МОТИВИ към Присъда № 33/13.10.2016г.
по НОХД № 256/2016г. по описа на РС-Исперих
Районна прокуратура –
Исперих е обвинила:
С.А. ***, ЕГН **********, за
това, че на 03.07.2016 година в с.Владимировци, обл.Разград, е направил опит да
се съвкупи с лице от женски пол – Ш.М.О., като я принудил към това със сила и
заплашване, като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от
подсъдимия причини - престъпление по чл.152 ал.1 т.2, във вр. с чл.18 ал.1 от НК.
Подсъдимият в производство
за предварително изслушване на страните по реда на чл.370 във вр. с чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти при водене на съкратено съдебно следствие. Съжалява за постъпката си.
Представителят на
РП-Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода” над средния
размер, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор.
Защитата в лицето на
служебния защитник адв.П.М. *** не оспорва фактическата и правна страна на
обвинението. Пледира да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в
минимума при приложението на чл.55 от НК.
При водено съкратено
съдебно следствие, в условията на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК,
съдът ползвайки самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, изцяло възприема същите.
Подсъдимият С.А. ***, неженен,
със средно образование, осъждан.
Свидетелите Ш.О. и Хасан О.
били съпрузи и живеели в с.Владимировци заедно с малолетния си внук св.Ерен
Хасан. Те се познавали с подс.А. и били в приятелски отношения с него, като
подсъдимият често ходел у тях на гости и познавал разположението в къщата им.
На 03.07.2016г. около 02.30ч. св.Х.О. излязъл от дома си и отишъл да бие тъпана
из село по случай предстоящия религиозен празник „Шекер байрям“. Съпругата му
останала да спи в стаята на долния етаж, а внукът му Ерен Хасан играел на
компютъра в стаята си на втория етаж. Свидетелят оставил отключени входните
врати на дома си.
По същото време подс.А. бил
употребил алкохол и бил в нетрезво състояние. Той знаел, че св.Х.О. отсъствал
от дома си е се възползвал от това, като влязъл в къщата му и отишъл в стаята,
където спяла св.Ш.О.. Легнал до нея на леглото и я прегърнал, казал й че иска
да осъществи полов акт с нея. Първоначално свидетелката помислила в просъница,
че съпругът й се прибрал, но в последствие разпознала подсъдимия и го попитала
защо е дошъл. Той отново й казал, че иска да правят секс. Свидетелката се
уплашила, развикала се и му казала да се маха, като го изблъскала от леглото.
Станала и тръгнала да излиза от стаята. Тогава подс.А. извадил ножа си, който
стоял на кръста му и я заплашил, че ще я убие, ако не са съгласи да прави секс
с него. След това съборил свидетелката на леглото, смъкнал гащите й, събул и
своите гащи и седнал върху нея с намерение да осъществи полов акт. Св.Ш.О.
продължила да вика и да плаче, като виковете й били чути от внука й св.Ерен
Хасан. Той влязъл в стаята и видял подс.А. със събути гащи седнал върху баба
му. попитал го какво прави, казал му да се маха и че ще се обади на баща си.
Подс.А. се уплашил, обул си гащите и напуснал къщата. Свидетелите Ш.О. и
Е.Хасан изчакали да се прибере св.Х.О. и му разказали за случилото се. На следващата
сутрин св.Ш.О. съобщила за случилото се в полицията и било образувано досъдебно
производство. Бил извършен оглед на местопроишествието и били разпитани
свидетелите.
Данните относно личността на подсъдимия съдът
прие за установени от писмения доказателствен материал – Биографична справка,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за
съдимост.
От правна страна съдът приема обвинението за
ДОКАЗАНО.
Авторството на престъплението се установява категорично от самопризнанията
на подсъдимия, които кореспондират и се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства – писмени доказателства /протоколи за оглед на
местопроишествие, фотоалбуми/ и гласни такива – показанията на свидетелите Ш.О.,
Хасан О., Ерен Хасан, Али Короджу, както и от обясненията на подсъдимия, които
установяват предмета на посегателство.
Така подс.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.152 ал.1 т.2, във вр.
с чл.18 ал.1 от НК – на 03.07.2016 година в с.Владимировци, обл.Разград, е направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол – Ш.М.О., като я принудил към това със сила и
заплашване, като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от
подсъдимия причини.
От обективна страна елементите на деянието са налице както следва - подсъдимият използвал
срещу св.Ш.О. принуда под формата на сила и заплашване – извадил ножа си и я
заплашил, че ако несе съгласи да прави секс с него щял да я убие. Тази принуда
той упражнил с цел именно да се съвукупи с нея, като веднага след като я
повалил на леглото събул нейните и неговите гащи и легнал върху нея.
Пострадалата оказала съпротива, като започнала да вика и да плаче. Въпреки
стремежа си да се съвукупи със св.Ш.О., подсъдимия не успял да реализира тези
свои намерения по независещи от него причини – появата на св.Е.Хасан и неговата
заплаха, че ще се обади по телефона на баща си, изплашили подсъдимия и го
принудили да спре изпълнителното деяние, поради което то останало в стадия на
опита.
От
субективна страна подсъдимия е действал със знание за общественоопасния
характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на
неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно
неговото поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното
деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и
действия на подсъдимия. Знаел е, че няма съгласието на пострадалата да се
съвукупи с нея и поради тази причина употребил спрямо нея принуда под формата
на сила и заплашване. Обстоятелството, че е влязъл в дома на свидетелката в
тъмната част на денонощието, в час, когато знаел, че съпругът й го няма и се е
отказал от намеренията си при появата на внука, говори само по себе си, че
подсъдимият действително е съзнавал противообществения характер на извършеното
от него и не е искал да бъде забелязан от други хора.
Всички събрани доказателства в своята съвкупност установяват времето,
мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние и причинените от него
вредоносни последици. Доказателствата са непротиворечиви, взаимно се допълват и
в цялост разкриват възприетата от обвинението и от съда фактическа обстановка.
По несъмнен начин доказват деянието, извършителя и неговата вина.
Действайки по описания
по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира
наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния
характер на деянието и степента на обществена опасност на личността му
наказание. При определяне на същото съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства висока обществена опасност на деянията,
предвид техния обект – засягат обществените отношения, свързани със защита половата
неприкосновеност на гражданите, както и наличието на множество осъждания на
подсъдимия. Смекчаващи вината
обстоятелства - самопризнанията, които подсъдимия прави, съдействайки за
разкриване на обективната истина.
За извършеното от подсъдимия С.А. престъпление по чл.152 ал.1 т.2, във вр.
с чл.18 ал.1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две до
осем години. Отчитайки предходното, съдът му налага наказание при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, над средния размер: “Лишаване от свобода” за срок
от 6 години, като на основание чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК
НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета до размера на 4 /четири/
години. Така определеното наказание подс.А. следва да изтърпи в затвор при
първоначален режим на изтърпяване – строг.
На
основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се приспадне от
така определеното общо наказание и
времето, през което подс.А. е бил задържан по взетата в хода на ДП мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 04.07.2016г.
По отношение на веществените доказателства – 1бр. нож с кожен калъф и 1бр.
пластмасово шише, същите на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК следва да бъдат
отнети в полза на държавата, тъй като принадлежат на подсъдимия и са послужили
за извършване на престъплението.
По отношение на предявения
граждански иск:
В резултат на извършеното от подс.С.А. престъпление спрямо личността на
пострадалата Шюкрия О., съдът приема за безспорно установено, че тя е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, чувство на
унижение, срам и страх. Налице е причинена вреда, която накърнява пряко и
непосредствено личните интереси на пострадалата. На първо място следва да се
отчете и преживения от пострадалата емоционален стрес – както по време на
самото деяния, така и продължително време след случилото се. По делото се
доказа, че свидетелката не е желаела осъществяването на съвкуплението с
подсъдимия, първоначално се е заблудила, че съпругът й се е прибрал, но след
като разбрала, че не е той, се е възпротивила на желанията на подсъдимия.
Употребата на сила и заплаха от негова страна – извадил нож и я заплашил, че ще
я убие, допълнително стресирали пострадалата – тя се отказала от физическата
съпротива, но въпреки това продължила да плаче и да вика, като го молела да не
прави това с нея. Тя е възприела и преживяла случилото се с нея насилие
изключително тежко, което се установява както от показанията на св.Е.Хасан, Х.О.
и А.Короджу, които са я видели и са разговаряли с нея непосредствено и малко след
инцидента, така и от показаният на св.Себахтин Хасан Х. – син на пострадалата,
който живеел с нея в една къща. Всички свидетели посочват, че пострадалата е
била изключително разстроена, плачела, в последствие се е затворила в себе си,
срамувала се е от случилото се, отказвала е да общува както с близки, така и с
други хора, не излизала, имала проблеми със съня. Всичко това е продължило и до
настоящия момент и е довело до нарушаване на нормалното функциониране на пострадалата
в обществото.
Следва да се има предвид и изключителната дързост при осъществяване на
деянията от страна на подсъдимия – той е посегнал на жена, с която са били в
приятелски отношения, често ходел на гости в дома й, пострадалата и съпругът й
многократно са го подпомагали, имали го като близък. Освен това подсъдимият се
е възползвал от отсъствието на съпруга, което е било общоизвестен факт в
селото, предвид дейността, която е извършвал св.Х.О. във връзка с предстоящия
празник. Бил е заварен на местопрестъплението от малолетния внук на св.Ш.О. и
именно неговата поява е предотвратила довършването на деянието, но това
положение допълнително засилва чувството на срам и унижение у пострадалата.
При определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът прие справедлив размер от
7 000.00 /седем хиляди/ лева и до
този размер уважи иска, ведно с присъждане на законната лихва върху размера на
обезщетението, считано от датата на увреждането – 03.07.2016г. до окончателното
му изплащане. За разликата на ищцовата претенция за обезщетение на
неимуществените й вреди, до първоначално претендирания размер от 15 000 лева,
искът на пострадалата се явява неоснователно завишен, недоказан и като такъв
съдът го отхвърли.
При този изход на делото следва да
бъде уважена и претенцията на пострадалата за заплащане на съдебни и деловодни
разноски в размер на 400.00лв. – за адвокатски хонорар, както и да бъде осъден
подсъдимия да заплати държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 280.00лв.
Съдът
приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото възпитателно и
поправително въздействие върху личността на подсъдимите и ще бъдат постигнати
целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
По изложените съображния,
възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: