ПРОТОКОЛ
№ 487
гр. Пловдив, 24.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Нестор Сп. Спасов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Виктор. Ас. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600474 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Р. Ю. К. се явява лично и с адв. Т. Д.,
упълномощена от по-рано на ДП и адв. Г. З. , който сега представя
пълномощно, и двамата от АК - Хасково
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Също.
Обвиняемият К.: Съгласен съм да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства. Да се
даде ход на съдебните прения.
Адв. Д.: Поддържам изцяло въззивната частна жалба.
1
Нямаме искания за отводи към състава и такива за други
доказателства.
Не можахме да се снабдим с тези, които поискахме с жалбата.
Адв З.: Поддържам частната жалба, депозирана от колегата.
Нямаме искания, вкл. за отводи.
Обвиняемият К.: Поддържам жалбата и не възразявам този състав
да разгледа мярката ми за неотклонение.
Няма да соча доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът намира, че делото е
изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения
по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата. Моля да
отмените атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно,
като приемете, че липсват предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК, както и
тези по ал. 2 на чл. 63 от НПК.
Както отбелязах, не можахме да се снабдим с исканата медицинска
документация, поради което няма да обсъждам здравословното му състояние.
Ще отбележа само, че искането на прокуратурата би било основателно,
въпреки ранния етап на разследване, ако имаше поне една данна по делото,
която да сочи К. за подбудител на извършеното от Д. М..
От друга страна, прави впечатление, че прокуратурата по делото в ХОС
изложи твърдение, че двамата през септември са пътували съвместно до Р
Турция, което било отразено в справка за задграничен контрол. Проверих
днес отново тази справка и ми направи впечатление, че Д. М. многократно е
осъществявала пътувания с други лица - със З. и някаква госпожа Ж., а
конкретното пътуване, което прокуратурата обоснова като тяхно съвместно
такова, е било с Г. В. и същата Ж.. Те са излизали в Р Турция, но Р. няма нито
едно съвместно пътуване с тази госпожа.
Отделно от това, като изключим заявените от Д. М. обстоятелства, няма
2
нито една данна, която да сочи, че той подбудител или помагач. Ето защо
моля да отмените мярката или да я измените в по-лека такава, която да е
адекватна и в достатъчна степен да обезпечи целите на наказателното
производство. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
Адв. З.: Уважаеми апелативни съдии, за да се вземе мярка за
неотклонение задържане под стража съгласно чл. 63, ал. 1 от НПК трябва да
има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил това, за което е
обвинен. По мое скромно мнение такова обосновано предположение не може
да се направи от доказателствата по делото. Единственото, което имаме, са
показанията на извършителя. Правният термин за това е съдебен оговор –
когато един обвиняем „топи“ друг обвиняем. Съгласно практиката на ВКС
обаче, за да може оговорът да е доказателства трябва де подкрепен от други
преки доказателства по делото, а такива няма. Прокуратурата повтаря
мантрата си, че е в началото на разследването, че ще събере доказателства, но
какво може да се събере, след като е очевидно, че този човек няма досег до
предмета на престъплението. Няма, защото има направени обиски,
претърсвания, изземвания и няма нищо иззето, нито от дома му, нито от
колата му, нито има нещо общо с иззетото на границата. Единственото, което
прокуратурата може да продължи да изследва е, че между него и другата
обвиняема има връзка. Да, има, но каква е никой не знае – може да е чисто
лична, може да е изградена на интимни отношения, може той да я е
преследвал с колата, но като е видял, че ще мине границата с Турция, да се
откаже да я преследва, но това не е никаква улика, че той участва в
престъплението като помагач или като подбудител, ерго, няма на какво да се
обоснове това предположение.
Освен това, чл. 63, ал. 1 от НПК изисква обвиняемият да има опасност
да се укрие или да извърши друго престъпление. Очевидно е, че такава
опасност от укриване няма. Той има постоянен адрес, има някакъв бизнес тук.
Това всичко само по себе си е достатъчно да го задържи в България, да не
говорим, че прокуратурата се е постарала да забрани да напуска пределите на
страната.
Да извърши друго престъпление с какво се обосновава? – погледнато
чисто формално, съдебното му минало не е обременено, защото е
реабилитиран. В този смисъл моля да промените мярката за неотклонение на
3
подзащитния ми. Не бих казал, че трябва да не се вземе мярка за
неотклонение. Моето лично мнение е да има някаква мярка за неотклонение,
за да са спокойни и прокуратурата и съдът, но нека да е такава, че да
предопредели една осъдителна присъда. В този смисъл моля вашия съдебен
акт.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Р. Ю. К.: Съгласен съм с казаното от адвокатите ми,
поддържам го.
Просто искам да ме освободите под домашен арест, да съм си вкъщи.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ви предлагам да
оставите без уважение жалбата като неоснователна и да потвърдите
определението на Хасковския окръжен съд, с което на обвиняемия е взета
най-тежката мярка за процесуална принуда задържане под стража.
Обвинението е тежко, изключително тежко бих казал, тъй като е за
престъпление по чл. 242, ал. 2 във вр. с ал. 2 от НК, тъй като се предвижда
наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода - като за убийство.
Когато е за високо рискови наркотични вещества е такова наказанието, а за
другите наркотични вещества е от 3 до 15 години лишаване от свобода.
Относно наличието на обоснованото предположение - прав е
колегата, за съдебната практика и теорията относно оговора на един
обвиняем спрямо друг. До момента е налице такъв, но както бе и
отбелязано, той трябва да бъде потвърден и от други събрани по делото
доказателства. В случая това са разпитите на митническите инспектори. Аз
ще продължа с мантрата, както се изрази колегата, че делото е в съвсем
начална фаза на разследване и тепърва ще се събират други доказателства.
Явно е, че в случая се касае за една организираност на тази престъпност –
контрабанда на наркотици. Не се касае за инцидентно деяние, а за добре
организирана дейност.
Относно втората предпоставка – опасността от укриване или
извършване на престъпление: В случая тя, разбира се, е налице и с оглед на
това, че в случая е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, т.е.
опасността от укриване и извършване на престъпление се презюмира. Касае
4
се, разбира се, за оборима презумпция, освен ако от материалите по делото
не се сочи друго, а в случая не се сочи. Съдебното минало на обвиняемия не
е безпроблемно, както се изрази колегата. Многократно е осъждан,
нарушавал е различни обществени отношения, като последното му
осъждане през 2020 г. е за наркотици, макар и условно. Явно не се е
поправил и не си е взел бележка от това осъждане. Това го очертава като
личност със завишена степен на обществена опасност. Затова считам, че
най-адекватната мярка за неотклонение в случая е задържане под стража.
Адв З. /реплика/: По отношение на това, че показанията на
митническите служители били допълнителни доказателства, които
подкрепяли обясненията на другата обвиняема, моля все пак да имате
предвид, че те не са преки свидетели, не са очевидциь, а само
възпроизвеждат това, което обвиняемата им е казала.
По отношение пък на такава организирана престъпна дейност няма
никакви доказателства по делото, нито съответна правна квалификация за
група или за продължавано престъпление, т.е. това е до известна степен
спекулация.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Р. Ю. К.: Само мога да кажа, че миналото ми деяние
може да се е получило, защото съм бил на неправилното място. Разбирате
какво искам да кажа. Беше грешка, изтърпял съм си наказанието и това
няма да се повтори. Заявявам, че в това престъпление, за което съм
обвинен, не съм участвал с Дора.
Държа на бизнеса си, имам заведение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещанието, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно наказателно производство по чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С протоколно определение № 665 от 16.10.2023 г. на Хасковския
окръжен съд, постановено по ЧНД № 662/2023 г., спрямо обвиняемите Д. Д.
М. и Р. Ю. К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП
№ 110/2023 г. по описа на ТД „Митница“ - Бургас.
Обвиняемата Д. М. и защитникът й не са обжалвали постановеното
определение, което по отношение на нея е влязло в законна сила.
5
Недоволен от определението, обаче е останал обвиняемият Р. К., който
чрез своя защитник – адв. Д. го е обжалвал с искане да бъде отменено, като му
се измени мярката за неотклонение в по-лека. Защитата оспорва на първо
място, че от събраните до момента доказателства не може да се направи
извод за наличието на обосновано предположение в това същият да е взел
участие в инкриминираното деяние като подбудител и помагач. Счита, че
обясненията на обвиняемата М. като извършител на деянието не следва да
бъдат възприети с доверие, защото има интерес да остане свидетел по делото.
Не се оспорва, че обвиняемият К. е пътувал по това време за Р. Турция, но
целта му е била съвсем друга. Впоследствие разбирайки за незаконните
намерения на М. се е отказал, за да няма неприятности. При извършените
спрямо него личен обиск, както и претърсване на жилището и на ресторанта
му не са били открити някакви инкриминирани вещи. Възразява се срещу
становището на съда, че обвиняемият К. е осъждан, тъй като по последната
му осъдителна присъда е изтекъл изпитателния срок и трябва да се счита за
реабилитиран. Твърди се, че здравословното състояние на обвиняемия
Каландер не е добро, за което ще представят доказателства. Намира, че не са
налице останалите предпоставки - реална опасност от укриване или
извършване на друго престъпление, което изисква вземането на по-лека
мярка за неотклонение.
Обвиняемият Р. К. се явява лично, с адв. Т. Д. и адв. Г. З. от АК -
Хасково като заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея
съображения. В тази връзка се предлага отмяната на определението на ХОС и
вземането на по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна най-вече с
оглед на тежестта на повдигнатото обвинение и началния етап от
разследването.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с направените
оплаквания и преценявайки изцяло правилността на атакуваното определение
намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че от събраните
по делото доказателства може да се направи обосновано предположение за
6
съпричастността на обвиняемия Р. Ю. К. към вменената му инкриминирана
престъпна дейност по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК, която
представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
поради предвидената наказателна отговорност „Лишаване от свобода“ от 10
до 15 години и „Глоба“ от 100 000 до 200 000 лева.
В тази насока реално са налице достатъчно доказателства, за да се
направи подобен извод, освен от обясненията на обвиняемата М. но и от
показанията на свидетеля К. А., протоколите за претърсване и изземване, за
доброволно предаване, за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми,
справки за задгранични пътувания, справки за съдимост и характеристични
данни и др. Това е дало основание на първостепенния съд да счете, че тези
доказателствени материали сочат на извършени от обвиняемите фактически
действия по опит да пренесат през държавната граница на високорискови
наркотични вещества. Установения механизъм на извършване на деянието,
планиране и начин на укриване на наркотика показват, че не се касае за
инцидента проява, а за добре обмислена инкриминирана деятелност, което
обуславя една висока степен на обществена опасност на деянието и на
личността на двамата обвиняеми.
Впоследствие с напредването на разследването отново ще предстои по-
задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуално внасяне на делото за
разглеждане в съда, събраните доказателства, установяват по безспорен
начин, извършването на инкриминираното деяние от обвиняемия. Но към
настоящия момент няма основание за игнориране на наличните
доказателствени източници.
Първоинстанционният съд обосновано е решил, че с оглед на
характеристиката на вменената на обвиняемия престъпна дейност, за която е
предвидено минимално наказание от 10 години „Лишаване от свобода“, при
преценката на първоначалната мярка за неотклонение е налице законовата
презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, за да се счете, че е налице реалната
опасност от тяхното укриване и извършване на друго престъпление.
При достигането до този извод е взето предвид и обремененото съдебно
минало на обвиняемия К., който многократно е бил осъждан за различни
престъпления, вкл. през 2020 г. и за деяние по чл. 354а от НК. В този смисъл
същият е преценен като личност с висока степен на обществена опасност,
7
защото въпреки реализираната до момента наказателна репресия, е останал с
непроменени престъпни нагласи.
Оплакванията за влошено здравословно състояние на обв. К. не са били
подкрепени с нужните доказателствени източници, за да бъдат обсъждани.
На този извод не би могло да повлияе обстоятелството, че обвиняемият Р.
К. е с постоянен адрес по местоживеене и трудово ангажиран. Затова на
настоящия все още ранен етап от разследването е налице реална възможност
обвиняемият К. при вземането на една по-лека мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“ да се укрие или да извърши престъпление.
В този аспект не може да бъде възприето искането на обвиняемия и
неговите защитници за вземането на по-лека мярка за неотклонение, тъй като
подобна мярка за процесуална принуда не би отговаряла на целите,
регламентирани в чл. 57 от НПК.
Понеже са налице всички изрични изисквания на чл. 63, ал. 1 от НПК,
настоящият въззивен състав счита, че следва да се потвърди атакуваното
определение като обосновано, законосъобразно и правилно.
Предвид на изложеното и на основание чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК,
Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 665 от 16.10.2023 г. на
Хасковския окръжен съд, постановено по ЧНД № 662/2023 г., в частта, с
която спрямо обвиняемия Р. Ю. К. е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” по ДП № 110/2023 г. по описа на ТД „Митница“ - Бургас.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:41 часа.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9