Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен,
19,11,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски
районен съд, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №1514 по описа на съда за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, представлявано от ***, чрез
адв.В.Г. от САК, против Г.Р.Г., ЕГН **********,***, за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия
дължи на ищеца сумата от 135,00 лева за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и 27,48 лева неустойка за неизпълнение /сумите уточнени с молба от 07,07,2020 г./,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№7987/2019 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от
Договор с индивидуален №М03238227/08,09,2017 г., сключен между ответницата и ***и
произтича от неплатени мобилни услуги за три последователни отчетни месеца –
09/2017 г., 10/2017 г. и 11/2017 г. в общ размер на 135,00 лева. Твърди се, че
неизпълнението на задължението на абоната да заплати потребените услуги е
ангажирало договорната му отговорност по чл.11 от Договора, като е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 84,58 лева /от които в настоящото производство се
претендират 27,48 лева/. Твърди се, че с договор за цесия от 12,07,2019 г. ***прехвърля
вземането си срещу ответника на „Иновативни финанси“ ООД, което дружество с
последващ договор за цесия от 29,11,2019 г. прехвърля вземането срещу ответника
на ищеца в настоящото производство, като е направен опит
длъжника да бъде уведомен за извършената цесия. Сочи се, че няма пречка
уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с ИМ.
Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№7987/2019 г. на ПлРС и издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С молба от
07,07,2020 г. изрично се сочи, че ищецът се отказва от претенцията си за
мораторна лихва за забава в размер на 40,99 лева. В писмено становище,
депозирано преди с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.Ю.С. от ПАК, в който сочи,
че представените фактури и извлечения не установяват ползваните услуги и
тяхната стойност, и като цяло липсват доказателства за предоставяне на
услугите. Твърди се, че цесиите не са съобщени надлежно на ответника. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в
заповедното и исковото производство. В с.з. особения представител на ответника
поддържа подадения отговор по чл.131 от ГПК, като изрично сочи, че от
извлечението за цесията по никакъв начин не става ясно, че ищецът е носител на
вземането.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между ***и ответника, предоставяне на дължимите по
договора услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло
изискуемо; наличието на валиден договор за прехвърляне на вземането
първоначално на „Иновативни финанси“ ООД и в последствие на ищеца;
надлежно уведомяване на ответника за настъпилите цесии. Съдът е указал на
страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 07,10,2020 г.
От приложеното ч.гр.д. №7987/2019 г. на ПлРС се
установява, че същото е образувано на 13,12,2019 г., въз основа на депозирано
от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение за сумата от 219,58 лева, представляваща
главница и сумата от 40,99 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03,02,2018 г. – 06,12,2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13,12,2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 385,00 лева разноски по делото. В
заповедта е отразено, че сумите произтичат от незаплатени
суми по договор за мобилни услуги от 08,09,2017 г. с ***, договор за цесия от
12,07,2019 г. и договор за цесия от 29,11,2019 г.
Делото
е попълнено с писмени доказателства /заявка-договор
за мобилни услуги №*********/08,09,2017 г., фактура №**********/15,09,2017 г. с
подробно извлечение към нея, фактура №**********/15,10,2017 г. с подробно
извлечение към нея, фактура №**********/15,11,2017 г. с подробно извлечение към
нея, фактура №**********/15,01,2018 с подробно извлечение към нея, общи условия
на ***/ досежно наличие на облигационни отношения между ответника и ***.
Безспорно
по делото е, че на 12,07,2019 г. е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който цедентът ***е продал на цесионера ***вземанията,
индивидуализирани в Анекс №2 към договора /липсващ по делото/.
Установява
се от представеното по делото пълномощно /л.18 от делото/, че ***е упълномощило
цесионера ***да извърши от името на цедента уведомяване на длъжниците по смисъла
на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Видно
е от представения по делото Договор за цесия от 29,11,2019 г., сключен между ***в
качеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер, че цедентът
е прехвърлил възмездно на цесионера вземания, придобити по силата на Договор за
цесия между ***и ***от 12,07,2019 г., подробно индивидуализирани в Приложение
№1 към договора.
По
делото е представено и уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за настъпилата
цесия от 12,07,2019 г. и настъпилата цесия от 29,11,2019 г., изходящо от ***чрез
пълномощника ***, адресирано до ответника, без данни същото да е достигнало да
адресата си.
Установява
се от представеното извлечение от Приложение №1 към Договора за цесия от 29,11,2019
г. /изходящо от ищеца/, че вземането срещу Г.Р.Г. е прехвърлено на „Ю.“ ЕООД.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Както
бе посочено и по-горе, за успешното провеждане на предявения иск, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между ответника и
***, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ***, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Не
се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си на придобито вземане от праводателя си по договор за цесия от 12,07,2019
г. Направеното от ответника чрез
особения представител оспорване на вземането поражда процесуално задължение на ищеца да докаже
правата на праводателя си спрямо ответника, за който праводател твърденията са,
че също е придобил право на вземане към ответника въз основа на договор за
цесия от 12,07,2019 г. Цесията е договор, по силата на който носителят на
едно вземане отстъпва същото на трето лице и по
силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите.
Цедентът загубва правата си от момента на сключване на договора, а цесионерът
ги придобива от този момент. Не се спори в теорията и практиката,
че договорът за цесия е неформален договор.
Тази неформалност на договора обаче не означава,
че в същия не следва да бъде
индивидуализирано вземането, което се прехвърля. По настоящото дело
ищецът не е представил доказателства,
които да установят по безспорен и категоричен начин, че в полза на цедента е възникнало претендираното вземане към ответника в
посочения размер. Видно е от представения по делото договор за цесия от 12,07,2019
г., че с него ***е прехвърлила на праводателя на ищеца -
***вземания, произтичащи от договори
за електронни съобщителни услуги и от договори за лизинг на крайни съобщителни
устройства, описани в Анекс
№2 към Договора
за цесия, който анекс
обаче не е представен заедно с договора за цесия и не е наличен в
кориците по делото.
От представените към ИМ доказателства не се установява какви вземания са прехвърлени с договора
за цесия от 12,07,2019 г. между ***и ***и дали сред тях е
вземането спрямо ответника по
делото, доколкото ищецът не е представил Анекс №2 към договора за
цесия от 12,07,2019 г. /или поне извлечение от него/, поради
което съдът счита, че ищецът не е доказал по несъмнен начин непрекъснатост на веригата от цесии и дали последният цесионер е
получил вземането от правоимащо лице. Въз основа на изложеното
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Следва на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение в
размер на внесения за това депозит.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***, представлявано от ***, чрез
адв.В.Г. от САК, против Г.Р.Г., ЕГН **********,***, иск
с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 135,00 лева за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и 27,48 лева неустойка за неизпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№7987/2019 г. на ПлРС, като неоснователен и недоказан.
Да се изплати на адв.Ю.С. възнаграждение за особено
представителство в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: