността „продавач-консултант", ще
трябва да изпълнява и длъжността „пекар" и "хигиенист", като
изпича закуски, доставени в сурово състояние в пекарната,
измива мазните тави от продадените закуски, чисти витрините и целия търговски
обект. Доколкото посочените задължения не били уговорени в трудовия й договор,
нито включени в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, отношенията
между ищцата и управителя на ответното дружество се влошили, последният
започнал да я обижда, унижава и обвинява в некадърност, вследствие на което
ищцата му предложила да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
След като работодателят отказал да прекрати трудовия договор по взаимно
съгласие, на 21.05.2018 г. ищцата му изпратила уведомително писмо, чрез
куриерска фирма „Еконт", получено от ответника
на 22.05.2018 г., с което го уведомила, че прекратява едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ - тъй като работодателят
променил характера на работата.
По изложените аргументи намира, че уволнението, извършено със заповедта от
21.02.2019 г., е незаконосъобразно, тъй като преди нейното издаване трудовото
правоотношение между страните е било прекратено едностранно от ищцата.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за постановяване на решение, с което да бъде признато за незаконно
уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед №
014/21.02.2019 г. на управителя на ответното дружество, и неговата отмяна.
Ищцата претендира и присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител,
поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор № 25/25.04.2018 г., както и че същото е
прекратено със заповед № 14/21.02.2019 г.
Твърди, че ищцата е
заемала длъжността „продавач – консултант“ по силата на сочения трудов договор
с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, като
правоотношението било прекратено от ответното дружество в рамките на
изпитателния срок, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Счита, че към трудовия
договор със срок за изпитване, какъвто е процесният,
са неприложими общите основания на прекратяване на трудовото правоотношение,
регламентирани в разпоредбите на чл. 325 – 336 КТ, поради което ищцата не е
могла да прекрати едностранно облигационната връзка между страните на соченото
основание - чл. 327, ал. 1, т. З КТ.
Намира за ирелевантни
изложените фактически твърдения по отношение на влошените взаимоотношения между
страните и промяната в характера на работа. Отделно оспорва същите и като
неверни. В тази връзка излага, че в периода от 25.04.2018 г. до 19.05.2018 г.
ищцата била обучавана в обекта, като изпичането на закуски не било извършвано
от нея, а от обучаващия, както и че задължението за почистване на обекта след
приключване на работната втора смяна било включено в трудовите й задължения.
Последната била обстойно запозната с трудовата характеристика и Правилника за
вътрешния ред.
Счита оспорената
заповед за законосъобразна и съответстваща на мотивите на постановеното решение
по гр.д. № 15499/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, поради което по
същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора на
исковата молба и формулираното искане по същество и представя списък по
чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е прието обстоятелството, че между страните е сключен трудов
договор № 025/25.04.2018 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността
„продавач-консултант“ при ответното дружество. Същото се потвърждава и от приложения
трудов договор (л. 5). От съдържанието на договора се изяснява още, че той е със
срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, при 8-часов
работен ден и сумарно разпределение на работно време в рамките на месеца, по
график, с място на работа - обект Пекарна, находяща
се в гр. Варна, ул. „Съборни“ № 22. По делото е представена и длъжностна
характеристика за длъжността „продавач консултант“ (л. 43), в т. 9.1.1 – 9.1.10
от която са изброени основните нейни функции, насочени към обслужването на
клиентите и комуникацията с тях. В длъжностната характеристика не е посочено
задължение за изпичане на закуски или за почистване на работното място.
От представения договор № 100025/26.04.2018 г. (л. 42),
сключен между страните, се изяснява, че работодателят се е задължил да
предостави на работника информация относно рецептите за приготвяне на
хранителните изделия в пекарната срещу насрещното
негово задължение да не използва извън фирмата и да не разпространява
информацията, станала му известна при или по повод изпълнението на трудовия му
договор № 025/25.04.2018 г. за срока на неговото действие и три години от
датата на прекратяването му.
От приложената справка от НАП с вх. №
03388183051182/25.04.2018 г. (л. 48), подписана от Т.Д., се изяснява, че
работодателят е изпратил уведомление за сключения трудов договор до съответната
териториална дирекция на НАП. Видно от представения протокол от 26.04.2018 г.
(л. 45), на същата дата ищцата е постъпила на работа. Това обстоятелство се
потвърждава и от представената отчетна форма за явяването/неявяването на работа
за м. април 2018 г. (л. 72).
Към доказателствения материал по делото е приобщен и Правилник
за вътрешния трудов ред в обект: Магазин с пекарна,
гр. Варна, бул. „Съборни“, пред блок 16, утвърден от управителя на „Д.“ ЕООД, в
сила от 24.01.2017 г. (л. 64-70), като в чл. 22 от същия са формулирани общи
задължения на работниците, които са почти идентични с нормативно установените
такива в чл. 126 КТ. В правилника също липсва задължение за почистване на
обекта.
Приложена е заповед № 009/23.05.2018 г. (л. 6), с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата
с ответното дружество, на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ. С влязло
в сила решение № 377 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д. № 15499/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна (л. 23), уволнението, извършено с посочената
заповед е признато за незаконно и
отменено.
От приобщения сигнал (жалба) с вх. № 18081983/07.06.2018
г. (л. 9) и допълнение към него с вх. № 18097616/31.07.2018 г. (л. 14) се
изяснява, че Т.Д. е сезирала Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна с
твърдения за нарушение на трудовото законодателство от страна на ответното
дружество. Сред обективираните в сигнала оплаквания
фигурират и такива, според които, освен длъжността „продавач-консултант“,
ищцата е следвало да изпълнява дейности като „пекар“ и „чистач/хигиенист“, за
което са изложени конкретни фактически доводи. По сигнала е извършена проверка,
резултатите от която са съобщени на Т.Д. с писмо с изх. № 18000180/19.09.2018
г. (л. 17).
Видно от приобщения болничен лист № Е2017 6335798 (л.
51), ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в размер на пет
дни, считано от 18.05.2018 г. до 22.05.2018 г., като в документа е отразена
диагноза „остра стресова реакция“.
От представеното уведомително писмо от дата 21.05.2018 г.
(л. 7) се установява, че Т.Д. е отправила до работодателя волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.
Видно от приложеното писмо с изх. № 10247/02.09.2018 г. от „Еконт-експрес“
ООД (л. 20), писмото е получено от неговия адресат на 22.05.2018 г.
В отговор (л. 8) управителят на ответното дружество е
уведомил Д., че не може да удовлетвори молбата й, тъй като не е нарушил
трудовия договор.
Безспорно по делото е обстоятелството, че след влизане в
сила на горепосоченото съдебно решение по гр.д. № 15499/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна управителят на „Д.“ ЕООД е издал оспорената в настоящото
производство заповед № 014/21.02.2019 г. (л. 22) за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата в срока за изпитване, на основание чл. 71,ал. 1 КТ, както
и че заповедта е получена от ищцата на 27.02.2019 г. (л. 91).
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпита на двама свидетели, допуснати при режим на довеждане от страна на
ищцата.
От показанията на свидетелката М***(дъщеря на ищцата) се
изяснява, че Т.Д. е започнала работа като продавач-консултант, но освен
осъществяването на тази дейност, свидетелката е виждала майка си да изпича
закуски в пекарната, доставяни като полуфабрикати, и
да чисти работното помещение и витрините в обекта. Свидетелката излага, че Д.
се е прибирала разстроена от работа поради пререкания с управителя на ответното
дружество и проявено арогантно отношение от негова страна. Това се отразило
негативно на психиката на ищцата и наложило посещение при лекар, както и
ползването на болничен, считано от 18.05.2018 г., след което същата не се
върнала повече на работа.
Свидетелката Т***(майка на ищцата) също твърди да е
виждала ищцата да пече закуски в пекарната, където
работила като продавач. Излага още, че дъщеря й закъснявала след работа и се
прибирала разстроена; споделяла й, че трябвало да мие тави и да чисти след края
на работното време.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предмет на разглеждане е правото на работодателя (ответник) да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя (ищец) на
посоченото в издадената заповед за уволнение основание.
В настоящия случай като такова се сочи разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, а
оспорването на уволнението от страна на ищцата е обосновано с твърдения за неговата
незаконност поради прекъсване на облигационната връзка между страните преди
издаването на уволнителната заповед по нейна инициатива, на основание чл. чл.
327, ал. 1, т. 3, предл. второ КТ.
При така наведените фактически твърдения, в тежест на всяка от страните е
да установи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, на което
се позовава. Ищцата следва да докаже, че работодателят е променил характера на
работата, възлагайки й изпълнението на задължения на „пекар“ и
„чистач-хигиенист“, които не са включени в длъжностната й характеристика на
заеманата длъжност „продавач-консултант“, че е отправила волеизявление до
ответника за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че същото е
достигнало до него. В тежест на ответника е да установи, че в сключения между
страните договор е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, както и
че в този срок ответникът е направил изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, което е достигнало до ищцата.
По делото е установено, че сключеният между страните трудов договор е такъв
по чл. 70, ал. 1, изр. първо КТ - със срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя. За неговото прекратяване в разпоредбата на чл. 71 КТ е предвидено
специално основание, което дава възможност на страната, която се ползва от
срока за изпитване, до неговото изтичане да прекрати едностранно
правоотношението. Клаузата за изпитване обаче е отделен елемент от трудовия
договор, който не променя характера на трудовото правоотношение и не дерогира
общите основания за неговото прекратяване, установени в Глава XVI КТ и в
частност чл. 327 КТ, на която разпоредба се позовава ищцата. Аргумент в насока
е нормата, обективирана в чл. 70, ал. 3 КТ, предвиждаща, че през време на изпитването страните имат всички права и задължения
както при окончателен трудов договор. По тези съображения съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че изявлението на ищцата за
едностранно прекратяване на договора не е годно да породи правни последици в
срока за изпитване.
Според чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато
работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово
възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени,
както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с
колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.
В разпоредбата на чл. 120 КТ са регламентирани
допустимите промени в характера на работата. Същата предвижда възможност за работодателя
да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно
друга работа при производствена необходимост, престой или когато това се налага
по непреодолими причини. В разглеждания случай не са налице данни за подобни
обстоятелства от извънреден характер, нито са наведени твърдения в тази насока.
От събираните по делото свидетелските показания, които
съдът кредитира напълно като достоверни, при условията на чл. 172 ГПК,
доколкото изложените от свидетелите факти са непротиворечиви и последователни,
кореспондиращи с останалите доказателства, се доказва, че ищцата е пекла
закуски и е почиствала витрините и работното помещение. Показанията и на
двамата свидетели в тази смисъл са основани на лични техни впечатления и
възприятия, като същите се потвърждават и от писмените доказателствени средства
по делото и в частност подадения сигнал до Инспекцията по труда. Свидетелите
излагат също, че отношението на работодателя към ищцата и натоварването й с
тези допълнителни дейности са се отразили негативно на нейната психика, което
наложило ползването на отпуск поради временна неработоспособност, за което е
приобщен по делото болничен лист, представен от самия ответник с отговора на
исковата молба.
При така установените обстоятелства и доколкото трудовият
договор е сключен за длъжността „продавач-консултат“,
в представената длъжностна характеристика за която не е предвидено задължение
на работника да пече закуски или да почиства обекта, нито такова е установено в
Правилника за вътрешния трудов ред в
обекта, съдът намира, че работодателят е променил едностранно характера на
работата и за ищцата е възникнало потестативното
право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без
предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3, предл.
второ КТ. По делото е доказано, че същото е упражнено, като волеизявлението е
достигнало до работодателя на 22.05.2018 г., на която дата са настъпили и
неговите правни последици, а именно трудовото правоотношение между страните е
прекратено.
Повторното негово прекратяване с процесната заповед от 21.02.2019
г. се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не
поражда правно действие, респ. уволнението подлежи на отмяна. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 75 от 17.06.2013 г. по гр.д. №
876/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 183 от 21.12.2011 г. по гр.д.
№565/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр.д. №
219/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като
уволнението бъде признато за незаконно и отменено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 80 лв., представляваща държавна такса за предявения неоценяем иск, дължима на основание чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и
съдействие от 22.03.2019 г. (л. 25), ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
С оглед изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнениеТО на Т.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със заповед № 014/21.02.2019 г. на
управителя на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Т.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева), представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК;
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, сумата от 80 лв. (осемдесет
лева), представляваща държавна такса по предявения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок, считано
от 17.06.2019 г. – деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: