№ 3631
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204488 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Р. Н. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба Серия К № 8651489, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лв., на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП. Твърди, че при
издаването на ЕФ били допуснати съществени нарушения на материалния
закон – липсвали предпоставки допуснатото нарушение да бъде
квалифицирано като повторно по смисъла на чл.182, ал.4 ЗДвП, не бил
посочен собственикът на превозното средство, не било ясен видът на
техническото средство, с което била установена скоростта на движение на
лекия автомобил – в случай, че АТСС била мобилна система, следвало да бъде
проведено производство по ЗАНН със съставяне на АУАН. Оспорва
техническата годност на АТСС. Не била посочена възможността за
възражение срещу констатациите в ЕФ, съгласно разпоредбата на 189, ал.6
ЗДвП. Моли съда да отмени Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
8651489. Претендира за изплащане на направените по делото разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Жалбоподателката и процесуалният й представител не се явяват в
съдебно заседание и не изразяват становище по делото.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално
заплатеното възнаграждение за адвокат.
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу обжалвания електронен фиш е депозирана в срок. В
случая жалбоподателката Р. Р. Н. е упражнила законоустановеното си право да
сезира съда, като депозира въззивната жалба, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 05.02.2024г., в 16,07 часа, Р. Р. Н. управлявала лек автомобил „***“
с ДК № *******, в гр.София, по бул.“****“, до № 10, с посока на движение от
ул.“****“ към бул.“***“, като се движила със скорост от 66 км/ч - над
разрешената скорост от 50 км/ч за населено място. Скоростта на движение
била установена с автоматизирано техническо средство – АТСС CORDON
M2-MD1192, записващо и заснемащо дата, скорост, час и регистрационен
номер на автомобила. Въз основа на изготвения снимков материал СДВР
издал Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8651489, с който на
жалбоподателката била наложена глоба в размер на 100лв. на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 ЗДвП.
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
2
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
В тази връзка съдът намира възражението за нарушение на
материалния закон по издаване на ЕФ за неоснователно – обжалваният ЕФ е
съобразен с ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2013 г.
на ВАС, а именно, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции и се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш /арг., Решение №
51/03.01.2024г. Административен съд - София-град, XXVII касационен състав,
дело № 10368 по описа за 2023 година/. При липса на основание за съставяне
на АУАН е неприложима и процедурата по съставяне на АУАН, респ. –
наказателно постановление, независимо от вида на техническото устройство, с
което е измерена скоростта на моторното превозно средство.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
ЕФ, което става автоматично при констатиране на нарушението, предвид
характера на нарушението и начина на неговото установяване с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения и същият подлежи
единствено на връчване на нарушителя /арг., Решение № 7679/17.12.2021г. по
д.№ 7879/2021г. на Административен съд София-град, XVIII касационен
3
състав/.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС CORDON M2-MD1192 е преминала проверка,
видно от представените по Справка-преглед на документи, издадено от
Български институт по метрология относно удостоверение № UP/1-034-
02/17.04/10, Рег.№ 558-02-01-01/1-17-3 на Държавен институт по метрология
на Република Хърватия и Протокол за проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023г.,
издаден от Български институт по метрология. Съгласно тези доказателства
възражението за липса на техническа годност на измервателното устройство е
неоснователно.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е
посочено мястото за контрол /гр.София, бул.“****“, до № 10/, посоката на
движение на лекия автомобил /от ул.“****“ към бул.“***“/, ограничението на
скоростта в пътния участък /50 км/ч/. Същият отговаря на изискванията,
предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба, издадена на основание чл.28 от
Закона за измерванията. Съдът намира, че приложеният по преписката
протокол е годно доказателствено средство и може да служи за
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил. Видно от
снимковия материал, фактическата скорост на процесния автомобил е била 69
км/ч. В слуая административнонаказващият орган е определил правилно
приспаднатия толеранс като е посочил приетата скорост на движение –
66км/ч.
Установена е скорост на движение с 16 км/ч повече от позволената
скорост от 50 км/ч. като лекият автомобил е заснет като единствено МПС към
момента на отчитане на скоростта и липсват заснети други МПС.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство,
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
4
В обжалвания ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено
при условията на повторност, като са посочени видът и номерът на акта, въз
основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на
този съставомерен признак, макар да не е налице нормативно изискване,
съгласно което при издаването на ЕФ в условията на повторност да следва в
същия да се описва предходното извършеното нарушение. Достатъчно е да се
отрази наличието на това обстоятелство и с кой акт се установява, като по
делото се представят и съответните доказателства, което в случая е сторено.
Факт е, че предходно издаденият ЕФ Серия К № 7954430, въз основа на който
е приета квалификацията за повторност, е влязъл в сила на 05.01.2024г.
Процесното нарушение е извършено на 05.02.2024г., тоест в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7954430. Налице са предпоставките,
да се приеме, че процесното нарушение е извършено в условията на
повторност по смисъла на § 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП, поради което възраженията
в тази насока са неоснователни /арг., Решение № 10894 от 5.07.2024г. на АдмС
- София по адм. д. № 4589/2024 г.
Видно от разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2
ЗДвП, санкцията за констатираното нарушение е в размер на 100 лв.
Определяйки административната санкция в размер на 100 лв., СДВР е
приложила правилно закона.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ЕФ –
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение, същата е основателна.
Жалбоподателката следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
5
8651489, издаден от СДВР, с който на Р. Р. Н. от гр.София, ж.к.“***“ № ******
за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв., на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Р. Н. от гр.София, ж.к.“***“ № ****** да заплати на
СДВР разноски по делото в размер на 100лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6