Решение по дело №1194/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 34 ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Т. А. - [държава], с посочен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №3237/23.04.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Нарушен бил чл.34, ал.1 от ЗУБ. Игнориран бил фактът на заболяванията на родителите му и неправилно било прието, че причината за идването им в България била с цел лечение. С молбата и приложените към нея медицински документи не се целяло лечение, а се желаела грижа спрямо родителите му, тъй като състоянието им не позволявало да се грижат сами за себе си. Поради тежкото си състояние и напредналата си възраст, имали нужда от ежедневни грижи. Не можела да работи /вероятно се има предвид майката на жалбоподателя/, за да изкарва прехраната си, а след пристигането на жалбоподателя в България, тя останала сама в Турция, в тежко здравословно състояние, поради тежки хронични заболявания. Решението било постановено в разрез и с разпоредбата на §1 т.3 б.“в“ от ДР на ЗУБ. Нормата следвало да бъде тълкувана по начин, съобразен със случая на семейството му, които следвало да дойдат в България, да имат възможността да се лекуват и той да полага грижи за тях, което в тяхното състояние било от жизнено значение.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения за незаконосъобразността му се излагат в писмена защита.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в представен чрез процесуален представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на О. П. – Хасково намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №22127/18.12.2023г. на Председателя на ДАБ при МС е отказано да се предостави статут на бежанец на А. Т. А., но му е предоставен хуманитарен статут. Решението е връчено на 05.01.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Не е спорно и е видно от приложеното в преписката писмо рег.№УП 29106/18.01.2024г., че същото е влязло в сила.

От чуждия гражданин е подадена молба за събиране на семейство с рег. №УП-29106/03.02.2025г. чрез РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС, в която е поискал да се събере с майка си. С молбата последният представил данни относно майка си – Р. (собствено) Б. (фамилно) А. (бащино), родена на [дата]. в [държава]. Към молбата посочил, че прилага копие от лична карта, копие от сирийски паспорт и копие от решение за статут.

На 14.03.2025г. е проведено интервю с А. Т. А., в което последният заявил, че адресът му е в [населено място], в момента не работи, но до преди месец е работил към Лекари без граница. Посочил е , че ще може да се грижи за майка си и да я издържа. Имал две сестри в [държава] и брат в Турция. Майка му била в момента в Турция, била на *години и от 2018г. имала издаден кимлик в Турция. Там живеела с брат му, който бил нелегален. И двамата не работели, той им пращал пари оттук. Майка му имала заболяване на гушата, а брат му, който бил нелегално в Турция, не можел да ходи с нея по болници. Имала документи за заболяването, но били в Турция като посочил, че ще ги представи допълнително. Майка му не ходела сама по болници, защото в Турция имало расизъм и заради това искал да се лекува тук, а освен това била сама и се страхувала да ходи на прегледи. Брат му бил нелегално там и не можел да я придружава по болници. Ако получел положително решение за събиране на семейство, щял да посети българското консулство в [населено място], Турция, за издаване на документи за влизане в България. Искал да получи положително решение.

С вх.№УП 29106/07.04.2025г. от жалбоподателя е била представени Епикриза от ВМ МЕДИКАЛПАРК, Бурса , отдел „Ендокринология“, за пациент №1808188 с дата на пристигане 23.07.2024г., а именно Р. Б., платен пациент, родена ***. Видно от епикризата, последната е със заболяване Хашимото, като поставените диагнози са : Хипотиреоидизъм неопределен, недоимък на витамин Д, гастрит и дуоденит, повишено ниво на глюкоза в кръвта.

С вх.№УП 29106/07.04.2025г. от жалбоподателя са били представени също копие от Паспорт на Р. Б. А., издаден на 23.06.2024г. от МВР на Сирийска арабска република, валиден до 22.06.2030г., както и копие от семейна книжка.

От младши експерт в отдел „ПМЗД“ – РПЦ – Харманли е изготвено становище с рег. №УП 29106/11.04.2025г. до Председателя на ДАБ при МС, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, е предложно да се откаже на А. Т. А. да се събере на територията на Република България с * Р. Б. А..

С Решение № 3237/23.04.2025г. Председателят на ДАБ е отказал на А. Т. А. да се събере на територията на Република България с * си Р. Б. А.. Административният орган е отбелязал, че с влязло в законна сила Решение №22127/18.12.2023г. на Председателя на ДАБ при МС е предоставен хуманитарен статут на А. Т. А. като е възприел, че Р. Б. А. , родена на [дата]., е негова *. Коментирал е разпоредбата на §1, т.3, б.“в“ от ДР на ЗУБ и заявеното от молителя, че майка му живее с брат му в Турция в едно домакинство, че има две сестри в [държава], както и представените медицински документи, в които било записано, че в майка му страда от хашимото. Приел е, че доколкото майка му живее в едно домакинство с брат му, последният може да се грижи за нея, както и че заболяването й не може да се причисли към категорията тежки такива, поради което не може да се направи извод, че не може да се грижи за себе си.

Решението е връчено на А. Т. А. на 19.05.2025 г. срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 23.05.20245г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Обжалваното решение изхожда от компетентен административен орган - Председателя на ДАБ при МС, предвид чл.48, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с чл.34, ал.3 от ЗУБ. Обективирано е в установената писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му.

Не се установява при издаването му да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. След образуване на производството, с молителя е проведено интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на последния е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Молбата е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка на събраните доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства.

При преценка относно съответствието на оспорения акт с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗУБ, чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната.

Председателят на ДАБ съгласно чл.48 ал.1 т.3 от ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието „членове на семейството“ за целите на ЗУБ, е дадено в §1, т.3 от ДР на ЗУБ, като съгласно б.“в“ на същата разпоредба, членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване, и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.

Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице предпоставките по смисъла на §1, т.3, б.“в“ от ДР на ЗУБ по отношение на майката на чужденеца, който след предоставяне на хуманитарен статут е упражнил правото си да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. За да бъдат изпълнени предпоставките на посочената разпоредба, освен напреднала възраст или тежко заболяване, следва да е доказано и обстоятелството, че майката на молителя не е в състояние сама да се грижи за себе си. Тези предпоставки в случая не се доказват.

Няма как да се приеме, че майката на жалбоподателя , предвид годината на раждането й – *., е в напреднала възраст. "Напреднала възраст" обикновено се отнася за периода от 60 до 75 години, според класификация на Световната здравна организация и това е ранната фаза на старостта, каквато майката на жалбоподателя все още не е достигнала.

От друга страна, от представената епикриза и посочените в същата заболяване и диагнози, не може да се направи извод, че за майката на жалбоподателя е налице необходимост от съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Следва да се отчете, че в епикризата са налице данни за провеждано лечение за Хашимото /предписан Еутирокс 50 мг1х1/, а данните от проведените изследвания не показват сериозни отклонения и усложнения. С оглед последното, не може да се направи категоричен извод, че майката на жалбоподателя не може сама да се грижи за себе си или, че попада в най - тежката степен на болести, за които е нужна чужда помощ.

Наред с горното, по данни на жалбоподателя , майка му живее в Турция заедно с брат му, което означава, че последният може да полага грижи за нея. В тази връзка следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя, че изпраща пари на майка си и брат си, за да се издържат, не е подкрепено с доказателства. Самият жалбоподател по време на проведеното интервю е заявил, че към момента не работи, а в представената с жалбата декларация за гражданско и материално състояние е декларирал, че не притежава имущество и няма доходи.

Не на последно място, наличната епикриза и притежавания /по данни на оспорващия/ кимлик, сочат, че майката на оспорващия разполага с достъп до медицинска помощ в страната, в която се намира като в тази връзка няма данни спрямо нея да е проявен твърдяния по време на интервюто „расизъм“ .

Следва да се отбележи, че институтът събиране на семейство не е средство за изпращане на дадено лице на лечение в чужбина , респ. средство, чрез което на дадено лице да се осигури лечение в страната на събиране. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №2628 от 06.03.2024г. по адм. д. №11454/2023г., III о., Решение №5395 от 22.05.2023г. по адм. д. №1537/2023г., IV о.; Решение №157 от 09.01.2024г. по адм. д. №7486/2023г., IV о.

Предвид горното, въз основа на анализа на установените по случая факти и обстоятелства, административният орган е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод, че в случая липсват предпоставките по ЗУБ за събиране на семейство.

По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Т. А. - гражданин на Сирия, с посочен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №3237/23.04.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.