Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 19.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: 1.Снежина Чолакова 2.Бистра
Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор С.Александрова
от ШОП
като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 244 по описа на 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от К.М.Н.
чрез пълномощник адвокат П.д.при ВАК, срещу Решение № 30/16.08.2021г. по АНД №186/2021
г. по описа на РС- Нови Пазар.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, поради издаването му при неправилна преценка на
доказателствата по отношение на авторството на деянието. Касаторът счита, че е
налице съществено нарушение при издаване на процесния фиш, понеже към подадена
Декларация от законния представител на дружествето- собственик на управлявания
автомобил не е приложено изискуемото свидетелство за управление на МПС на
жалбоподателя, деклариран като водач, а на друго лице- Б.Х.. Освен това, в хода
на въззивното производство не е установено безспорен начин, че посоченото във
фиша лице е действителния водач на товарния автомобил, управляван на процесната
дата- 31.01.2020г., като приложената товарителница от дружеството собственик
няма реквизити като дата, час, подпис на приемане на пътен лист и вероятно е
създадена, единствено за да бъде представена по делото. Поради изложените
съображения, се отправя искане атакуваното Решение на РС град Нови Пазар да
бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено друго такова по
съществото на спора, с което да бъде отменен Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция в размер на серия К, № ***,
издаден от ОД на МВР град Шумен. В открито съдебно заседание не се явява
представител.
Ответната страна ОД на МВР град
Шумен, редовно призована, не изпраща представител в открито съдебно заседание.
В писмен отговор от 16.09.2021г. гл. юрисконсулт И.С., редовно упълномощена,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде
оставено в сила Решението на РС, като правилно и законосъобразно. Прилага
доказателства за идентичност на лице с различни имена- касаторът К.Н..
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Счита, че решението на Районния съд е законосъобразно,
поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Шуменският административен съд,
като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема
следното:
С атакуваното решение районният съд е потвърдил ЕФ серия К,
№ ***,, издаден от ОД на МВР град Шумен, с който на касатора К.М.Н. в качеството
на ползвател на МПС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП. За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно
нарушение извършено на 31.01.2020г. в 16.32 часа на път I-2 км. 142+099, разклон за с.Стан, в посока гр.Варна.
Жалбоподателят управлявал МПС– товарен автомобил марка„И.“ с рег.№ *** с 105
км/ч, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч., съответно при превишаване
на разрешената скорост с 45км/ч, което нарушение било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 591.
При направена справка в централната база данни КАТ било установено, че собственик
на автомобила е „Л-С-Комерс“ ООД със законен представител И.С.С., поради което спрямо същата първоначално е издаден електронен фиш серия К №
3520447. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП, управителят С.представила писмена
декларация, в която посочила, че на процесната дата предоставила автомобила за
управление на трето лице, което било правоспособен водач- К.М.Н.. В т.2 от
Декларацията, касаеща реквизити на валидно свидетелство за управление на МПС на
посочения водач била попълнена, като вместо на посоченото като водач на
автомобила лице било представено копие на свидетелство за правоуправление на лице
с имената Х.Х.Б.. Издаденият по отношение на представителя на дружеството ЕФ
бил анулиран, като бил съставен процесният ЕФ, с който на касатора К.М.Н., но
индивидуализиран чрез ЕГН като лицето, чието свидетелство за управление е било
предоставено от собственика- Х.Б., било наложено административно наказание.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са
допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно
утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно установено чрез допустимо от
закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията
на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон и на
административно-производствените правила и потвърдил изцяло електронния фиш,
като правилен и законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя
изяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените
въз основа на нея правни изводи, които настоящата инстанция не следва да
повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Правилно въззивният съд е приел, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Административно-наказващия
орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е
наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя.
Съдът намира, че е неоснователно възражението
на жалбоподателя, относно неправилно определен субект на административното
наказание. С чл.188 ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че
собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност в случай, че
не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. В настоящия казус се
установява, че МПС е регистрирано на името на дружество. Съгласно на чл.188 ал.2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно
тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено,
от друго лице, носи собственикът или законният представител на собственикът на
това МПС. В случая управителят е упражнила правата си по чл.189 ал.5 от ЗДвП,
посредством депозиране на писмена декларация, в която посочила данни на друго
лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като към
декларацията е приложила копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е
управлявал автомобила. Видно от приложена справка за лице от АИС „Български
документи за самоличност“ в настоящото производство, касаторът е лице с
променени имена от Х.Б.Х. на К.М.Н., който се индивидуализира допълнително чрез
идентичен ЕГН. Поради което, следва да се приеме, че с подаването на
декларацията е била оборена презумпцията по чл.188 от ЗДвП. При това положение липсва
твърдяното допуснатото процесуално нарушение на процедурата по издаване на ЕФ
посочено в жалбата, в която в противоречие с обективната истина се
разграничават две лица- жалбоподателят и Б.Х..
По гореизложените съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с
материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз
основа на изложеното касационната жалба
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно
решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е
основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в
размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание 63 ал.1
изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/16.08.2021г. по АНД
№186/2021 г. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар.
ОСЪЖДА К.М.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.11.2021г.