Решение по дело №710/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 853                     от 10.06.2021г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, втори състав, на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 710 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредба № 3), във вр. с чл. 655, ал. 3 от Търговския закон ТЗ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Й.В. с ЕГН ********** със служебен адрес *** против Заповед № ЛС-04-584/11.12.2020 год. на Министъра на правосъдието, с която жалбоподателя е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-И-545/14.05.2014 год. (ДВ, бр. 44 от 27.05.2014 год.) на министъра на правосъдието. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. В жалбата е заявено, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, налице е противоречие с материално правните разпоредби, постановената заповед е в несъответствие с целта на закона, като в подкрепа на така заявените твърдения са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата по заявените доводи, не ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски – заплатената държавна такса.

Ответникът – Министъра на правосъдието, чрез пълномощниците си – главен юрисконсулт Вера Домузчиева и главен юрисконсулт Ю. Б. представя писмено становище, в което оспорва жалбата и развива подробни доводи за законосъобразност на оспорения административен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Ю. Б. поддържа представеното становище, не ангажира доказателства, различни от административната преписка и формулира искане за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на оспорената заповед и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че след проведен и успешно издържан изпит за придобиване на квалификацията „синдик“, със Заповед № ЛС-И-545/14.05.2014 год. на министъра на правосъдието е допълнен списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, като П.Й.В. е включен в списъка под № 51.

На 26.11.2014 год. в Министерство на правосъдието е постъпил сигнал от „Белведере Дистрибуция“ ЕООД и „Домейн Менада“ ЕООД като длъжници в производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност, по повод на която е образувано т.д. № 6907/ 2014г. по описа на СГС, ТО, VI – 8 състав. В сигнала са заявени твърдения за осъществени според тях нарушения в дейността на назначения като обезпечителна мярка по смисъла на чл. 639а ал. 1 т. 1 от ТЗ временен синдик в рамките на посоченото съдебно производство – П.Й.В..

Въз основа на постъпилия сигнал е била възложена проверка на инспектор от Инспектората на Министерство на правосъдието. В хода на тази проверка, препис от сигнала с приложенията към него, както и допълнително подадени сигнали от двете търговски дружества са били предоставени на В., като му е била предоставена възможност да изрази становище по твърденията и да ангажира доказателства. По повод предоставената му възможност, жалбоподателя е представил становища по заявените в сигнала твърдения.

След приключване на проверката, заместник министъра на правосъдието е изготвил докладна от 12.01.2015 год., в която са обективирани констатациите от извършената цялостна проверка на П.В. като предварителен временен синдик по проверените в хода на проверката общо пет дела на СГС, ТО, а именно: т.д. № 6907/2014 год. на СГС, VІ-8 състав, № 4260/2014 год. на СГС, VІ-16, № 4259/2014 год. на СГС, VІ-21, № 4258/2014 год. на СГС, VІ-13 състав и № 6609/2014 год. на СГС, VІ-8 състав. В докладната са били обсъдени действията на временния синдик В., като е прието, че са извършени тежки нарушения по всяко едно от петте търговски дела, които нарушения обуславят изключването му от списъка по чл. 655 ал. 2 т. 7 от ТЗ, поради което е предложено на министъра на правосъдието да издаде заповед в този смисъл.

Въз основа на данните, обективирани в докладната, министъра на правосъдието е постановил Заповед № ЛС-04-23/12.01.2015 год., с която на основание чл. 655, ал. 3, вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, във вр. с чл. 23, ал. 3, предл. 1 от Наредба № 3 е изключил П.Й.В. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със Заповед № ЛС-И-545/14.05.2014 год. (ДВ бр. 44 от 27.05.2014 год.). В заповедта е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение.

Недоволен от така постановената заповед, П.В. е оспорил същата, по повод което оспорване е било образувано адм. дело № 3971/2015 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС). С Решение № 6189/17.05.2017 год. тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на В., като е приел, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. По повод подадена на В. касационна жалба е образувано адм. дело № 11717/2017 год., по което, с Решение № 970/24.01.2018 год., 5-членен състав на ВАС е отменил Решение № 6189/17.05.2017 год. по адм. дело № 3971/2015 год. по адм. дело № 3971/2015 год. и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. След връщане на делото за ново разглеждане е образувано адм. дело № 1231/2018 год., по което е постановено Решение № 11809/09.08.2019 год., с което тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на П.В. като неоснователна. Против постановения съдебен акт е подадена касационна жалба, по която е било образувано адм. дело № 12731/2019 год., приключило с Решение № 1497/30.01.2020 год. на 5-членен състав на ВАС. С постановения съдебен акт, 5-членния състав на ВАС е отменил Решение № 11809/09.08.2019 год. по адм. дело № 1231/2019 год., отменил е Заповед № ЛС-04-23/12.01.2015 год. на министъра на правосъдието и е върнал преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

След постановяване на цитирания съдебен акт на 5-членния състав на ВАС, преписката е изпратена в Министерство на правосъдието, където е входирана под вх. рег. № 11-00-135/03.02.2020 год. В Министерство на правосъдието е постъпила и молба с вх. рег. № 94-П-19/03.02.2020 год. от П.В., в която е формулирано искане да бъде служебно възстановен от министъра на правосъдието като синдик, позовавайки се на изтекла давност за ангажиране на отговорността му.

Във връзка с получената преписка, както и на основание чл. 372, ал. 1, т. 9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във вр. с чл. 23, ал. 1 от Наредба № 3/27.06.2005 год., със Заповед № ИЗСВ-01-100/23.04.2020 год. министъра на правосъдието е наредил да се извърши проверка на дейността на П.Й.В. като синдик по т.д. № 6907/2014 год. на СГС, ТО, VІ-8 състав; т.д. № 6609/2014 год. на СГС, ТО, VІ-8 състав; т.д. № 4260/2014 год. на СГС, ТО, VІ-16; т.д. № 4259/2014 год. на СГС, ТО, VІ-8; т.д. № 4258/2014 год. на СГС, ТО, VІ-13 състав. Проверката е възложена на конкретно определен инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, като е указано, за резултата от проверката да се изготви доклад до министъра на правосъдието. В заповедта е указано, копие от същата да се изпрати на Председателя на Софийски градски съд – за сведение и становище от съдиите-докладчици по делата, на П.Й.В. – за сведение и становище и на инспектора от Инспектората на министъра на правосъдието – за сведение и изпълнение.

В изпълнение на горното с писмо рег. № 11-00-135/27.04.2020 год., инспектора, на когото е възложена проверката е изпратил до Председателя на СГС заповедта на министъра, както и копие от Решение № 1497/30.01.2020 год. по адм. дело № 12731/2019 год. на ВАС, 5-членен състав, като в писмото е формулирано и искане за предоставяне на становища от съдиите докладчици по т.д. № 4260/2014 год. на СГС, ТО, VІ-16 и т.д. № 4258/2014 год. на СГС, ТО, VІ-13 състав относно дейността на П.В. като синдик. В отговор на така поисканото, с писмо изх. № 12818/22.05.2020 год. СГС, ТО, VІ-16 състав е предоставил на инспектора при Инспектората на министъра на правосъдието становище на съдията-докладчик по т.д. № 4260/2014 год. по описа на СГС, ТО, VІ-16 състав относно действията на П.В. в качеството му на временен синдик на „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД (н). В становището си, съдията-докладчик е обобщил следното: „Изложената фактология категорично установява съществени нарушения на ТЗ и ГПК, осъществени от П.Й.В. в качеството му на временен синдик на „ТВ Седем“ ЕАД, ЕИК *********, които не са били обект на какъвто и да било контрол и в определена степен са насърчавани от съда по несъстоятелността… Назначаването на временен синдик в никакъв случай не се отразява върху правосубектността на длъжника – той продължава да се представлява от вписаните в търговския регистър свои представители. Синдикът не получава правомощия да извършва каквито и да било действия или сделки от името и за сметка на длъжника, за това сключването на договор за охрана с „Делта Гард“ ООД е извършено от П.В. при драстично нарушаване на чл. 635, ал. 1 от ТЗ, като отделен е въпросът, че предоставянето на охранителна услуга на стойност 25 000 лева месечно без ДДС е напълно излишно и значително е влошило финансово-икономическото състояние на „ТВ Седем“ ЕАД… Временния синдик си е позволил да изисква предприемането на действия от търговеца, снабдяването му с информация на платежни сметки, да дава съгласие за изпълнение на вече сключени договори и т.н., което излиза извън правомощието да бъде осъществяван надзор върху тази дейност“.

С писмо рег. № 11-00-135/27.04.2020 год. инспектора е изпратил и до П.В. копие от заповедта на министъра, като на основание чл. 23, ал. 2, изр. Второ от Наредба № 3 е указал на В., че в четиринадесет дневен срок от получаване на писмото следва да представи писмен отговор относно цялостната дейност като синдик в посочените производства по несъстоятелност, както и да ангажира доказателства, относими към дейността му като синдик. Писмото се е върнало на 11.06.2020 год. в Министерство на правосъдието в цялост, като на обратната разписка е отбелязано „непотърсена“. С оглед на това, на 22.06.2020 год. в 13.41 ч. по електронната поща на В. е изпратена сканирана заповедта на министъра, заедно с придружителното писмо. По електронен път, на 22.06.2020 год. в 16.04 часа е получено електронно писмо от В. със съдържание: „Моля Ви да видим кореспонденция по единствено е-поща. Получил съм заповедта на МР“.

С писмо рег. № 11-00-135/07.05.2020 год. инспектора е изискал от дирекция „Правни дейности“ при министерство на правосъдието наличните там търговски дела с оглед извършване на възложената проверка, като с писмо изх. № 92-32-62/07.05.2020 год., същите са предоставени.

С докладна записка рег. № 11-00-135/17.07.2020 год., инспектора е уведомил заместник-министъра, че е необходимо съдействие за извършване на проверка на място в СГС, тъй като част от копираните документи са избледнели и не се разчитат. По повод това искане, в началото на месец август 2020 год. от страна на СГС е осигурен поискания пълен достъп до посочените търговски дела.

След приключване на проверката на място в СГС, инспектора при Инспектората на министъра на правосъдието е изготвил доклад до министъра на правосъдието с рег. № 11-00-135/29.09.2020 год., върху който доклад, министъра е поставил резолюция от 01.10.2020 год., с която е указал да се изиска становище от синдика в 14-дневен срок. Във връзка с така дадените указания и на основание чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3, на 06.10.2020 год. в 13.34 часа на П.В. е изпратено електронно писмо с препис-извлечение от доклада. На същата дата – 06.10.2020 год. в 15.14 часа по електронен път е получен отговор от В., в който е заявено, че становището му по доклада се изразява в настъпването на погасителна давност за издаване на административен акт, като е заявено, че това негово възражение следва да бъде съобразено служебно от министерство на правосъдието. В този смисъл, в становището на В. е формулирано искане за прекратяване на производството и възстановяването му в списъка на синдиците.

След получаване на становището на П.В., в което по същество не взима отношение по констатациите, обективирани в доклада а е формулирал искане за прекратяване на производството, поради изтекла давност, инспектора при Инспектората на министъра на правосъдието е изготвил допълнителен доклад до министъра с рег. № 11-00-135/12.11.2020 год., в който е обсъдил и допълнителните факти и обстоятелства, свързани с връчването на доклада и становището на В.. По повод твърдението за изтекла погасителна давност, извършилия проверката инспектор е посочи в допълнителния си доклад, че това твърдение е неоснователно и не кореспондира както с фактическата обстановка по случая, така и с действащата нормативна уредба. В подкрепа на това становище е посочено, че правомощието на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 от ТЗ не е ограничено с давностен или преклузивен срок, като изискването по чл. 121 от АПК за произнасяне по сигнал е неприложимо. Заявено е също, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 25, ал. 2 от АПК за задължение за започване на административно производство в определен срок. В подкрепа на така заявените твърдения, инспектора се е позовал и на съдебна практика – Решение № 1938/15.02.2018 год. по адм. дело № 13069/2015 год. по описа на ВАС, Шесто отделение. В допълнителния доклад е формулирано и заключение – в случай, че министъра на правосъдието приема изложените факти и обстоятелства, обективирани в двата доклада, то следва да се издаде заповед за изключване на П.В. от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ с включване на разпореждане за предварително изпълнение на заповедта по чл. 60 от АПК. По мнение на инспектора, по този начин ще бъдат спазени указанията на ВАС, дадени в Решение № 1497/30.01.2020 год. по адм. дело № 12731/2019 год. на ВАС, 5-членен състав.

Въз основа на констатациите, съдържащи се в двата доклада и като е приел, че в същите са обективирани данни за нарушения на чл. 656, ал. 3, чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ, чл. 658, ал. 2, чл. 663а от ТЗ, във вр. с чл. 22 от Наредба № 3, чл. 629а, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 635, ал. 1 във вр. с чл. 658 от ТЗ, чл. 655, ал. 2, т. 5, чл. 660, ал. 1 от ТЗ извършени от П.Й.В. в качеството му на временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка съгласно чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ по т.д. № 4258/2014 год., т.д. № 4259/2014 год., т.д. № 4260/2014 год., т.д. 6609/2014 год. и т.д. № 6709/2014 год. по описа на Софийски градски съда и на основание чл. 655, ал. 3, във връзка с чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, във вр. с чл. 23, ал. 3, предложение 1 от Наредба № 3, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК, министъра на правосъдието е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № ЛС-04-584/11.12.2020 год., с която е изключил П.Й.В. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-И-545/14.05.2014 год. (ДВ, бр. 44 от 27.05.2014 год.) на министъра на правосъдието. В заповедта е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на същата. В мотивите на заповедта е описана фактическа обстановка, идентична с тази по доклада на инспектора, като са обобщени следните нарушения, допуснати от временния синдик В.:

1. Нарушение на чл. 656, ал. 3 от ТЗ - по т.д. № 4259/2014 г. П.В. не само, че не е уведомил незабавно съда за новонастъпили обстоятелства, а въобще не е уведомил съда, че е назначен за временен синдик и по т.д. № 4258/2014 г., т.д. № 6907/2014 г. и по т.д. № 6609/2014 г. по описа на СГС.

2. Нарушение на чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ, съгласно който синдикът има правомощия да събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка.

***.д. № 4258/2014 г., т.д. № 4259/2014 г., т.д.№ 4260/2014 г. и т.д.№ 6709/2014 г. П.В., като временен синдик е открил банкова сметка ***. Тези действия по посочените дела са приети за нарушение, защото още преди да встъпи в длъжност (т.д. № 4258/2014 г.), т.е. още преди да се е легитимирал като временен синдик, П.В. е открил банкова сметка ***. На следващо място, В. е назначен за временен синдик като предварителна обезпечителна мярка и като такъв няма правомощията по чл. 658 от ТЗ. Посочено е, че разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ е приложима за една друга фаза на производството по несъстоятелност (ПН), посочени в т. 5. т. 6 и т. 7 на чл. 658 и относими за постоянния синдик, избран от събрание на кредиторите, т.е. при ясно изразена воля да кредиторите за лицето, което да защитава техните интереси в конкретно производство, като този избор е стабилизиран със съдебен акт.

Посочено е, че от извършената проверка на посочените търговски дела е видно, че производствата са в съвсем начална фаза - тази по разглеждане на молбата за откриване на ПН, т.е. няма открито производство по несъстоятелност, няма формиран кръг на кредитори, липсва формирана масата на несъстоятелността. В този смисъл е обоснован извода, че  предприетите действия на В. за откриване на особена сметка на синдика са извън неговите правомощия по чл. 635 от ТЗ.

3. Нарушение на чл. 658, ал. 2 от ТЗ, която указва, че синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Конкретните факти обосноваващи извод да допуснато нарушение на посочената норма е обстоятелството, че по т.д. № 4258/2014 год. П.В. не е изпълнил съдебен акт - в определение на съда, с което е назначен по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ е указан 3-дневен срок за встъпване от обявяването на акта в ТР. Установено е, че същото е обявено в ТР под № 20140715105901, т.е. определението е обявено на 15.07.2014 год. и срокът за встъпване е до 18.07.2014 г. (вкл.). В. е депозирал декларация и съгласие по чл. 656, ал. 1 ал. 2 от ТЗ и акт за встъпване в длъжност на 22,07.2014 год., т.е. след указания срок.

4. Нарушение на чл. 663а от ТЗ във връзка с чл. 22 от Наредба № 3, които норми въвеждат задължението за синдика да се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретно производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, като изрично е указано, че задължението се изпълнява в 3-дневен срок от избора и преди встъпване в длъжност. В хода на извършената проверка на дейността на П.В. като синдик е установено, че по нито едно от проверените производствата по несъстоятелност не беше установено същия да е предоставил задължителната застраховка по всяко дело. В този смисъл е посочено, че целта на въведеното от закона задължително професионално застраховане на синдиците е защитата на лицата, претърпели вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика, като в подкрепа на това твърдение е направено позоваване на съдебна практика - Решение № 10822/12.09.2018 год. по адм. дело № 2448/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия.

5. Нарушение на чл. 629а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 635, ал. 1 във връзка с чл. 658 от ТЗ чрез превишаване на правомощията на П.В. във всяко едно от изброените производства по несъстоятелност чрез различни негови действия, бездействия, изготвени документи и неправомерни заповеди. Като конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи нарушаване на посочените правни норми са описани следните действия:

- по т.д. № 4259/2014 год. всичко, което В. е посочил като свои действия в докладите му, са извън неговите правомощия, вкл. и дневника по чл. 659, ал. 1 от ТЗ, тъй като в него се записват действията по управление и разпореждане с масата на несъстоятелността (МН) - права, които временния синдик по чл. 629а от ТЗ няма. Синдикът няма право да открива особена сметка на синдика, тъй като е временен синдик по чл. 629а от ТЗ и органите на управление на длъжника все още функционират и само те имат право да извършват плащания. Посочено е, че ролята на временния синдик е, плащанията на длъжника да бъдат съгласувани с него, но самите плащания да бъдат извършвани от сметките на длъжника. Освен това трудово-правните отношения с наетите в предприятието служители са изцяло в правомощията на длъжника, тъй като същият все още извършва своята обичайна дейност, има право да наема или освобождава служители без да е необходимо да съгласува това със синдика. Още повече че охранителното производство, което е проведено е изключение в ПН и същото има за цел само да предпази имуществото на длъжника от умишлено увреждане или разпиляване докато самият длъжник продължава да осъществява дейността си. В заповедта е посочено, че липсва яснота защо този доклад на синдика от 08.08.2014 год. е депозиран по т.д. № 4259/2014 год, след като има разпореждане на съда от 30.07.2014 год. същото да бъде обединено с т.д. № 4258/2014 г. Отчетен е и факта, че и на 05.11.2014 г. В. е депозирал по т.д. № 4259/2014 год. друг свой доклад.

- по т.д. № 4260/2014 г. с молба рег. № 87388/15.07.2014 год. В. е уведомил съда по несъстоятелността, че е открил особена сметка на синдика в ПИБ и е приложил копие от договора.

- по т.д. № 4260/2014 год. с молба. вх. peг. № 85399/10.07.2014 год., В. е приложил по делото прономерован и прошнурован дневник. Дневник може да състави само постоянния синдик, който има задължения да записва всяко свое действие с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Такива правомощия не съществуват за временния синдик по мярката на чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

- всички съставени от В. документи във всяко едно ПН спрямо всеки един длъжник като заповеди за инвентаризация на цялото налично движимо и недвижимо имущество на длъжника, включително и сумите по банковите сметки и ценни книги; писма до длъжниците с искане за информация относно справка за паричните вземания на дружеството, в която да бъдат посочени длъжниците, адресите им и размера на вземанията; справка за делата, по които дружеството е страна с посочване на съда, номера на делото и кратко описание на спора; справка за договорите, по които дружеството е страна и по които има пълно или частично неизпълнение; справка за наличните сумите по банковите сметки на дружеството; справка за местоположението на цялото налично движимо и недвижимо имущество; наличност на касата; трудови правоотношения в предприятието; заплащане на работниците и служителите; искания за издаване на удостоверения от съда, за да събере информация от НАП, НОИ т.н. са незаконосъобразни и извън разпоредбата на чл. 629а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 635,ал. 1 от ТЗ. Посочено е, че тези действия на В. не съответстват на предвидените в ТЗ правомощия на временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка. Действията му показват, че същият изисква да има пълен контрол над дейността на длъжника, което е в нарушение на чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Освен, че е превишил своите правомощия, П.В. непрекъснато е докладвал на съда по несъстоятелността, че разполага с правомощията по чл. 658 от ТЗ. В тази връзка е разяснено, че особеностите на временния синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, произтичат от обезпечителната природа на фигурата на временния синдик, като чрез механизма на назначаването му се цели да се лиши длъжникът от фактическата или правната възможност да предприема промени, които биха лишили кредиторите от възможността за справедливо удовлетворение в случай, че се открие производство по несъстоятелност на длъжника. Предварително назначеният временен синдик обаче не участва в дейността на длъжника в степента и с интензитета, които са допустими при дейност на синдика в случаи на открито производство по несъстоятелност. В производствата В. е открил особени банкови сметки и е описвал докладите до съда, че попълва прономерован и прошнурован дневник - действия и задължения, които са вменени само на постоянния синдик, тъй като са свързани с други фази на ПН. Назначаването на временен синдик в никакъв случай не се отразяват върху правосубектността на длъжника - дружеството продължава да се представлява от вписаните в търговския регистър свои представители и сидника не получава правомощието да извършва каквито и да било действия или сделки от името и за сметка на длъжника-търговец.

6. Всички направени от П.В. до съда искания, в посочените пет производства по несъстоятелност, за заплащане на възнаграждението му незабавно или в най-кратък срок от длъжника е неправомерно, защото това възнаграждение е в тежест на лицето, подало молба за откриване на производство по несъстоятелност (ОПН) и евентуално на присъединилите се в срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ лица. Разноските за всяка обезпечителна мярка, включително и за предварителен временен синдик, са винаги за сметка на лицето, което е поискало тази мярка, но не и за сметка на длъжника. Нещо повече - към този момент не съществува МН, като ПН изобщо може да не бъде открито и никога да не се формира МН. Дори и при добросъвестно изпълняване на задълженията на синдика като предварителна обезпечителна мярка, същият ще трябва да предприеме допълнителни процесуални действия, защото изплащането на възнаграждението не става автоматично при наличие на средства. Следва съдът с определението за назначаване на синдик да задължи молителя/молителите да внесе/предвнесат средства, необходими за осигуряване възнаграждението на синдика. което следва да бъде внесено по сметка на съда. В тази връзка исканията на В. за заплащане на възнагражденията на синдика от длъжника са незаконосъобразни.

По т.д. № 6609/2014 год. по описа на СГС, TO, VI - 8 състав, П.В. е бил предварителен временен синдик само 10 дни, което не може да се приеме за месечна работа. Въпреки това с доклад рег. № 123883/24.10.2014 год., В. е поискал от съда разрешение да му бъде платено по лична сметка в ПИБ месечното възнаграждение в размер на 1000 лв. На този етап на ПН няма формирана МН по смисъла на чл. 614, ал. 1 от ТЗ. В тази хипотеза възнаграждението на синдика е в тежест на лицето, подало молба за ОПН, като изплащането на възнаграждението не става автоматично при наличие на средства. Ако все пак кредиторът предвнесе възнаграждение на синдика, то същото следва да бъде преведено по сметка на съответния окръжен съд и след одобрение от съда по несъстоятелността да бъде изплатено на предварителния временен синдика.

По т.д. № 6709/2014 год. с доклад е вх. peг. № 133607/12.11.2014 год., П.В. е поискал от съда да задължи длъжниците „да преведат по сметка на временния синдик сумата в размер на 2000 лв., възнаграждение на месец“. Недопустимо е искането на синдика да получи възнаграждението си от длъжниците, тъй като молбата е подадена от кредитор, който е поискал налагането на предварителните обезпечителни мерки и следва разноските по издръжка на производството, включително и възнаграждението на синдика да бъде заплатено от кредитора.

7. Нарушение по чл. 655, ал. 2, т. 5 от ТЗ, който изисква синдикът да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие. За да обоснове наличие на въпросното нарушение, министъра на правосъдието е посочил следните фактически обстоятелства:

7.1. Връзката между П.В. и кредитора „Делта гард“ ООД е видна от следните обстоятелства: охранителната фирма „Делта гард“ ООД е подала молба по чл. 625 от ТЗ срещу „БДЖ - Трансименкс“ АД и е образувано т.д. № 6609/2014 год., по което е поискано да бъде наложена обезпечителната мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като е назначен П.В..

Във всяко едно ПН, по което П.В. е бил назначен за временен синдик, като предварителна обезпечителна мярка, същият е сключвал договор за охрана с охранителната фирма „Делта Гард“ ООД.

По т.д. № 4258/2014 год. и по т.д.№ 4260/2014 год. В. е представил пред съда по несъстоятелността вече сключени договори за охрана.

По т.д. № 4258/2014 год. В. първо е поискал от съда на 08.08.2018 год. (искане с вх. peг. № 96224) да даде разрешение и по това дело да действа вече сключен договор за охрана, но сключен по т.д.№ 4260/2014 год.

След това с доклад вх. peг. № 103418/04,09.2014 год. В. е уведомил съда, че му е била връчена нотариална покана от „Делта гард“ ООД, тъй като длъжникът бил прекратил договора за охрана. Съгласно Анекс от 14.07.2014 год. към прекратения договор, охранителното дружество е предявило претенция за неустойка от 750 000 лв. Въпреки това В. е поискал ново разрешение от съда да сключи нов договор за охрана с предмет опазване и съхраняване имуществото на длъжника, със задължение от страна на синдика да представя договора за одобрение от съда.

При проверката се установено, че на 03.09.2014 г. (един ден преди да отправи второто си искане до съда) В. е сключил договор за охрана с „Делта гард“ ООД за месечната сума от 25 000 лв. Всъщност В. прилага към своя доклад до съда вече сключен договор - т.е. В. не е изчакал одобрение и разрешение от съда по несъстоятелността, тъй като докладът с искането за разрешение е от 04.09.2014 г., а приложеният подписан договор е от 03.09.2014 г. Така второто искане на В. до съда е формално, без никаква правна стойност, тъй като синдикът вече е бил сключил за втори път договор за охрана със същото охранително дружество. Въз основа на тези констатации е прието, че В. напълно съзнателно е нарушил всички законови разпоредби и е поставил за пореден път длъжника в неблагоприятно положение - в противоречие с обезпечителната функция, която трябва да изпълнява като временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ. П.В. освен, че е превишил правомощията си, е увредил интереса на длъжника. Нещо повече, с поредния сключен договор В. е създал потенциален нов кредитор на длъжника и е предпоставил образуването на голяма сума вземане от страна на охранителната фирма.

По т.д. № 4259/2014 год. с доклад вх. рег. № 84610/08.07.2014 год. В. е уведомил съда за необходимостта от охрана на имуществото на длъжника. С резолюция върху доклада от 09.07.2014 год. съдът е изискал да бъде представен по делото проект на договор. На 10.07.2014 год. с искане вх. № 85398 В. директно е приложил копие от вече сключен договор за охрана от 10.07.2014 год. Наличен е и Анекс № 1 от 14.07.2014 год., сключен отново от временния синдик П.В. и „Делта гард“ ООД, с който страните уговарят следното : Променя се раздел VI, чл. 11, а именно добавя се ал. 3 както следва : чл. 11(B) При прекратяване на договора по вина на която и да е от страните, без 30 дневно предизвестие, то виновната страна дължи неустойка в размер на 30 (тридесет) месечни вноски. В останалата част договорът остава непроменен“. За този анекс, както и за анекса по т.д. № ********* год. В. не е уведомил съда, както и не е поискал разрешение за промяна на вече приложения по делото договор за охрана.

С искане вх. peг. № 87390/15.07.2014 год. В. е поискал от съда разрешение, с което да даде писмено нареждане и предварително съгласие на „ББТ“ ЕАД да заплати суми по фактури за охрана между „ББТ“ АЕД и „Делта Гард“ ООД, както следва : 1. Фактура № ********** от 14.07.2014 год. за сумата от 23 000 лв. и 2. Фактура № ********** от 14.07.2014 год. за сумата от 7 000 лв. На гърба на искането е записано и подписано от В., че е получил разрешението за плащане на 16.07.2014 г.

Фактурите са издадена на 14.07.2014 год. по договор за охрана, а фактурата за 7000 лв. е за авансово плащане за месец юли 2014 год. Няма обяснения от синдика кога и как са възникнали тези задължения към охранителната фирма, както и защо се налага само тези задължения на длъжника към точно това дружество да бъдат погасени, при това една част и авансово. В този смисъл, в заповедта е обоснован извод, че това е нарушение на чл. 655, ал. 2, т. 5 от ТЗ, тъй като цялостното поведение на В. доказва, че се намира във връзка с едни от кредиторите на длъжника, тъй като само и единствено за него изисква специални разрешения от съда за плащане.

С доклад вх. peг. № 90624/23.07.2014 год. В. е уведомил съда, че от сметката на синдика е изплатил на охранителната фирма „Делта гард“ ООД сумата от 4 900 лв. Приложено е платежно нареждане от 23.07.2014 г., от което е видно, че сумата от 4 900 лв. е преведена от особената сметка на синдика. Липсва яснота за произхода на средствата, които В. е превел, тъй като съдът не е давал разпореждане за предплащане на разноски от кредиторите, а длъжникът с молба до съда е поискал да бъде отменена охранителната мярка - временен синдик.

По т.д. № 4260/2014 г. датата на договора за охрана - 03.07.2014 год. съвпада с датата на съдебния акт - Определение от 03.07.2014 год., с което за временен синдик като предварителна обезпечителна мярка е назначен П.В.. С доклад вх. peг. № 83019/ 04.07.2014 год. П.В. е уведомил съда, че след като с Определение от 03.07.2014 год. е назначен за синдик, веднага е отишъл на посещение в предприятието и установил, че сградата е с ограничен достъп - за влизането е необходима магнитна карта; сградата имала и физическа охрана и видеонаблюдение. След това е описал на кой етаж какво се намира. Според В. длъжника се опитал да укрие от него имущество, което било разположено на ет. 9 (телевизионни студиа) и ет.10 (офиси на ръководни и други длъжности). Съдействие от длъжника не било указано, но въпреки това В. връчил на правен съветник на длъжника Обезпечителна заповед от 03.07.2014 год., Определение № 7588/03.07.2014 год. и Уведомление от синдика. Освен връчването на книжата бил залепил на видно място Уведомление от синдика. На същият ден - 03.07.2014 г. В. бил потърсен от органите на МВР, тъй като длъжника не признавал постановеното от съда определение. В. е уведомил съда, че пред сградата и на етажите е разположил по свое нареждане и преценка охрана съгласно представения пред съда договор за охрана. Обосновал е „... за нужно и дори абсолютно наложително спешно налагането и на други обезпечителни мерки по чл. 629а ГПК“. Поискал е още от съда да задължи длъжника да представи по-малко от 5 магнитни карти осигуряващи достъп до сградата.

Според административния орган, този доклад на В. е в противоречие с всички разпоредби на ТЗ, свързани със същността на охранителната предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а от ТЗ. Обоснован е и извод, че синдикът не познава и нормативната уредба на ТЗ, тъй като прави искане по ГПК, с превишаване на правомощията. Посочено е, че този доклад е доказателството за отношение на В. с охранителната фирма „Делта Гард“ ООД, тъй като самият той описва колко вида охрана има самия длъжник, как е ограничен достъпа до сградата, но в същото време обосновава необходимост от охрана. Видно от доклада необходимост от охрана няма. С това свое поведение В. уврежда интересите на длъжника, тъй като Имуществото на длъжника се оказва пазено от две охранителни фирми, за които се трупат съответните разноски, а в същото време се твърди от временния синдик, че длъжникът е неплатежоспособен.

С искане вх. peг. № 87391/15.07.2014 год. В. е поискал от съда разрешение за плащане към „Делта гард“ ООД по фактура № ********** от 14.07.2014 год. за сумата от 29 000 лв. и по фактура № ********** от 14.07.2014 год. за сумата от 1000 лв. Синдикът е посочил, че становището на длъжника, че договора за, охрана е сключен от лице без представителна власт и същият не е породил права и задължения, е неправилно. В. е заявил, че в качеството си на временен синдик има всички правомощия насочени към защита и запазване имуществото на длъжника. С доклад вх. peг. № 90625/23.07.2014 год. П.В. е уведомил съда, че е превел на „Делта гард“ ООД сумата от 4 900 лв., която е част от общата дължима сума от 30 000 лв. Посочено е, че липсва яснота от къде временния синдик е получил сумата от 4 900 лв. Плащането е извършено чрез банков превод, за което е приложено платежно нареждане, от което е видно, че преводът е извършен от особената сметка на синдика. Липсват данни по от къде са средствата по особената сметка на синдика.

С доклад вх. peг. № 92674/29.07.2014 год. П.В. е уведомил съда, че на 23.07.2014 год. със Заповед № 2 е изискал от длъжника незабавно да плати на „Делта Гард“ ООД сумата в размер на 25 100 лв. дължима по договор за охрана имуществото на длъжника. Синдикът е установил, че сумата не е заплатена и е „направен пореден опит за прекратяване на договора за охрана, като вероятната цел е изнасяне на имуществото на длъжника“.

С доклад вх. peг. № 103138/04.09.2014 год. П.В. е уведомил съда: „След назначаването ми за синдик на „ТВ Седем“ ЕАД с разрешение на съда сключих договор за охрана с търговско дружество „Делта гард“ ООД. Предмет на договора е изпълнителят да извършва охрана на документацията, имуществото и софтуерните масиви, собственост или съхранявани от длъжника. За така осъществяваната дейност е договорено месечно възнаграждение в размер на 25 000 лв. без ДДС.....Предвид изложеното, моля да постановите: П.Й.В., в качеството му на синдик на „ТВ Седем“ ЕАД, длъжник по т.д. № 4260/2014 год. СГС - самостоятелно и без каквито и да било ограничения да се разпореди по банков път в полза на „Делта Гард “ ООД... с наличните парични средства от банковата сметка на „ТВ Седем“ ЕАД открита в ОББ... или от всяка друга банкова сметка ***о сумата в размер на 55 100 лв“. С резолюция от 05.09.2014 г. съдът е отказал плащането на сумата от 55 100 лв., тъй като още не е открито производство по несъстоятелност с решение на съда. По мнение на административния орган, от този доклад е видно отношението на П.В. към охранителната фирма „Делта Гард“ ООД.

В нито един доклад на синдика не са изложени искания за плащания по дейността на длъжника, който продължава да извършва своята обичайна дейност. Синдикът постоянно описва как не се плаща на назначената от него охранителна фирма, без да описва реалните договорни отношения на длъжника. Видно от доклада е, че синдикът с няколко свои изречения нарушава чл. 655, ал. 2, т. 5 от ТЗ, тъй като синдикът трябва да отговаря на точно посочени законови условия и едно от тях е да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.

С доклад вх. peг. № 103627/05.09.2014 год. П.В. е поискал от съда да му бъде разрешено да сключи анекс към договора за охрана с „Делта гард“ ООД, по силата на който да се охранява имуществото на длъжника в с. Герман. Аргументите на В. са, че при инвентаризация самият длъжник е открил липси. По отношение твърденията за липси от страна на синдика няма приложени доказателства. Няма и опис какви точно са липсите. Липсва и документ от длъжника, от който да е видно, че е извършена инвентаризация и че са установени липси. В този смисъл е обоснован извод, че все по-очевидна е целта на синдика да образува нови задължения към „ТВ Седем“ ЕАД, тъй като самият длъжник многократно е обяснил на съда, че няма необходимост от охраната, наета от синдика по своя воля и без съгласието на длъжника.

В заповедта е посочено, че в том 3 от т.д. № 4260/2014 год. по описа на СГС са налични документи за последиците, които са настъпили в резултат на сключения договор, за охрана между П.В. и охранителната фирма „Делта гард“ ООД. Това е Определение от 12.09,2014  год. по гр.д. № 13954/2014 год. по описа на СГС, ГО, IV-Б състав, с което съдът допуска обезпечение на бъдещ иск в размер на 954 120 лв. чрез запор на банкови сметки на „ТВ Седем“ ЕАД в „Инвестбанк“ АД, „КТБ“ АД, „ОББ“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ПроКредитбанк“ АД, „Общинска банка“ АД и „ПИБ“ АД. Крайният резултат е образуване на изпълнително дело № 20148440402664 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, който налага запора на банковите сметки в посочените банки на длъжника „ТВ Седем“ ЕАД и по този начин е блокирана обичайната дейност на дружеството, свързана с множество текущи плащания.

В проверените и подробно описани производства по несъстоятелност е установено, че П.В. чрез множество свои доклади, писма и искания до съда по несъстоятелността е изисквал разрешения и е обосновавал необходимостта от заплащане на месечни възнаграждения само и единствено към охранителната фирма „Делта Гард“ ООД.

7.2. Според административния орган, връзката между П.В. и кредитора „Ноу Фрейм Медия България“ АД е видна от следните обстоятелства:

„Ноу Фрейм Медия България“ АД - при проверката е установено, че в един и същи ден  - 23.06.2014 год., един и същи кредитор е подал две молби на основание чл. 625 от ТЗ към двама различни длъжници, като предлага едни и същи предварителни обезпечителни мерки, една от които е назначаването на П.В. за временен синдик. Този факт, по мнение на административния орган потвърждава свързаността между В. и точно този кредитор – „Ноу Фрейм Медия“България“ ЕАД. Двете производства са т.д. № 4259/2014 год., образувано по молба на „Ноу Фрейм Медия България“ ЕАД срещу „ББТ“ ЕАД и т.д. № 4260/2014 год., образувано по молба на „Ноу Фрейм Медия България“ ЕАД срещу „ТВ Седем“ ЕАД.

7.3. По т.д. № 4259/2014 год. В. е инициирал искане до съда по несъстоятелността да упълномощи компетентни лица за инвентаризация но чл. 660, ал. 2 от ТЗ. В хода на проверката е установено, че тези компетентни лица са точно дружествата „Ноу Фрейм Медия България“ АД и „Нутрис Диджитъл“ ЕАД. Като „Ноу Фрейм Медия България“ АД е дружеството, което е подало молбата по чл. 625 от ТЗ, т.е. те са поискали да бъде открито ПН на „ББТ“ ЕАД. Освен това с молби вх. peг. № 81186/01.07.2014 год. и вх. peг. № 82078/02.07.2014 год. дружеството е поискало за временен синдик да бъде назначен П.В.. Дружеството „Нутрис Диджитъл“ ЕАД е подало молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, т.е. дружеството е поискало да бъде конституирано като кредитор в ПН на „ББТ“ ЕАД и в същото време според доклада на синдика се явява компетентно лице за инвентаризация на активите на длъжника.

8. Нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ, вменяваща задължение на синдика да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец.

По отношение на това нарушение, в заповедта е посочено, че поведението на П.В. като предварителна обезпечителна мярка в разгледаните производства по несъстоятелност е нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ, което обхваща всички видове синдици, а именно синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. В подкрепа на това твърдение е направен анализ на понятието „грижата на добър търговец“ и основните функции на синдика.

Според административния орган, нарушението на чл. 660, ал. 1 от ТЗ от страна на П.В. е в сключените договори за охрана с „Делта гард“ ООД на завишена пазарна стойност без необходимост от това. Видно от докладите на синдика по търговските дела е, че „ББТ“ ЕАД, „ТВ Седем“ ЕАД и „Белведере Дистибуция“ са имали своя собствена охрана. По този начин, В. допълнително е задължил с множество нови разноски дружествата, за които е бил назначен за синдик като предварителна обезпечителна мярка с цел да опазва тяхното имущество без да увеличава разноските на длъжника. Освен това е изисквал и настоявал ежемесечните му възнаграждения да бъдат заплащани от самите длъжници. Също така е изисквал цялостна информация за договори, плащания, назначения от всички дружества, която същият не е имал право да получи, тъй като е имал само и единствено обезпечителна функция спрямо тези дружества. Така вместо да охранява интересите на всички кредитори чрез запазване имуществото на длъжника, което при евентуално откриване на производството по несъстоятелност би могло да влезе в масата на несъстоятелността, В. е предприел действия по допълнителни разходи за длъжници, за които е било общоизвестно, че не са необходими, но са силно преекспонирани от синдика с цел облагодетелстване на синдика и точно определени кредитори. В подкрепа на тези изводи са посочени и следните действия на П.В.: по т.д. № 4258/2014 год. В. е поискал от съда с доклад вх. peг. № 110401/26.09.2014 год. да бъде приложена мярката по чл. 640 от ТЗ към длъжника; по т.д. № 4259/2014 год. В. е поискал от съда с доклад с вх. peг. № 92679/29.07.2014 год. и с доклад вх. peг. № 92680/29.07.2014 год. да бъде приложена мярката по чл. 640, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ към длъжника, т.е. ако длъжникът не изпълни задължението си по ал. 1, съдът налага на виновното лице глоба от 500 до 1000 лв., а по ал. 2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.; по т.д. № 4260/2014 г. В. е посочил в свое становище вх. peг. № 9842/13.08.2014 год. до съда, че е подал сигнал срещу длъжника „ТВ Седем“ ЕАД в СГП и НАП; с доклад вх. peг. № 89836/16.07.2017 год. В. е поискал от съда да прекрати правомощията на г-жа Тошева като представляваща „ТВ Седем“ ЕАД, както и запечатване на всички помещения на длъжника; с доклад вх. peг. № 91964/ 28.07.2017 год. В. е поискал от съда да бъде допуснато запечатване на офисите на длъжника на точно посочен адрес в гр. София; с доклад вх. peг. № 92680/29.07.2014 год. В. е поискал от съда да бъде приложена мярката по чл. 640, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ към длъжника, т.е. ако длъжникът не изпълни задължението си по ал. 1, съдът налага на виновното лице глоба от 500 до 1000 лв., а по ал. 2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.; с доклад вх. рег. № 93169/30.07.2014 год, В. е направил поредно искане за налагане на допълнителни, кумулативни обезпечителни мерки - запор на банковите сметки на длъжника в „ОББ“, „КТБ“ и „Инвестбанк“, запечатване на помещенията на длъжника на вече два посочени адреса - единият в гр. София, другият в село Герман; с доклад вх. peг. № 93309/31.07.2014 год. В. е отправил искане до съда да разреши запечатване на офисите на длъжника на точно посочен адрес в гр. София; с доклад вх. peг. № 95605/07.08.2014 год. В. е поискал съдът да задължи длъжника да изпълни заповедите № 4 и № 5 на синдика и да наложи глоби на длъжника за тяхното изпълняване; с доклад вх. peг. № 103138/04.09.2014 год. П.В. е уведомил съда: „След назначаването ми за синдик на „ТВ Седем“ ЕАД с разрешение на съда сключих договор за охрана с търговско дружество „Делта Гард“ ООД. Предмет на договора е изпълнителят да извършва охрана на документацията, имуществото и софтуерните масиви, собственост или съхранявани от длъжника; За така осъществяванета дейност е договорено месечно възнаграждение в размер на 25 000 лв.без ДДС... Предвид изложеното, моля да постановите: П.Й.В. в качеството му на синдик на „ТВ Седем“ ЕАД, длъжник по т.д. № 4260/2014 год. СГС - самостоятелно и без каквито и да било ограничения да се разпореди по банков път в полза на „Делта Гард“ ООД ... с наличните парични средства от банковата сметка на „ТВ Седем“ ЕАД открита в ОББ ... или от всяка друга банкова сметка ***о сумата в размер на 55 100 лв.“. За пореден път В. е обяснил на съда, че длъжника няма управител. С резолюция от 05.09.2014 г. съдът е отказал плащането на сумата от 55 100 лв. с мотива, че още не е открито производство по несъстоятелност с решение на съда.

По мнение на административния орган, от този доклад е видно отношението на П.В. към охранителната фирма „Делта Гард“ ООД. Посочено е също, че в нито един доклад на синдика не са изложени искания за плащания по дейността на длъжника, който продължава да извършва своята обичайна дейност. В нито един доклад на синдика не е изложена как протича дейността на длъжника. Синдикът е направил единствено искания за запориране на банковите сметки на длъжника, което би затруднило дейността му. Синдикът постоянно е описвал как не се плаща на назначената от него охранителна фирма, без да описва реалните договорни отношения на длъжника. Освен това с направеното директно искане съдът да разреши на синдика да се разпореди „самостоятелно и без каквито и да е ограничения“ е пълно нарушение на задължението за грижата на добрия търговец.

Прието е, че действията на синдик В. са в тежест на длъжника „ТВ Седем“ ЕАД. В случая синдик В. е назначен като предварителна обезпечителна мярка, т.е. преди да бъде постановено решението за ОПН. Точно в този период синдика следва да положи всички усилия, за да запази дейността на дружеството и по възможност да убеди съда и кредиторите, че длъжника може да продължи своята дейност без да е необходимо решение за ОПН. Обоснован е извода, че синдик В. по всякакъв начин е целял точно обратното с всички свои доклади, сигнали срещу длъжника и сключване на договор за охрана, въпреки налична охрана от страна на длъжника.

По т.д. № 6907/2014 год. с доклад вх. peг. № 136125/17.11.2014 год. В. е поискал съдът да наложи глоба на управителя на „Белведере дистрибуция“ ЕООД, както и да лиши управителя Николас Смирноф от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството-длъжник. С доклад вх. peг. № 137571/20.11.2014 год. В. е уведомил съда, че е подал сигнал срещу длъжника в СГП. Като краен резултат от множеството доклади и искания на В. да бъде освободен управителя на дружествата „Домейн Менада“ ЕООД и „Белведере дистрибуция“ ЕООД, с Определение № 22702/28.11.2014 год., съдът е лишил „Белведере дистрибуция“ ЕООД и „Домейн Менада“ ЕООД от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото си. На П.В. са предоставени правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на „Белведере дистрибуция“ ЕООД и „Домейн Менада“ ЕООД в интерес на кредиторите и при полагане на дължимата грижата по смисъла на чл. 660 от ТЗ. С доклад вх. peг. № 145663/05.12.2014 год. П.В. е приложил копия от електронна кореспонденция между „Белведере Франция“ (дружеството майка), „Бекведере Дистрибуция“ ЕООД и „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ с твърдения, че са направени правни консултации как да се заобиколи надзора на синдика и с препоръки как да се продължи търговска дейност на дружествата за в бъдеще. В заповедта е вписано, че от делото не става ясно как синдикът се е сдобил с тази кореспонденция, но той е длъжен и като синдик, и като адвокат да запази тази кореспонденция в тайна, тъй като има задължение да спазва грижата на добрия търговец по чл. 660, ал. 1 от ТЗ и адвокатска тайна по чл. 33, ал. 2 от Закона за адвокатурата съгласно, който кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.

По мнение на министъра на правосъдието, нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ от страна на В. е и фактът, че същият е синдик едновременно по т.д. № 4258/2014 год. и по т.д. № 4259/2014 год. на един и същи длъжник - „ББТ“ ЕАД, но за две различни месечни възнаграждения с общ размер 3000 лв. С това свое поведение синдикът е увеличил издръжката на ПН и е увредил интереса на длъжника, тъй като длъжникът е един и същ, а следва да изплащат две възнаграждения на В. поради неправомерното му поведение.

Административния орган е разяснил правомощията на предварителния временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, които са посочени в чл. 635, ал. 1 от ТЗ, като е направен и анализ на функцията на този временен синдик. Изразено е и становище по отношение на разходите за възнаграждение на временния синдик, като е развита тезата, че когато мярката е поискана от кредитор, същият следва да понесе и разноските по налагането й, тъй като текстът, освобождаващ кредитора от такси, е изричен и се отнася само до държавната такса за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (вж. чл. 620, ал. 2 ТЗ).

В заключение е прието, че описаните нарушения в дейността на П.В. като временен синдик по т.д. № 4258/2014 год., т.д. № 4259/2014 год., т.д. № 4260/2014 год., т.д. № 6609/2014 год. и т.д. № 6709/2014 год. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение е налична съвкупност от неизпълнение на нормативно и императивно вменени задължения на синдика по Търговския закон, както и на превишаване на правомощията на временния синдик като предварителна обезпечителна мярка по смисъла на чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което от своя страна е обосновало необходимостта от постановяване на оспорената заповед. В мотивите е обоснована и необходимостта от допускане на предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК.

С писмо изх. № 11-00-135/2020 год. на Директора на дирекция „ВСВ“ при Министерство на правосъдието, Заповед № ЛС-04-584/11.12.2020 год. на министъра на правосъдието е изпратена на П.Й.В., като от приложеното по делото известие за доставяне се установява, че заповедта е редовно получена на 27.01.2021 год.

Недоволен от така постановената заповед, П.В. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, налице е противоречие с материално правните разпоредби, постановената заповед е в несъответствие с целта на закона, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. На първо място в жалбата е оспорено всяко едно от описаните от министъра на правосъдието нарушения, като е заявено, че всяко действие е законосъобразно и целящо единствено и само запазване имуществото на дружествата, като всяко едно от действията е предварително одобрено от съда по несъстоятелността. На следващо място е направено възражение за изтекъл давностен срок за налагане на дисциплинарното наказание по всяко едно от констатираните нарушения. В подкрепа на това твърдение е заявено, че описаните нарушения са извършени в период най-късно до 12.01.2015 год., когато е била постановена предходната заповед на министъра на правосъдието, т.е. извършените нарушения са извършени преди повече от 6 години. В подкрепа на така развитата теза е направено и позоваване на съдебната практика, обективирана в Решение № 238/18.07.2007 год. по гр.д. № 96/2007 год. на ВАС, 5-членен състав, както и Решение № 9793/05.11.2002 год. по адм. дело № 3244/2002 год. по описа на ВАС. Въз основа на мотивите на тези съдебни актове, жалбоподателя е обосновал извод, че крайния срок, в който може да се наложи наказание на синдика е 2 годишен от датата на извършването на всяко едно нарушение, който срок е изтекъл. По същество са изложени и подробни доводи за липса на извършени нарушения, като отново е заявено твърдението, че всяко действие е извършено с цел запазване имуществото на длъжника и след като е било указано или разрешено от съда по несъстоятелността.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

На първо място, съда намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на законово регламентираните му правомощия. В този смисъл, нормата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ указва, че министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността, като тези промени се обнародват в „Държавен вестник”. Списъкът по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, е списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, който се утвърждава от министъра на правосъдието и се обнародва в „Държавен вестник”.

В настоящия случай не се спори между страните, че със Заповед №ЛС-И-545/ 14.05.2014 г. на министъра на правосъдието е допълнен утвърденият списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, като под № 51 е вписан и жалбоподателя П.В.. От друга страна, обжалваната заповед е издадена от министъра на правосъдието, който съгласно чл. 655, ал. 3 от ТЗ, е компетентният орган да изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, посочена също като правно основание за издаване на оспорената заповед. В този смисъл, оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.

Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването й. По мнение на настоящия съдебен състав, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосноват незаконосъобразност на оспорената заповед на собствено основание. Спазени са общите изисквания на АПК за издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3, като на В. е връчен препис от сигнала на „Белведере дистрибуция” ЕООД и „Домейн Менада” ЕООД от 26.11.2014 г. и му е дадена възможност да изрази становище по него. Съдът намира, че в хода на административното производство са спазени и указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение № 1497/30.01.2020 год. по адм. дело № 12731/2019 год. по описа на ВАС, 5-членен състав. При постановяване на настоящата заповед, министъра на правосъдието е издал акта си при проведено надлежно административно производство, като са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, след надлежно възложена и извършена проверка от определен инспектор при Инспектората към Министерство на правосъдието, в хода на която проверка е било гарантирано в пълнота правото на участие и ефективна защита на заинтересованото лице. В подкрепа на това твърдение следва да се отбележи, че в хода на цялото производство, на П.В. са връчвани постановените актове – заповед за възлагане на проверка с определяне на инспектор от Инспектората на Министерство на правосъдието, доклад от извършената проверка, както и допълнителния такъв, екземпляр от заповедта, при което на същия е предоставена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В постановената заповед, административния орган е обсъдил възраженията на жалбоподателя, в т.ч. и по отношение на твърдението за изтекла погасителна давност, което изцяло покрива императивните изисквания на чл. 34 ал. 3, чл. 35 и чл. 36, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в които законодателят е доразвил основни принципи на административния процес за истинност, служебно начало и самостоятелност - чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от АПК, а и при спазване на специалните правила на чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/2005г.

Въз основа на горните доводи, настоящия съдебен състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които са ограничили правото на жалбоподателя да участва активно в производството, да прави искания, бележки или възражения и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа. В сезиращата съда жалба е заявено и твърдение за допуснати процесуални нарушения, но така заявеното твърдение не е конкретизирано, нито са ангажирани доказателства в негова подкрепа, поради което същото се явява бланкетно и недоказано и като такова се явява неоснователно.

В хода на настоящото съдебно производство, на проведеното на 11.05.2021 год. публично заседание, жалбоподателя В. недвусмислено заяви, че посочените в оспорената заповед факти са такива и по същество не оспорва нито един факт. Възраженията на жалбоподателя са против правните изводи, които са формирани въз основа на констатациите, обективирани в мотивите на оспорената заповед. В този смисъл, съда намира, че липсва спор между страните по фактическата обстановка, обективирана в Заповед № ЛС-04-584/11.12.2020 год. на Министъра на правосъдието.

Както в сезиращата жалба, така и в хода по същество, П.В. е обосновал твърдението си за незаконосъобразност на оспорената заповед, позовавайки се на изтекла погасителна давност за налагане на процесното наказание. В подкрепа на това твърдение е направено позоваване на съдебна практика на ВАС. В този смисъл е заявено, че за всяко едно дисциплинарно нарушение и наказателно преследване са предвидени давностни срокове в приложимия закон, като е направена аналогия със Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Настоящият съдебен състав намира така развитото възражение за неоснователно по следните съображения: Действително в приложимите нормативни актове са предвидени давностни срокове по отношение на отговорността, била тя дисциплинарна, административно наказателна или отговорност за извършено престъпление. Изтичането на тези давностни срокове погасява възможността за провеждане на производство по установяване и санкциониране на съответното дисциплинарно или административно нарушение, респ. престъпление. В настоящият случай обаче, извършените от П.В. нарушения на задълженията му като временен синдик по посочените производства по несъстоятелност не следва да се квалифицират като дисциплинарни и като административно наказателни. Дали следва да се квалифицират като престъпления е въпрос, който е извън компетенциите на настоящия съд. Направената от жалбоподателя аналогия със Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и позоваването на съдебна практика на ВАС в подкрепа на това позоваване е некоректна, доколкото в ЗННД е налична Глава пета „Дисциплинарна отговорност“, в която са дефинирани дисциплинарните нарушения, дисциплинарните наказания, погасяването на дисциплинарната отговорност, както и производството по установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание. В този смисъл следва да се отбележи, че във всеки нормативен акт, регламентиращ дейността на органите на държавна власт и местно самоуправление (Закон за държавния служител, Закон за Министерство на вътрешните работи, Закон за митниците, Кодекс на труда и много други) са налични текстове, идентични с тези по Глава пета от ЗННД, касаещи дисциплинарните производства. По отношение на синдиците, както в Търговския закон, така и в специалната Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците липсват норми, въз основа на които да се приеме, че нарушенията които последните извършват в дейността си като синдици по определено дело може да се квалифицират като дисциплинарни такива. В подкрепа на този извод следва да се отчете и обстоятелството, че министъра на правосъдието не е нито работодател, нито орган по назначаване на съответния синдик, поради което не би могъл да извърши проверка за осъществено дисциплинарно нарушение, респ. да наложи дисциплинарно наказание. Назначаването на дадено лице за синдик по конкретно дело за несъстоятелност, в т.ч. и като временен такъв, като предварителна обезпечителна мярка се извършва от съдията-докладчик по делото със съответен съдебен акт. Фактът, че осъществявания от министъра на правосъдието контрол върху дейността на синдиците е специален и различен от дисциплинарния такъв се извежда и от разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ, съгласно който, основание за изключване на дадено лице от списъка на синдиците е установяване на нарушение във връзка с дейността му като синдик независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността.

По мнение на настоящия съдебен състав, след като нарушенията във връзка с дейността на синдика не съставляват дисциплинарни такива, то по отношение на тях е неприложим института на погасителната давност за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание. В допълнение следва да се посочи, че според съда производството по вписване на дадено лице в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, респ. отписването им от този списък, по своя характер съставлява едно регистърно производство. За министъра на правосъдието възниква задължението за вписване, респ. за отписване на дадено лице от този списък при наличието на изискуемите се от закона основания за това – успешно положен изпит за придобиване на квалификацията синдик (за вписване) и установено нарушение във връзка с дейността като синдик (за отписване). В относимите нормативни текстове липсват разписани срокове за реализиране на това задължение. В този смисъл, съда намира за основателно направеното от страна на процесуалните представители на ответния административен орган позоваване на съдебната практика на ВАС по този въпрос, обективирана в Решение № 1237/30.01.2019 год. по адм. дело № 7897/2018 год. по описа на ВАС – Шесто отделение, в мотивите на които безпротиворечиво е прието, че правомощието на министъра на изключи дадено лице от списъка може да бъде упражнено служебно и не е ограничено с давностен или преклузивен срок.

Предвид горното, съда намира възражението за изтекла давност за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

След анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази изявлението на жалбоподателя П.В., че не оспорва фактическата обстановка, обективирана в оспорената заповед, по съда намира възраженията против констатираните нарушения за неоснователни. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

1. По отношение констатираните нарушения по чл. 656, ал. 3 от ТЗ. Съгласно посочената като нарушена норма, при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал. 2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. От своя страна, разпоредбата на чл. 656, ал. 2 от ТЗ указва, че при назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности. В този смисъл, в хода на извършената проверка е установено, че жалбоподателя, в качеството му на временен синдик по т.д. № 4259/2014 год. не е изпълнил това свое задължение, като не е уведомил въобще съда по несъстоятелността за новонастъпили обстоятелства – че е назначен също за временен синдик и по т.д. № 4288/2014 год., по т.д. № 6907/2014 год. и по т.д. № 6609/2014 год., всичките по описа на СГС, ТО. Така констатираното безспорно съставлява нарушаване на изискването на чл. 655, ал. 3 от ТЗ, като в сезиращата съда жалба, в хода по същество и в писмените бележки по съществото на спора, депозирани от В. липсва оспорване или възражение по тази констатация. В този смисъл, съда намира извода на административния орган за наличие на установено нарушение във връзка с осъществяване дейността на синдик за основателен.

2. По отношение на нарушението на чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Съгласно посочената норма, синдикът има следните правомощия - събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка. ***но, че по т.д. № 4258/2014 г., т.д. № 4259/2014 г., т.д.№ 4260/2014 г. и т.д.№ 6709/2014 г. П.В., като временен синдик е открил банкова сметка ***. Нещо повече, установено е, че по т.д. № 4258/2014 год., П.В. още преди да встъпи в длъжност като временен синдик е открил банкова сметка ***. Основателен е и извода на административния орган, че по посочените дела В. е назначен за временен синдик като предварителна обезпечителна мярка и като такъв няма правомощията по чл. 658 от ТЗ, в т.ч. и да разкрива особена банкова сметка. ***, съда намира тези констатации на административния орган, които са обективирани в заповедта и не се оспорват от жалбоподателя за безспорно нарушение, доколкото В. в качеството си на временен синдик е превишил законовите си правомощия. Следва да се има предвид, че и самия жалбоподател не е обосновал конкретни възражения против тази констатация, като общото твърдение, че всички действия са извършвани с цел запазване имуществото на длъжника не може да се приеме като възражение по същество.

3. По отношение на нарушението на чл. 658, ал. 2 от ТЗ. Сочената за нарушена норма  указва задължението за синдика да осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Безспорно в хода на извършената проверка е установено, че П.В. в нарушение на цитираната правна норма не е изпълнил определение на съда по т.д. № 4258/2014 год. П.В., в което е указан 3-дневен срок за встъпване от обявяването на акта в ТР. Установено е, че определението е обявено в ТР на 15.07.2014 год., докато В. е депозирал декларация и съгласие по чл. 656, ал. 1 ал. 2 от ТЗ и акт за встъпване в длъжност на 22,07.2014 год., т.е. след указания срок. Така вписаната в заповедта фактическа констатация не се оспорва от жалбоподателя, като липсват и конкретни възражения против правния извод на административния орган за осъществено нарушение на посочената норма. В този смисъл, съда намира нарушението на чл. 658, ал. 2 от ТЗ за безспорно доказано.

4. По отношение нарушението на чл. 663а от ТЗ, във връзка с чл. 22 от Наредба № 3. Нормата на чл. 663а, ал. 1 от ТЗ указва, че синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл. 655а, ал. 1. В чл. 663а, ал. 2 от ТЗ е въведено и задължението по ал. 1 да се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност. Посоченото задължение е въведено и в текста на чл. 22 от наредба № 3, където са въведени и допълнителни изисквания. В хода на извършената проверка безспорно е установено, че П.В. в качеството си на временен синдик, назначен по описаните 5 търговски дела не е представил изискуемата се от закона и от наредбата застраховка по нито едно от делата. Развивайки своите възражения, жалбоподателя не е оспорил и тази констатация на административния орган, нито е ангажирал доказателства за изпълнение на това законово изискване – т.е. не е представил надлежни доказателства, че е имал сключени такива застраховки. В този смисъл съда намира за безспорно установено допуснатото от В. нарушаване на задълженията му като синдик, вменени с нормата на чл. 663а от ТЗ и чл. 22 от Наредба № 3.

5. По отношение нарушенията на чл. 629а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 635, ал. 1 във връзка с чл. 658 от ТЗ. Анализът на описаната в заповедта фактическа обстановка обосновава извод за безспорно наличие на посоченото нарушение, доколкото чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ указва възможността за назначаване на временен синдик, като предварителна обезпечителна мярка, чиито правомощия се ограничават само до тези разписани в чл. 635, ал. 1 от ТЗ - длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, като може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а. Конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които основателно е формиран извода за превишаване на правата му като временен синдик в нарушение на чл. 629а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 635, ал. 1 от ТЗ са следните:

- по т.д. № 4259/2014 год. В. е вписал свои действия в докладите си, които безспорно са извън неговите правомощия, в т.ч. и съставянето на дневник по чл. 659, ал. 1 от ТЗ, доколкото в такъв дневник се записват действията по управление и разпореждане с масата на несъстоятелността - права, които временния синдик по чл. 629а от ТЗ няма, защото към този момент няма формирана и маса на несъстоятелността;

- по т.д. № 4260/2014 г. с молба рег. № 87388/15.07.2014 год. В. е уведомил съда по несъстоятелността, че е открил особена сметка на синдика в ПИБ и е приложил копие от договора, каквото правомощие не е предоставено на временния синдик;

- по т.д. № 4260/2014 год. В. е приложил по делото прономерован и прошнурован дневник, каквито правомощия не съществуват за временния синдик по мярката на чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

- съставените от В. документи във всяко едно ПН спрямо длъжниците по тези дела като заповеди за инвентаризация на цялото налично движимо и недвижимо имущество на длъжника, включително и сумите по банковите сметки и ценни книги; писма до длъжниците с искане за информация относно справка за паричните вземания на дружеството, в която да бъдат посочени длъжниците, адресите им и размера на вземанията; справка за делата, по които дружеството е страна с посочване на съда, номера на делото и кратко описание на спора; справка за договорите, по които дружеството е страна и по които има пълно или частично неизпълнение; справка за наличните сумите по банковите сметки на дружеството; справка за местоположението на цялото налично движимо и недвижимо имущество; наличност на касата; трудови правоотношения в предприятието; заплащане на работниците и служителите; искания за издаване на удостоверения от съда, за да събере информация от НАП, НОИ т.н. са неправомерни и извън правомощията на временния синдик, регламентирани в чл. 629а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 635,ал. 1 от ТЗ.

По отношение на така констатираното нарушение, от страна на жалбоподателя е развита тезата, че въпросните действия са извършени с цел опазване имуществото на длъжниците по тези дела. Така заявеното възражение не кореспондира със законово вменените задължения на временния синдик, доколкото предварително назначеният временен синдик не участва в дейността на длъжника и назначаването му не се отразяват върху правосубектността на длъжника - дружеството продължава да се представлява от вписаните в търговския регистър свои представители и сидника не получава правомощието да извършва каквито и да било действия или сделки от името и за сметка на длъжника-търговец.

По изложените съображения, съда намира за безспорно установено вмененото на жалбоподателя нарушаване на правомощията му, вменени с чл. 629а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 635,ал. 1 от ТЗ.

6. По отношение на нарушението свързано с неправомерно направените от П.В. искания до съда за заплащане на възнаграждението му незабавно или в най-кратък срок от длъжника. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на административния орган, съгласно които възнаграждението на временния синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка е в тежест на лицето, подало молба за откриване на производство по несъстоятелност и евентуално на присъединилите се в срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ лица. Разноските за всяка обезпечителна мярка, включително и за предварителен временен синдик, са винаги за сметка на лицето, което е поискало тази мярка, но не и за сметка на длъжника. Правилно е посочено, че към този момент не съществува МН, като ПН изобщо може да не бъде открито и никога да не се формира МН.

По отношение и на тази констатация липсват конкретни възражения от страна на жалбоподателя, поради което съда намира оспорването на това нарушение за неоснователно и недоказано.

7. По отношение нарушението по чл. 655, ал. 2, т. 5 от ТЗ въвеждащ задължението на синдика да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие. Анализът на описаната в оспорената заповед фактическа обстановка обосновава извод за нарушаване на така въведеното изискване. В случая, административния орган в детайли е изследва отношенията между временния синдик П.В. с охранителна фирма „Делта гард“ ООД, която се явява кредитор по т.д. № 6609/2014 год., по което, като временен синдик е назначен П.В.. Правилно е обоснована връзката между В. и въпросната охранителна фирма, доколкото във всяко едно от производствата по които той е бил назначаван, в качеството си на временен синдик и без правомощия за това е сключвал договори за охрана именно и само с тази фирма. Връзката между синдика и охранителната фирма прозира и чрез множеството искания и доклади, правени от В. до съда по несъстоятелността за заплащане на определени суми на „Делта гард“ ООД за осъществени от тях охранителни услуги, за които от доказателствата се установява че е липсвала необходимост. Както правилно е констатирал административния орган, в цялостната си дейност като временен синдик, П.В. е правил искания единствено за покриване на твърдяни задължения от страна на длъжниците към охранителната фирма, като липсва и каквито и да е действия насочени към опазване на имуществото и възстановяване на същинската дейност на дружествата длъжници. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че именно неправомерно сключените договори за охрана с „Делта гард“ ООД са дали основание на последното дружество да предяви претенция към длъжника за неустойка в размер на 750 000 лева. Така описаните фактически констатации изцяло оборват твърдението на жалбоподателя, че всичките му действия са били насочени към опазване имуществото на длъжниците.

Обоснован е и извода на административния орган за наличието на отношения между временния синдик П.В. и дружеството „Нау Фрейм Медия България“ АД. Въпросното дружество се явява кредитор по т.д. № 4259/2014 год. против „ББТ“ ЕАД и по т.д. № 4260/2014 год. против „ТВ седем“ ЕАД, като и по двете дела, по искане на кредитора, В. е назначаван като временен синдик. Независимо от обстоятелството, че по т.д. 4259/2014 год. кредитор е „Нау Фрейм Медия България“ АД, с нарочно искане синдика В. е поискал от съда по несъстоятелността да назначи именно това дружество-кредитор за компетентно лице за инвентаризация по реда на чл. 660, ал. 2 от ТЗ.

Анализът на подробно описаните в заповедта фактически установявания потвърждава извода на административния орган за наличието на връзка и отношения между временния синдик П.В. и дружествата „Делта гард“ ООД и „Нау Фрейм Медия България“ АД, което безспорно съставлява нарушаване на забраната по чл. 655, ал. 2, т. 5 от ТЗ.

8. По отношение на констатираното нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ, въвеждащ задължения за синдика да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Анализът на цялостната дейност на П.В. в качеството му на временен синдик по описаните търговски дела обосновава извод, който потвърждава констатацията на административния орган за допуснато нарушение на цитираната правна норма. В мотивите на оспорената заповед на министъра на правосъдието е описана фактическа обстановка, установена в резултат на извършената проверка, в която са посочени следните фактически установявания, които, както вече се посочи не се оспорват от жалбоподателя. Конкретните фактически обстоятелства, които подкрепят твърдението, че жалбоподателя В. не е осъществявал правомощията си с грижата на добър търговец са следните:

- основание за да се приеме, че временния синдик не е осъществявал правомощията си с грижата на добър търговец се съдържа в сключените от него договори за охрана с „Делта гард“ ООД на завишена пазарна стойност без необходимост от това. В хода на извършената проверка безспорно е било установено, че длъжниците „ББТ“ ЕАД, „ТВ Седем“ ЕАД и „Белведере Дистибуция“ са имали своя собствена охрана. По този начин, В. допълнително е задължил с множество нови разноски дружествата, за които е бил назначен за синдик като предварителна обезпечителна мярка с цел да опазва тяхното имущество без да увеличава разноските на длъжника;

- по т.д. № 4258/2014 год. В. е поискал от съда да бъде приложена мярката по чл. 640 от ТЗ към длъжника;

- по т.д. № 4259/2014 год. В. е поискал от съда да бъде приложена мярката по чл. 640, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ към длъжника, т.е. ако длъжникът не изпълни задължението си по ал. 1, съдът налага на виновното лице глоба от 500 до 1000 лв., а по ал. 2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.;

- по т.д. № 4260/2014 г. В. е посочил в свое становище до съда, че е подал сигнал срещу длъжника „ТВ Седем“ ЕАД в СГП и НАП;

- с доклад В. е поискал от съда да прекрати правомощията на г-жа Тошева като представляваща „ТВ Седем“ ЕАД, както и запечатване на всички помещения на длъжника;

- с доклад В. е поискал от съда да бъде допуснато запечатване на офисите на длъжника на точно посочен адрес в гр. София;

- с доклад В. е поискал от съда да бъде приложена мярката по чл. 640, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ТЗ към длъжника, т.е. ако длъжникът не изпълни задължението си по ал. 1, съдът налага на виновното лице глоба от 500 до 1000 лв., а по ал. 2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.;

- с доклад В. е направил поредно искане за налагане на допълнителни, кумулативни обезпечителни мерки - запор на банковите сметки на длъжника в „ОББ“, „КТБ“ и „Инвестбанк“, запечатване на помещенията на длъжника на вече два посочени адреса - единият в гр. София, другият в село Герман;

- с доклад В. е поискал съдът да задължи длъжника да изпълни заповедите № 4 и № 5 на синдика и да наложи глоби на длъжника за тяхното изпълняване;

- за така осъществяваната от „Делта гард“ ООД дейност е договорено месечно възнаграждение в размер на 25 000 лв.;

- по т.д. № 6907/2014 год. с доклад вх. peг. № 136125/17.11.2014 год. В. е поискал съдът да наложи глоба на управителя на „Белведере дистрибуция“ ЕООД, както и да лиши управителя Николас Смирноф от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството-длъжник.  

Анализът на така осъществените от В. действия подкрепят извода на административния орган, че назначения временен синдик не е осъществявал правомощията си с грижата на добър търговец, а на против, така предприетите действия са били в ущърб на дружествата длъжници. Обосновано в оспорената заповед е прието, че противно на задължението вменено в нормата на чл. 660, ал. 1 от ТЗ, синдик В. по всякакъв начин е целял точно обратното - с всички свои доклади, сигнали срещу длъжника и сключване на договор за охрана, въпреки налична охрана от страна на длъжника е утежнил и затруднил дейността на длъжниците.

Като нарушение на задължението по чл. 660, ал. 1 от ТЗ от страна на П.В. е и фактът, че същият е синдик едновременно по т.д. № 4258/2014 год. и по т.д. № 4259/2014 год. на един и същи длъжник - „ББТ“ ЕАД, но за две различни месечни възнаграждения с общ размер 3000 лв. С това свое поведение синдикът е увеличил издръжката на ПН и е увредил интереса на длъжника, тъй като длъжникът е един и същ, а следва да изплащат две възнаграждения на В. поради неправомерното му поведение.

По изложените съображения съда приема, че в хода на настоящото съдебно производство безспорно са доказани осъществените от жалбоподателя П.В. нарушения във връзка с осъществяване на дейността му като временен синдик по т.д. № 6907/2014 год. на СГС, ТО, VІ-8 състав; т.д. № 6609/2014 год. на СГС, ТО, VІ-8 състав; т.д. № 4260/2014 год. на СГС, ТО, VІ-16; т.д. № 4259/2014 год. на СГС, ТО, VІ-8; т.д. № 4258/2014 год. на СГС, ТО, VІ-13 състав. Предвид това, в случая са налице материално правните предпоставки за постановяване на заповед по реда и при условията на чл. 655, ал. 3 от ТЗ и чл. 23, ал. 3, предложение 1 от Наредба № 3 за изключване на жалбоподателя от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани като синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ. В този смисъл, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.В. с ЕГН ********** със служебен адрес *** против Заповед № ЛС-04-584/11.12.2020 год. на Министъра на правосъдието, с която жалбоподателя е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-И-545/14.05.2014 год. (ДВ, бр. 44 от 27.05.2014 год.) на министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА П.Й.В. с ЕГН ********** със служебен адрес *** да заплати в полза на Министерство на правосъдието разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: