Определение по дело №106/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 193 / 20.02.2024г. по ЧНД № 267 / 2024г. по описа
на Районен съд – Сливен по отношение на В.Н.Б. – обвиняем по досъдебно
производство № 247/2024г. на РУ – Сливен, вх. № 970 / 2024г. по описа на РП
– Сливен е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от обв. Б., чрез
служебния му защитник и в нея се твърди, че то е незаконосъобразно и
неправилно. Сочи се, че Б. е обвинен в извършването на престъпление по
чл.330, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Не се оспорва факта, че същият е осъждан
за извършени престъпения от общ характер и че деянието, за което той е
обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”
действително е тежко, по смисъла на закона. Твърди се, че от анализа на
събраните по делото доказателства се потвърждавало, че обвиняемият
съдействал на органите на разследването; дал чистосърдечни показания,
многократно изразил съжаление за действията си, изказал съжаление за това,
че се е подвел. В съдебната зала заявил, че извършил деянието „от глупост“,
както и че нямал никакви близки, родителите му били починали, че осъзнал
своята грешка и съжалявал за случилото се. Твърди се, че до настоящия
момент разследването по досъдебното производство не било приключило,
предстояло извършването на допълнителни следствени действия, предявяване
на досъдебното производство, както и че дори събраните до момента
доказателства да обосновавали предположението, че обв. Б. е автор на
деянието, това не можело да дава основание за предположение, че е налице
реална опасност от извършване на ново престъпление и той да се укрие. В
тази насока липсвали доказателства. Предишните му осъждания не били
основание да се приеме, че е налице реална опасност от извършване на ново
престъпление и/или той да се укрие. Обвиняемият имал постоянен адрес в
град Сливен, винаги се явявал пред разследващите органи, когато бил
призоваван. Наложената му мярка за неотклонение се явявала
нецелесъобразна, била в противоречие със законовите изисквания, а също и
прекалено тежка.
Искането е въззивният съд да постановите определение, с което да
измени наложената мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека
такава.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник
на обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я
уважи по съображенията, изложени в нея. Твърди още, че при внимателен
анализ на доказателствата от досъдебното производство било видно, че обв.
Б. не участвал пряко в извършване на престъплението, а само присъствал на
мястото на извършване. Нямал досег до запалителните средства, бил
наблюдател. През цялото време на досъдебното производство се разкайвал и
напълно съдействал на органите за изясняване на обстоятелствата около
деянието. Имал критично отношение към това, което направил. При други
1

негови деяния бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ и през цялото
време я изпълнявал стриктно. Моли за изменение на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, а именно в „Домашен
арест“.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за
неоснователна, а определението на районния съд – за правилно и обосновано.
Ангажираните по делото доказателства обосновавали наличието на
предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно обоснованото
предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е
обвинен – по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за което се предвиждало
наазание лишаваен от свобода и наличието на реална опасност да се укрие
или извърши престъпление. Обв. Б. бил осъждан няколкократно за различни
престъпления, вкл. обществено опасни такива, както и палеж, за каквото
деяние е и процесното обвинение. Налице била укорима системност в
поведението на обвиняемия, отчетена от първоинстанционния съд.
Предлаганата от защитата по-лека мярка за неотклонение не би реализирала
визираната в чл.57 НПК цел на мерките за неотклонение, а именно да
попречат на обвиняемия да извърши престъпление. Характеристиките на
личността на обв. Б. и на осъщественото инкриминирано деяние разкривали
висока степен на обществена опасност, поради което мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ била законосъобразно определена с оглед
реализиране целите на чл.57 НПК. Предлага въззивния съд да потвърди
обжалваното определение на РС - Сливен като правилно и законосъобразно.

Обвиняемият иска да му бъде наложена по – лека мярка за
неотклонение.
Съдът, след съвещание и като се запозна с подадената частна жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на
производството до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователна.
С постановление от 18.02.2024 г., предявено на същата дата, В.Н.Б. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 247/2024 г. по описа на РУ -
Сливен, вх. № 970/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, за
престъпление по чл. 330 ал.1 вр. чл. 20 ал.4 от НК затова, че на 17.02.2024 г. в
гр. Сливен в съучастие като помагач със С.Й.П. от гр. Сливен, като умишлено
улеснил извършването на престъплението чрез съвети и разяснения, запалил
имущество със значителна стойност – лек автомобил марка „Ауди А7“ с рег.
№ *** на стойност 30 000 лв., собственост на „И. – Т“ ЕООД, ЕИК ***
гр.Сливен, с управител и собственик на капитала Т.Г.Т. от гр.Сливен.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.02.2024г., на осн.
чл. 64 ал.2 от НПК обв. Б. е бил задържан за срок от 72 ч., считано от
2

предявяване на обвинението до довеждане на обвиняемия пред съда.
Обв. Б. е на 36 години, със средно образование, не е женен, безработен,
няма доходи и имущество. Има регистриран постоянен адрес в гр. Сливен,
***. Видно от приложената характеристична справка употребява алкохол и
наркотични вещества. Осъждан многократно - за престъпления по чл. 194, ал.
1 от НК, по чл. 198, ал. 1 от НК, по чл. 195, ал. 1 от НК, по чл. 196, ал. 1, т. 1
от НК, по чл. 326, ал. 1 от НК, по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК, по чл. 354а, ал. 5 от
НК. Изтърпявал е ефективно наложени му наказания лишаване от свобода.
Последно на 17.07.2020г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок
от две години. Видно от приложената справка за неприключили наказателни
производство, обв. Б. е обвиняем и по досъдебно производстгво 1757/2021г.
на РУ – Сливен за престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. Б. на мярка
за неотклонение "Задържане под стража", районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което в
закона е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години и
че от събраните до момента доказателствени материали може да се направи
обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). По делото са налице достатъчно данни,
включително надлежно събрани доказателствени източници – показания на
свидетелите Т.Т. и Р.В.; протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоснимки; доброволно предаден с протокол диск, съдържащ относими към
процесното престъпление видеозаписи от охранителни камери; справка за
съдимост и характеристична справка на обвиняемия; веществени
доказателства, които подкрепят обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил разследваното деяние. За разлика от осъдителната
присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на
предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,
предмет на обвинението. Предстои осъществяването и на други действия по
разследване, необходими за събиране на доказателства и за изясняване на
релевантните по делото обстоятелства.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е
приел, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши
престъпление. Разследваното престъпление не се явява изолиран случай в
живота му - той е осъждан за тежки умишлени престъпления, включително и
по чл. 330, ал. 2 от НК, изтърпявал е ефективни наказания лишаване от
свобода. За това свидетелства приложената справка за съдимост, сочеща
предходните осъждания на обвиняемия. Срещу него се води и друго
наказателно производство – за престъпление по чл. 216, ал. 5 от НК.
Деянието, за което обвиняемият е привлечен по настоящото досъдебно
3

производство говори за устойчивост на престъпното поведение, както и че
наложените ефективни наказания лишаване от свобода до момента не са
постигнали целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на
обвиняемия, обремененото му съдебно минало и недобрите характеристични
данни го характеризират като личност със завишена степен на обществена
опасност и формирани трайни престъпни навици. Към обстоятелствата
обуславящи реалната опасност обвиняемия да извърши престъпление
настоящата инстанция прецени и това, че обвиняемият е безработен и няма
легален източник на средства за препитание.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на
обвиняемия или специфични ангажименти към семейство, които да обуславят
необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение.
До настоящия момент обвиняемият не е осуетил разследването, но и не
е имал такава възможност, тъй като то е съвсем в началния си стадий и той е
бил задържани. Безспорно обвиняемият има постоянен адрес в гр. Сливен,
но наличието му само по себе си, не налага извод за определяне на по-лека
мярка за неотклонение.
Предвид горните съображения, Окръжният съд намира за
неоснователни доводите на защитата за налагане на по – лека мярка за
неотклонение „Домашен арест“. Районният съд е направил правилния и
законосъобразен правен извод, че по отношение на обв. Б. следва да бъде
взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”.
Въззивният съд се присъединява изцяло към това становище. Като съобрази
всички факти, имащи значение за вида на взетата спрямо обв. Б. мярка за
процесуална принуда, въззивният съд прие, че настоящата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е постановена при стриктно
съблюдаване на регламентираните в чл.63, ал.1 от НПК предпоставки и ще
допринесе за постигане на предвидените в законовата разпоредба на чл. 57 от
НПК цели на мярката, като обезпечи приключването на наказателното
производство в разумен срок. Тя е най-подходяща по отношение на обв. Б. на
настоящия етап от досъдебното производство.
С оглед изложеното, въззивният съд направи извода, че определението,
с което по отношение на обв. Б. е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” е законосъобразно и като такова го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови
определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	103
Дата:	27 февруари 2024 г. (в сила от 27 февруари 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200600106
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 февруари 2024 г.

Определение по дело №106/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите