РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. Благоевград, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102349 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
инж. ***** – управител против Б. М. С., ЕГН **********, от гр. *****.
Ищецът твърди, че в периода от 13.12.2018 г. до 06.04.2021 г. е доставял ВиК услуги за
имот, находящ се в адрес гр. ****, абонатен № 1060693. Поддържа, че процесното
облигационно отношение било уредено от Общите Условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. Заявява, че съгласно
чл. 33, ал. 2 ОУ ответникът като потребител бил длъжен да заплаща дължимите суми за
ползваните от него ВиК услуги - "вода", "канал" и "пречистване" в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Навежда, че за процесния период /от 13.12.2018 г. до 06.04.2021 г./
предоставил на ответника ВиК услуги на обща стойност от 475,72 лв., за което са били
издадени 6 броя фактури, които са подробно описани в исковата молба. Твърди, че във
фактурите били вписани показанията на водомера за процесния имот. Заявява, че поради
неплащане на задълженията по цитираните фактури в срок на основание чл. 44 ОУ се
дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода
от 11.10.2019 г. до 20.06.2022г., възлизащо на общо 76,79 лв. Посочва, че за претендираните
вземания по ч. гр. д. № 1645/2022г. на Районен съд - гр. Благоевград е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника /длъжник в заповедното
производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът чрез особения си представител адв. В. И. С. оспорва предявените искове.
Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че липсвало облигационно
отношение между страните, както и че ищецът е доставял ВиК услуги за имота. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 475,72 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/- главница, неизплатено
1
задължение за доставена ВиК услуга за имот, находящ се в гр. ****, абонатен № 1060693, за
периода от 13.12.2018 г. до 06.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /13.07.2022г./ до окончателното
погасяване.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 76,79 лв.
/седемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ -лихва за забава за периода от
11.10.2019 г. до 20.06.2022г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 856 от 13.07.2022г. по ч. гр. д. №
1645/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
Уважаването на първата от разглежданите искови претенции по чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/
наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка
(продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а
ответникът - на потребител; 2/ реалното доставяне на ВиК услуги от доставчика на
потребителя за процесния имот; 3/ размера на претендираното вземане и 4/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените
мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да установи първото от горевизираните условия за уважаване на иска по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество е представило Фактура №
**********/02.09.2019г.; Фактура № **********/01.11.2019г.; Фактура №
**********/02.01.2020 г.; Фактура № **********/02.11.2020 г.; Фактура №
**********/01.02.2021 г. и Фактура № **********/01.05.2021 г. От съдържанието на
фактурите става ясно, че за техен издател фигурира ищецът, а за получател на услугите –
ответникът. Ищецът е представил и оригинал на Справка от електронен карнет, отчитани в
периода от 30.05.2018г.-17.05.2023г.; оригинал на Справка за консумация на абонат,
издадена от „ВиК“ ООД – Благоевград от дата 17.05.2023г.; копие на Уведомително писмо
№ 0000766, „ВиК“ ООД – Благоевград.
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно
облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който
ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител.
Фактическите данни, визирани в предходните два абзаца, обаче сами по себе си не са
достатъчни да обосноват сигурен извод, че ВиК услуги за имот са били реално доставени на
ответника. Това е така, защото процесните фактури от гледна точка на правилата, уреждащи
доказването в исковия граждански процес, представляват частни свидетелстващи
документи, които не са подписани от ответника и отразяват факти, изгодни за техния
издател. По отношение на записванията в счетоводните книги на дружеството доставчик
пък е нужно да се има предвид, че те следва да се анализират от съда във връзка с другите
2
факти по делото (по аргумент от чл. 182, изр. 1 ГПК).
В тази насока трябва да се отчете доказателствената информация, съдържаща се в
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническата експертиза, ведно със
уточненията направени, при проведеното изслушване на вещото лице **** в откритото
съдебно заседание от 11.09.2023г. Вещото лице, изпълнило тази експертиза, е установило, че
за процесния имот с административен адрес: гр.***** е доставяна ВиК услуга в обема
съгласно издадените фактури за периода от 13.12.2018г. до 06.04.2021г. Вещото лице е
формирало категоричен извод, че доставяните ВиК услуги включват: доставка на вода за
питейно - битови нужди, отвеждане на битово - отпадъчните води и пречистване на същите
отпадъчни води. Става ясно от заключението на вещото лице, че титуляр на партидата е
именно ответникът Б. М. С. с индивидуален абонатен номер 1060693. партида № 1018/165,
като същият е и ползвател на имота и респективно и на ВиК услугите. Установява се също
така, че реалното количество доставена и потребена вода в апартамента на ответника Б. М.
С., находящ се на адрес: гр.**** е 206 куб.м. на обща стойност 475,72 лв. с ДДС. Същата се
измерва с водомер, монтиран на водопроводната тръба в банята. Става ясно, че в
апартамента на ответника Б. М. С. са налице няколко водочерпни кранове и прибори, чрез
които се потребява вода за питейно - битови нужди. Санитарното помещение представлява
баня и тоалетна, в която има монтиран бойлер, душ батерия, батерия на мивка и тоалетно
седало. В кухненския бокс има мивка с монтирана смесителна батерия.
Съдът счита, че коментираното заключение на съдебно-техническата експертиза следва да
бъде изцяло кредитирано, тъй като е пълно и подробно мотивирано. Следва да се изтъкне
още, че то се базира на обстойно проучване на материалите по делото и извършен оглед на
място на процесния имот.
В този контекст се налага изводът, че през процесния период от 13.12.2018 г. до
06.04.2021г. ищецът реално е доставял на ответника ВиК услуги.
Особеният представител на ответника е релевирал възражение по чл. 110 - чл. 111 ЗЗД за
настъпила погасителна давност досежно претендираната сума по процесните фактури. В
тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск
(чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба
в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на
предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и
настоящият случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на
цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на
кредитора, тъй като свързва материалноправните последици от предявяването на иска с
момент, предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се
включва и прекъсване течението на погасителната давност, спиране на давността и правото
на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Вземанията за главница по процесните фактури се погасяват с тригодишната давност.
В разглеждания казус падежите на вземанията по оспорените фактури Фактура №
**********/02.09.2019г.; Фактура № **********/01.11.2019г.; Фактура №
**********/02.01.2020 г.; Фактура № **********/02.11.2020 г.; Фактура №
**********/01.02.2021 г. и Фактура № **********/01.05.2021 г. са на датите, на които са
издадени същите, като първата дата е 02.09.2019г., а заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 13.07.2022г., от който момент се счита за предявен и искът по чл. 422
ГПК, тъй като кредиторът в случая е спазил 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. При това
положение е очевидно, че 3-годишната давност, с която се погасяват задължението по
3
фактурата, не е изтекла към датата, на която се счита за предявен искът (13.07.2022г.). А
след този момент и до приключване на исковото производство, както стана ясно, давност не
тече.
Следователно така ангажираните от ищеца доказателства са достатъчни за създаването на
пълна увереност, че за ответника е възникнало задължение за заплащане и на сумата в
размер на 475,72 лв., претендирана като дължима главница по процесните фактури.
В настоящия случай се установи наличието на главен дълг, поради което ответникът
дължи и заплащането на мораторната лихва върху главницата за периода от 11.10.2019 г. до
20.06.2022г. в общ размер на 76,79 лв.
С оглед изложеното се налага крайният извод за основателност на предявените искове.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и
поисканите от ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. – държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 75 лв. – държавна такса, 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. – възнаграждение за особен представител за
исковото производство и 300 лв. – възнаграждение за вещо лице за исковото производство),
отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде
разпределена по следния начин:
- 75 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 875 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че ответникът Б. М. С., ЕГН
**********, от гр. *****, дължи на ищеца “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
инж. ***** – управител, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 856 от 13.07.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1645/2022г. на Районен съд – гр.
Благоевград, а именно:
- сумата от 475,72 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/
- главница, неизплатено задължение за доставена ВиК услуга за имот, находящ се в гр. ****,
абонатен № 1060693, за периода от 13.12.2018 г. до 06.04.2021 г, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 13.07.2022г. до окончателното
изплащане на същото.
- сумата от 76,79 лв. /седемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ - лихва за
забава за периода от 11.10.2019 г. до 20.06.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. М. С., ЕГН **********, от гр. ***** да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от инж. ***** – управител,
разноски, сторени в заповедното и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1645/2022г. на РС – гр. Благоевград),и
- сумата от 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2349/2022г. на РС – гр.
Благоевград).
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5