Р Е Ш
Е Н И Е
№ 877
гр.Бургас, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ми наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието
на секретаря Д.М., като
разгледа НАХД № 780 по описа на
БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на *** с ЕИК: ***, срещу Наказателно постановление № 44369/06.01.2020г., издадено от Н.С. – Директор на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция
„Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за
нарушение на чл.114, т. 2 от Закона за туризма, на основание чл. 208 от ЗТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че са налице допуснати
нарушения в процеса, а също и че нарушението не е било извършено. При условията
на алтернативност се поддържа, че следва да бъде приложен чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и изпраща представител, който
поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За Административно - наказващият орган -
КЗП, се явява юрисконсулт Д., която оспорва жалбата. Посочва, че в случая
правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
В АУАН е описано нарушението, като е посочено, че
на 12.07.2019г. при направената проверка в хотел Созопол в гр.Созопол се
установило следните нарушения обективирани и в съответния КП: 1.Липсват места
за паркиране и 2. Липсва телефонна инсталация с единен вътрешен телефонен номер
9 за връзка с рецепция.
Въз основа на така издадения АУАН, е издадено обжалваното НП, в което е изложена идентична фактическа обстановка. Посочено е, че се налагат „имуществени санкции, както следва: по т. 1- 1000 (хиляда) лева”.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
1226ЛС/29.12.2015г. и № 287/22.04.2015г. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието/санкцията за нарушението е
индивидуализирано в предвидените в закона граници. Независимо от това,
настоящият състав констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до опорочаване на наказателното постановление и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 57 ЗАНН част от
реквизитите на наказателното постановление са датата и мястото на извършване на
нарушението, описание на нарушението и наказанието, което се налага. Наказващият
орган следва да опише нарушението и в диспозитивната част да посочи какво
наказание налага за него.
Съгласно разпоредбата на чл.114,
т.2 от ЗТ
лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически
обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги
в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му
категория съгласно наредбата по чл.121, ал.5. Неизпълнението на чл.114,
т.2 от ЗТ
е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.208
от ЗТ
- имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева за едноличен
търговец или юридическо лице - хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран
туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на
изискванията за определената категория.
Според настоящия състав обаче, не е ясна волята на наказващия орган и по-конкретно, дали приема, че всяко едно несъответствие е отделно нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 2 ЗТ. В диспозитивната част на постановлението е посочено, че за нарушението по „т. 1” се налага имуществена санкция. Това означава, че някъде в описателната част на постановлението следва да има описано нарушение като точка първа. Видно от съдържанието на НП е записано „т. 1”- Липса на места за паркиране. Тъй като наказателните постановления, като актове на правораздаване, следва да бъдат максимално ясни и не трябва да поставят заинтересованите субекти пред друг вид тълкуване за извличане на действителната воля на издателя, освен буквалното, следва изводът, че АНО е приел, че всяко едно несъответствие е самостоятелно нарушение и за едно от тях, записано под „т.1”, е наложил имуществена санкция. При това положение не става ясно за кое от несъответствията е наложена имуществената санкция. Това води на първо място до невъзможност на жалбоподателя да осъществи правото си на защита, тъй като не знае за кое несъответствие е наказан, респ. не може да оборва фактическите констатации. На второ място, и самият съд е поставен в невъзможност да упражни контролните си правомощия, тъй като не може да се направи преценка за тежестта на наложената санкция, съпоставена с тежестта на конкретното нарушение. Безспорно, така посоченото нарушение е съществено и неотстранимо на този етап от производството и води до отмяна на атакуваното постановление.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради което и атакувано наказателно постановление следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди КЗП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
44369/06.01.2020г., издадено от Н.С. –
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към
Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите
(КЗП), с което за нарушение на чл.114, т. 2 от Закона за туризма, на основание
чл. 208 от ЗТ, на *** с
ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на *** с ЕИК: *** сумата от 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.