Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 28.06.2019г.

      В        И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 28.05.2019г., в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№3851/18г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС.

         В исковата си молба против Л.К.К., ЕГН********** и Л.Д.К., ЕГН**********,*** ищецът Г.З.К., ЕГН********** *** твърди, че със сестра му С. К. били съсобственици общо на ½ ид.част  от дворно място, съставляващо УПИ V-775 в кв.45 по плана на с.М. К., общ.Пазарджик, цялото с площ от 1620кв.м. Индивидуална собственост на ищеца била построената през 1954г. в западната част на дворното място жилищна сграда. Собственици на останалата 1/2 ид.ч. от дворното място били ответниците. Съсобствеността върху дворното място била възникнала по наследство от техните наследодатели З. и Д. К., които били братя. Приживе същите се договорили за начина на реално ползване на дворното място, като го разделили на две реално обособени части – източна и западна, който начин на ползване продължавал и към момента. Във всяка от двете части били разположени собствените на страните сгради.

         През 1978-1979 година наследодателят на ответниците построил масивна двуетажна жилищна сграда с площ около 80 кв.м. в източната част на дворното място, като всеки от етажите на сградата съдържал по едно жилище, собственост на ответниците. Тази сграда била изградена на недопустимо близко отстояние от съществуващата към онзи момент едноетажна масивна жилищна сграда, собственост на наследодателя на ищеца, построена в западната част на дворното място. Отстоянието между двете сгради било от 168 до 206 см, вместо най-малко 600 см при височина на сградата до 2 етажа, каквито били нормативните изисквания към онзи момент. Строителството било извършено по този начин въпреки протестите на бащата на ищеца и така било отнето почти изцяло естественото осветление на жилището.

         Твърди ищецът, че на западната фасадна стена на сградата на ответниците /откъм жилищната сграда на ищеца/ били изградени два прозореца за естествено осветление на помещение от двата етажа на тази сграда. На същата фасадна стена преди няколко години били направени и вентилационни отвори - на санитарно помещение и на  кухня. Неприятните миризми от тези отвори прониквали в жилището на ищеца.

         На югоизточната фасада на къщата на ответниците били монтирани външни тела на два климатика, без да бъде отведена отделящата се работата им вода и същата се стичала на оградната стена между двете части на дворното място и се изливала в частта на ищеца. По сигнал на ищеца било направено предписание за преместване на климатиците, но това не било сторено. Това пречело на ищеца да ползва нормално жилищната си сграда, пречело и на прохода за влизане и излизане към улицата в лицето на парцела.

         Поради всичко това моли съда да осъди ответниците да премахнат чрез зазиждане двата  прозореца на западната фасадна стена на къщата им, да премахнат двата вентилационни отвора на същата фасадна стена, както и да преместят двата климатика на подходящо място, което да изключва отделящата се от тях вода да изтича в частта от дворното място, определена за ползване на ищеца.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. Не оспорват правата на собственост върху имота и жилищните сгради. Твърдят, че правото на ползване на съсобствения имот е определен с  решение по гр.д. № 1509/2014 година на ПРС, влязло в сила на 12.07.2016 година, като на ответниците било определено ползването на западната част от дворното място. Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело, насрочен бил въвод, който не бил изпълнен, видно от протокол от 15.11.2017 година, поради това, че имало изградени стени, препятстващи извършването му. Ищците възпрепятствали изпълнението на съдебното решение, с което бил определен начинът на реално ползване. Твърди се, че наследодателят на ответниците реализирал строителството на жилищната сграда в съответствие  с одобрен на 15.09.1974г. архитектурен проект и  издадено строително разрешение. Застрояването било извършено в съответствие с действащите тогава строителни правила и норми. Твърди се, че прозорците също били изпълнени в съответствие с предвиждането в архитектурния проект. За отворите за отдушник на банята на първия етаж и кухненския бокс на втория етаж не се изисквало разрешение, касаело се за естествено проветрение. На втория етаж на жилището на ищеца нямало прозорци и отвори, така че нямало достъп от вентилацията на втория етаж на жилищната сграда на ответниците към жилището на ищеца. Климатиците били монтирани на южната фасада на жилищната сграда на ответниците, а тази на ищеца била западно разположена спрямо него. Твърдяното предписание било да се удължи маркуча за изтичане на водата от климатика, така чеда се отведе в частта от имота, която ответниите ползват. Това предписание било изпълнено и маркучът отвеждал водата в частта от дворното място, която със съдебно решение е определено да ползват ответниците. Поради това молят съдът да отхвърли предявените искове. Сочат доказателства. Претендират разноски.

Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да се произнесе съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове по чл.109 от ЗС са ДОПУСТИМИ  като целящи защитата на правото на собственост срещу действия, които смущават неговото упражняване. Този иск предпоставя защитата на правото на собственост и собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които му пречат да го упражнява.

Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН. За уважаването на претенция по чл.109 от ЗС следва да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, да са налице конкретни действия от страна на ответника, същите да са предприети противоправно, без законово основание и на последно място същите да създават действителни пречки и затруднения на собственика да упражнява правата си в имота.

         Не се спори по делото, че ищецът Г.З.К. е собственик на жилищна сграда, построена през 1954г. в западната част на дворно място, съставляващо УПИ V-775 в кв.45 по плана на с.М. К., общ.Пазарджик, цялото с площ от 1620кв.м. Правата на ищеца върху дворното място са 1/2ид.ч., като върху нея той е съсобственик със сестра си С. К.. Другата 1/2ид.ч. от дворното място е собственост на ответниците, наследодателят на които през 1978-1979г. построил в източната му част масивна двуетажна жилищна сграда с площ около 80кв.м.

         Релевантен в настоящия случай е въпросът към кой момент следва да се преценява дали строителството на сградата е съобразено с действащите правила и норми. За построяването на сградата е необходимо изготвяне и одобряване на архитектурен проект. Няма спор по въпроса, че проектът е одобрен на 15.09.76г. Към този момент е действал ЗПИНМ, ППЗПИНМ  и съответно Строителните правила и норми за изграждане на населените места /СПНИНМ/, които са отменени с влизане в сила на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, влезли в сила на 06.11.1977г. Няма нормативно установено задължение след одобряване на архитектурния проект и преди или по време на построяване на съответната сграда да се прави изменение по същия в случай, че междувременно е настъпило изменение в нормативната уредба. Следователно сградата следва да се построи съобразно архитектурния проект така ,както е одобрен към 15.09.76г.

         Установява се от заключението на СТЕ, че УПИ V-775 в кв.45 по плана на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик е с формата на тесен и дълъг правоъгълник, като лицето му е в тясната страна на правоъгълника. Сградите на основното застрояване са в лицето на имота, като жилищната сграда на ищеца е на уличнорегулационната линия, а тази на ответниците  отстои на 3.85м. навътре в имота - в североизточния край от уличната регулация. Двете сгради - в протежение на 5.20м от фасадите - частично се застъпват, в останалата част се разминават. Западната фасада на жилищната сграда на ответниците е срещу източната фасада на жилищната сграда на ищеца. Разстоянието между двете е 2.05м в северния край на застъпването - откъм лицето и 1.80м в южния край на застъпването - във вътрешността. Тази разлика от 0.25 м в отстоянието между двете сгради е заради това, че сградата на ищеца не сключва прав ъгъл с уличната регулация, а има леко отклонение от правия ъгъл. В този смисъл следва да се приеме, че при построяването на сградите е спазено изискването на пар.19 от СПНИНМ, който предвижда във всички строителни части в един парцел, независимо от 
размерите му, да не се допуска застрояване на сгради една зад друга. 
         В един парцел се допуска застрояване на две и повече сгради на 
установената външна строителна линия при спазване на разстояние между тях съгласно §7 и като се остави незастроена част от парцела съгласно 
§17. В горния случай външната строителна линия може да не бъде еднаква за всички сгради в парцела, като обаче сградите се застрояват на дълбочина най-много до установената вътрешна строителна линия към дъното на парцела. От своя страна в пар.7 е предвидено, че при свободно застрояване сградата да отстои от 
страничните регулационни линии при допустима височина на същата до 2 етажа - както е в настоящия случай - най-малко 3м. Предвидено е съответно по изключение възможност за намаляване на отстоянието до 2м с оглед размерите - лице и повърхност -, изложението на парцелите и 
възможностите за застрояване.

         В действащия план на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик от 1977г. е заснета и нанесена само жилищната сграда на ищеца. Установява ВЛ, че разрешение за строеж на жилищната сграда и протокол за дадена строителна линия не са запазени. Запазена е, обаче,  скицата с дадена виза за проектиране на жилищната сграда на ответниците, издадени по плана на   с.М. К., общ.Пазарджик, действащ преди този от 1977г. Проектирана е двуетажна жилищна сграда - с първи приземен/избен етаж и втори жилищен етаж. Както е посочено по-горе архитектурният проект е одобрен на 15.09.76г. Височината на сградата – от подовата плоча на приземния етаж до стрехата - е 6м. Тъй като входът за сградата е бил предвиден на западната фасада, а от тази страна се е намирала сградата на ищеца, то ориентацията на фасадите е коригирана, като е сменено местоположението им - северната фасада е преместена на запад, а западната фасада с входа към сградата - на север, където се намира и понастоящем. На западната фасадата са проектирани два прозореца на две помещения на приземния етаж и три прозореца на жилищния етаж – два на санитарния възел и един – на дневната с кухненски бокс. На всичките четири фасади на жилищната сграда има прозорци, няма фасада без прозорец.

         Установява се от заключението на СТЕ, че жилищната сграда на ответниците е двуетажна - с приземен етаж със светла височина от 2.30м / ползва се като жилищен/ и с втори жилищен етаж със светла височина от 2.75м. Площта на сградата е 81.60кв.м., височината й от нивото на първа плоча до стреха е 6,05м. Според проекта предвидената площ е 79кв.м., а височината - 6м - т.е. касае се за незначително разминаване в изпълнението на сградата спрямо одобрения проект, което разминаване не обуславя незаконност на сградата.

         Западната фасада на сградата - откъм имота на ищеца - е изпълнена с два прозореца - на първи етаж в кухненския бокс, с размери 0.60/0.70м и на втори етаж в кухненския бокс, с размери на прозореца 1.20/1.40м. В архитектурния проект западната фасада е предвидена с пет прозореца - два на първи и три на втори етаж. Т.е. двата прозореца не само, че са изпълнени според одобрения архитектурен проект, но практически са изпълнени с  три прозореца по-малко от предвидените.

         На стената на западната фасада са избити два вентилационни отвора, в които са поставени ПВЦ тръби с Ф 100. На първи етаж вентилационният отвор е в банята, а на втори етаж - в кухненския бокс. Тръбите са на нивото на фасадата, не излизат извън нея, същите са съобразени с проекта и в този смисъл не могат да се квалифицират като пречка за ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственик на имота.

         На стената на южната фасада, откъм двора, са поставени външните тела на два климатика - един на първи етаж и един на втори етаж -, като тръбите, от които капе вода, когато климатиците работят, попадат в тази част от дворното място, определено и съответно ползвано от ответниците съобразно влязлото в сила съдебно решение от  12.05.2016г., постановено по гр.д.№1509/14г. по описа на ПРС, което решение е служебно известно на съда. Т.е. Не се доказа по делото изтичащата от климатиците вода да попада в частта от имота, ползвана от ищеца, напротив.

           По своето естество искът по чл. 109, ал. 1 ЗС цели да защити правото на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на тази собственост.        От събраните по делото доказателства, обаче, не се установи по категоричен и несъмнен начин противоправно поведение на ответниците, с което да пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. В този смисъл при липса на кумулативните предпоставки за уважаване на негаторния иск, същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

В тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответниците разноски в размер на 900лв.  

Водим от горното съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.З.К., ЕГН********** *** против Л.К.К., ЕГН********** и Л.Д.К., ЕГН**********,*** иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат чрез зазиждане двата прозореца на западната фасадна стена на масивната двуетажна жилищта сграда, построена в УПИ V-775 в кв.45 по плана на с.М. К., общ.Пазарджик, да премахнат двата вентилационни отвора на същата фасадна стена, както и да преместят двата климатика, поставени на южната фасадна стена, на подходящо място, което да изключва отделящата се от тях вода да изтича в частта от дворното място, определена за ползване на ищеца.

ОСЪЖДА Г.З.К. да заплати на Л.К.К. и Л.Д.К. сторените разноски в размер на 900лв.       

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                         

                                                     

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: