№ 21704
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110125353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ***********, ЕИК *********, срещу ответника
************, ЕИК *********, обективно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 933,11
лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и разходи по ликвидационната дейност, ведно
със законна лихва за период от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 306,71 лв., представляваща мораторна лихва за период от
11.01.2021 г. до 11.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2024 г. по ч. гр. д. №
2527/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ***********, ЕИК *********, твърди, че на 01.05.2019 г. в
***************, при движение по ************ на кръстовището с
**************, лек автомобил с марка и модел „**********“, ДК №
********, бил ударен от преминаващия на червен сигнал лек автомобил
„*********“, ДК № ********, в резултат на което настъпили материални
вреди за първото МПС. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
*******/01.05.2019 г. от органите на МВР- КАТ. Твърди се, че към датата на
ПТП за лек автомобил с марка и модел „**********“, ДК № ********, при
ищеца била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № ************, а отговорността на
водача на лек автомобил „*********“, ДК № ********, била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на
МПС „**********“, ДК № ********, при ищеца е била заведена Щета №
*************, като било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 8745 лв. в полза на увреденото лице. Ищецът
предявил регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от
8745 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., с писмо,
1
получено на 19.11.2019 г., като ответникът възстановил частично
претендирата от ищеца сума със заплащането на 7811,89 лв. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************, ЕИК *********,
депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Ц. Д., с който оспорва исковете
по основание и размер. Прави възражение за погасителна давност. Не оспорва
наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек
автомобил „*********“, ДК № ********. Поддържа, че е погасил изцяло
дължимата сума по регресното вземане. Твърди, че претендираната сума не
отговаря на действителната стойност на причинените вреди. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими. Срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2527/24 г., СРС е подадено в срок
възражение. В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл. 415,
ал. 1 ГПК, ищецът е предявил иск.
В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ е да
докаже наличието на сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, вида и размера на
вредите, настъпили в причинна връзка със събитието, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е погасил дълга.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици. В тежест на ищеца по иска с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици. Във връзка възражението за изтекла погасителна давност ищецът
следва да установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на
давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая посочените предпоставки на иска по чл. 411, ал. 1 КЗ са налице.
С определението от 24.08.2024 г. всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за
безспорни между страните. Като безспорни обстоятелства и такива, които не
се нуждаят от доказване от страните са отделени следните обстоятелства: на
01.05.2019 г. в ***************, при движение по ************ на
кръстовището с **************, лек автомобил с марка и модел
„**********“, ДК № ********, бил ударен от преминаващия на червен сигнал
лек автомобил „*********“, ДК № ********; наличие на валидна към датата
на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № ************, спрямо МПС „**********“, ДК № ********, при
ищцовото дружество; ищецът е определил и заплатил застрахователно
обезщетение по Щета № ************* в размер на 8745 лв., с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв; наличие на валидна към датата на
ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС „*********“, ДК № ********.
Ответникът е удовлетворил частично регресната претенция, като е заплатил
сумата от 7811,89 лв. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
2
осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е
възникнало регресното вземане.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В хода на
производството е прието заключение на САТЕ, от което се установява, че
средната пазарна стойност на ремонта на лек автомобил марка „********“,
модел „***“, с рег. № ДК № ******** към датата на ПТП е 10 817 лева, която
стойност е потвърдена от вещото лице при изслушването му по реда на чл.
200 ГПК. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е увреждане, при което
разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната стойност на
имуществото. В настоящия случай е налице тотална щета, доколкото
стойността необходима за възстановяване/ремонт на процесното МПС
надхвърля неговата стойност.
Константната съдебна практика приема, че когато
при тотална щета увреденото имущество има остатъчна стойност /запазени
части, които могат да се използват/ стойността на запазените части следва да
се приспадне от действителната стойност на вещта (виж Определение №
92/20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Решение №
165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на 2-ро т.отд. на ВКС). Този механизъм
на определяне на обезщетението съответства на разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието /вредата не би била стойността на
погиналия автомобил в цялост, ако от същия са останали запазени части/. Този
размер следователно е и противопоставимият на делинквента/на
застрахователя на неговата гражданска отговорност.
От заключението на САТЕ се установява, че действителната стойност на
процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие
е в размер на 10817 лева, а стойността на запазените му части е 25% от тази
стойност, т.е. 2704 лв. След приспадане на тази сума от действителната
стойност на автомобила, размерът на дължимото обезщетение възлиза на 8113
лева, към което следва да се включат и ликвидационните разноски от 15 лева.
Общият размер на регресния дълг възлиза на 8128 лева, от които ответникът е
погасил 7811,89 лева /който факт е обявен за безспорен в производството/,
поради което остава неплатен остатък от 316,11 лева. Ето защо, искът се явява
основателен до този размер, а за разликата над тази сума до предявения
размер от 933,11 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Срокът за
плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи, т.е.
забавата настъпва след покана, а не от датата на застрахователното плащане,
от когато ищецът претендира лихва. Видно от приложената по делото покана
за плащане на регресната претенция на ищеца по щета *************, същата
е получена от ответника ******* на 19.11.2019 г. Съгласно приложение № 2.6
към споразумение за плащане от 30.12.2019 г., одобрената сума за плащане от
ответника на ищеца е в размер на 7811,89 лева, а ответникът е отказал
плащане по щетата за разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 8745 лева. Исковата претенция за лихва касае период от 11.01.2021 г. до
11.01.2024 г., поради което несъмнено в този период, ответникът е бил в
забава. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по основание и
изчислен на осн. чл. 162 ГПК с интернет калкулатор е в размер на 103,91 лева.
Налага се извода, че искът е основателен до този размер.
Ответникът е направил своевременно с отговора на исковата молба
възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да се разгледа
предвид извода за основателност на претенцията. Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ,
3
регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по
чл. 435 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т.
10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години,
считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка , което в случая е извършено на 07.11.2019 г.
Следователно към момента на предявяване на иска / чл. 422 ГПК/ - 12.01.2024
г. не е изтекъл период по-дълъг от 5 години, поради което главното вземане не
е погасено по давност. Вземането за мораторна лихва се погасява по давност
на основание чл. 111, б. в от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност, но в
случая претенцията касае период от 11.01.2021 г. до 11.01.2024 г., поради което
в този период вземането не е било погасено по давност. Следователно
възражението за погасителна давност е неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/. За заповедното производство на ищеца се следват разноски в
общ размер на 26 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника следва да
бъде възложени разноски за в размер на 25,75 лева.
За исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски за 75 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и 400 лв. – депозит за
САТЕ. Изчислени съобразно изхода на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски в размер на 177,86 лева.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъде възложени
разноски в размер на 200 лева за депозит за САТЕ и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК. Изчислени съгласно
изхода на спора, в тежест на ответника се следва сумата в размер на 165,31 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове от ************, ЕИК ********* срещу **********, ЕИК *********,
че **********, ЕИК ********* дължи на ************, ЕИК *********
сумата в размер на 316,11 лева (триста и шестнадесет лева и 11 стотинки),
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил
марка л.а. „********“, модел „**“, с рег. № ********, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.05.2019 г. и разходи за
определянето му по щета ***************, ведно със законната лихва от
12.01.2024 г. до погасяване на задължението, както и сумата в размер на
103,91 лева (сто и три лева и 91 стотинки) обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 11.01.2021 г. до 11.01.2024 г., за които е издадена
заповед за изпълнение от 21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2527/2024 г. на СРС, 166
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за разликата над 316,11 лева до пълния
предявен размер от 933,11 лева, както и иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 11.01.2021 г. до 11.01.2024 г. за
разликата над 103,91 лева до пълния предявен размер от 306,71 лева.
ОСЪЖДА **********, ЕИК ********* да заплати на ************,
4
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 25,75 лева (
двадесет и пет лева и 75 стотинки) за заповедното производство, както и
сумата от 177,86 лева (сто седемдесет и седем лева и 86 стотинки) – разноски
за исковото производство.
ОСЪЖДА ************, ЕИК ********* да заплати на **********,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 165,31
лева (сто шестдесет и пет лева и 31 стотинки) – разноски за исковото
производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5