№ 45
гр. Несебър, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20252150200002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. М., ЛНЧ **********, с адрес: гр. *****, срещу
наказателно постановление № 24-0304-001695/18.12.2024 г. на началник група ОДМВР
– Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 103
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
са наложени наказания „Глоба“ в размер на 150 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното постановление, като
издадено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се
несправедливост на наложените санкции и се моли за отмяната му.
Насрещната страна по жалба – началник група ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър
не взима становище по постъпилата жалба.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за
уважаването . Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание, наказващият орган не изпраща представител.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 02.12.2024 г., в 21,25 часа, жалбоподателят /чужденец не владеещ български
език/ управлявал лек автомобил „*****“, с рег. № J-****-NR, по ул. „Хан Крум“ в гр.
1
Несебър, обл. Бургас, с посока на движение към гл.път I-9, като с него се возил
пасажер от женски пол, владеещ български език. По същото време св. Г. Г. – мл.
автоконтрольор в РУ Несебър – осъществявал задълженията си по контрол за
движението по пътищата заедно с колегата си М.М. като патрулен екип по КАТ –
нощна смяна. Св. Г. забелязал автомобила на жалбоподателя да се движи с висока по
негова преценка скорост и предприел действия по спирането му, като подал сигнал със
стоп палка по образец на МВР в добре осветен участък. Тъй като жалбоподателят не се
подчинил на подадения сигнал, св. Г. и колегата му М. последвали автомобила му със
служебна кола с включена светлинна и звукова сигнализация. На второто кръгово
кръстовище в посока гл.път I-9 автомобилът, управляван от жалбоподателя, отбил в
дясно и спрял на общински път срещу хотел „*****“. Св. Г. и колегата му установили
самоличността на излезлия извън автомобила водач, както и че е чужденец и не владее
български. Събрали устни сведения от пасажера, че жалбоподателят не спрял по
сигнал на полицаите, тъй като карал с висока скорост и се уплашил. За изясняване на
случая жалбоподателят бил поканен да посети РУ Несебър, където с участието на
преводача Т.Т. му бил съставен АУАН Серия GA № 3307191/02.12.2024 г. за нарушение
по чл. 103 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия GA № 3307191/02.12.2024 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; както и се потвърждава изцяло от разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел – актосъставителя Г. Г.. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
служебна проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, по
делото не се оспорва качеството на актосъставителя на заемащ длъжността
мл.автоконтрольор в РУ Несебър, в чийто териториален обхват е констатирано
нарушението с АУАН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението. Следва да се посочи, че в
хода на производството за целите на констатиране на нарушението е било осигурено
участието на преводач, който да гарантира правата на невладеещия български език
нарушител-чужденец, като няма данни и оплаквания жалбоподателят е възразил срещу
превода.
Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В конкретния случай се касае до нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Неизпълнението на това задължение съставлява
нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и се наказва с лишаване от право да
2
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200
лв. Следва да се посочи, че спирането със стоп палка съставлява властническо
изявление с конклудентно действие, а именно нареждане на контролния орган,
отправено към водача. Това нареждане следва да отговаря на изискванията на чл. 170,
ал. 3 от ЗДвП и да бъде дадено чрез своевременен и ясен сигнал, който да е годен да
формира у водача-адресат убеждението, че сигналът за спиране е предназначен за
него. Наличието на посочените обстоятелства предпоставя възникване за водача на
задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния
орган място.
В процесният случай безспорно се установи, че при ясно подаден сигнал за
спиране от служители на МВР, възприет от жалбоподателя, последният съзнателно и
целенасочено е проявил неподчинение на разпореждането. Фактът, че е чужденец
няма отношение към нарушението, доколкото за допускане на последното не нужно
владеенето на български или какъвто и да е друг език. При това положение съдът
счита, че всички елементи от състава на нарушението са доказани по безспорен начин,
поради което и правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Както бе посочено по-горе, за извършеното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП законодателят предвижда кумулативни наказания - лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200
лв. Във връзка с оплакванията за несправедливост на наложените от наказващия орган
наказания, съдът намира същите за основателни. В случая, наказващият орган е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 150 лева и го е лишил от
правоуправление за срок от 3 месеца. При съобразяване съдържанието на
санкционната норма се налага извод, че наказанието глоба е било определено от
наказващия орган над средата, а наказанието лишаване от правоуправление – към
средата. Подобно несъответствие е недопустимо, като при липсата на изрични мотиви
на наказващия орган не може да се заключи с каква степен на обществена опасност е
преценено нарушението и по какви съображения.
При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът
достигна до извод, че справедливата санкция, която следва да се наложи на
жалбоподателя-нарушител е глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, тъй като при липсата на отегчаващи вината
обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява
необосновано и несправедливо. Предвид посоченото и взимайки предвид липсата на
данни по делото за предходни нарушения на жалбоподателя на правилата за движение
по пътищата, съдът намира, че няма данни за повишената обществена опасност на
нарушителя. Същевременно и деянието не се отличава от типичните нарушения от
този вид. Налага се крайният извод, че справедливите кумулативни наказания, които
следва да му бъдат наложени за процесното нарушение са глоба и лишаване от права в
предвидения законов минимум. С така наложените наказания ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
измени в частта относно размера на наложените наказания, като размерът на
наложената „Глоба“ се намали от 150 лева на 50 лева, а срокът на наложеното
лишаване от право да управлява МПС – от 3 месеца на 1 месец.
При този изход на спора следва да бъде разгледано изричното искане на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски. Действително по делото е
приложен договор за правна защита и съдействие с уговорка за заплащането на
възнаграждение в размер на 800 лева за предоставеното от адвокат представителство,
3
но отсъстват уговорки за начина по който следва да бъде изплатено, респ. липсват
доказателства за действителното извършване на разхода от жалбоподателя.
Изложеното обосновава неоснователност на искането за разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-0304-001695/18.12.2024 г. на
началник група ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на Р. М., ЛНЧ **********, с
адрес: гр. *****, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени наказания „Глоба“ в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 /три/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 150 /сто и
петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и срока на наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“ от 3 /три/ месеца на 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4