Решение по дело №578/2020 на Районен съд - Карлово

Ищцата твърди, че от съвместното им съжителстване с ответника, с когото живели на семейни начала, имали две деца – Т.С.Х. с ЕГН: ********** и И.С.Х. с ЕГН: **********. Твърди, че двете деца живеят при нея в с. М.и тя се грижи за тяхното отглеждане, издръжка и възпитание.

Твърди, че бащата на децата – ответникът С.Х., я напуснал през лятото на 2019 г., като оставил децата при нея. Оттогава досега ответникът не се интересувал от тях, нито плащал издръжка.

Ищцата твърди, че работи, но разходите за децата били значителни и изпитвала финансови трудности. При отглеждането на децата ѝ помагали и нейните родители. Ответникът бил в работоспособна възраст, работел и имал възможност да плаща издръжка на децата им.

С оглед изложеното за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което:

- да предостави на нея упражняването на родителските права върху родените от съвместното им съжителство с ответника малолетни деца Т.С.Х., ЕГН: ********** и И.С.Х., ЕГН: **********, като постанови те да живеят при ищцата;

- да осъди ответника да заплаща на малолетните деца, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв. за детето И.С.Х. и 250 лева за детето Т.С.Х., считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата;

- да осъди ответника да заплати на малолетните деца, чрез тяхната майка и законен представител, издръжка за минало време – за една година назад от датата на подаване на исковата молба, в размер на 200 лв. месечно за детето И.С.Х. или общо 2400 лева и 250 лева за детето Т.С.Х. или общо 3000 лева.

Претендират се и разноските по делото.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на малолетните деца Т.С.Х., ЕГН: ********** и И.С.Х., ЕГН: **********.

Безспорно е също така, че към датата на подаване на исковата молба, децата живеят с майката, която полага непосредствените грижи за тях.

От представеното удостоверение №122/02.12.2020 г. е видно, че настоящият адрес на ответника е в с. Л., общ. Е., обл. Я..

Представен е договор за наем на недвижим имот от 01.12.2020 г., от който се установява, че ответникът ползва жилище под наем в с. Л., представляващо едноетажна жилищна сграда с площ от 72 кв. м. Месечната наемна цена, която заплаща, е в размер на 100 лева.

От представения Трудов договор №010/04.12.2020 г. е видно, че ответникът работи в „******“ ЕООД като резач на горски дървен материал на 4-часов работен ден, със срок – до завършване на определена работа и месечно възнаграждение от 350 лева.

По делото са изготвени социални доклади от ДСП К.и ДСП Е.. Установява се, че Е.Ц. и С.Х. се запознават през 2012 г. в с. Г.. От 2013 г. заживяват в гр. Е., където и двамата работят. През 2015 г. се връщат в с. Г., и заживяват в дома на майката на ответника. През 2018 г. се установяват на квартира в с. М., където работят. Междувременно се раждат двете им деца. През м. февруари 2020 г. бащата напуска семейството и заживява в с. Л. заедно с жената на брата на ищцата. Непосредствените грижи по отглеждане на двете малолетни деца понастоящем се осъществяват от майката, която живее на квартира в с. П., ул. „*****“ №**. Жилището представлява двуетажна къща, като майката и двете деца ползват първия етаж, който се състои от две стаи и коридор. Живеят в едната стая, която е обзаведена с двойно легло, кошара, телевизор и шкаф. Разполагат с пералня и хладилник, отопляват се на дърва, има електричество. Поради липсата на Б. посещават градската такава в гр. Б.. Хигиената е на добро ниво. На втория етаж живеят братята на ищцата и нейните родители, на чиято помощ майката може да разчита. Децата имат изградена приятелска среда.

Бащата живее в къща в с. Л., състояща се от две стаи и коридор. По информация от него самия, едната стая е пригодена за децата. Споделя със социалните работници, че не ги е виждал от една година и изразява готовност да полага грижите за тях.

От показанията на свидетеля С.Н.Ц.се установява, че е баща на ищцата. Дъщеря му имала две деца от ответника, който обаче на 02.02.2020 г. избягал със снахата на свидетеля и сега живеели в гр. Е., Я. От роднини чул, че три месеца били в А.. От края на 2020 г. ищцата, децата и останалите членове на семейството се преместили от с. М.в с. П.. Щели да останат там докато има работа. Живеели в голяма къща и взаимно си помагали. Децата били добре гледани, ходели на училище в гр. Б. – лично свидетелят ги карал с колата. Той бил дървосекач, всеки петък вземал по 700-800 лева.  Дъщеря му била безработна, но парите им стигали. Ответникът напълно се дезинтересирал от семейството си. След като ги напуснал изобщо не ги търсел и отказвал да помага с каквото и да било, включително и финансово. Единствено пратил веднъж 100 лева за двете деца и това било всичко. В малкото проведени с него разговори по телефона казвал, че по-скоро ще влезе в затвора, отколкото да плаща някакви пари.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Относно родителските права и местоживеенето на детето:

Основен критерий за решението при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.

В случая следва да бъде постановено малолетните деца Т.С.Х. и И.С.Х. да живеят при своята майка, на която да се предоставят родителските права. От доказателствата по делото се установи, че бащата е напуснал семейството през м. февруари 2020 г. – факт, който той самият не оспорва. Оттогава непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката, която може да разчита на помощта на своите родители и братя. В хода на делото са представени писмени и гласни доказателства, които обосновават извода, че майката притежава необходимия родителски капацитет и е създала подходящи условия за отглеждането и възпитанието на малолетните деца. По отношение на ответника възникват съмнения относно притежаваните от него родителски качества, доколкото се установи, че след напускането на семейството, той напълно се е дезинтересирал от децата и по никакъв начин не ги е подкрепял емоционално или финансово. Следва да се отчете обстоятелството, че децата са изградили приятелски кръг и посещават учебни занятия и прекъсването на учебния процес и преустановяването на приятелските им контакти  безспорно би довело до значителни негативни последици от емоционално, морално и културно естество.

На следващо място, съобразно константната съдебна практика, децата следва да живеят при единия от родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по изключение и когато важни причини налагат това. Съгласно Постановление №1/74 г. на Пленума на ВС., раздел ІІІ „За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ”. В конкретния случай не се установяват такива изключителни причини за разделяне и отделно живеене на децата, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да уважава искането на бащата в тази насока. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС постановява  „Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа”.

Относно режима на лични отношения между бащата и децата:

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че през последната  около една година връзката между децата и бащата е накърнена. Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на съвместния живот на родителите бащата по някакъв начин да е навредил на децата или да ги е застрашил, а от друга страна липсващата към момента емоционална и доверителна връзка между тях, наред с факта, че децата и бащата живеят в различни населени места, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения деца – баща да бъде сравнително ограничен. Понастоящем един стандартен режим на лични контакти с преспиване на децата при бащата в непозната среда и обкръжение, в която ***-годишната И. и ***-годишната Т. не са подготвени да остават сами, още по-малко за продължително време, би могъл да навреди на децата, поставяйки ги в стресова ситуация, която да породи у тях напрежение и емоционален дискомфорт. Както вече се посочи, по делото се установи, че ответникът до голяма степен се е дезинтересирал от дъщерите си. Самият той не изразява претенции за конкретен режим, при който да осъществява срещи с децата, нито е поискал това да става с преспиване. Ето защо съдът намира за подходящ следният режим на лични отношения между децата и бащата: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч., в присъствието на майката, както и по всяко друго време, за което страните постигнат съгласие.

В доказателствена тежест на ищцата по предявените искове за издръжка е да докаже, че ответникът е баща на малолетните деца, твърденията си за наличието на конкретни нужди на децата, които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже възраженията си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания размер, а по отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже, че е заплащал такава.

Водим от горното, съдът:

Р      Е      Ш      И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Т.С.Х., ЕГН: ********** и И.С.Х., ЕГН: **********, на майката Е.С.Ц., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца Т.С.Х., ЕГН: ********** и И.С.Х., ЕГН: ********** да бъде на адреса по местоживеене на майката Е.С.Ц., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата С.Ж.Х., ЕГН: ********** с малолетните деца Т.С.Х., ЕГН: ********** и И.С.Х., ЕГН: **********: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч., в присъствието на майката, както и по всяко друго време, за което страните постигнат съгласие.

ОСЪЖДА С.Ж.Х., ЕГН: ********** да заплаща на детето И.С.Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е.С.Ц., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 180.00 лв. (сто и осемдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, като до пълния претендиран размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Ж.Х., ЕГН: ********** да заплаща на детето Т.С.Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е.С.Ц., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, като до пълния претендиран размер от 250.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Ж.Х., ЕГН: ********** да заплати на детето И.С.Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е.С.Ц., ЕГН: **********, издръжка за минало време в размер на общо 670 лв. (шестстотин и седемдесет лева) за периода м.  февруари 2020 г. – м. май 2020 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, като за периода м. юни 2019 г. – м. януари 2020 г., включително, и

до пълния претендиран размер от общо 2400.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Ж.Х., ЕГН: ********** да заплати на детето Т.С.Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е.С.Ц., ЕГН: **********, издръжка за минало време в размер на общо 630 лв. (шестстотин и тридесет лева) за периода м.  февруари 2020 г. – м. май 2020 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, като за периода м. юни 2019 г. – м. януари 2020 г., включително, и до пълния претендиран размер от общо 3000.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Ж.Х., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К.държавни такси върху присъдените издръжки общо в размер на 556.00 лв. (петстотин петдесет и шест лева).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.