РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110110673 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от СТ. Б. СТ. против „***, иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5759,98 лева,
представляваща дължима и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.07.2017 г. до
02.07.2018 г. / вж.л. 46 гръб от делото/ за обект на потребление, находящ се в гр. ***а която
сума е издадена фактура №**********/11.07.2019 г., на основание чл. 124 от ГПК.
Настоящото производство е образувано след като с решение №60144/08.07.2021 г. по
гр.д. №3059/2020 г. по описа на ВКС, са обезсилени решение №260020/02.07.2020 г. по гр.д.
№433/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна и потвърденото с него решение
№68/07.08.2020 г. по гр.д. №11311/2019 г. по описа на Районен съд- Варна и делото е
върнато за разглеждане на друг състав на Районен съд-Варна.
Твърди се, че след проверка в електронната страница на ответника, ищецът е
установил, че са му начислени задължения за потребена ел.енергия за посочения по – горе
обект и исков период. Сочи се, че схемата на свързване а СТИ не е манипулирана, че ищецът
не е бил уведомен за извършената от ответника проверка, че не е присъствал на същата, а
присъствалите свидетели не са реално не са възприели показанията нанесени в протокола от
проверката. Излага се, че достъп до процесния СТИ имат само служители на „ЕРС“ АД,
поради което ако е констатирано неточно измерване на СТИ, то същото се дължи на
виновно поведение на служителите на това дружество. Възразява се, че в нарушение на чл.
46 ал. 1 от Общите условия на „*** не е осигурен достъп за визуален контрол върху
показанията на СТИ. Поддържа, се че СТИ не е предоставен на БИМ за експертиза в
състоянието, в което е демонтиран, тъй като има разлика в показанията му при демонтажа и
в тези с които са обработвани от БИМ. Твърди се, че процесния СТИ е тим „SMART”, което
позволява данните в същия да бъдат манипулирани от разстояние от служителите на
ответника. Оспорва се, обстоятелството, че служителите на ответника съставили протокола
от проверката са били оправомощени да извършват проверки. Оспорва се основанието на
извършената корекция, като се сочи, че ПИКЕЕ са били отменени към момента на
проверката. Изтъква се, че не е установен момента, в който СТИ е започнал да отчита с
грешка. Възразява се, че към настоящия случай са приложими ОУ от 2009 г., а не тези от
2014 г., тъй като същите са отменени от ВАС. Направено е искане за уважаване на
1
предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че на 02.07.2018 г. е извършена техническа проверка в процесния обект на
потребление, за която е съставен протокол, в който е установени, че в невизуализирания
регистър на СТИ има начислено количество ел.енергия в размер от 30951 квтч. Сочи се, че
СТИ е подменен с нов, а демонтирания е поставен в индивидуална опаковка, пломбиран е и
е изпратен за експертиза в БИМ. Твърди се, че от в експертизата на БИМ е установено
софтуерно вмешателство в процесния СТИ, като по Т 3 е преминала ел.енергия в размер от
30951,20 квтч. Поддържа се, че въз основа на установеното е съставено становище за
начисляване на ел.енергия и е издадена фактура за 5759,98 лева, на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ/отм./. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
В тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно той
следва в условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на
вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в
правилен размер.
От фактическа страна съдът намира следното:
Към исковата молба е приложен констативен протокол 1104425/02.07.2018 г.,
съставен от служители на ****, видно от който е извършена проверка на измервателните
системи и свързващите ги електрически инсталации за имот в *** Видно от протокола е
извършена подмяна на съществуващия електромер с фабр.№1115031500792261 и е поставен
нов – с фабр. №1115031800819584. В протокола са посочени показанията на демонтирания
електромер – нощна-002283, дневна-008628, а за ново монтирания електромер са посочени
нулеви показания по тарифите за дневна, нощта и върхова енергия. Протоколът е подписан
от двама служители на ответното дружество, едно лице, за което е посочено, че е член на
домакинството на клиента, един свидетел, при отбелязано в протокола отсъствие на
клиента.
По делото е представен констативен протокол от метрологична експертиза на
електромер с идн. № 1 фабр.№1115031500792261, като е посочено, че електромерът е
предоставен на 03.07.2018 г. в плик, пломбиран с пломба № 508143 с отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Посочено е,
че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 -030951,2 kWh. Заключено е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
По делото е представено писмо от „***с изх. № 53872_КП1104425_1/15.07.2019 г. с
което С.С. се уведомява, че на 02.07.2018 г. е извършена подмяна на СТИ на процесния
адрес, за което е съставен констативен протокол 1104425, приложен към писмото. С писмо с
изх. № 53872_КП1104425_2/15.07.2019 г. С. е уведомен, че е издадена фактура за корекция
на сметката за потребена ел. енергия **********/11.07.2019 г. на стойност 5759,98 лв. със
срок за плащане 22.07.2019 г.- приложена към писмото. По делото не са представени
доказателства тези две писма да са връчени на ищеца.
Представена е фактура***г., видно от която на ищеца е начислена сумата от 5759,98
лв. за периода от 03.07.2017 г.-02.07.2018 г. за имот ***.
От ответника е представен протокол1101575/23.11.2015 г. за монтаж на СТИ с фабр.
№ 115031500792261 на процесния адрес с нулеви показания по тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и
1.8.4. Протоколът е подписан от служители на *** и от двама свидетели при отсъствието на
клиента.
По делото е изслушана и приета комплексна съдебно техническа и софтуерна
експертиза при повторното разглеждане на делото от състав на ВРС, тъй като по искане на
ответника и с определение на съда е отведено вещото лице Д., извършило техническа
експертиза при първото разглеждане на делото от районния съд. С оглед отвода на вещото
2
лице на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, тъй като то е страна по съдебно производство
предмет на което е законосъобразно на корекционна процедура идентична с разглежданата в
случай, съдът намира, че не следва да обсъжда и кредитира изготвената от в.л. Д.
експертиза, а само комплексната експертиза, изготвена при повторното разглеждане на
делото. От последната се установява, че от процесното СТИ е отчетена натрупана в
невизуализирания регистър 1.8.3. ел. енергия в размер на 30951 kWh, която не е била
отчетена и инкасирана преди проверката при която е съставен констативния протокол от
02.07.2018г. Сочи се, че натрупаната в регистър 1.8.3 регистър енергия е преминала през
процесния електромер фабричен номер 115031500792261/2015 г. и е потребена чрез
инсталацията на процесния обект. Излага се електромера с фабричен номер
115031500792261/2015 г. през 2015 г. е извършена оценка на съответствието със
съществените изисквания към средствата за измерване, поради което той подлежи на
последващи проверки, ако се намира в употреба след 31.12.2021 г., а до тази дата е
метрологично годен. Излага се, че няма данни за вмешателство върху измервателната схема,
в която е включено процесното СТИ, пломбата на клемореда не е нарушена., отсъстват
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок. Излага се, че вмешателството в
СТИ се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е
включен нормално неизползван регистър-1.8.3 да натрупва потребената ел. енергия в
определени времеви интервали от денонощието, което се дължи на въздействие върху СТИ
чрез включване на външно устройство използващо софтуер, който чрез парола получава
достъп го настройките на СТИ. Сочи се, че количеството ел. енергия в регистър 1.8.3 е
констатирано за първи път като общо количество при демонтажа на процесното СТИ, като в
паметта на СТИ не се съхраняват данни от които да се установи в какъв период от време е
натрупано установеното количество ел. енергия в тарифния регистър 1.8.3. Изчислено е, че
общото количество ел. енергия за периода /отчетено по регистри 1.8.1. и 1.8.2. и начислено
по протокола за корекция/ е могло да бъде доставено без да бъдат надхвърлени
ограниченията, свързани с техническите параметри на СТИ. Посочено е, че не може да е
установи кога е започнало натрупването на установеното в регистър 1.8.3. количество ел.
енергия, но като се има предвид, че СТИ при монтажа му е било с нулеви показатели по
всички тарифи, но и преразпределянето по невизуализирания регистър 1.8.3 е станало най-
рано на датата на монтажа -23.11.2015 г. Съдът дава вяра на компексната експертиза, която е
компетентно и безпристрастно изготвена, отговаря последователно и точно на поставени
въпроси, което не буди съмнение в нейната правилност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна.
Между страните не е спорно, че СТ. Б. СТ. е потребител на ел. енергия за обект с
абонатен номер ***и клиентски номер ****, с адрес: г***
Цялото количеството електрическа енергия за корекция е изчислено по методиката на
чл. 50 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/13.11.2013г, отм. бр. 35/30.04.2019 г. - за период от 365 дни/
периода от 03.07.2017 г.-02.07.2018 г., част от който е процесния период/, в който смисъл
заключението на комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза. Вещото лице
по техническата част е констатирало, че СТИ е правилно свързано и няма вмешателство в
измервателната система. Електромерът е монтиран в обекта на потребление на 23.11.2015 г.
като за монтажа е съставен протокол № 1101575, в който са записани нулеви начални
показания по всички тарифните регистри от 1.8.1 до 1.8.4. Въпреки така записаните нулеви
показатели при монтиране към момента на демонтажа, съобразно извършената техническа
проверка от БИМ и експертизата се установява, че в невизуализирания регистър 1.8.3 е
натрупана ел. енергия в размер на 30951 kWh. Вещите лица са изложили, че няма данни
кога е активиран този регистър, на кои дати и часове е трупано количество ел. енергия
именно в този регистър. Според вещите лица записването на количество ел. енергия в
регистър 1.8.3 се дължи на въздействие върху СТИ чрез включване на външно устройство
използващо софтуер, който чрез парола получава достъп го настройките на СТИ / софтуерно
вмешателство/. Натрупаната в този регистър ел. енергия реално е преминала през СТИ и е
била доставена до потребителя.
Касае за облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за
продажба на електрическа енергия при публично известни Общи условия, по силата на
което електроразпределителното дружество-ответник доставя, а ищецът заплаща
3
доставената за собствения му недвижим имот електроенергия. Това правоотношение има
своята специална регламентация в ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
и създадените въз основа на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ от ДКЕВР/сега КЕВР/
Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.,
отм. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр. 15/2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ/. По точно, с оглед датата на проверката на
СТИ-02.07.2018 г. и периода на начисляване на електроенергия м.07.2017 г. –м.07.2018 г.,
спорното правоотношение се е развило при положение, разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
от 2013 г. все още да са били действащи /отм. ДВ бр. 97/23.11.2018 г. /. Основанието на
извършената корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. в случая обаче е неприложимо, тъй
като нормата визира несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
тези, въведени в информационната система при ответника. Експертите са посочили, че
процесното СТИ не е "смарт" и не може да се отчита дистанционно, които случаи визира
хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./ В този случай следва да се приеме, че е липсвала
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал
период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното / в този
смисъл и Определение № 20 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2021 г., IV г. о., ГК/.
Правоотношението между страните обаче съставлява договор за продажба на
електроенергия при публично известни общи условия. Те имат своята специална
регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
В практиката си ВКС приема именно, че дори да отсъства специална правна уредба
на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа
енергия или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019 г. са неприложими към
процесното правоотношение може за измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в
резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния
битов потребител, да се приложи нормата на чл. 183 ЗЗД /решение № 150/26.06.2019 г. по гр.
д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г.
на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;
решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от
12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д.
№ 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на
ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО,
решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./. Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия,
възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.
В съответствие с общата норма на чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата.
Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на
средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството
в обекта на ищеца. Противно на първоначалната параметризация на СТИ да натрупва само с
две тарифи – нощна-1.8.1 и дневна-1.8.2., енергия е отчитана и в регистър-1.8.3. В обекта на
ищеца е доставена, но неотчетена и не заплатена електроенергия именно поради
софтуерното вмешателство, което съставлява човешка намеса в паметта на електромера без
да са събрани данни, че ответника разполага със софтуер за промяна на данните. Следва да
се отчете, че реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и
потребена електрическа енергия/ ползва само купувача. Ето защо ищецът дължи да заплати
стойността на доставената и електронергия в горепосочения обем.
Заключението на вещите лица е, че цялото количество ел. енергия, записано в
невизуализирания регистър е остойностено математически вярно по цени утвърдени от
КЕВР за процесния период. Що се касае за продължителността на софтуерното въздействие
4
поради невъзможността да се установи началният му момент, следва да се посочи, че
релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ, т. е. отговорността на
купувача може да се ангажира назад във времето до датата на монтиране на СТИ, което в
процесния случая е осъществено на 23.11.2015 г. Аргумент в подкрепа на горния извод е и
нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите ПИКЕЕ, издадени от КЕВР /ДВ, бр. 35/2019 г. /,
съгласно която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в тези регистри. Така процесният период 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г,
за който се претендира заплащане на доставената ел. енергия, е след датата на монтажа и
следва да бъде зачетен като обоснован.
При така установеното, процесното количество електроенергия, начислено от
ответника на стойност от 5759,98 лева се дължи от ищеца по сключения между страните
договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за всички инстанции има ответникът.
По гр.д. №11311/2019 г. по описа на ВРС, 18 състав ответникът е доказал
заплащането на 180,00 лв. - депозит за вещо лице и 1476,00 лв.с ДДС –адвокатско
възнаграждение.
От процесуалния представител на ищеца е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което
вземайки предвид, че делото не се характеризира с правна и/или фактическа сложност и
предвидения минимален размер в в чл.7, ал.2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за основателно. Следва на
ответника да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер с ДДС / съгласно
параграф 2а от Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение/, а именно 741,60 лв. с
ДДС или общо разноски в първата инстанция при първото разглеждане на делото в размер
на 921,60 лв.
По гр.д. №433/2020 г. по описа на ВОС „*** е сторило разноски в размер на 115,20
лв.- държавна такса 1476,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. При наличието на
изрично възражение по чл.78, ал.5 ГПК и при изложените по-горе доводи, не дружеството
следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 741,60 лв. с ДДС, с оглед на
което му се държат общо в това производство разноски в размер на 856,80 лв.
По гр.д. №3059/2020 г. по описа на ВКС ответникът е заплатил разноски – 30,00 лв.-
държавна такса по допустимост на касационна жалба, 115,20 лв.- държавна такса, 1476,00
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. При изложените доводи адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до 741,60 лв., като общо се присъдят разноски в
размер на 886,80 лв.
При второто разглеждане на делото на първа инстанция / настоящото производство/
ответното дружество е доказало заплащане на следните разноски: 600 лв.- депозит за
възнаграждение на вещите лица и 1476,00 лв.- адвокатско възнаграждение. От ищеца е
направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което е основателно, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, поради което на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален по Наредбата размер от 741,60 лв. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 1341,60 лв. Не следва на
ответника да се присъждат разноски за явяване на в.л. Д., тъй като те не са били заплатени
на последния и подлежат на възстановяване при поискването им от дружеството.
В обобщение ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 4006,80 лв. сторени по гр.д. №11311/2019 г. по описа на ВРС, 18 състав, гр.д.
№433/2020 г. по описа на ВОС, гр.д. №3059/2020 г. по описа на ВКС и гр.д. №10673/2021 г.
по описа на ВРС, 12 състав.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОТВХЪРЛЯ предявения от СТ. Б. СТ., ЕГН: **********, адрес: гр. ****срещу „***
със седалище и адрес на управление гр. ***, иск с правно основание чл.124 ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5759,98 лева,
представляваща дължима и незаплатена стойност на електрическа енергия за периода от
03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. за обект на потребление, находящ се в *** с аб.№ ***и кл. №
***, за която сума е издадена фактура №**********/11.07.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, СТ. Б. СТ., ЕГН: **********, адрес: ****
да заплати на ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул.
„Владислав Варненчик“ №258 сумата от 4006,80 лв. – съдебни разноски по гр.д.
№11311/2019 г. по описа на ВРС, 18 състав, гр.д. №433/2020 г. по описа на ВОС, гр.д.
№3059/2020 г. по описа на ВКС и гр.д. №10673/2021 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6