Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 263
,16.06.2017 год.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, граждански
състав, на двадесет и трети май през двехиляди и седемнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
секретар Нели Въгларова,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №399
по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.82 от ЗЗД, връзка с чл.280 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от ДГС
„А.", ЕИК 2016195800160 /териториално поделение
на Южноцентрално ДП-С./, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
бул.„Съединение" №125, представлявано от Директора - инж.С.В. против Г.Н.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, в която
ищецът твърди, че при извършен одит в
Държавно ловно стопанство „А." за отчетен период от 01.05.2008г. до
31.03.2010г. от Изпълнителна агенция по горите са констатирани редица
нарушения, повечето свързани с разпореждането със средства, за които не е имало
разрешение от ДАГ и извършени ремонти и покупки, чиято стойност попада в
праговете, регламентирани от НВМОП, но за които не са проведени процедури по
НВМОП. Твърди, че за одитирания период ДГС „А." се е представлявало и
управлявало от инж.Г.Н.П., като договорът му за управление е прекратен със
Заповед с рег.№КУ-103/30.03.2010г. на Изпълнителния директор на ИАГ. С Писмо вх.№1382/21.04.2008г. на Държавна агенция
по горите, Държавна дивечовъдна
станция „А." е уведомена, че извършването на всички ремонти трябва да бъдат предварително съгласувани с ДАГ. По време на одита е установено, че през 2008г. са
извършени и отчетени 158059лв.
разходи за текущ ремонт и направа на горски пътища в ДЛС „А." като за повечето от тях няма съгласуване с ДАГ за
извършените разходи, още повече че сумите на СМР попадат в праговете, за които
е трябвало да се проведе процедура по НВМОП.
Сочи, че при извършените директни съществени проверки,
одиторите установяват, че изпълнители на услугите са били 6 фирми, от които с
най-голям брой обекти и стойност на СМР са:
На ЕТ„Б. Б.
- Б.Е.Б.", гр.С. са изплатени 75531 лв. за направа и ремонт
на 12 броя горски пътища. За 9 броя от ремонтираните горски пътища /ГСУ Л., отд.306а, ГСУ Л.,
отд.338а;4а;5а,б; ГСУ Л., отд.330б,в,и,з; 331а;
5а,б; 6б; ГСУ Л., отд.330 б,в,ж; 331а;4а;5а,б; 6б,в, ГСУ Ц., отд.252н; ГСУ Л., отд.10г, 13в, 14б, 29а,в, 30б; ГСУ Л., отд.29а, 28г, 27г; ГСУ Ц., отд.219а,б,х; ГСУ Л., отд.26а,
28г, 301б, 302а и ГСУ Л., отд.301а, 306з/ няма разрешение на ДАГ, т.е.
директорът не е изпълнил клаузата по
чл.12 ал.1, т.15 от Договор за управление №КУ-191/07.05.2008г./. За два от пътищата /ГСУ Ц., отд.244с; 252и, 255е; ГСУ Л.,
отд.10а, б, 9а/ датата на издаването
на фактурата и акта за приемане на обекта и за двата пътя е преди съгласуването
от ДАГ - съответно за първия фактурата е от 30.05.2008г., а съгласуването
е с писмо 60-266/18.06.2008г., а за втория - фактурата е от 31.07.2008г., а съгласуването
е с писмо 60-177/12.08.2008г.;
На
„Стройснаб 2003" ЕООД, гр.В. са изплатени
средства за ремонт на 16 броя горски пътища, за 4 броя, от които
няма разрешение на ДАГ /път Ш.-К., временен
път - Ц.-Г. М., път К. д.-М. корито и временен горски път Св. С./. Освен това на същата фирма
са изплатени и парични средства за СМР на
различни обекти в ДЛС или всичко изплатените СМР през 2008г. са в размер на 105 795лв. /без ДДС/. За изплащането на
СМР са съставяни двустранни протоколи.
За приемането на извършената работа не е назначавана комисия, а всички съставени протоколи са подписани единствено от
инж.И.М., като инвеститор от ДЛС „А.". Същият е
заемал длъжността „зам.директор", но няма издадена заповед, с която да е бил натоварен за приемането на СМР. На
инж.М. не са му вменени тези
задължения и с подписаната длъжностна характеристика;
На
ЕТ„Албена - М.У.", с.Кръстава през 2008г. са изплатени 16 800лв. за
направа и ремонт на 8 броя горски пътища, като за ГСУ Г., отд.149ю, ГСУ Г., Ц. отд.134 и 151 б,в;
ГСУ Г., отд.151в, 151 з,ж; 134и няма разрешение
от ДАГ. За един от пътищата – ГСУ Л., отд.342с,т,р, 343ж, плащането
на фактурата е извършено отново преди съгласуването от ДАГ, още повече, че
съгласуваната сума е 3000лв. /без ДДС/, а извършеното плащане е в размер на 6000лв.
/без ДДС/.
Посочва, че направата и
ремонтите на горските пътища е извършено при хипотезата на чл.2 ал.2, т.2
и ал.3 от НВМОП, без да е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка и
без да са събирани три ценови оферти. Стойността на извършените ремонти през 2008г.
попада в стойностните прагове на чл.1 ал.2, т.2 от НВМОП, за което се изисква
възлагане на малка обществена поръчка. Директорът на ДЛС „А." д-р инж.Г.П. не е
спазил горепосочените разпоредби на НВМОП.
Твърди, че през 2009г. на ЕТ „Б. Б. - Б.Е.Б." са изплатени 38
862лв. за СМР на ГСУ Ц., отд.255л; ГСУ Л., отд.11г,б,д; ГСУ Л., отд.332б, 333г,ж; ГСУ Л.,
отд.338 л,б, 337р; ГСУ Л., отд.12б; ГСУ Л., отд.339в,а,б,д,
338г, като за нито един от ремонтите няма съгласуване от ДАГ. Твърди, че с
Писмо изх.№1560 от 14.05.2008г., чрез РУГ-гр.Пазарджик, директорът на ДДивС „А." е помолил за резрешение да бъдат
закупени общо 5 броя автомобили „Азия
Рокста", в т.ч. 3 бр. с единична стойност 11 000лв. без ДДС и 2 броя с
единична стойност 8 500лв. без ДДС. Освен това е посочено, че автомобилите ще
бъдат закупени от „Тойота
Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик. С Писмо изх.№60-219/15.05.2008г., ДАГ е дала разрешение да бъдат закупени горепосочените автомобили на същата единична
стойност, при спазване на действащата нормативна уредба. Съгласно
сключен и нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС от
17.05.2008г., ДДивС „А." е закупила лек автомобил „Азия Рокста" на
цена от 7 075лв. Продавач е „ДОЙЧ" ЕООД, с.Д., община М., област П., чрез пълномощника си „Тойота Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик,
представлявано от Т. К. С платежно нареждане от 05.06.2008г.,
дивечовъдната станция е превела 7 075лв. по издадената фактура
№105/17.05.2008г. от продавача. Закупеният автомобил е заведен в ДЛС „А."
на 17.05.2008г. в сметка 205 „Транспортни средства" с инвентарен номер 0506
и ДК №РА 25-34 на стойност 8 500лв., включваща покупната цена от 7 075лв. и
заплатеното покривало в размер на 1425лв. по фактура №5002/17.05.2008г.
3акупеният автомобил е регистриран в КАТ и получен на 27.05.2008г.
Сочи, че съгласно сключен и нотариално заверен Договор за
покупко-продажба на МПС от 17.05.2008г., ДДивС „А." е закупила
лек автомобил „Азия Рокста" на цена от 7 075лв. По така сключения договор продавач
е Т. Р. Д. от с.Д., община М., област П., чрез
пълномощника си „Тойота Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик,
представлявано от Т. К. С платежно нареждане от 27.06.2008г.,
сумата от 7 075лв. е преведена на продавача – Т. Р.Д.. Закупеният автомобил е заведен
на 17.05.2008г. в сметка 205 „Транспортни средства" с инвентарен номер
0507 и ДК №РА 22-35 на стойност 8 500лв., включваща покупната цена от 7
075лв. и заплатеното покривало в размер на 1 425лв. по фактура
№5002/17.05.2008г. Закупеният автомобил е регистриран в КАТ и получен на
20.05.2008г.
С платежно
нареждане от 21.05.2008г., ДЛС „А." е превело на „Тойота Тиксим" ЕООД,
гр.Пазарджик допълнително и сумата от 2 850лв. по издадена фактура №5002/17.05.2008г.
за 2 броя покривала за автомобили „Азия Рокста" по 1 425лв. единична
цена.
Твърди,
че съгласно сключен Договор за покупко-продажба на МПС от 18.07.2008г., ДЛС „А."
е закупила лек автомобил „Азия Рокста" на цена от 5 200лв. Продавач е „Тойота
Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик, представлявано от Т. К., който е издал фактура
№555/20.05.2008г., т.е. същата е издадена 2 месеца преди подписването на договора.
Същият е нотариално заверен на 12.08.2008г. Закупеният автомобил е заведен на 24.11.2008г.
в сметка 205 „Транспортни средства" с инвентарен номер ….. и ДК №РА ……. на стойност 11 000лв., включваща покупната
цена от 5 200лв. и заплатената доокомплектовка и ремонт в размер на 5 800лв.
по фактура №853/24.11.2008г. Закупеният автомобил е регистриран в КАТ на
12.08.2008г., но е заведен едва 3 месеца по-късно.
Сочи, че съгласно сключен Договор за покупко-продажба на МПС от
18.07.2008г., ДЛС „А." е закупила лек автомобил „Азия Рокста" на
цена от 5 200лв. Продавач е „Тойота Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик,
представлявано от Т. К., който е
издал фактура №554/20.05.2008г., т.е. същата е издадена 2 месеца преди
подписването на договора. Същия е нотариално заверен на 12.08.2008г. Закупеният
автомобил е заведен на 25.09.2009г. в сметка 205 „Транспортни средства"
с инвентарен номер 0511 и ДК №РА 45-52 на стойност 11 000лв., включваща
покупната цена от 5200лв. и заплатената доокомплектовка и
ремонт в размер на 5800лв. по фактура №853/24.11.2008г. Закупеният
автомобил е регистриран в КАТ и получен на 12.08.2008г., но е получен и заведен в
ДЛС „А." 13 месеца по-късно.
Съгласно
сключен Договор за покупко-продажба на МПС от 18.07.2008г., ДЛС „А."
е закупила лек автомобил „Азия Рокста" на цена от 5200лв. Продавач е „Тойота
Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик, представлявано от Т. К., който е издал фактура №553/20.05.2008г.,
т.е. същата е издадена 2 месеца преди подписването на договора. Същият е
нотариално заверен на 12.08.2008г. Закупеният автомобил е заведен на
11.08.2009г. в сметка 205 „Транспортни средства" с инвентарен номер …..и ДК №РА ….. на стойност 11 000лв., включваща покупната цена от 5200лв. и заплатената доокомплектовка
и ремонт в размер на 5800лв. по фактура №853/24.11.2008г. Закупеният
автомобил е регистриран в КАТ и получен на 12.08.2008г., но е получен и заведен в
ДЛС „А." 12 месеца по-късно.
Твърди, че
с Писмо изх.№3609-221/02.12.2008г., ДАГ, във връзка с Писмо изх.№3774/18.11.2008г.
на ДЛС „А." е дала съгласието си да бъде закупен със средства
от стопанската дейност 1бр. джип на стойност 9 200лв. без ДДС, като се спази действащата
нормативна уредба. Съгласно издадена фактура №854/24.11.2008г. от „Тойота
Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик, ДЛС „А." е закупила лек автомобил „Азия Рокста"
на цена от 10 920 лв., която е заплатена с платежно нареждане от
18.12.2008г. Закупеният автомобил е заведен в сметка 205 „Транспортни
средства" на стойност 10 920 лв. под инвентарен номер 0544 с ДК
№45-53. Установено е, че е сключен и нотариално заверен Договор за
покупко-продажба на МПС от 11.08.2009г. между „Тойота Тиксим"
ЕООД, гр.Пазарджик, представлявано от Т. К. и ДЛС „А.",
гр.В., представлявано от д-р инж.Г.П., т.е. същият е подписан и заверен 9
месеца след издаването на фактурата. Посочената стойност на закупения
автомобил в договора е 5200лв., която е с 5 720 лв. в по-малко от
фактурираната и заплатена сума. Освен това е съставен и подписан Приемо-предавателен
протокол от 11.08.2009г. между „Тойота Тиксим" ЕООД гр.Пазарджик,
представлявано от И. Д. и ДЛС „А." гр.В.,
представлявано от Зам.директора инж.М.П., съгласно който е извършено
предаване на автомобила от продавача на купувача. Същият е
регистриран на ДЛС „А.", гр.В. в КАТ-гр.Пазарджик на 11.08.2009г.
Джипът е станал собственост на стопанството 9 месеца, след като е фактуриран
и заплатен, въпреки че е бил заведен като собственост на стопанството.
Заявява,
че относно закупуването на ДМА - автомобили „Азия Рокста" безспорно се установява
щетата, причинена на стопанството, като и свидетелските показания на свидетеля
К.П. в ДП №64/2012г. по описа на ОСлО при
ОП-Пазарджик са изцяло в тази насока. Той признава, че тъй като през
целия си трудов стаж е карал само руски автомобили е останал
с много добри впечатления от тях, което е и причината той сам да избере
производителя и марката на автомобилите, въпреки че това е в разрез с принципите,
залегнали изцяло в НВМОП и ЗОП, нарушавайки свободната и лоялна конкуренция,
публичността и прозрачността на избора.
Твърди, че
директорът Г. П. К.П. е действал изцяло в противоречие и
нарушение на подписания от него Договор за управление №КУ-191/07.05.2008г.,
като не е спазвал условията на чл.12 ал.1, т.3 да управлява ДЛС и
стопанисва имуществото му с грижата на добър стопанин, при спазване на
действащото законодателство и решенията на ДАГ и чл.12 ал.2,
според който директорът взема решение за придобиване на материални
активи самостоятелно - когато стойността на съответния актив, предмет на сделката
е до определения праг на същественост -1000 /хиляда/ лева без ДДС. Над посочената
сума се изисква разрешение от председателя на ДАГ, като съгласно ал.3 не се
допуска разделяне на предмета на сделката с цел заобикаляне определения в ал.2
ред за придобиване на материални активи, което всъщност е направил К.П., закупувайки автомобили без агрегати, като след това е
доплащано за доокомплектовка.
Сочи, че в свидетелските си показания, Директорът на ДЛС „А." признава, че след като се договорил с президента на „Тойота
Тексим“ Пазарджик Т. К. поискал разрешение за закупуването на МПС от ДАГ - С.,
което получил по-късно - съгласуването
е след като вече е сключил
сделката и я изповядал пред нотариус, което се явява нарушение на чл.12 ал.2 от Договора за управление, защото сделката
е над 1000лв. без ДДС и е извършена
без да има разрешение от председателя на ДАГ, с което е причинена щета на стопанството. Твърди, че К.П. е
нарушил и принципа за неразделение на обекта на сделката, като е трябвало
да възложи поръчка за закупуването на автомобилите. Той сам признава, че е уговорил
цена за четири от тях в размер на 5400 лв. без ДДС за
брой - преди същите да бъдат окомплектовани и преди
да бъдат в състояние годно за употреба. Така Директорът е съзнавал, че
договаряйки тази цена за автомобилите тя няма да е крайна, тъй като те не са били годни за употреба и К.П. е знаел,
че след доокомплектоването цената на автомобил ще е вече 11000 лева без ДДС,
което е предпоставка за възлагане на поръчка.
Посочва, че съгласно сключен и нотариално заверен Договор от
18.03.2008г. между директора на ДДивС „А." и М.И. Е. от гр.С.
е закупен джип „Вранглер" за сумата от 7600лв., като с
платежно нареждане от 18.03.2008г. същата е заплатена на продавача. На
основание разпоредбите на чл.12 ал.2, т.2 от Договора за управление
№КУ-191/07.05.2008г. на инж.Г. П., ДДивС „А." е изпратила писмо
изх.№991/17.03.2008г. до ДАГ, с което е поискано разрешение за закупуването на
високо проходим автомобил „Вранглер- 4.0". Исканото разрешение е получено
с писмо №60-123/27.03.2008г. на ДАГ, т.е. директорът не е изпълнил цитираната
клауза от договора си за управление, като е извършил сделката преди
получаването на разрешението от ДАГ.
С писмо
изх. №1923/10.06.2008г., Директорът на ДДивС „А." е поискал разрешение
от ДАГ да бъде извършен основен ремонт на джип „Вранглер" в сервиза на „Тойота
Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик на стойност 5405лв. С Писмо изх.№60-266/18.06.2008г. ДАГ е дала
разрешение да бъде извършен ремонт на обща стойност 5405 лв. На основание
издадени фактури №5637/29.07.2008г. на стойност 910,80лв. и №5631/29.07.2008г.
на стойност 5326,81лв., ДДивС „А." е заплатила на 30.07.2008г. на „Тойота Тиксим" ЕООД, гр.Пазарджик общо
6237,61лв. /с или без ДДС/. Така изплатената
сума е за извършен ремонт на джип „Вранглер", включващ боядисване, подмяна на основните части на ходовата и
спирачната система и закупени резервни части.
Общо извършените разходи за ремонта
на джипа са с 832лв. повече от утвърдените
от ДАГ.
Твърди, че през месец март 2009г. са закупени листосмукачка и
клонодробилка с колесар на обща стойност 31680 лв. За закупуването на
листосмукачката и клонодробилка с колесар е изпратено съгласувателно
писмо на 26.03.2009г. и на 12.03.2009г,. а издадената фактура и
плащането е извършено съответно на 11 март и 17 март 2009г., т.е.
сделката е била извършена преди да е съгласувана. ДАГ е съгласувала искането с писмо
вх.№723/23.03.2009г. - за клонодробилката и на 16.04.2009г. /с вх. №919 за листосмукачката,
като и в двете съгласувателни писма е упоменто при закупуването да се спазват
изискванията и разпоредбите на Закона за обществените поръчки и Наредбата
за възлагане на малки обществени поръчки, което не е изпълнено.
Съгласно
договор от 16.04.2009г. е закупена „Ифа В 50Л" на стойност 1500лв. като
директорът отново не е поискал разрешение от ДАГ и не е изпратил съгласувателно
писмо, като е нарушил разпоредбите на чл.12 ал.2, т.2 от договора си за
управление №КУ-191/07.05.2008г.
Твърди,
че предвид гореизложеното за ищеца се поражда интерес от водене на настоящия
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, тъй като е налице противоправно и виновно
действие, причиняващо вреди, които са в причинна връзка с деянието.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Г.Н.П. да заплати обезщетение за причинените на
стопанството вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва, както и да осъдите ответника да заплати направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му. Взето е становище,
че исковата молба е нередовна. Изложени са съображения.
Ответникът
счита, че исковата
молба е неоснователна. Сочи, че в обстоятелствената
част не се твърдят надлежни релевантни факти, при доказването, на които
да се направи обоснован правен извод за непозволено увреждане на ищеца от
страна на ответника или че той поради неизпълнението на задълженията си по
договора за възлагане на управление е причинил твърдяните вреди в
претендирания размер, посочен като цена на иска.
Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди, че не са посочени стойностите на всеки един от ремонтираните
пътища, нито е посочено кои от тях са ремонтирани и кои от тях са новонаправени, поради което не може да се
установи размерът на всяка една от
претенциите и вероятната приложимост на НВМОП /отм./, която се твърди, че била нарушена. Заявява, че не е вярно, че не е имало съгласуване на ремонтите, съобразно
представеното към исковата молба писмо от ДАГ, нито е вярно, че ответникът е
извършвал строително-монтажни работи в нарушение на чл.12 ал.1, т.15 от
Договора за управление. Сочи, че във връзка с
придобиването на процесните МПС е имало винаги съответното разрешение за придобиването им, за
което данни има в самата искова молба и
същите са осчетоводени в имуществото на предприятието, поради което няма вреди за ищеца, т.е. всички сделки са
били извършени с разрешението и по същество с одобрението от възложителя
по Договора за управление на предприятието.
Твърди, че не е вярно, че не са били
разрешени и одобрени от ДАГ ремонтите
на автомобилите. Не е вярно, че утвърдените разходи за ремонт на джип „Вранглер" е с 832 лв. повече от утвърдените
от ДАГ. Съобразно чл.12 ал.2 от
Договора за възлагане на управление,
разрешенията се искат като се посочва стойността без ДДС, а видно от
приложените фактури №№5637 и 5631 от 29.07.2008г., стойността им без ДДС е в
общ размер на 5198.01 лева, т.е. рамките на утвърдената сума. От друга страна не се спори, че стойността по фактурите
е вложена за основния ремонт на МПС-то, т.е. не е налице вреда за ищеца с оглед на извършения и заплатен ремонт. В тази насока са и мотивите в Постановлението за прекратяване на наказателно производство срещу
ответника по Досъдебено производство вх.№790/2012г. по описа на РП- В.
за престъпление по чл.220 ал.1 от НК, в което изрично е посочено, че
автомобилите са съобразени с тежките условия на работа в предприятието и се
използват и досега – заключение на вещото лице.
Сочи, че поради всичко това са
неверни твърденията, че ответникът не
е спазил чл.12 ал.1, т.3 от Договора за управление, а относно
твърденията за нарушение на чл.12 ал.2 от Договора за управление на
предприятието, такива нарушение няма и сключените сделки не са опорочени, тъй като относно всички тях има предварително или
последващо разрешение/съгласуване от страна на Възложителя по Договора
за управление, т.е. неговото одобрение
относно сделките. Всичко това се отнася и до процесните листосмукачка и клонодробилка с колесар, които също се явяват
съгласувани с ДАГ, съобразно приложените
по делото доказателства.
Сочи, че
ищецът претендира обезщетение за твърдени от него вреди въз основа на
неизпълнение от страна на ответника на Договор за възлагане на управление от
07.05.2008г., сключен между него и Държавна агенция
по горите /ДАГ/. Съгласно чл.21 от ЗЗД, този договор е породил действие
между страните, които са го сключили и след като ищецът не е страна по този
договор, той няма право на иск във връзка с отговорност на ответника за
обезщетение на причинени вреди, поради неизпълнение на този договор. Евентуалната отговорност на ответника за евентуално неизпълнение на договора е уредена
изрично в чл.18 от същия и предвижда изплащане на неустойка в полза на
ДАГ, респективно неговия правоприемник,
каквато е Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ към МЗГ. На ИАГ е бил известен одитния доклад, на който се позовава ищецът и тя е следвало да реализира
отговорността за евентуални вреди въз
основа на Договора за възлагане на управлението на предприятието, в случай, че такива вреди има констатирани. Сочи, че
всички горски пътища, посочени в
исковата молба са без трайна настилка
и са четвърта категория, а по характера си са временни такива, тъй като са свързани с дейността на
дружеството за определен период в съответния горски участък. Някои от
тези пътища са били строени преди повече от 40-50 години за добив на дървесина
към онзи момент и след това не са били използвани до ремонта им, посочен в
исковата молба. Като такива, тези пътища не
представляват строителство по смисъла на чл.81 ал.4 от ЗГ /отм./ и
стойността по ремонта на всеки един от тях
е под определения минимум по НВМОП /отм./, за да се изискват минимум 3 оферти.
Твърди, че цитираното от ищеца
Писмо вх.№1382/21.04.2008г. на ДАГ има действие до сключването на
Договора за възлагане на управление от 07.05.2008г., тъй като в чл.12
ал.1, т.15 от този договор изрично е посочено при извършването на какви
текущи ремонти се изисква разрешение на Председателя на ДАГ. Временните
пътища не са осчетоводявани като ДМА в имуществото на предприятието, нито
ремонтите им представляват СМР, т.е. строителство по смисъла на чл.81 ал.4 от
ЗГ/отм./. Разходите по тях са част от
производствената дейност на
предприятието по добива на дървесина, но въпреки това е имало съгласувания и разрешения от ДАГ за тях, т.е. не е
налице неизпълнение на договора, тъй
като ответникът е действал, както
в съответствие с чл.12 ал.1, т.15, така и в изпълнение на чл.12 ал.1, т.4 от Договора за
управление. Пътищата са ремонтирани и използвани за дейността на ищеца и няма
причинна връзка между евентуалните процедурни пропуски по изпълнението на
Договора за управление и действащата нормативна уредба и каквито и да било вреди за ищеца, изразяващи се в
намаляване на имуществото му или пропусната полза за увеличаването му. Процесните движими вещи са придобити и осчетоводени като ДМА на ищеца, поради което не са
причинени вреди на каквото и да било
основание. По-късното получаване на
МПС-тата е свързано с извършваните ремонти
по тях, а не поради бездействие или друго противоправно поведение, което изключва и вина за причиняване на вреди.
Нотариално
завереният договор от 11.08.2009г., каквато форма се изисква за
прехвърляне на собствеността и регистрация в КАТ, не е подписан от ответника, а от пълномощник и не е ясно защо
е посочена цена, различна от фактурираната. Относно придобитите
МПС е прекратено наказателното производство срещу ответника за сключени
неизгодни сделки с тях, както е посочено по-горе, поради което няма
причинени вреди в резултат на тях за предприятието.
Неизпълнение
на клаузи от представения Договор за възлагане на управление или на НВМОП
/отм./ не е довело до вреди за ищеца, тъй като процесните активи са негова
собственост и в негово владение в рамките на стойностите, така както са
съгласувани и разрешени от Принципала на предприятието, независимо дали това
е станало преди и след правните и фактическите действия по придобиването
им. Част от съгласуванията са извършвани устно с ръководството на ДАГ
и документите в ДАГ са подготвяни и пристигали в предприятието
впоследствие, което обяснява последващите съгласия и разрешения от страна
на Принципала за извършването на процесните действия от страна на
ответника. Във връзка с нито едно негово процесно действие няма
установяване по надлежния законов ред да е нарушение на НВМОП /отм./, каквито
нарушения неоснователно се твърдят с исковата молба, че са били извършени
от ответника.
Моли искът
да бъде отхвърлен
като недопустим и неоснователен, със следващите се законови последици и присъждане на разноски. Прави доказателствено искане. Представя
писмено доказателство.
С допълнителна уточняваща молба с
вх.№5205/15.07.2013 год., ищецът твърди,
че причинените вреди са следствие от деянията -
действия и бездействия на Директора на ДЛС „А.",
изразяващи се в намаляване на имуществото на ДЛС „А.", като представляващият тогава стопанството Директор е допуснал
изразходване на средства, които не
са били одобрени или одобрени впоследствие - след като вече са били заплатени, заплащане на СМР без
такива да се извършени, както и разходи,
които не са били необходими. Сочи действията по закупуването на листосмукачката
и клонодробилката. Твърди, че с това си деяние ответникат е
причинил вреди на стопанството, като е изразходвал средства, които не
са одобрени и каквито не са били необходими, тъй като закупените
листосмукачка и клонодробилка не са били използвани. Вредите са в размер на
31680лв.
Излага доводи, че ответникът, като директор
е причинил вреди при строителството на Горския път от IV категория „О."
КЛМ 2+000 до КЛМ 7+ 850, като е допуснал да бъдат изплатени средства на фирмата изпълнител за
дейности, които не са били извършени в
размер на 51 782 лв.
При
сключените договори за покупка на леки автомобили „Азия Рокста", отново е
нарушен закона и предписанията на ДАГ, покупката да се извърши при спазване на
разпоредбите на НВМОП. Директорът е трябвало да проведе процедура, която ще гарантира
публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, като еднолично е избрал вида и марката на
закупените автомобили. Твърди, че с
това си деяние Директорът е причинил вреда на ДЛС „А." в размер на 5720лв., като е намалил имуществото на стопанството с платената сума в
повече, отколкото е посочената в договора. След
заплащането и сключването на договорите за покупко-продажба три от автомобилите не са получени от
купувача, като в тази връзка е и рапорт от гл. счетоводител вх.№1020/28.04.2009г. до директора на ДЛС „А.", който предприема мерки четири месеца след това и
упълномощава свои служители, които на 11.08.2009г. получават автомобилите. В резултат на бездействието на Г. К.П. стопанството е пропуснало ползи, като моли да бъде назначена експертиза,
която да определи размера им.
Причинените
вреди при извършените СМР от фирмите изпълнителки се изразяват в
намаляване на имуществото на ДЛС „А." и са свързани с нарушаване на
изискването за одобряване на средствата, разходвани за ремонти и заобикаляне на
реда за възлагане на дейностите, както и заплащане на услуги, които не
са били извършени.
Сочи, че размерът
на претендираните вредите се определя на: По приложение №12 - изплатени средства на
ЕТ„Б. Б.-Б.Е.Б." за периода от
01.01.2008г. до 31.12.2008г. - в размер на 75531лв. с ДДС; По
приложение №13 - изплатени средства на ЕТ „Албена – М.У." - в размер на 9300лв. с ДДС; По приложение
№14 - изплатени средства на „Стройснаб 2003" - в размер на 7641.6 лв. с ДДС; По
приложение №15 - изплатени средства на ЕТ „Б. Б.-Б.Е.Б." за периода от
01.01.2009г. до 31.12.2009г. - в размер на 38862 лв. с ДДС.
Твърди,
че от деянията на ответника са последвали вреди, изразяващи се в
претърпени загуби и пропуснати ползи за стопанството, които са в
причинна връзка с действията и бездействията му.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Н.П. да заплати
обезщетение за причинените на стопанството вреди, ведно със законната лихва,
както и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски. Представя
писмени доказателства, подробно описани.
С
уточняваща молба
вх.№6033/21.08.2013г., ищецът е посочил, че причинените
вреди са следствие от деянията - действия и бездействия на Директора на ДЛС „А.", изразяващи се в
намаляване на имуществото на ДЛС „А.",
като представляващият тогава стопанството Директор е допуснал изразходване на средства, които не са били
одобрени или са одобрени впоследствие - след като вече са били заплатени, заплащане на СМР без такива да се
извършени, както и разходи, които не
са били необходими. Уточнява, че размерът
на претендираната сума е 220 516 лв., в това число: 31680 лв. за
закупените листосмукачка и клонодробилка; 51 782 лв. за изплатени средства на
фирмата изпълнител за Горски път от IV категория „О." КЛМ 2+000 до КЛМ 7+ 850 за дейности, които не са били
извършени; 5720 лв. за платената сума в повече по фактура
№854/24.11.2008г., отколкото е посочената в договора за покупка на автомобил
„Азия Рокста"; 75531 лв. по приложение №12 - изплатени средства на ЕТ „Б.
Б.-Б.Е.Б." за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г.; 9300 лв. по приложение №13 -
изплатени средства на ЕТ„Албена-М.У.“; 7641.6 лв. по приложение №14 - изплатени средства на
„Стройснаб 2003"; 38 862 лв. по
приложение №15 - изплатени средства на ЕТ „Б. Б.-Б.Е.Б." за периода от
01.01.2009г. до 31.12.2009г.
Моли съда
да осъди ответника Г.Н.П. да заплати обезщетение за причинените от
него вреди на стопанството с общ размер 220 516 лв., както
и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски. Към
молбата са приложени писмени доказателства.
С допълнителна молба
вх.№10137/07.12.2015г., ищецът е
уточнил претенциите си по вид, размер и период, както следва: 1. 31 680 лв. за
закупените листосмукачка и клонодробилка. Сочи, че въпросните движими вещи не са
закупени по предвидения в договора за управление ред, като е нарушена указаната
от Държавната агенция по горите процедура, а именно съблюдаване разпоредбите
на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Закона за обществените
поръчки. Вредата е настъпила с датата на издаване на фактурата и плащането
по нея, а именно на 11 март и на 17 март 2009г. Освен това през месец ноември на
2009г. ответникът, който веднъж е закупил посочените по-горе движими вещи е
поискал разрешение от Изпълнителната агенция по горите, същите движими вещи да бъдат продадени на цена
по-ниска от покупната, тъй като стопанството няма нужда от тях. Очевидно, че
горското стопанство не се е нуждаело от закупените вещи, същите не са се
ползвали по предназначение, нещо повече начислявани са разходи за амортизации,
с които се е намалявал финансовият резултат на стопанството;
2. 51 782
лв. са неправомерно във вреда на стопанството изплатени от ответника средства на фирма ЕТ„ Б. Б. - Б.Е.Б.",
гр.С., съгласно Договор за строителство на Горски път от IV категория „О." КЛМ 2+000
до КЛМ 7+ 850 на територията на ДГС А.. Видно от заключението на експертната
справка на вещото лице по ЗМ №518/2011г. по описа на РУП В. са разплатени
дейности, които не са извършени на място.
Плащането е станало с фактури за периода от 31.10.2008г. до 19.12.2008г.;
3. 5720 лв. за
неправомерно платената сума по фактура №854/24.11.2008г., съгласно сключения Договор за продажба на МПС от 11.08.2000г.,
уговорената между страните цена на покупко-продажбата е в размер на 5 200 лева.
Реално обаче изплатената от ответника сума е в размер на 10 920 лева, т.е. с 5
720 лева в повече от договорената. С това свое действие ответникът е увредил
повереното му тогава стопанство със сумата от 5 720 лева с покупка на автомобил
„Азия Рокста";
4. 75 531 лв. с
начислен ДДС неправомерно изплатени средства от ответника по приложение №12 на фирма с
наименование ЕТ „Б. Б.-Б.Е.Б." за периода от 03.01.2008г. до 31.12.2008г. Възлагането на видовете дейности е
станало без да е сключван Договор и без да е провеждана процедура по ЗОП и
НВМОП. Не е давано разрешение за извършване на подобен разход и част от
дейностите, които са отчетени като изпълнени не са изпълнени. Нанесена е вреда,
тъй като ответникът си е позволил възлагането на дейности без договор,
без съответно разписани права и задължения, отговорности, срокове и санкции при
неизпълнение;
5. 9300 лв.
по приложение №13
неправомерно изплатени от ответника средства на ЕТ„Албена-М.У.". Отново е
налице възлагане без договор, без проведена процедура и
без съгласуване с ДАГ. Неправомерното плащане е по фактури с номера: 155/31.03.2008г., №185/31.07.2008г.,
№184/31.07.2008г. и №201/30.09.2008г.
Нанесена е вреда, тъй като ответникът си е позволил възлагането на дейности без договор, без съответно разписани права
и задължения, отговорности, срокове и санкции при неизпълнение;
6. 7641.6 лв. неправомерно изплатени средства от ответника
на „Стройснаб 2003". Отново е налице възлагане без договор, без
проведена процедура и без съгласуване с ДАГ. Неправомерното плащане е
по фактури с номера: 361/01.02.2008г., №370/29.02.2008г.,
№331/28.04.2008г. и №661/22.12.2008г., съгласно Приложение 14. Нанесена е
вреда, тъй като ответникът си е позволил възлагането на дейности без договор,
без съответно разписани права и задължения, отговорности, срокове и санкции при
неизпълнение;
7. 38 862 лв. с ДДС по приложение №15
неправомерно изплатени средства на ЕТ„Б. Б.-Б.Е.Б." за периода от
01.01.2009г. до 31.12.2009г. Нанесена е вреда, тъй като ответникът си е
позволил възлагането на дейности без договор, без съответно разписани права и
задължения, отговорности, срокове и санкции при неизпълнение, без провеждане на
процедура по ЗОП и НВМОП и без съгласуване за извършване на разход от ДАГ.
Ищецът заявява, че не претендира пропуснати
ползи.
Прави доказателствени искания.
В дадения
му от съда срок, ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал по делото писмен
отговор по уточняващите молби на ищеца. Заявява, че с оглед на
уточняване на претенциите и периодите на настъпване на твърдените вреди
прави възражение за погасяването им по давност до момента на подаване на
исковата молба в съда.
Така предявените искове се
поддържат от ищеца, чрез пълномощника му, в проведените по делото съдебни
заседания. Моли съда да уважи исковете изцяло, като основателни и доказани.
Претендира разноски по предствения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения
по същество са изложени в представените и приети по делото писмени бележки.
Ответникът лично и с процесуалните
си представители оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни
и му присъди разноските по делото. Представя Списък по чл.80 от ГПК. Доводи по
съществото на правния спор са изложени в приложената по делото писмена защита.
Въз основа на изложените в
исковата молба и в допълнителните уточняващи я молби обстоятелства, съдът е дал
правна квалификация на предявените искове като такива по чл.79
ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.82 от ЗЗД, връзка с чл.280 от ЗЗД. Тази правна квалификация съдът е посочил както в
изготвения по делото проекто-доклад, така и в окончателния доклад по делото,
който не е възразен от страните. Именно във връзка с нея са и указанията на
съда и разпределението на доказателствената тежест.
Предвид това съдът е приел, че
исковете са допустими, тъй
като всеки може да предяви иск, за да защити правата си, които счита, че са
нарушени.
По
съществото им съдът приема следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, а и не е спорно между страните, че с Договор за управление
№КУ-191/07.05.2008г., сключен между Държавна агенция по горите /ДАГ/, гр.С. и
ответника инж.Г.П. /като Директор/, ДАГ е възложила, а Директорът е приел да
управлява и представлява Държавно ловно стопанство А. – В. /ДЛС/, в
съответствие с действащото законодателство на Република България, решенията на
ДАГ и в рамките на предоставените му правомощия, съгласно Закона за лова и
опазването на дивеча, Правилника за прилагането му, Закона за горите и всички
нормативни актове, регламентиращи обществените отношения в сферата на ловното и
горското стопанство.
Съгласно чл.2 ал.1 от същия, договорът е сключен за срок
до 16.11.2012г. В случая обаче този договор е прекратен на 12.04.2010г., на
която дата на ответника е връчена Заповед №КУ-103 от 30.03.2010г. за
освобождаването му от заеманата длъжност, видно от приетото и неоспорено
допълнително заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза /с
вх.№8236/30.08.2016г., приложено на л. 468-л.471 от делото, том ІІ/. Видно от
последното е и това, че ответникът е отсъствал от работа през периода от
17.09.2009г. до 15.04.2010г., поради временна нетрудоспособност, за която са му
били издадени общо 7 болнични листа, подробно описани по периоди от вещото
лице.
Съдът приема, че процесният Договор за управление на
държавното предприятие е договор за мандат, който се
регулира от нормите на чл.280-чл.292 от Закона за задълженията и договорите.
Въз основа на
пространните изложения на ищеца в исковата молба и уточняващите молби съдът
счита, че ищецът се позовава и търси отговорност от ответника на договорно
основание, а не на деликтно такова по чл.45 от ЗЗД /в каквато насока, и въпреки
доклада по делото е отразяването в представените от ищеца писмени бележки/.
Ищецът ДГС „А.“ не е
страна по този договор за управление. Не ищецът, а тогавашната Държавна агенция по горите /ДАГ/,
сега преобразувана в Изпълнителна агенция по горите към Министъра на
земеделието и храните е страна възложител по договора за управление, сключен с
ответника Г.П.. Затова именно Изпълнителната агенция по горите може да търси
отговорност от ответника за неизпълнение на договорните му задължения, а не
ищецът.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът –
директорът Г.П. е действал изцяло в противоречие и нарушение на подписания от
него Договор за управление №КУ-191/07.05.2008г., като не е спазвал условията на
чл.12 ал.1, т.3 да управлява ДЛС и стопанисва имуществото му с грижата на добър
стопанин, при спазване на действащото законодателство и решенията на ДАГ и чл.12
ал.2, според който директорът взема решение за придобиване на материални активи самостоятелно – когато
стойността на съответния актив, предмет на сделката е до определения праг на
същественост – 1000 лева без ДДС. В уточняващите молби сочи и неизпълнение на
задълженията по чл.12 ал.1, т.15 и чл.12 ал.2, т.2 от договора за управление.
Съгласно чл.18 ал.1 от процесния договор за управление от
07.05.2008г., при нарушение от страна на Директора на договора за управление, в
това число и такова, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на Закона за
горите, Закона за лова и опазване на дивеча, подзаконовите актове по тяхното
прилагане, както и на други нормативни актове, при извършване на действия,
уронващи доброто име на предприятието и в случаите на злоупотреба с доверието
на ДАГ, Директорът дължи на ДАГ неустойка в размер до пет месечни брутни
възнаграждения.
В следващите алинеи на същия член е уредена процедурата
по реализиране на отговорността на Директора, а именно издаване на заповед от
Председателя на ДАГ, с която определя основанието и конкретния размер на
дължимата неустойка, начинът на определяне на неустойката, срокът за издаване
на заповедта и начинът на удържане на дължимата сума.
С чл.18 ал.7 от договора е предвидено, че всички спорове,
свързани с реализирането на отговорността за причинените вреди се решават между
страните /логично между страните по договора, каквато страна ищецът не е/ по
реда на действащото гражданско законодателство.
В исковата си молба, ищецът се позовава и на
обстоятелствата, че при извършен одит в Държавно ловно стопанство „А.“ за
отчетен период от 01.05.2008г. до 31.03.2010г. от Изпълнителна агенция по
горите са констатирани редица нарушения, повечето свързани с разпореждането със
средства, за които не е имало разрешение от ДАГ и извършени ремонти и покупки,
чиято стойност попада в праговете, регламентирани от НВМОП, но за които не са
проведени процедури по НВМОП. Сочи подробно и описателно констатациите на
одиторите. Не представя одитния доклад.
В текстът на чл.17 ал.3 от процесния договор за
управление е предвидено, че когато в одитния доклад се съдържат констатации, че
с действията и/или бездействията си директорът е причинил вреда на
предприятието, председателят на ДАГ издава заповед за задържане в полза на ДАГ
на: 1.част от гаранцията /по чл.16 от договора/ до размера на причинената щета
/вреда/; 2.гаранцията в пълен размер, когато щетата /вредата/ е равна или
по-голяма от нея.
С посочената по-горе договорна клауза е предвиден ред за
реализиране на отговорността на Директора и при одитен доклад с констатации за
причинени от него вреди на предприятието. Тази отговорност отново може да се
търси и осъществи от възложителя по
процесниия договор за управление, а именно от ДАГ.
Освен това за нарушения на ЗОП или на НВМОП, каквито
твърдения също се съдържат в исковата молба, законодателят е предвидил и друг
вид отговорност, каквато е административно–наказателната отговорност.
Доказателства по делото в тази насока няма представени.
Ищецът ДГС „А.“, гр.В. не само не е страна по Договора за
управление от 07.05.2008г., но той не установи наличието на каквато и да е
връзка /преобразуване, правоприемство или друго/ между него и Държавно ловно
стопанство „А.“ – В., чието управление и представителство му е възложено по
силата на процесния договор. Не установи и връзка между него и Държавна
дивечовъдна станция „А.“, която, според твърденията в исковата молба, е
уведомена от ДАГ с Писмо вх.№1382/21.04.2008г. /предхождащо сключването на процесния
договор за управление/, че извършването на всички ремонти трябва да бъдат
предварително съгласувани с ДАГ, а така също е закупила и част от процесните
моторни превозни средства. Поставя се и въпросът за кого е твърдяната вреда
според ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, в
каквато насока са и указанията на съда.
Изложените по-горе обстоятелства съдът намира за напълно
достатъчни да обосноват извода му за неоснователност на исковите претенции.
Въпреки това ще отрази и следното относно твърдяните
вреди:
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза вх.№5796/10.06.2016г. се установява, че пътищата, предмет на
исковата молба, които са ІV-та категория горски пътища, не са включени в
групата на дълготрайните материални активи – собственост на ДГС „А.“ – гр.В., с
изключение на пътя „О.“ – от КЛМ 2+000 до КЛМ 7+850, който е включен в групата
на ДМА – собственост на стопанството. В тази връзка разходите за направата /на
ІV-та категория пътища/ са осчетоводени в стопанството като текущи разходи – по
дебита на счетоводна сметка №601 „Разходи за външни услуги“, аналитична сметка
№6101 “Основен дърводобив“, код 216 „Ремонт и поддръжка на камионен път“ /като
данъчните фактури, отнасящи се за тези разходи по издатели, дати и стойности са
посочени от вещото лице в т.1.1, т.1.2, т.1.3 и т.1.4 от
констативно-съобразителната част на заключението/. Разходите за направата на
пътя „О.“ – от КЛМ 2+000 до КЛМ 7+850 първоначално са акумулирани в счетоводна
сметка №613 „Разходи за придобиване на ДМА“ /данъчните фактури, отнасящи се за
тези разходи по издател, дати и стойности са посочени от вещото лице в т.1.5 от
констативно- съобразителната част на заключението му/, като същите впоследствие
са прехвърлени в счетоводна сметка №204 „Съоръжения“.
Вещото лице е установило, че произведеното и реализирано
от ДГС “А.“ количество дървесен чипс през периода месец март 2009г. – месец
декември 2010г. е общо в размер на 29.920т. Установява се от допълнителното
заключение на вещото лице-икономист, че производството на дървесен чипс от
страна на ДГС „А.“ е започнало от началото на месец април 2009г. и е приключило
на датата 12.06.2009г.
Както бе посочено и по-горе ответникът Г.П. е изпълнявал
длъжността „Директор“ на ДГС „А.“ гр.В. до датата 12.04.2010г., на която дата
му е връчена Заповед №КУ-103 от 30.03.2010г. за освобождаването му от заеманата
длъжност. Освен това ответникът е отсъствал от работа през периода от 17.09.2009г.
до 15.04.2010г., поради временна нетрудоспособност.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната
съдебно-техническа експертиза с поставени задачи. Изслушани са във връза с това
заключение на единична експертиза и заключение на тройна експертиза, предвид
оспорването на единичната и на основание чл.200 ал.3 от ГПК. Констатациите и
изводите на вещите лица от единичната и от тройната експертизи коренно се
различават, видно от отразеното в писмените им заключения. Затова съдът е
длъжен да посочи в настоящите си мотиви кое заключение цени и кое не, както и причините
за това.
Настоящият съдебен състав цени изцяло като обективно,
компетентно и безпристрастно изготвено и даващо изчерпателен и ясен отговор на
поставените задачи заключението на тройната съдебна експертиза. За да дадат
отговор на въпросите, трите вещи лице, освен материалите по делото, са
използвали и аероснимки, както и GPS устройство, предвид терена, предмет на обследването им. Така са дали една
цялостна картина на процесните горски пътища и подборно са ги описали.
От заключението на тройната експертиза се установява, че при
всяко от направените сравнения по протоколи и измерените и изчислени от вещите
лица дейности, констатираната от тях разлика е винаги в полза на ищцовото
горско стопанство.
След обхода на всички тракторни пътища, описани в
приложение №12 и №15, както и камионните пътища /О./, /Ц.-Д.Б./, вещите лица са
установили, че всички тези пътища са изполвани през годините, а се използват и
в момента за дърводобив и извоз на дървесина от ДГС „А.“, В. /с малки изключения
по отсечки, подробно посочени в т.1 до т.7 на стр.15 от заключението/.
Заключението на вещите лица изцяло кореспондира с показанията
на разпитаните по делото свидетели /служители, бивши и настоящи, на ищеца/
относно необходимостта от процесните пътища, съответно от тяхната поддръжка,
ремонт, както и използването им за дърводобив и извоз на дървесина, а така също
и начинът на отчитането и приемането на извършената работа – по машиносмени и
съставени протоколи от комисии.
При тези данни се налага извода, че дейностите по
изграждането и ремонта на процесните горски пътища са извършени в степен да са
годни да се използват по предназначението си. Заплатеното за извършената работа
е било по-изгодно за ищеца в сравнение с утвърдените стандарти за заплащане на
този вид дейности.
Относно твърденията за вреди, свързани със закупуването
на листосмукачката и клонодробилката, съдът приема следното:
Разпитаните по делото свидетели установиха необходимостта
от закупуването на тези две движими вещи, а именно за преработване на отпадната
дървесина и прочисване на гората от същата. По делото са събрани доказателства
и относно това, че за закупуването на вещите е налице одобрение, макар и
последващо, от страна на възложителя по договора за управление – ДАГ. Вещите са
осчетоводени като активи в предприятието и съответно са били стопанисвани и
използвани във връзка с производствената му дейност и за реализация на
отпадната дървесина. Вярно е, че процесните вещи са използвани много малко – в
продължение на няколко месеца за производство на дървесен чипс, но причините за
това са обективни – недобър пазар за реализация на продукцията - установени от
разпитаните във връзка с тези обстоятелства свидетели. Тук следва да се отчете
и отсъствието на ответника от работа, поради временната му неработоспособност.
Впоследствие вещите са предоставени за ползване на друго поделение на
държавното предприятие – това в гр.К..
Във връзка с твърденията за вреди, свързани със закупуването на моторните-превозни средства:
В първоначалната искова молба ищецът твърди, че са му причинени вреди с
придобиването на 6 броя МПС. Впоследствие с уточняващата молба с изх.№5792/16.11.2015г.
и молба изх.№6142/03.12.2015г. сочи вреда в размер на 5720 лева – като
неправомерно платена сума за моторното превозно средство, предмет на фактура
№854/24.11.2008г. По делото са представени договори и фактури за закупуването
на процесните моторни превозни средства, които са осчетоводени при ищеца.
Фактура №854 от 24.11.2008г. е издадена преди сключването на Договора за
покупко-продажба на същото МПС на 11.08.2009г. Този договор обаче не е подписан
от ответника, а от трето неучастващо по делото лице – пълномощник М.П..
С молбата си с вх.№10137/07.12.2015г. /уточняваща исковата молба и
отстраняваща констатирани от съда нередовности на същата/, ищецът изрично е
заявил, че не претендира пропуснати ползи. Въпреки това, в представените по
делото писмени бележки обсъжда пропуснати ползи и тяхната основателност. Такива
обаче не са предмет на разглеждане в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне по тях.
Освен гореизложеното следва да се има предвид и факта, че всички водени
срещу ответника досъдебни производства са прекратени, поради липса на причинени
вреди на стопанството от страна на ответника и оттам несъставомерност на
деянията.
При така установеното и прието по делото, съдът счита, че
предявените искове са недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
В конкретния случай не се доказа по делото да са налице основания
за ангажиране на отговорността на ответника по процесния Договор за управление
от 07.05.2008г. за причинени на ищеца вреди от неизпълнението му.
При този
изход на делото, ищецът ще следва да заплати на ответника направените разноски,
съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи, в общ размер на 12028,13 лева.
Съдът счита
за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Видно от представения
договор за правна помощ е, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер
на 7500 лева. Така договореният размер е съвсем близък и с много малко надвишава
минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбата на
чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в случая е 7145,48 лева. Предвид това и с
оглед продължителността на разглеждане на делото, проведените 10 на брой
съдебни заседания и многобройните събрани писмени и гласни доказателства, съдът
счита, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно и не следва да
се уважава, респ. адвокатското възнаграждение - да се намалява.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДГС „А.", ЕИК
2016195800160 /териториално поделение на
Южноцентрално ДП-С./, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
бул.„Съединение" №125, представлявано от Директора против Г.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.82 от ЗЗД, връзка с чл.280 от ЗЗД, във връзка с Договор за управление
№КУ-191/07.05.2008г. – за заплащане на обезщетение за причинени вреди в общ размер но 220 516
лв., от които: 31 680 лв. - за
закупените листосмукачка и клонодробилка; 51 782 лв.
- за изплатени средства на фирмата изпълнител за Горски път от IV категория „О." КЛМ 2+000
до КЛМ 7+ 850 за дейности, които не са били извършени; 5720 лв. - за платена сума в повече по фактура №854/24.11.2008г.; 75 531 лв. - по приложение №12 изплатени средства на ЕТ „Б. Б.-Б.Е.Б." за периода от 01.01.2008г.
до 31.12.2008г.; 9300 лв. - по приложение №13
изплатени средства на ЕТ„Албена-М.У."; 7641.60 лв. – по приложение №14 изплатени средства на „Стройснаб 2003"; 38 862 лв. – по приложение №15 изплатени средства на ЕТ„Б. Б.-Б.Е.Б."
за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ДГС
„А.", ЕИК 2016195800160 /териториално поделение
на Южноцентрално ДП-С./, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
бул.„Съединение" №125, представлявано от Директора да заплати на Г.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски
по делото в размер общо на 12028,13 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: