Р Е Ш Е
Н И Е № 60/27.4.2022 г.
Гр.
Ямбол, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен
състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВАНЯ БЯНОВА - НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Кр. Юрукова - Стоянова и с участието на
прокурора Г. Георгиев, разгледа докладваното от председателя КАНД № 45 по описа
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от Агенция „Митници“, ТД Митница – Бургас,
против Решение № 260002/12.01.2022 г.
по АНД № 20192310200208 по описа на на ЕРС, в частта,
намален размерът на наложената с Наказателно постановление № 2279/2018 г. глоба
на С.М. от 160 120 лв. на 39 530 лева и Агенция „Митници, ТД Митница
Бургас е осъдена за заплати на М. разноски по делото в размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че решаващият съд необосновано е приел заключението
на вещите лица по назначената експертиза, като не е изложил мотиви защо е
отхвърлил доводите на административнонаказващия орган
досежно определените пазарна и митническа стойност на стоките –
предмет на нарушението. Иска се отмяна
на решението в тази му част и
потвърждаване на наказателното постановление в същата част, както и
присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.
Касационна жалба против решението на
ЕРС е подал и С.М. в частта, с която наказателното постановление е потвърдено. Сочи се, че в тази си част решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, тъй като не е
установено по безспорен начин извършването на нарушение, което да обоснове налагането
на санкцията. Иска се отмяна на обжалваното решение в тази част и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторите Агенция „Митници“, Териториална дирекция Митница Бургас и С.Ш.М.,
редовно призовани, не изпращат
процесуални представители. В постъпилата
писмена молба вх. № 929/06.04.2022 г. касаторът
Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас, поддържа изцяло жалбата си на основанията, изложени в същата
и оспорва депозираната от М. касационна жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата.
Представителят на Я О П изразява становище, че касационните жалби са неоснователни и като такива, не следва да бъдат уважавани.
ЯАС, първи касационен състав счита, че касационните жалби
са подадени от надлежни страни в предвидения от закона срок и като такива се
явяват процесуално допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съображенията за това са следните:
С Решение
№ 260002/12.01.2022 г. по АНД № 20192310200208/2019 г. ЕРС е изменил
Наказателно постановление № 2279/2018 от
25.03.2019 г., издадено от Зам. директора
на Митница Бургас, в частта, с която на осн. чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците на касатора С.Ш.М. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 160 120 лева, като е намалил същата на 39 530
лева, представляващи 100 % от
митническата стойност на стоките – предмет на нарушението и е потвърдил
наказателното постановление в останалата му част, с която на осн. чл. 233, ал.
6 от ЗМ е постановено отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на
нарушението, именно: 400 бр. зъбни импланти,
1 600 бр. надстройки за зъбни импланти и
хирургически сет - 8 бр., както и лекият автомобил „****“ с рег. № ****,
послужил като средство за превозване на стоките – предмет на нарушението.
За да постанови съдебния си акт, решаващият
съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните
изисквания и на базата на установената в
резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка е приел, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че касаторът М. не е изпълнил задължението си да декларира
превозваните от него стоки, както и че са налице основанията по чл. 233, ал. 6
от ЗМ за отнемането им в полза на
държавата. Изложените в тази връзка
съображения изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което е
ненужно да бъдат преповтаряни. Следва да
се посочи само, че по силата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, на отнемане в полза на
държавата подлежат всички стоки, които са предмет на митническа контрабанда,
независимо от това чия собственост са. Правилни са изводите на първоинстанционния
съд и досежно намаляването на размера на наложеното
наказание глоба съобразно стойността на стоките – предмет на нарушението,
установена с назначената от съда комплексна съдебно-оценителна експертиза. В
тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира становището на
процесуалния представител на касатора Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас, че
решаващият съд е приел заключението на вещите лица без да изложи мотиви. Видно
от мотивите към съдебното решение, съдът е посочил изрично защо приема даденото
от вещите лица заключение (стр. 7 и стр. 8 от решението). С оглед
обстоятелството, че вещите лица, видно от заключението им и от обясненията,
дадени в съдебно заседание пред ЕРС, са изготвили заключението си съобразно
разпоредбата на чл. 74 § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. настоящата съдебна инстанция намира, че
решаващият съд правилно е приел заключението и е основал решението си на
последното. В този смисъл и жалбата на касатора Агенция „Митници“, ТД Митница
Бургас е неоснователна.
Що се отнася до твърдението на касатора М., че
стоките – предмет на нарушението всъщност не са предназначени за продажба, а
представляват мостри, съдът намира същото за несъстоятелно. Това възражение е
правено както пред административнонаказващия орган, така и пред ЕРС и е
получило отговор в мотивите на оспореното съдебно решение. Както правилно е
посочил решаващият съд, върху стоките – предмет на нарушението липсва
обозначение, че същите не са предназначени за пускане на пазара, каквото
изискване се съдържа както Закона за медицинските изделия (чл. 15, ал. 10 и ал.
11), така и чл. 4, § 3 от Директива 2007/47/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 септември 2007 г. Поради това изводът, че тези стоки не са мостри,
е напълно законосъобразен и обоснован, а доколкото става въпрос и за голямо
количество, законосъобразен е и изводът, че те са с търговски характер.
Следва да се отбележи също, че
настоящата съдебна инстанция не приема и становището на процесуалния
представител на касатора М., че реалната цена на
стоките – предмет на нарушението била установена още от представените в хода на административнонаказателното
производство документи. Видно от последните, те са издадени от „НОВОДЕНТ СА“ – *.
На опаковката на стоките също е посочено, че са с произход СН – *, но поставения
върху тях щрих код не съответства на обозначения на етикета им произход. Поради
това няма как да се приеме за меродавна
стойността на стоките, посочена в
представените документи.
В касационната си жалба М. твърди
също, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което
обуславя отмяна на наказателното постановление, като сочи, че становището, с което била определена
митническата стойност на стоките – предмет на нарушение е предадена на 02.04.2019 г., т.е. след издаване на наказателното постановление
(последното е издадено на 25.03.2019 г.). Това твърдение е несъстоятелно. Става
дума за следното:
Действително, видно
от приложената към делото регистрационно-контролна карта, П.С. – председател на
комисията, която е определила митническата стойност на стоките – предмет на
нарушението, е предала становището на комисията на 02.04.2019 г., а видно от
отбелязването върху наказателното постановление, то е издадено на 25.03.2019
г. Доколкото обаче стойността, посочена
в наказателното постановление е същата като тази, посочена в становището на
комисията, следва да се приеме, че
правата на М. не са били нарушени. Следва да се има предвид също така и обстоятелството,
че по искане на процесуалния
представител на М. впоследствие е била назначена комплексна стоково-оценъчна експертиза и
именно посочената в заключението по тази експертиза стойност е приета от съда
за меродавна. При това положение дори и да се приеме, че в хода на
административнонаказателното производство е било допуснато нарушение на
процесуалните правила, то в никакъв случай не е съществено, тъй като не е
ограничило правото на нарушителя на защита и не би могло да бъде самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Що се отнася до частта от
касационните жалби досежно разноските, съдът намира
следното:
Както
вече бе посочено по-горе, с решението си ЕРС е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената санкция. Разноските в тези производства, съобразно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН се присъждат по реда на АПК. Последният, в чл.
143 предвижда присъждане на разноски в
случаите, в които оспореният акт е отменен или когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, но не и когато оспорването е частично
основателно. В тези случаи разноските остават в тежест на страните така, както
са ги направили.
Предвид горното съдът намира, че
решението на ЕРС следва да бъде отменено само в частта, с която страните са
осъдени да си заплатят взаимно разноски. В останалата си част, като напълно
законосъобразно и обосновано, оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Доколкото и двете касационни жалби са
неоснователни, разноски не следва да се присъждат и в настоящото производство.
Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260002/12.01.2022 г. по АНД № 201923102000208/2019
г. г. на ЕРС В
ЧАСТТА, с която С.Ш.М. е осъден да
заплати на Агенция „Митници“ – ТД Митница Бургас сумата от 100 (сто) лева, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение, както
и В ЧАСТТА, с която АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – ТД Митница – Бургас е осъдена
да заплати на С.Ш.М. сумата от 200 (двеста) лева за направените по делото
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на С.Ш.М. и АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – ТД
Митница Бургас за присъждане на направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението в ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се
чете ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете