Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 13.01.2020 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Александра Сергева и в присъствието на прокурора ……..........................................
като разгледа докладваното от съдията Димитрова
т.д.№203 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
На 30.08.2019 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба /ИМ/ от „***“АД-гр. София /за краткост по-нататък „***“АД/ срещу Г.С.В.
от гр. Г., с ЕГН: **********, в която се твърди, че
на 19.04.2014 г. в гр. София Г.С.В. от гр. Г., с ЕГН: **********, управлявайки
без свидетелство за управление на МПС лек автомобил марка *** модел ***, с рег.
№***, самокатастрофирал, при което пострадал пътника в автомобила Г.И.Г. от гр.К.,
с ЕГН: **********.
Твърди се, че към датата на ПТП за лек автомобил марка
*** модел ***, с рег. №*** имало сключена със „***“АД застраховка „Гражданска
отговорност“, съгласно полица №22114001097900.
Твърди се, че пострадалият Г.И.Г. предявил срещу „***“АД
иск за заплащане на обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени
вреди, който бил уважен за сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.05.2014 г. до окончателното и заплащане, съгласно
решение от 15.07.2015 г. по гр.д. №7451/2014 г. по описа на Софийски Градски
съд /СГС/.
Твърди се, че решението на СГС влязло в сила и въз
основа на издадения ИЛ било образувано изп.д. №*** по описа на ЧСИ В.И.. Твърди
се, че „***“АД е превело по изп. дело 74 680.53 лв., с които са погасени
задълженията за са преведени главницата и разноските.
Предявен е иск по чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ с петитум:
да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 60 000 лв.,
явяваща се стойност на застрахователно обезщетение, изплатено по изп.д. №*** на
ЧСИ В.И. от ищеца на Г.И.Г. от гр.К., с ЕГН: ********** – пострадал при виновно
причинено от ответника на 19.04.2014 г. ПТП, съгласно решение от 15.07.2015 г.
по гр.д. №7451/2014 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от завеждане на делото до окончателното и изплащане.
Преписи от ИМ и приложенията към нея са връчени на Г.С.В.
на 22.10.2019 г., но в указания срок – до 05.11.2019 г. не е депозиран отговор.
В съответното съобщение изрично са били указани последиците по чл.238, ал.1 от ГПК.
В о.с.з. на 16.12.2019 г.
ответникът не се е явил и не е бил представляван, като не е направил и искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие
В о.с.з. на 16.12.2019 г.
процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено
решение и присъждане на направените разноски.
Съдът като обсъди доводите
на ищеца и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства се
потвърждават от приложените към исковата му молба писмени доказателства, а
именно:
Видно от констативен
протокол от 20.04.2014 г. на СДВР, Отдел „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, на 19.04.2014 г. в гр. София е самокатастрофирал лек
автомобил марка *** модел ***, с рег. №***, управляван от Г.С.В. от гр. Г., с
ЕГН: **********, при което пострадал пътникът в автомобила Г.И.Г. от гр.К., с
ЕГН: **********.
Видно от писмо
рег. №316000-3704 от 02.02.2015 г. на ОД на МВР-Плевен, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, Г.С.В. от гр. Г., с ЕГН: ********** няма издадено
свидетелство за управление на МПС.
Видно от полица
№22114001097900, към 19.04.2014 г. за лек автомобил марка *** модел ***,
с рег. №*** е имало сключена между А.С.Й. – собственик на автомобила и „***“АД застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Видно от решение
от 15.07.2015 г. по гр.д. №7451/2014 г. по описа на СГС, „***“АД е осъдено да заплати в полза на Г.И.Г. сумата
от 60 000 лв. като обезщетение за претърпените от него в резултат на настъпилото
на 19.04.2014 г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.05.2014 г. до окончателното и заплащане.
Видно от изп.
лист от 04.09.2015 г., той е издаден
въз основа на влязлото в сила решение от 15.07.2015 г. по гр.д. №7451/2014 г.
по описа на СГС – в полза на Г.И.Г. срещу „***“АД за сумата от 60 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2014 г. до
окончателното и заплащане.
Видно от покана
за доброволно изпълнение по изп.д. №*** по описа на ЧСИ В.И., входирана в „***“АД на 26.10.2015 г., изп.д. е образувано въз основа на изп. лист от
04.09.2015 г. с взискател Г.И.Г. и с длъжник „***“АД, за събиране на:
60 000 лв. – главница, законната лихва върху нея и 6 046.58 лв. –
разноски по изп.д.
Видно от преводно
нареждане от 27.10.2015 г., в срока за доброволно изпълнение „***“АД е
превело по сметката на ЧСИ В.И. сумата
от 74 680.53 лв. – по изп.д. №***.
Съгласно решение №192 от 14.08.2012 г. по т.д.
№768/2010 г. на ВКС, II т.о., „регреснато право се урежда от закона,
действал към момента на неговото възникване, а именно – от датата на настъпване
на застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност“. Регресното
право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона –
умисъл, употреба на алкохол и пр. … Моментът на плащането на обезщетението на
третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притежание“.
Към 19.04.2014 г. е действал отменения понастоящем КЗ,
чийто чл.274, ал.2 предвижда, че застрахователят има право да получи
платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без
свидетелство за управление. В случая „***“АД е платило на пострадалия при
процесното ПТП Г.И.Г. обезщетение в размер на 60 000 лв. и има право да го
претендира от Г.С.В., управлявал на 19.04.2014 г. в гр. София лек автомобил
марка *** модел ***, с рег. №***.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-на ответника са указани последиците по чл.238, ал.1
от ГПК, каквото е изискването на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК;
-искът е вероятно основателен с оглед събраните по
делото доказателства, каквото е изискването на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
При този изход на спора по същество, Г.С.В. следва да
бъде осъден да заплати в полза на „***“АД сумата от 2 505 лв., в т.ч. ДТ –
2 400 лв., такса за съд. у-ние – 5 лв. и юриск.възнаграждение, определено
от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК – 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.274, ал.2 от КЗ /отм./ Г.С.В. от гр. Г.,
с ЕГН: ********** да заплати в полза на „***“АД-гр. София, с ЕИК: ********* сумата
от 60 000 лв., явяваща се стойност на застрахователно обезщетение,
изплатено по изп.д. №*** на ЧСИ В.И. от ищеца на Г.И.Г. от гр.К., с ЕГН: **********
– пострадал при виновно причинено от ответника на 19.04.2014 г. ПТП, съгласно
решение от 15.07.2015 г. по гр.д. №7451/2014 г. по описа на Софийски Градски
съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2019 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.С.В. от гр. Г., с
ЕГН: ********** да заплати в полза на „***“АД-гр. София, с ЕИК: ********* сумата
от 2 505 лв., явяваща се направени по делото разноски, в т.ч. ДТ –
2 400 лв., такса за съд. у-ние – 5 лв. и юриск.възнаграждение, определено
от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК – 100 лв.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО може да бъде отменено от ВТАС при условията на
чл.240, ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: