О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Враца, 27.12.2018
г.
ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и
седми декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА -
ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл. с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от мл.
съдия Никифорски ВГД № 650 /2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
развива по чл. 423 от ГПК, чл. 413, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по искане
за приемане на възражение по чл. 423 от ГПК,подадено от Д.А.Д. ,против заповед
№ 857/02.12.2015 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1406/ 2015 г. по опис на Районен съд - гр. Козлодуй, издадена в полза
на " АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.
Козлодуй..
Подадената заповед се обжалва и в частта за разноските, на
основание чл. 413, ал.1 от ГПК, касателно
присъденото юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 410 от ГПК.Поддържа се, че присъденото такова с обжалваната заповед е прекалено
завишено и че по същество не се дължат такива разноски.
Във възражението по
чл. 423 от ГПК се поддържа,че издадената срещу молителят заповед за изпълнение
не му е връчена надлежно, поради което е лишен от възможността да оспори
вземането с възражение.
Сочи,че узнал за заповедта едва с
получаване на съобщение, получено от Държавен съдебен изпълнител М.Д.при
Районен съд- гр. Козлодуй за наложения запор върху банковата му сметка, както и
за приетите допълнителни разноски по изпълнителното дело с постановление от
30.04.2018г. и постановление от 17.05.2018г., изпратено на длъжника с изх. № 2759/21.05.2018г.,която
е връчена на 03.06.2018г./видно от върнат 2 - ри екземпляр от съобщението/. посочва,
че поради здравословни проблеми, заедно със съпругата си са напуснали жилището
с в гр. Козлодуй и са се преместили за да живеят в гр. Монтана, което е
собственост на неговата съпруга. Посочва, че в жилището в гр. Козлодуй останали да живеят тяхната дъщеря и нейният
съпруг, с които не са в добри взаимоотношения и предполага, че именно те са
получавали книжата, като категорично заявява, че на него не са му връчвани
никакви документи във връзка със задължението му към " АЕЦ КОЗЛОДУЙ"
ЕАД.
Въз основа на
изложеното прави искане до въззивния съд да приеме депозираното възражение на
основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът, в лицето
на " АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, представлявано
от изпълнителния директор, в срока по чл. 276 ГПК депозира писмен отговор по
възражението и подадената частна жалба по
чл. 413, ал.1 от ГПК. В същия се посочва, че не са налице твърдяните от
жалбоподателя процесуални нарушения на РС - гр. Козлодуй при връчването на
атакуваната заповед за изпълнение, като се излагат съображения в тази насока.Въз
основа на това се прави искане подадената частна жалба да бъде оставена без
уважение, като неоснователна и недоказана.
Врачанският
окръжен съд,като взе предвид изложените оплаквания във възражението и частната
жалба,както и след като съобрази съдържащите се в делото и към възражението
писмени доказателства,намира за установено следното:
По възражението по чл. 423 от ГПК.
Производството по
ч.гр.д.№ 1406/2015 г. по описа на РС – гр. Козлодуй е образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,подадено от " АЕЦ
КОЗЛОДУЙ" ЕАД - гр. Козлодуй против
Д.А.Д. за парично вземане, както следва: сумата от
258.97лв., представляваща главница за изконсумирана и незаплатена топлинна
енергия и топла вода за периода от 02.2014г. до 07.2015г., лихва за забава в
размер на 24.62лв., такса топлинно счетоводство в размер на 17.00лв, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.11.2015г., ведно с разноските в гр.
процес от 25,00лв. - държавна такса и 300.00лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на заявлението,
на 02.12.2015 г. РС – гр. Козлодуй е издал заповед № 857/02.12.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Извършена е служебна
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.,от която
се установява,че лицето Д.А.Д. е с
постоянен и настоящ адрес ***.
След посещение на
установения адреса и неоткриване на длъжника е постановено залепване на
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК до лице с имена Д.А.Д., което е извършено
на 18.01.2016 г.
С разпореждане от
02.03.2016 г. е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на
дружеството заявител по отношение на присъдените по заповедта по чл. 410 от ГПК
суми.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
І.По
допустимостта на жалбата.
Искането за приемане
на възражението и частната жалба с правно основание чл.413, ал.1 ГПК са
подадени от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което същите се
явяват процесуално допустими.
ІІ. По основателността.
Разгледано по
същество същото искането за приемане на възражението е неоснователно.Съображенията
за това са следните:
Разпоредбата на
чл. 423 от ГПК, дава възможност на длъжника, който е бил лишен от възможността
на оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в
срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в
едномесечен срок от узнаване на заповедта.Молбата за приемане на възражението
следва да се основава на твърдения за наличие на някое от обстоятелствата
по чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК.В
процесния случай молителят се позовава на
чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК,като излага съображения за ненадлежно връчване
на заповедта за изпълнение.
Настоящата
инстанция намира неоснователни доводите, дали основание за депозиране на
възражението.Издадената от районния съд заповед за изпълнение е издадена при
спазване на правилата за връчване залегнали в глава VІ от ГПК.
Доводите за
неправилно / ненадлежно / връчване на издадената заповед за изпълнение,
настоящият състав намира за неоснователни. Съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се
връчват на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на
посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на
такъв - на постоянния. Пред първостепенния съд е установено, че посочения в
заявлението адрес е и настоящият, и постоянният адрес на ответника. Същевременно,
съобразно правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят залепва уведомление на посочените в текста
места. Съдебната практика, преди изменението на чл. 47, ал.1 ГПК /ДВ., бр. 87
от 2017 г./ приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се
доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и
констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три
посещения, в продължение на повече от един месец, по различно време на деня,
включително в обичайното време за пребиваване на адреса и в часовете извън стандартното
работно време. /Определение № 160/31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 194/2009 г.,
ВКС, I г. о., Определение № 642/25.10.2012 г. по ч. т. д. № 520/2012 г., ВКС, I
т. о., Определение № 559 от 16.07.2014
г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 14 от 20.04.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., Решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д.
№ 505/2011 г. на ВКС, ІV г. о./. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението
всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за
приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или
въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да
бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което
е съгласно да получи съобщението. Безспорно в случая длъжникът не е бил намерен
на посочения адрес. Удостоверено е също така и обстоятелството, че не се намира
лице, на което съобщението /в случая – заповедта за изпълнение и приложенията
към нея/ да бъде връчено. Следва да се отбележи, че процедурата по връчване
предвижда, ако връчителят не намери лицето на адреса и не намери лице сред
посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението, се
преминава към залепване на уведомлението на описаните в закона места. /така
решение № 122/24.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 950/2012 г., IV г.о. и
определение № 565/28.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 577/2009 г., III г. о./.
В случая върху уведомлението длъжностното лице е удостоверило, че на посочените
дати не намира длъжника, като е отразено и че не са намерени лица, които са съгласни да получат
съобщението. Това е необходимо, защото съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго
лице, което е съгласно да го приеме. Съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК, това „друго
лице“ може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса,
или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Връчителят на
издадената заповед за изпълнение е констатирал, че е посещавал четири пъти адреса
на длъжника, като и четирите пъти той не бил открит.Връчителят е отбелязал, че е посетил адреса на:
14.12.2015 г. - 18.10 ч., 29.12.2015 г. - 10.10 ч.,04.01.2016 г. - 19.00 ч. и на 18.01.2016 г. – 20.15 ч., от
което е видно, че е спазено изискването на практиката, адресът да е посетен не
по-малко от три пъти, в продължение на повече от един месец, по различно време
на деня, включително в обичайното време за пребиваване на адреса и в часовете извън
стандартното работно време.Освен това е
отразено в съобщението, че по сведение на домоуправителя – П. С. лицето живее
на адреса, но не знае кога може да бъде намерено.След като е събрал информация,
че лицето живее на търсения адрес, не е било необходимо да се извършва актуална
справка за ПА/ НА на длъжника.
Неоснователно е и
възражението на длъжника, че по време на връчване на заповедта за изпълнение не
е живял на адреса в гр. Козлодуй, а в гр. Монтана. Установено е по безспорен
начин в производството,че молителят е с постоянен и настоящ адрес ***. Адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее или
получава кореспонденцията си според чл. 89 от ЗГР. Разпоредбата на чл. 91 от
ЗГР посочва,че адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянният му и
настоящ адрес в регистъра на населението.Чл. 93 от ЗГР определя като постоянен,
адресът на населеното място,което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението, а според чл. 94 от ЗГР,настоящ е адресът,на който лицето
живее,като то може да има само един постоянен и само един настоящ адрес.Според
чл. 93, ал.5 от ЗГР постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с
органите на държавна власт и местно самоуправление.Промяната на настоящия адрес
според чл. 99 от ЗГР, е в задължение на всяко лице,което е длъжно да заяви
новия си настоящ адрес в 30 дневен срок.В случая няма данни молителят да е
изпълнил това вменено от закона задължение.При това положение,правилно всички
съобщения са му връчвани на адреса, установен като постоянен и настоящ след
извършване на справка на НБД "Население".
С оглед изложеното
настоящият състав приема, че процедурата по връчване на съобщението за
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК не опорочена, при което
заповедта за изпълнение е била връчена надлежно на длъжника, чрез залепване на
уведомление.Не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Подаденото
възражение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По частната
жалба по реда на чл. 413, ал.1 от ГПК.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно трайната и
последователна практика на Върховния касационен съд на Република България
разпоредбите на НМРАВ, съответно на
НЗПП относими и приложими при определяне
на размера на юрисконсултското възнаграждение имат материалноправен характер,
поради което е приложима тази редакция на съответната наредба, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е предадено обратно действие. Когато става въпрос за юрисконсултско
процесуално представителство, се
презюмира плащане от представляваната страна, без да се доказва пряко направения
разход за това / решение №10 от 29.09.2016г. по к.д.№3/2016г. на
Конституционния съд на Р България/, тоест релевантен за извършване на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, а от там и
за определяне размера им, е нормативно закрепения минимален размер на
адвокатското възнаграждение такъв, какъвто е към момента на представяне на
пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред съответната
инстанция, с което разходът се счита
направен. Или това е момента, към който съдът е длъжен да съобрази действащата
към същия този момент редакция на съответния нормативен акт, относим към
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение. В случая, това е съобразено от заповедния
съд, който е приложил Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към 30.11.2015 г. (датата на образуването на
заповедното производство с представено пълномощно за процесуално
представителство на заявителя от юрисконсулт)
по чл.7 ал.2 т.1 в редакцията си, съгласно ДВ, бр.28 от 28.03.2014г.
В случая, от момента на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК до заповедния съд следва да се счете, че е налице
упълномощаване на юрисконсулт да представлява " АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД.
Към тази дата размерът на минималното юрисконсултско възнаграждение е от 300лв,
съизмеримо с минималния размер на адвокатското възнаграждение по цитираната
НМРАВ.Заповедният съд е разпоредил да се заплати на заявителя за осъщественото
в негова полза процесуално представителство в размер на 300.00 лв., което е в
размер на минимума съгласно ал.7,ал.2 т.
1 от Наредбата - при интерес до 1000лв. - 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, поради което последното не се явява прекомерно и не са налице
основания за неговото намаляване.
При тези
съображения въззивният съдебен състав намира, че издадената от районния съд
заповед за изпълнение, в частта й за разноските, е правилна и законосъобразна,
при което ще следва да се потвърди. Изискванията на закона по отношение
определянето на дължимите от Д.А.Д. разноски в заповедното производство са
спазени от районния съд, поради което подадената от заявителя частна жалба се
явява неоснователна
Така мотивиран,Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.А.Д., ЕГН **********
за ПРИЕМАНЕ на ВЪЗРАЖЕНИЕ против заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 857/02.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 1406/ 2015 г. по опис на Районен
съд - гр. Козлодуй, издадена по заявление на " АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. Козлодуй
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с правно
основание мл.413, ал. 1 ГПК на Д.А.Д.,
ЕГН ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 857/02.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 1406/ 2015 г. по опис на Районен съд - гр.
Козлодуй , В ЧАСТТА, с която е постановено Д.А.Д. да заплати на " АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД,
ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. / триста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........